Петък, 16 Ноември 2018
Понеделник, 03 Септември 2018 12:10

Живков пророк към наследниците си: Катастрофата сега започва! Никой не иска истината, а виновници и врагове! Всичко се руши, нищо не се създава!

BIG5 предоставя на читателите си уникално интервю с Тодор Живков, дни преди рождения му ден на 7-ми септември. Тогава е убит и Георги Марков. Бившият първи говори за войната му с активните борци, за политическите чистки, за "подменения" преход, защо е помагал на културните дейци с апартаменти и за това, защо най-малко е искал атентатите над Георги Марков и над Владимир Костов. 

Завършва дело № 1. Процес, който трудно се вмества в юриспруденция, в достойнство. Държавен глава може да бъде съден само за държавна измяна и за нарушение на конституцията. На подсъдимата скамейка човек, управлявал 35 години. Или… пред съда народ, търпял безропотно и хвалебствено неговото управление? (Легендата за хилядите дисиденти е за външна употреба. Тук ние си се знаем. Знаем си несъгласията, недоволствата.)

Аз съм от поколението, израснало по времето на социализма. Частица от тези, на които сега се опитват да внушат, че са живели в страх и притворство. От тези, които казват: лъжете! Не само защото не съм изкушавана от възвишени идеали без покритие или от приспособяване. Не само защото имам почит към Бога и Закона. Просто никой никога не може да има правото над нечие минало. И да превръща настоящето в блато. Лакома кал и зрелища. Публикувам части от разговори с бившия държавен глава. Мисля, че трябва да станат достояние. Въпреки резервите и съмненията на господин Живков. Не търся сензация или противопоставяне. Искам да съхраня уважение към институцията държавен глава.

Това е уводният текст, който публикува журналистът Невена Шевалиева на 10-ти август през 1992 г. във вестник „Дума“, където в излиза интервю с бившия първи под заглавие „Тодор Живков: Никой не иска истината. Искат виновници, врагове“. Пророчествата на Тато се сбъдват, а интервюто изглежда като вчерашен коментар, който е направил за страната. 

- Г-н Живков, напоследък вие категорично отказвате да давате изявления. Обясним е журналистическият стремеж да се чуе вашето отношение към минало и настояще. Не само защото сте част от историята на България. Вашето име непрекъснато се въвлича в информационния поток. А вие мълчите. Защо?

- Аз обявих преди изборите през октомври 1991 г. и категорично преди президентските през януари 1992 г., че съм извън политическия живот. Не желаех с мое изявление или интервю да се намесвам по някакъв начин в него. За мен това беше въпрос на етика. Лесно е, когато други държат кормилото, отстрани да правиш изявления. С бюлетините – глас народен, глас божи. Затова мълчах. Мислех, че е коректно и те да не се занимават с мен. При това добре знаят, че мога да им отговоря.

- Мислите ли, че спазвате правилата на играта, на честната игра. Търдяха, че искат да прочетат страниците за изминалите години. Вие най-добре знаете какво по тях е буквално или с метафори, какво е стенографирано или редактирано. Но не ви дадоха думата. Поднесоха ни достз свободни съчинения. Размиха своите грешки и вина. Идеите и позициите си. Има ли нещо по-унизително и жалко от това да изличиш сам себе си? Върху истината висят цветни дрипи. Фарс. Писна ми. Аз искам…

- Искаш истината. Не виждаш ли, че никой не иска да я чуе. Това е игра без правила. Повече оъ две години.

- Вие сте обявен за престъпник, и то номер 1.

- Мен ме боли не заради Тодор Живков. Искам да подчертая. Боли ме, че се изличава животът на три поколения българи. Все едно, че нищо не са създали, не са се трудили, не са се радвали.

- Сякаш сме били лепкава, пихтиеста маса. В летаргично очакване да се разболеете към 80-те си години, за да се опълчим срещу вас.

- Мене ме остави, но да се говори, че нищо не е направено, да се зачертава трудът на хората. Това не ни дава мира.

- Вас отъждествяват със социалистическата система. Не можеше ли да се откъснем някак?

- Никак. Никой и нищо! Ако Съветският съюз не беше се разпаднал, не можеше да се откопчим. Ние сма малка държава на стратегически път. Към нея винаги е имало апетити. Никога не е била независима. Да не би сега да сме самостоятелни? Сменяме единия брат с друг.

- Преди поне ни даваха бонбон за послушание. Сега само тупат по рамото. Защо не можем да си извоюваме авторитет на независими? Защото сме бедни ли?

- Не само и не главно. В критични моменти винаги сме се самоизяждали във вътрешни ежби.

- Кой да води бащината дружина?

- Какво става днес? България никога, никога не е била в това жестоко положение. Катастрофата сега започва. Помни ми думите. Странно е какво чака народа. Не го ли виждат политическите сили? Ама всеки тегли чергата.

- Народът е разделен на парчета. Парчетата са насъскани. Политическите сили трупат активи. За две години колко пари се изпариха, колко биографии се избелиха.

- И всичко се руши. Всичко се руши. Нищо не се създава. Няма ли съзнание, не чакай нищо добро. Толкова енергия е хвърлена да се руши.

- Днес линчуват идеи, спомени. Даже паметници. Господин Живков, защо не демонтирахте мавзолея на Батенберг, двореца?

- Искаш да кажеш защо не съм ги съборил. Аз нищо не съм събарял. За мен в една сграда остава трудът, духът на тези, които са я градили. Съграденото с години може да се взриви за минута. Но може и да се използва с години. Важното е кое носи полза на народа. Това е историческа памет… В Евксиноград едно храстче, като трябваше да се махне, защото съхнеше, специална комисия се викаше преди да се отсече.Нищо не давах да се промени. За да остане за историята. Само змиите в Евксиноград. Нали знаеш, Фердинанд обичал много змии. И там беше пълно. С таралежи ги изловиха. Преди години някои от нашите бяха пощурели да събарят двореца в София. Не хармонирал с обстановката. Людмила научила, дойде при мене ядосана. Вика: „Ако позволиш това безобразие, значи не сме държава, не сме нищо“. И през ум не ми е минавало да се съгласявам. Аз не съм си позволил да спя в резиденциите на Борис, та ще разреша да съборят нещо. Това, което е станало с гроба на цар Борис, с ползването на царските резиденции, с грабенето на чужди мебели и дори дрехи, това за мен е вандалско и цинично.

- Цинично беше и привилегироването на хора до девето коляно. Ходатайствата изместваха ценностите. Защо търпяхте?

- Затварял съм си очите за низостите и лакомията на много… Аз може да съм правил много грешки. Но… Цялото ми съзнание е било подчинено на социалната политика. За мен най-важното беше подобряването на жизненото равнище на народа. Повишаване покупателната способност на всеки, жилищният проблем, благоустройството. Гледала ли си кинохроники, снимки от 60-те години? Така ли изглеждаше България? Още – осигуряване труда на всеки. В миналото имаше ли безработица? И не е вярно това, че е имало изкуствена заетост. Изкуствено беше раздут само административният апарат. Толкова години се борих с чантаджиите. Но виждам, че и днес главно те оцеляха. Ами нямаше ли достъпна почивка, отдих за всеки. Сега така ли е?

- Някои и сега почиват твърде добре. След тежка управленска седмица щъкат по резиденциите.

- С всички грешки в селското стопанство, то хранеше две Българии и изнасяхме. Ами храната в столовете. Това реални цени ли бяха или безценица? Не беше ли безплатна наистина медицинската помощ? Всеки имаше достъп до светилата.

- Но лекарите бяха най-онеправданата прослойка. Един комсомолски ръководител взимаше повече от един лекар.

Вярно е. Ето в това бяха също част от недъзите на системата. Ако наистина еднолично решавах, това нямаше да е така. Знаеш ли колко години съм се противопоставял на привилегиите на активните борци. Ама всеки път, като скочат, като гракнат, и в резултат се увеличават.

- Наистина те с всяка година се множаха…

- Аз никога не съм предлагал никого. Но… Много безобразия имаше. Говоря за тези, дето знаех. Другите – ти ги брой. Но за мен беше важно това, което се изграждаше. Дава ли си някой сметка какво е постигнато. Как може да се сравнява България с другите социалистически страни. Какво беше през 39-та, през 45-та година в Германия, Унгария, Полша. Чехословакия преди войната беше на четвърто място! А ние… Ами вземи и сравни външнотърговския ни оборот през тези години. Така без приказки, от цифрите ще видиш колко повече сме постигнали от тях. Но сега всичко ще рухне. С помощи, подаяния и прекупвачество ли ще се оправи страната? И кажи, защо се занимават с указ 56? Това е акт на държавната власт. Без нормативната база не може да бъде използван от изпълнителната! Но това остави, отдавна е история.

- Анахронизъм? Не го ли разбират?

- Не знам. Все нещо ровят по него. Частично отменят. Сякаш указ 56 е магнетическата формула, която ще ни измъкне.

- Указ 56 е история. Само производството ще ни измъкне. И частният бизнес.

- Но досега колко частни производители са ликвидирани. Аз не разбирам как е възможно това двойно престъпление. Хората, вложили пари, труд, не само че не им се помага, ами ги и довеждат до фалит? Измират животни от глад, излива се мляко, защото искат да им го изкупуват без пари, а хора ровят в боклукчийските кофи. Това е ужасно. Защо са наказани хиляди без храна, без лекарства, без спокойствие. Така ли се сменя системата. Без да осигуриш минималното на народа си. Социалната цена е много висока. Ще се доразруши страната. Пак ти казвам – боли ме не заради Тодор Живков. Боли ме, че се заличава животът на три поколения българи. Обезцениха се обезпеченията на честния труд. Отделянията от залъка пари изгоряха. Хората нямат нито сигурност, нито за живота си, нито за хляба си, нито за жилището си. Престъпленията се увеличават главоломно. Насажда се омраза. Това е страшното! Интелигенцията не разбира ли какво става? Тази недоволстваща от изминалите години интелигенция, която се създаде именно през тях? Не се ли срамува от държавния процес срещу държавния глава? По коя конституция ме съдят? Нито по новата, нито по старата може да отговаря държавният глава за изпълнителната власт! Аз от самото начало искам да образуват срещу мен политически процес! Ако за нещо искат да ме осъдят, то трябва да е за провежданата от мен политика. Те ме въвлякоха в кокошкарски процес. Могат и да ме осъдят. Кой ще им попречи? Но станаха смешни. Един кмет може да се разпорежда с жилища, държавният глава не може да се застъпи, когато дойдат при него да го помолят? Че аз не съм ли човек? Знаеш ли колко зле бяха особено актьорите? Защото нямаха база за строителство? Как цял народ ще им се радва на изкуството им, а държавният глава ще остане безразличен? Ами тези процеси, в които сега ме въвличат. Къде и кога са постъпвали така с държавен глава? Това е саморазправа с мен и със семейството ми!

- Може би именно тя е нужна на някои. Овличат вниманието от собствената си обърканост. Като споменавате интелигенцията, на ваша сметка се вписва и убийството на Герорги Марков. Покушението срещу Владимир Костов. Излиза, че целият КГБ е вдигнат на крак, за да се изпълни един ваш каприз?

- Глупости! После кажи ми, защо ми е да убивам Георги Марков, Владимир Костов?

- Марков е бил толкова интересен, обещаващ писател. Владимир Костов е много умен журналист. Те са от малцината, противопоставили ви се открито с таланта си.

- Но с какво ме застрашаваха? С нищо! Тяхното премахване би ми създало само неприятности. Да не съм луд да провокирам скандал и клюки в чуждата преса? Такова слагаческо и сервилно писмо! Ще ме накарат накрая да го публикувам! И кажи ми какво каза Калугин, какво! Ама като има пари, да се вика тоя и оня! Защо ровят пак? За да се подозира България! Малко ли ни разпъваха на кръст с тия измислици едно време! И нищо!

Интервю на Невена Шевалиева

Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 03 Септември 2018 12:10
    Наследниците на бай Тошо управляват само последствията - без да си дават сметка за причините и то само в полза на 10% олигарси

    Слушам нощес интервюто на Стойчо Керев с Тодор Живков във Всяка Неделя на Кеворк от далечната 1997 година в зората на дивия капитализъм. Въпрос на Русев от София, най-вероятно писан и диктуван от самия Кеворкян: Какво означава моралът в “голямата политика”? 

    Бай Тошо отговори: “главният морал на истинския политик е да се свърже с народа, да се слее с народа. Не може да се управлява с последствията, а трябва да се търсят причините”.

    И още по въпроса с морала в политиката от Живков: “Политиката е да се слееш с народа, а не с разни фракции там и новобогаташи и прочие... Моралът в политиката е да се води баланс между интересите на всички, а не само в полза не тия, които са забогатели. Щото народът е 90 на стоте(%), новобогаташите са 5-те на стоте, и други, които преживяват към тях още 5 на 100-те.” 

    Това е накратко философията за управление на бай Тошо. Точно обратната на философията на неговите наследници. Те управляват само последствията - без да си дават сметка за причините и то само в полза на 10-те % олигарси (новобогаташи) и техните хрантутници чиновници и бюрократи.

    Народът в неговите 90 процента е захвърлен на произвола на съдбата. Фундаментална грешка на днешните пишман наследници на мъдрия правешки селянин, която ще се плаща съвсем скоро.

    Николай Бареков, фейсбук

  • Понеделник, 03 Септември 2018 12:10
    Какво работи Борисов, Тодор Живков беше по-скромен!

    Борисов казва "ние откриваме зали, паркове... работим". Въпросът ми е в какво се състои работата ОТКРИВАМ? И ако някакъв орган трябва да приеме завършването на даден обект, то каква е функцията на премиера в тези случаи?!

    А бе, пиле щарено от Банкя, нямаш никакъв срам. Рязането на ленти работа ли е?! Или понеже не може да разкажеш за тежкия ти труд да разпределяш порциите, компенсираш с разходки по строителните обекти на получателите на тези порции. Тодор Живков беше по-скромен от теб!

    Атанас Атанасов, фейсбук

  • Понеделник, 03 Септември 2018 12:10
    Президентът Румен Радев отбелязва 2 години от старта на политическата си кариера

    Точно преди две години президентът Румен Радев влезе в политиката. На 9-ти септември през 2016 г. държавният глава беше представен от Корнелия Нинова като кандидат на изборите, когото БСП ще подкрепи. Двамата поднесоха венец на паметника на Незнайния воин. Лидерът на социалистите избра именно на емблематичната за БСП дата да представи пред журналистите официално избора, който е направила. 

    За решението Нинова беше улеснена от Георги Първанов, с когото преди това имаха договорка да се явят с общ кандидат на предстоящия вот. Самият Радев пък, който беше считан за аутсайдер от някои социолози, отнесе Цецка Цачева на втория тур с 2 063 032 срещу почти двойно по-малко гласове за ГЕРБ - 1 256 480. Преди да поднесат венците на 9-ти септември, Нинова и Радев се обявиха за единение на нацията. Президентът и днес призовава в речите си към каузата да се разграничим от цвета на партиите си и да започнем да работим в полза на държавата и държавността. Засега среща само стени. За времето, откакто е в "Дондуков" 2 обаче той успя да се наложи като един от най-сериозните корективи на властта. 

    Бойко Борисов, политици от ГЕРБ, политически анализатори, които подкрепят властта му се сърдят и го обвиняват, че няма право да им се меси. Негови защитници обаче са категорични, че е силен държавен глава, който изпълнява функциите си да "завръща" властта, когато започне да прекрачва граници. Обвиняван е често, че не е политик, защото не е бил в активната политика. Други обаче го защитават, че точно заради това е полезен за страната, тъй като не е обременен и е държавен глава на всички българи. 

    Вижте какво написа във фейсбука си президентът Румен Радев през 2016 година на 9-ти септември: 

    „В обществото ни 9-ти септември винаги е бил ползван като силна разделителна линия. Страните имат своите необорими мотиви. Хората, върху които тази дата е дала отражение, имат своята памет за нея. Безспорно, ако не беше паметта, животът ни щеше да е по-лек. Но нищожен. Какво е 9-ти септември - дата на революция или преврат?

    За мен е нито едно от двете. Тя е повод единствено за помирение. Повод да проявим мъдрост и най-сетне да направим крачката към едно съзидателно помирение с миналото. Дължим го на себе си. Да проявим уважение към паметта и на станалите жертва на преврата, и на загиналите за революцията. Дължим го на техните потомци.

    Нека днес превъзмогнем себе си. И вместо да продължим разделени, да се помирим и обединим. За да сме по-силни.“

Оставете коментар