Петък, 16 Ноември 2018
Сряда, 05 Септември 2018 20:05

Андрей Пантев пред BIG5: Още сме с комплекси, щом само изтъкваме, че сами сме си извоювали Съединението, "силните" не ни донесоха успех и исторически поуки

"Гледаме в една посока, към най-силния, който обикновено е обявен за агресор. И нашата държава три пъти е обявявана за агресорка в историята. Нашето усилие винаги да сме със силните досега не ни е дало никаква предупредителна историческа услуга и поука. Самият факт, че изтъкваме, че сами сме си извоювали Съединението на България, свидетелства за нашите вечни комплекси за малоценност. Не трябва да променяме Националния си празник. Ако го нямаше Трети март, нямаше да има и Шести септември". Това заяви пред BIG5 историкът проф. Андрей Пантев по повод Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

- Проф. Пантев, много ваши колеги твърдят, че Съединението трябва да е Национален празник на България на мястото на Трети март, тъй като е извоювано от народа ни без чужда помощ. Съгласен ли сте с подобни твърдения?

- Самият факт, че изтъкваме, че сами сме си извоювали Съединението на България, свидетелства за нашите вечни комплекси за малоценност. Нима опълченците не са извоювали Освобождението ни, естествено, заедно с руснаците? Трети март за мен е по-значима дата, защото, независимо от последвалите разочарования, на европейската политическа карта се появява единица с името България. Повечето държави имат своите символи на национална празнична значимост именно от модерните времена.

- От ДПС, когато още беше председател Лютви Местан, предложиха 24-и май да бъде обявен за национален празник, за да няма кавги с Турция. Щеше ли това да бъде адекватно решение?

- Обявяването на 24-и май за национален празник е принизяване на делото на Кирил и Методий само за нас. Наша заслуга е, че това дело става част от една нова космополитна и християнска цивилизация. Нищо укорително няма в това Трети март да си остане Национален празник, защото без него нямаше да има Шести септември. По Простата причина, че нямаше да има какво да се съединява. 24-и май е значима дата също, но ние сами ще ограничим значението на този велик книжовен подвиг на тогавашните българи. Иначе нямаше как да си обясним как така нашия празник ще го празнуват в Украйна, и в Русия, и в Сърбия? Шести септември също не трябва да остане по-малко важен за нашето самочувствие!

- В много държави Националните празници са в деня, в който са получили своята независимост. Защо у нас това не беше прието?

- При балканските държави независимостта се постига след плюс – минус двайсетина години, когато те се обособяват като национални държави. Така се случва и при Гърция, и при Сърбия, и при Румъния… Сърбия получава независимост едва след Руско-турската война. Ако говорим за САЩ, там е друго, тъй като говорим за едноактна драма и едноактно постижение. Когато свършва войната за Независимостта на САЩ, други забележителни дати там нямат. Не може да копираме всичко само защото е направено там. Трети март за мен си стои като здрава традиция на нашата празничност!

- След 133 години какви са вашите изводи, може ли пак да е „съединена“ България?

- Ако под „съединение“ се разбира единомислие, то такова не може да има, защото дори и не е полезно подобно явление. Има една вътрешна, хоризонтална и битова ненавист, безпаралелна в нашата история, независимо какво сме преживели. Има кавга на опашката. Знаете, при един дребен пътен инцидент – хората се избват, за едно момиче – хората се колят, а за сметка в банката – се тровят. Не че не е било и преди това, но като мащаб всичко е стъписващо за нашето битие. Гледаме в една посока, към най-силния, който обикновено е обявен за агресор. И нашата държава три пъти е обявявана за агресорка в историята. През 1913, 1917, 1947 г. Нашето усилие винаги да сме със силните досега не ни е дало никаква предупредителна историческа услуга и поука.

Интервю на Васил Василев

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 05 Септември 2018 20:05
    Проф. Пантев: Наглост е искането да се извади Македония от списъка с българските региони в учебниците

    Условието на македонските историци да бъде извадена Македония от списъка с българските региони от учебниците по стара история е граничещо с наглост. Това каза в интервю за предаването "12+3" на БНР историкът проф. Андрей Пантев във връзка с искането на македонските историци, които участват в сформираната, след подписването на Договора за добросъседство, българо-македонската комисия по историческите и образователните въпроси. 

    „С такива маниакални претенции и императиви македонците най-добре показват, че са българи. Има една болезнена чувствителност на всички малки народи, които търсят утеха и опора в историята, за да оправдаят съвременната си безпомощност, така че това е част от онова отвратително балканско „дръвчене“, което ни прави смешни пред очите на света“, обясни той.

    „По-добре е да се разделим цивилизовано като приятели, а не като врагове. Много ясно, че тези историци, които са заложили кариера и в Македония, и в България, няма да се откажат от това, което са твърдели, но и не виждам причина. Няма сериозен историк по света, който да не приеме, че македонците исторически са българи, но това изкуствено погалване взаимно само защото искаме да сме евроатлантици, няма да доведе до заличаване на спомените, нито до по-цивилизовано отношение“, каза още проф. Пантев.

    Историкът уточни, че всяка страна, която се създава, търси исторически причини за своето съществуване: „Има толкова измислени „фактологии“. Нека да се изживее всеки със собствените си представи. Македонците никога не са били част от българската държава, освен по времето на войни и явно, че у тях се формира едно отчуждено съзнание, което ние не можем да преодолеем“.

    Проф. Андрей Пантев обясни, че историята е част от държавната политика, както и учебниците: „Първата работа на всеки нов качествено нов режим е да се намеси в историята и в правото. Така че идеята да се внушава на децата изкуствен героизъм засега е прекрасна, но непрекъснато да внедряваш една изключителност по отношение на българите, ще ни изиграе много лош урок тогава, когато тези деца тръгнат по света. Те ще видят галерии, катедрали, замъци, дворци, картини, произведения на изкуството и ще започнат да се замислят дали пък сме чак толкова велики. Затова тук трябва да се внесе един деликатен баланс. Така че писането на учебници е по-трудно отколкото всякакъв научно-изследователски труд“. 

  • Сряда, 05 Септември 2018 20:05
    „За да отговоря на народното желание, с благословията на Всевишния, прогласявам България за независимо Българско Царство!”

    Днес, в деня на 110-годишнината от обявяването на нашата държавна независимост - откъс от документалния роман на Неда Антонова „Царица Елеонора Българска”

    В началото на юли 1908-а княз Фердинанд предприема пътуване из Европа.

    Три седмици по-късно в Истанбул е извършен държавният преврат на младотурците.

    Българският дипломатически представител в Цариград Иван С. Гешов в частно писмо до ген. Паприков, външен министър на Княжеството, пише: „Защо да не използваме прочее настаналите обстоятелства и с един решителен замах да скъсаме веднъж завинаги връзките, които имаме с Турция, като провъзгласим България за независима държава”.

    В края на август – на приема на чуждите дипломати, на който външният министър Тефик паша очертава промените в империята, възникнали след държавния преврат, българският дипломатически представител не е поканен, тъй като България е васално княжество на Турция и той е смятан за обикновен турски чиновник.

    По това време избухва стачката на работниците и служителите в Източната железница и правителството нарежда обслужването да се поеме от българските железничари. Стачката не постига успех и компанията благодари на министър-председателя Малинов за съдействието, и го моли българските железничари да освободят местата си в администрацията. Правителството отказва.

    „Повърнете железницата!” – заповядва Фердинанд от Австро-Унгария, където се намира в момента.

    „Няма да я повърнем!” – отсича правителството.

    Князът е принуден да отстъпи.

    В средата на септември на свои митинги в деветдесет и седем български села и градове народът подкрепя идеята за обявяване на независимостта, а върху пътническия влак София – Бургас, теглен от машината „Фердинанд”, е окачен надпис: „Дерзайте, Княже! Думата е ваша!”.

    На 22 септемврив църквата „Свети 40 мъченици” на старопрестолния град княз Фердинанд чрез манифест обявява:

    „… за да отговоря на народното желание, с благословията на Всевишния, прогласявам България за независимо Българско Царство!”.

    И смирено приема молбата на председателя на Народното събрание и на министър-председателя да спази вековната традиция на българската държавност и да се нарече цар.

    (Короната отдавна е изработена в Мюнхен.)

    В този ден българите сами се освобождават от остатъците на петвековното робство и от гибелните на народа ни клаузи на Берлинския договор.

    Щастливата вест е съобщена на софийското гражданство чрез прочитане на телеграма пред входа на Военния клуб.

    Същия ден френският посланик в София Морис Палеолог донася на своето правителство:

    „Фердинанд смята, че шедьовърът на политиката му е постигане на мечтата му за царство, без да се обвързва нито с Русия, нито с Австрия и без да губи свободата на действията си”.

    А според сър Харолд Никълсън по онова време „Фердинанд вече не приличаше на лисица, защото косата и брадата му бяха станали вълчо сиви, а фигурата му се беше увеличила до царствени размери”.

    На следващия ден – 23 септември – в Двореца е окачен портрет на Монарха в одеждите на византийски император.

    Същата вечер новопрогласеният цар влиза в София на кон. До него царица Елеонора в бяла рокля.

    Множеството вика „ура”, пее и благославя.

    Слънцето красиво залязва над Витоша, а в душите изгрява величественият и тъй дълго лелеян идеал: националното обединение.

    © Неда Антонова, „Царица Елеонора Българска”

    AFISH.BG

  • Сряда, 05 Септември 2018 20:05
    Гафове на тържествата в Пловдив - възкресиха Ангелакова, Тотев срича като първолак, Марешки се препоти за венеца си

    Тържествата по повод Съединението в Пловдив не минаха без гафове. Кметът на града Иван Тотев едва прочете речта си, запъвайки се и сричайки сякаш я чете за първи път, като обяви, че Съединението ни е националният празник на България. Примерът на градоначалника с лапсусите прихванаха и дикторите на тържеството. Докато обявяваха венците, които се поднасяха, същите те объркаха името на министърката на туризма Николина Ангелкова, като я прекръстиха на великата ни оперна певица Ангелакова, която ни напусна тази година. 

    Това обаче не направи особено впечатление, защото всички погледи на журналистите бяха вперени във венеца на Веселин Марешки, който също беше сред гостите. Докато го носеха войниците, Марешки няколко пъти се припоти от притеснение. Припомняме, че партия "Воля" има горчивия опит с официалните надписи, след като на венец изписа "зам.-прецедател". В социалните мрежи дори започнаха майтапи, че този път Марешки е взел в Пловдив учителката си по български език.

    На честванията присъстваха още председателите на ПГ на ГЕРБ и на БСП Цветан Цветанов и Корнелия Нинова, както и зам.-председателят на НС Явор Нотев. Сред гостите, които изслушаха речта на президента Румен Радев имаше още депутати, политици, сред които и бившият президент Петър Стоянов. 

Оставете коментар