Сряда, 19 Септември 2018
Понеделник, 03 Септември 2018 12:10

Живков пророк към наследниците си: Катастрофата сега започва! Никой не иска истината, а виновници и врагове! Всичко се руши, нищо не се създава!

BIG5 предоставя на читателите си уникално интервю с Тодор Живков, дни преди рождения му ден на 7-ми септември. Тогава е убит и Георги Марков. Бившият първи говори за войната му с активните борци, за политическите чистки, за "подменения" преход, защо е помагал на културните дейци с апартаменти и за това, защо най-малко е искал атентатите над Георги Марков и над Владимир Костов. 

Завършва дело № 1. Процес, който трудно се вмества в юриспруденция, в достойнство. Държавен глава може да бъде съден само за държавна измяна и за нарушение на конституцията. На подсъдимата скамейка човек, управлявал 35 години. Или… пред съда народ, търпял безропотно и хвалебствено неговото управление? (Легендата за хилядите дисиденти е за външна употреба. Тук ние си се знаем. Знаем си несъгласията, недоволствата.)

Аз съм от поколението, израснало по времето на социализма. Частица от тези, на които сега се опитват да внушат, че са живели в страх и притворство. От тези, които казват: лъжете! Не само защото не съм изкушавана от възвишени идеали без покритие или от приспособяване. Не само защото имам почит към Бога и Закона. Просто никой никога не може да има правото над нечие минало. И да превръща настоящето в блато. Лакома кал и зрелища. Публикувам части от разговори с бившия държавен глава. Мисля, че трябва да станат достояние. Въпреки резервите и съмненията на господин Живков. Не търся сензация или противопоставяне. Искам да съхраня уважение към институцията държавен глава.

Това е уводният текст, който публикува журналистът Невена Шевалиева на 10-ти август през 1992 г. във вестник „Дума“, където в излиза интервю с бившия първи под заглавие „Тодор Живков: Никой не иска истината. Искат виновници, врагове“. Пророчествата на Тато се сбъдват, а интервюто изглежда като вчерашен коментар, който е направил за страната. 

- Г-н Живков, напоследък вие категорично отказвате да давате изявления. Обясним е журналистическият стремеж да се чуе вашето отношение към минало и настояще. Не само защото сте част от историята на България. Вашето име непрекъснато се въвлича в информационния поток. А вие мълчите. Защо?

- Аз обявих преди изборите през октомври 1991 г. и категорично преди президентските през януари 1992 г., че съм извън политическия живот. Не желаех с мое изявление или интервю да се намесвам по някакъв начин в него. За мен това беше въпрос на етика. Лесно е, когато други държат кормилото, отстрани да правиш изявления. С бюлетините – глас народен, глас божи. Затова мълчах. Мислех, че е коректно и те да не се занимават с мен. При това добре знаят, че мога да им отговоря.

- Мислите ли, че спазвате правилата на играта, на честната игра. Търдяха, че искат да прочетат страниците за изминалите години. Вие най-добре знаете какво по тях е буквално или с метафори, какво е стенографирано или редактирано. Но не ви дадоха думата. Поднесоха ни достз свободни съчинения. Размиха своите грешки и вина. Идеите и позициите си. Има ли нещо по-унизително и жалко от това да изличиш сам себе си? Върху истината висят цветни дрипи. Фарс. Писна ми. Аз искам…

- Искаш истината. Не виждаш ли, че никой не иска да я чуе. Това е игра без правила. Повече оъ две години.

- Вие сте обявен за престъпник, и то номер 1.

- Мен ме боли не заради Тодор Живков. Искам да подчертая. Боли ме, че се изличава животът на три поколения българи. Все едно, че нищо не са създали, не са се трудили, не са се радвали.

- Сякаш сме били лепкава, пихтиеста маса. В летаргично очакване да се разболеете към 80-те си години, за да се опълчим срещу вас.

- Мене ме остави, но да се говори, че нищо не е направено, да се зачертава трудът на хората. Това не ни дава мира.

- Вас отъждествяват със социалистическата система. Не можеше ли да се откъснем някак?

- Никак. Никой и нищо! Ако Съветският съюз не беше се разпаднал, не можеше да се откопчим. Ние сма малка държава на стратегически път. Към нея винаги е имало апетити. Никога не е била независима. Да не би сега да сме самостоятелни? Сменяме единия брат с друг.

- Преди поне ни даваха бонбон за послушание. Сега само тупат по рамото. Защо не можем да си извоюваме авторитет на независими? Защото сме бедни ли?

- Не само и не главно. В критични моменти винаги сме се самоизяждали във вътрешни ежби.

- Кой да води бащината дружина?

- Какво става днес? България никога, никога не е била в това жестоко положение. Катастрофата сега започва. Помни ми думите. Странно е какво чака народа. Не го ли виждат политическите сили? Ама всеки тегли чергата.

- Народът е разделен на парчета. Парчетата са насъскани. Политическите сили трупат активи. За две години колко пари се изпариха, колко биографии се избелиха.

- И всичко се руши. Всичко се руши. Нищо не се създава. Няма ли съзнание, не чакай нищо добро. Толкова енергия е хвърлена да се руши.

- Днес линчуват идеи, спомени. Даже паметници. Господин Живков, защо не демонтирахте мавзолея на Батенберг, двореца?

- Искаш да кажеш защо не съм ги съборил. Аз нищо не съм събарял. За мен в една сграда остава трудът, духът на тези, които са я градили. Съграденото с години може да се взриви за минута. Но може и да се използва с години. Важното е кое носи полза на народа. Това е историческа памет… В Евксиноград едно храстче, като трябваше да се махне, защото съхнеше, специална комисия се викаше преди да се отсече.Нищо не давах да се промени. За да остане за историята. Само змиите в Евксиноград. Нали знаеш, Фердинанд обичал много змии. И там беше пълно. С таралежи ги изловиха. Преди години някои от нашите бяха пощурели да събарят двореца в София. Не хармонирал с обстановката. Людмила научила, дойде при мене ядосана. Вика: „Ако позволиш това безобразие, значи не сме държава, не сме нищо“. И през ум не ми е минавало да се съгласявам. Аз не съм си позволил да спя в резиденциите на Борис, та ще разреша да съборят нещо. Това, което е станало с гроба на цар Борис, с ползването на царските резиденции, с грабенето на чужди мебели и дори дрехи, това за мен е вандалско и цинично.

- Цинично беше и привилегироването на хора до девето коляно. Ходатайствата изместваха ценностите. Защо търпяхте?

- Затварял съм си очите за низостите и лакомията на много… Аз може да съм правил много грешки. Но… Цялото ми съзнание е било подчинено на социалната политика. За мен най-важното беше подобряването на жизненото равнище на народа. Повишаване покупателната способност на всеки, жилищният проблем, благоустройството. Гледала ли си кинохроники, снимки от 60-те години? Така ли изглеждаше България? Още – осигуряване труда на всеки. В миналото имаше ли безработица? И не е вярно това, че е имало изкуствена заетост. Изкуствено беше раздут само административният апарат. Толкова години се борих с чантаджиите. Но виждам, че и днес главно те оцеляха. Ами нямаше ли достъпна почивка, отдих за всеки. Сега така ли е?

- Някои и сега почиват твърде добре. След тежка управленска седмица щъкат по резиденциите.

- С всички грешки в селското стопанство, то хранеше две Българии и изнасяхме. Ами храната в столовете. Това реални цени ли бяха или безценица? Не беше ли безплатна наистина медицинската помощ? Всеки имаше достъп до светилата.

- Но лекарите бяха най-онеправданата прослойка. Един комсомолски ръководител взимаше повече от един лекар.

Вярно е. Ето в това бяха също част от недъзите на системата. Ако наистина еднолично решавах, това нямаше да е така. Знаеш ли колко години съм се противопоставял на привилегиите на активните борци. Ама всеки път, като скочат, като гракнат, и в резултат се увеличават.

- Наистина те с всяка година се множаха…

- Аз никога не съм предлагал никого. Но… Много безобразия имаше. Говоря за тези, дето знаех. Другите – ти ги брой. Но за мен беше важно това, което се изграждаше. Дава ли си някой сметка какво е постигнато. Как може да се сравнява България с другите социалистически страни. Какво беше през 39-та, през 45-та година в Германия, Унгария, Полша. Чехословакия преди войната беше на четвърто място! А ние… Ами вземи и сравни външнотърговския ни оборот през тези години. Така без приказки, от цифрите ще видиш колко повече сме постигнали от тях. Но сега всичко ще рухне. С помощи, подаяния и прекупвачество ли ще се оправи страната? И кажи, защо се занимават с указ 56? Това е акт на държавната власт. Без нормативната база не може да бъде използван от изпълнителната! Но това остави, отдавна е история.

- Анахронизъм? Не го ли разбират?

- Не знам. Все нещо ровят по него. Частично отменят. Сякаш указ 56 е магнетическата формула, която ще ни измъкне.

- Указ 56 е история. Само производството ще ни измъкне. И частният бизнес.

- Но досега колко частни производители са ликвидирани. Аз не разбирам как е възможно това двойно престъпление. Хората, вложили пари, труд, не само че не им се помага, ами ги и довеждат до фалит? Измират животни от глад, излива се мляко, защото искат да им го изкупуват без пари, а хора ровят в боклукчийските кофи. Това е ужасно. Защо са наказани хиляди без храна, без лекарства, без спокойствие. Така ли се сменя системата. Без да осигуриш минималното на народа си. Социалната цена е много висока. Ще се доразруши страната. Пак ти казвам – боли ме не заради Тодор Живков. Боли ме, че се заличава животът на три поколения българи. Обезцениха се обезпеченията на честния труд. Отделянията от залъка пари изгоряха. Хората нямат нито сигурност, нито за живота си, нито за хляба си, нито за жилището си. Престъпленията се увеличават главоломно. Насажда се омраза. Това е страшното! Интелигенцията не разбира ли какво става? Тази недоволстваща от изминалите години интелигенция, която се създаде именно през тях? Не се ли срамува от държавния процес срещу държавния глава? По коя конституция ме съдят? Нито по новата, нито по старата може да отговаря държавният глава за изпълнителната власт! Аз от самото начало искам да образуват срещу мен политически процес! Ако за нещо искат да ме осъдят, то трябва да е за провежданата от мен политика. Те ме въвлякоха в кокошкарски процес. Могат и да ме осъдят. Кой ще им попречи? Но станаха смешни. Един кмет може да се разпорежда с жилища, държавният глава не може да се застъпи, когато дойдат при него да го помолят? Че аз не съм ли човек? Знаеш ли колко зле бяха особено актьорите? Защото нямаха база за строителство? Как цял народ ще им се радва на изкуството им, а държавният глава ще остане безразличен? Ами тези процеси, в които сега ме въвличат. Къде и кога са постъпвали така с държавен глава? Това е саморазправа с мен и със семейството ми!

- Може би именно тя е нужна на някои. Овличат вниманието от собствената си обърканост. Като споменавате интелигенцията, на ваша сметка се вписва и убийството на Герорги Марков. Покушението срещу Владимир Костов. Излиза, че целият КГБ е вдигнат на крак, за да се изпълни един ваш каприз?

- Глупости! После кажи ми, защо ми е да убивам Георги Марков, Владимир Костов?

- Марков е бил толкова интересен, обещаващ писател. Владимир Костов е много умен журналист. Те са от малцината, противопоставили ви се открито с таланта си.

- Но с какво ме застрашаваха? С нищо! Тяхното премахване би ми създало само неприятности. Да не съм луд да провокирам скандал и клюки в чуждата преса? Такова слагаческо и сервилно писмо! Ще ме накарат накрая да го публикувам! И кажи ми какво каза Калугин, какво! Ама като има пари, да се вика тоя и оня! Защо ровят пак? За да се подозира България! Малко ли ни разпъваха на кръст с тия измислици едно време! И нищо!

Интервю на Невена Шевалиева

Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 03 Септември 2018 12:10
    Какво работи Борисов, Тодор Живков беше по-скромен!

    Борисов казва "ние откриваме зали, паркове... работим". Въпросът ми е в какво се състои работата ОТКРИВАМ? И ако някакъв орган трябва да приеме завършването на даден обект, то каква е функцията на премиера в тези случаи?!

    А бе, пиле щарено от Банкя, нямаш никакъв срам. Рязането на ленти работа ли е?! Или понеже не може да разкажеш за тежкия ти труд да разпределяш порциите, компенсираш с разходки по строителните обекти на получателите на тези порции. Тодор Живков беше по-скромен от теб!

    Атанас Атанасов, фейсбук

  • Понеделник, 03 Септември 2018 12:10
    Президентът Румен Радев отбелязва 2 години от старта на политическата си кариера

    Точно преди две години президентът Румен Радев влезе в политиката. На 9-ти септември през 2016 г. държавният глава беше представен от Корнелия Нинова като кандидат на изборите, когото БСП ще подкрепи. Двамата поднесоха венец на паметника на Незнайния воин. Лидерът на социалистите избра именно на емблематичната за БСП дата да представи пред журналистите официално избора, който е направила. 

    За решението Нинова беше улеснена от Георги Първанов, с когото преди това имаха договорка да се явят с общ кандидат на предстоящия вот. Самият Радев пък, който беше считан за аутсайдер от някои социолози, отнесе Цецка Цачева на втория тур с 2 063 032 срещу почти двойно по-малко гласове за ГЕРБ - 1 256 480. Преди да поднесат венците на 9-ти септември, Нинова и Радев се обявиха за единение на нацията. Президентът и днес призовава в речите си към каузата да се разграничим от цвета на партиите си и да започнем да работим в полза на държавата и държавността. Засега среща само стени. За времето, откакто е в "Дондуков" 2 обаче той успя да се наложи като един от най-сериозните корективи на властта. 

    Бойко Борисов, политици от ГЕРБ, политически анализатори, които подкрепят властта му се сърдят и го обвиняват, че няма право да им се меси. Негови защитници обаче са категорични, че е силен държавен глава, който изпълнява функциите си да "завръща" властта, когато започне да прекрачва граници. Обвиняван е често, че не е политик, защото не е бил в активната политика. Други обаче го защитават, че точно заради това е полезен за страната, тъй като не е обременен и е държавен глава на всички българи. 

    Вижте какво написа във фейсбука си президентът Румен Радев през 2016 година на 9-ти септември: 

    „В обществото ни 9-ти септември винаги е бил ползван като силна разделителна линия. Страните имат своите необорими мотиви. Хората, върху които тази дата е дала отражение, имат своята памет за нея. Безспорно, ако не беше паметта, животът ни щеше да е по-лек. Но нищожен. Какво е 9-ти септември - дата на революция или преврат?

    За мен е нито едно от двете. Тя е повод единствено за помирение. Повод да проявим мъдрост и най-сетне да направим крачката към едно съзидателно помирение с миналото. Дължим го на себе си. Да проявим уважение към паметта и на станалите жертва на преврата, и на загиналите за революцията. Дължим го на техните потомци.

    Нека днес превъзмогнем себе си. И вместо да продължим разделени, да се помирим и обединим. За да сме по-силни.“

  • Понеделник, 03 Септември 2018 12:10
    Какво е за днешните българи 9 септември 1944 г.

    Дори и след като са отминали 74 години, повратният ден 9 септември 1944 г. продължава да предизвиква спомени, размисли, съмнения, емоции и разгорещени политически страсти. И всичко това, независимо че през последните вече почти три десетилетия той беше яростно отричан, влезе в учебните програми като най-черната дата в българската история, а и телевизионната публицистика не остана назад в отричането на дена.

    Този силно дискусионен характер на 9 септември ме кара днес, след толкова много години, да си задам въпроса на какво се дължи неизтриваемата народна памет за тази дата.

    Най-близкият до ума отговор е, че събитията, предшествали и най-вече последвали датата 9 септември 1944 г., наистина се оказват повратни за съдбата на следвоенна България, на нейните политически елити, но и на повечето граждани на тогавашна България, а и на следващите поколения, та до ден днешен.

    Разбира се, като при всяко голямо историческо сътресение, съдбите на хората тръгват в различни, често противоположни посоки. За едни 9 септември 1944 г. означава спасяване на живота – за осъдените на смърт, за партизаните и нелегалните, които нямат шанс да се преборят с полицията, жандармерията и армията, хвърлени срещу тях. За участниците в антихитлеристката съпротива, членовете и привържениците на БКП и ОФ той означава и влизане във властта, поемане на управлението на страната, издигане в политическата и социалната йерархия, което коренно ще промени както техния, така и живота на близките им. Съвсем различен е обликът на 9 септември 1944 г. за онези, които са отстранени от властта, които заедно със семействата си са подложени на репресии, някои губят живота си, а жизнените перспективи на други са прекършени.

    И тези сътресения бележат само началото, първите дни и месеци след голямата политическа и геополитическа промяна в България. Но не тези първи следдеветосептемврийски промени правят датата толкова значима.

    Истинското значение на 9 септември 1944 г. са големите преобразования, извършени в четирите и половина десетилетия на социалистическа България. Само в първите две от тях, до средата на 60-те години, България се променя напълно. На мястото на огромния брой малки ниви идват кооперативните полета; малките фабрики и работилници, предимно в преработвателната сфера, са заместени от предприятия в добивната, металургичната и машиностроителната промишленост; безработицата изчезва, също както и неграмотността, включително и сред българските турци.

    Следва бързо развитие на образователната система, която създава училища в почти всяко селище, множат се висшите училища, най-вече с технически профил, предназначени да подготвят инженерите, необходими за индустриализацията. Разраства се здравната система чрез създаването на болници и здравни пунктове, а и подготовката на лекари, медицински сестри, фелдшери, защото медицинските грижи трябва да станат достъпни за всички. При това и образованието, и здравеопазването са безплатни за ползващите тези услуги. Но не и за държавата.

    Онези, които още помнят годините на социализма, знаят, че не всичко беше прекрасно. Съществуваха множество проблеми, при това свързани с изброеното по-горе. Например, обезлюдяването на селата след създаването на огромните АПК (Аграрно-машинни комплекси), тъй като животът и трудът в града се оказаха по-привлекателни. Или проблемите с околната среда, които пораждаше ускорената индустриализация, символизирана от комините, бълващи черен дим. Да не говорим за честити липси на различни стоки, на жилища и леки автомобили, за които се чакаше с години, правеха се списъци и се събираха предварително средства.

    Мога да изброявам още много неща, които ни възмущаваха, срещу които през последните години говорехме по събрания, улици и в макар и малкото тогава медии – Българската телевизия и Българското радио, националните и местните вестници, тогава задължително органи на различни институции. Както се вижда, поне за мен като историчка, която професионално се занимава с този период, картината на обществото, създадено след 9 септември 1944 г., съвсем не е еднозначна.

    Защо тогава в началото на 2010 г. в телевизионна анкета първо по значение политическо събитие на ХХ в. се оказа именно 9 септември 1944 г.? Вярно е, че тогава за него гласуваха само една четвърт от зрителите, но много по-малко гласове от Девети септември получиха такива национално значими дати като: спасяването на българските евреи, обявяването на Независимостта и Илинденско-Преображенското въстание.

    Според мен, основната причина за избора на 9 септември 1944 г. за събитие на ХХ в. беше сравнението с днешната действителност. Всъщност съвременните българи оценяваха 9 септември 1944 г. в светлината на 10 ноември 1989 г. И сравнението не беше в полза на днешния ден.

    На 10 ноември 1989 г. повечето българи открито говореха срещу системата, олицетворявана от втръсналия на всички несмеяем лидер – Тодор Живков, срещу липсата на стоки, срещу режима на тока и т.н. Затова 10 ноември роди огромни надежди. Обещанията тогава се сипеха от всички страни. БКП/БСП се гордееше, че е свалила дългогодишния диктатор и е започнала промените, които ще доведат до установяването на демократичен социализъм. Новосъздаденият опозиционен СДС се обяви за смяна на системата – отхвърляне на социализма и налагане на демокрацията, което ще освободи предприемаческия гений на българина, всеки ще е свободен да избира професия, работно място, къде и как да живее, кой да го представлява в парламента или в местната власт.

    Чак ме хваща срам, когато днес си припомням някои от щедрите обещания. Например онова на видни дейци на СДС в началото на 90-те години, че след аграрната реформа масата на българина ще се огъва от богатата реколта, селяните ще заменят москвичите с мерцедеси, а българите ще почиват на Майорка. Каква наивност!

    Така че днес, 74 години след 9 септември 1944 г., когато започва да се изгражда социализмът, и 29 години след като започна неговото разрушаване, водещо в оценката е сравнението.

    Това сравнение показва, че 9 септември 1944 г. не е и няма да бъде забравена дата. Защото се свързва с опитите да бъде изградено общество, в което на преден план стоят съграждането и грижата за широките слоеве на обществото, а не само за богатите. Каквото и да мислим за онази система, тя няма да се върне, но 9 септември би трябвало да мотивира мислещите българи да се опитаме да направим днешното общество по-справедливо. За да не гледаме с носталгия към миналото, а с надежда напред!

    Проф. Искра Баева, 24may.bg

Оставете коментар