Събота, 24 Август 2019
Четвъртък, 25 Октомври 2018 12:50

Греъм Диксън: Тревожно е недостатъчното финансиране на обществените медии в България

"Това, което истински ме тревожи, е концентрацията на прекалено голяма собственост на медии в едни ръце или в една организация, която има интерес да влияе в една или в друга политическа посока, или пък да посява съмнение в обществото", казва директорът на Департамент "Радио" на ЕС за радио и телевизия Греъм Диксън пред БНР.

(Греъм Диксън отговаря за отдела "Радио" на Европейския съюз за радио и телевизия, който обединява 73 медии от 53 държави, преди това е бил управляващ редактор на една от радиопрограмите на Би Би Си, има дълъг опит с обществените медии)

Как може да оцелее доброто старо радио в епохата на фалшивите новини, дезинформацията и завръщането на пропагандата?

Добрата радиопрограма печели доверието на хората. А доверието е най-важното нещо в обществото. Когато ви давам една банкнота например, вие не трябва да мислите дали аз не съм си я напечатал сам, и когато ние предаваме информация, е същото – хората трябва да знаят и да имат доверие, че не получават скалъпени истории, изфабрикувани новини. Радвам се, че радиото навсякъде в Европа показва най-високи нива на доверие. Във времената на фалшиви новини и лъжи, това е много положително, защото хората осъзнават колко опасни и деструктивни могат да са те. За да дебатираме и даже за да спорим, ние се нуждаем от поне една обща основа на споделени факти. Ако този пласт от общопризнати факти липсва, няма бъдеще за обществата ни. Затова инвестирането в информацията, събирането на факти и разпространението на факти, което правят обществените медии в Европа, е абсолютно основополагащо за демокрацията.

Кой определя стандарта какво е добра и какво не е добра журналистика?

Най-общо – журналистът да проверява фактите, преди да ги съобщи, и наистина да знае за какво става дума. Да не променя фактите така, че те да служат на неговите собствени политически или социални възгледи. Важно е да даваме на хората разнообразни интерпретации и да се отнасяме с аудиторията като с възрастни хора, те не са деца, на които да промиваме мозъците. Не трябва да им казваме – ето в това трябва да вярвате. Трябва да позволим на хората да чуят дебата, да видят спорещите страни, да им дадем възможност сами да намерят по-правилната за тях позиция, когато виждаме, че едната страна казва едно, а другата не се съгласява. Медиите трябва да дават инструменти на хората да вземат решения. Но винаги на основата на добре проверени факти. И тези инструменти могат да послужат както в спора на маса, така и пред избирателните урни, когато човек гласува за една или друга партия, за един или друг кандидат или платформа.

След падането на Берлинската стена медиите в България търсеха независимост от някогашната генерална линия на партията и правителството. Появиха се частните медии, които в началото бяха по-критични към властите, но според много анализатори днес частните медии също могат да са зависими от благосклонността на едно или друго правителство, от което зависи другият бизнес на техните собственици, например. 

Наистина много интересен въпрос. Без да съм познавач на детайлите в българския контекст, виждам, първо, огромна разлика между държавна медия и обществена медия. Обществената медия принадлежи на хората и трябва да представя техните възгледи и разнообразната си аудитория и всъщност точно по тази причина обществените медии печелят доверието на хората. А не просто като говорители на правителството. Защото правителствата трябва да бъдат предизвиквани да отговарят на неудобните за тях въпроси. Така както човек даже да си приказва с приятел в бара, да се заслуша и да си каже – абе искам да го видя сега как ще отговори този политик.

Понякога е трудно за политиците да издържат на такава сериозна поредица от въпроси, но това е изключително важно за всички нас, защото от тези политици и техните действия зависи какъв ще е животът ни и ние имаме правото да знаем отговорите на въпросите, които са неудобни за тях и не им харесват. За комерсиалните медии не мисля, че отговорът е толкова бинарно лесен, като обществените медии да са добрите, а комерсиалните – не, защото съм виждал много високи професионални резултати и впечатляващи постижения с висок журналистически стандарт в някои частни медии.

Но това, което истински ме тревожи, е концентрацията на прекалено голяма собственост на медии в едни ръце или в една организация, която има интерес да влияе в една или в друга политическа посока, или пък да посява съмнение в обществото. Другото ми притеснение е, че частните медии в търсене на печалба може да не отделят достатъчно средства за сериозна журналистика и да залагат повече на развлечението, шоуто и сензацията.

Стъпваме в полето на финансирането и ледът става хлъзгав.

Наистина добрата, сериозната журналистика се нуждае от финансиране и това е, което характеризира обществените медии в Европа – да имат време и средства, за да отделят и разказват наистина важните истории, да говорят с лицата, които са въвлечени, да задават неудобните въпроси, да правят разследвания, а не просто да четат информации от агенциите или от прессъобщенията на институциите.

Греъм Диксън признава какво го смущава, когато гледа към медиите на страни като България:

Медийната концентрация ме тревожи, но също повод за тревога е, ако обществените медии са недобре финансирани, или не са финансирани достатъчно, за да отговарят на високопрофесионалната си мисия. Защото, ако трябва да съкращаваш парите, даже да не ти се иска, може да ти се наложи да се лишиш от разследваща журналистика, например. А тя е наистина важна за обществото.

В България независимо от това кое е правителството, когато то е уверено в своята власт, намалява финансирането за обществените медии.

Не познавам детайлите по отношение на България, но има за какво да се безпокоим. Достатъчно е да погледнем към Дания, където обществените медии са толкова добре поставени, но само в последните няколко седмици финансирането им беше намалено с 20 процента. Тревогата е в това, дали те ще могат да продължат да предоставят програмите, които трябва да разпространяват според лиценза им като обществена медия на съответното високо качество, каквото очаква и аудиторията им.

Източник: bnr.bg

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 25 Октомври 2018 12:50
    Бомбените заплахи към няколко летища и медии не могат да се определят като терористични, смятат експерти

    За изпращане на заплашителните съобщения са използвани интернет ресурси на доставчици извън територията на България

  • Четвъртък, 25 Октомври 2018 12:50
    Летищата в София, Варна, Пловдив и няколко медии с бомбени заплахи (допълнена)

    В рамките на няколко часа днес са подадени сигнали за бомба в сградата на БНТ и на Терминал 1 на Летище София. Сигналът за летището е подаден в 9.20 часа, а този за БНТ – в 11.30 часа. 

    Незабавно са предприети необходимите действия за обезопасяване на района на телевизията, изведени са всички служители. Преди минути е приключила щателната проверка, при която е установено, че сигналът е фалшив.

    Анонимен мейл за поставено взривно устройство е бил получен около 9:20 ч. тази сутрин и на Летище София. На място веднага са пристигнали екипи на Гранична полиция и Жандармерията. Следови кучета са претърсили района на Терминал 1. Взривно устройство не е намерено, не се е наложила евакуация на хора. Всички полети излизат и кацат по разписание.

  • Четвъртък, 25 Октомври 2018 12:50
    Мая Манолова: Близки до властта медии пускат фалшиви новини, пропагандната машина се опитва да ме сплаши

    Омбудсманът Мая Манолова и днес отказа да каже дали ще се кандидатира за кмет на София, но този път не отхвърли директно въпроса, а атакува управляващите, като заяви, че се опитват да я сплашат и дискредитират, защото очевидно някой се страхува дали тя ще го направи.

    Запитана какво би наклонило везните към едно такова решение, Манолова заяви пред БНТ: "Моята работа е да бъда посредник между тях и властите, когато обаче едната страна я няма, когато няма с кого да преговарям, очевидно, че моята посредническа роля няма как да бъде свършена. Все по-трудно ми е и да защитавам правата хората, виждате - хората са мачкани, уволнявани, властта продължава да ги лъже. Има опити да бъде блокирана моята работа като омбудсман, да ми се пречи да си върша работата. От друга страна впрягането на цялата пропагандна машина на властта, на всички приближени медии срещу това, което правя, показва страх, огромно притеснение, паника, някой е много притеснен дали аз няма да се кандидатирам за кмет на София. Опитът да ме вкарат във всякакви некадърни сценарии, да говорят от мое име, да разпространяват фейк новини медии и хора, близки до властта, това няма как да ме сплаши и притесни. Показала съм, че решенията ги вземам аз, не под натиск и ги вземам в интерес на гражданите, така че моето решението ще бъде изцяло продиктувано от интересите и очакванията на гражданите. Но след като в една държава омбудсманът, който трябва да защитава хората, е препятстван, атакуван, има опити да бъде сплашен, да бъде дискредитиран, какво остава за останалите граждани".

Оставете коментар