Сряда, 19 Декември 2018
Понеделник, 26 Ноември 2018 11:36

Проектът за АЕЦ „Белене“ е същият, който през 2007 година е нотифициран от ЕК

Проектът за АЕЦ „Белене“ е същият, за който Европейската комисия е била нотифицирана през 2007 г. Въпреки това промените в проекта ще бъдат съобщени на Комисията по надлежния ред. Това обясни в сутрешния блок на БНТ министърът на енергетиката Теменужка Петкова във връзка казаното от евродепутата Светослав Малинов, че одобрението от ЕК вече не е валидно. Петкова цитира изследване на БАН и на чужди организации, което е показало ясно, че няма сеизмичен риск за района на втората ядрена електроцентрала. Енергийният министър коментира още „Турски поток” и сделката на „Интерком” с ЧЕЗ.

– АЕЦ „Белене“ – да започнем оттам. Стана повод за доста словесни престрелки отляво и отдясно в последните дни. евродепутатът Светослав Малинов каза, че одобрението от Брюксел вече не е валидно. Фалшива новина – така пък реагира председателят на АБВ Румен Петков и то тук в студиото на БНТ. Каква е истината между тези две тези?

– Всъщност основният въпрос е винаги каква е истината. Истината е такава, каквато е. И тя е една. Всеки може да говори, каквото иска и съответно да интерпретира всяка една информация по начин, който намери за добре, но когато се разглеждат такива сериозни теми, е важно да се позовем на това, което предвиждат европейските правила и европейските регламенти, това, което предвижда Договорът за ЕВРАТУМ и това, което предвижда Регламент 12.09.2000. В тези документи много е ясно е казано какъв е редът и каква е процедурата по отношение на даване на становище от страна на Европейската комисия по повод направена нотификация за проекти в областта на ядрената енергетика. На първо място това, което е важно да се знае, е, че проектът, за който ще се опитаме да възобновим действията за неговата реализация – проектът АЕЦ „Белене“ - е същият проект, който през декември месец 2007 година е нотифициран от Европейската комисия. Член 4 на Регламент 12.09.2000 предвижда, че когато е налице подобна ситуация, в която във вече нотифициран проект настъпват промени по отношение на инвестиционния проект, то тогава всяка една държава-членка е длъжна да нотифицира повторно Европейската комисия, като изпрати допълнително съобщение във връзка с промените, които ще бъдат направени. Промени в проекта няма как да има като проект, като технически проект. Знаете, че оттук нататък предстои да изберем стратегически инвеститор. Тоест Националната електрическа компания…

– Нотифицирано ли е това обаче?

– Да. Първият проект е нотифициран. Той е нотифициран в периода от февруари 2007-а – декември 2007-а.

– А вторият едва след избор на инвеститор?

– Да, точно така. Това предвиждат европейските правила. Трябва да бъде структурирана компанията и вече новият инвеститор да подаде нова нотификация, която е всъщност допълнение към предишната, за да може да упомене настъпилите промени. Това ще бъдат промени, които ще се отнасят до стратегически инвеститор и до другите инвеститори, които заедно с НЕК ще участват в тази проекта кампания.

– Тоест по никакъв начин не можем да слагаме думата „нов“ към проекта АЕЦ „Белене“?

– По никакъв начин. Проектът е същият. Проектът е ВВЕР-1000, модел А92. Това е проектът. Даже в документацията, която ние сме разработили за процедурата за избор на стратегически инвеститор, много ясно сме поставили няколко задължителни условия. И едно от тези условия е свързано именно с това, че се реализира проект ВВЕР-1000 А92, който вече е нотифициран от Европейската комисия през месец декември 2007-а година.

– Светослав Малинов обаче припомни едно становище на БАН за високия сеизмичен риск в района на площадката край Белене. Доколко основателни са тези притеснения. Какво показват данните, с които разполага министерството?

– Това, с което аз съм се запознала като информация, представляват анализи на Българската академия на науките и стрес тестове, които се извършват през годините на площадката на АЕЦ „Белене“. Тези стрес тестове са извършвани от международни организации, те не са извършвани от нас, от определени компании в България или наши национални органи, тъй като тук става въпрос наистина за сериозна енергийна инфраструктура и всичко трябва да бъде изключително добре проверено, прецизирано и при най-малък риск веднага да бъде съответно сигнализирано и да бъдат предприети действия.

– Това е риск, който е потенциален за всички държави на Балканите.

– Та това, което казва и Българската академия на науките, това, което показват и стрес тестовете, които са извършени на площадката на АЕЦ „Белене“, е, че няма никакъв риск от гледна точка на сеизмиката в този район. И Европейската комисия в нотификацията от 2007-а година на база на цялата информация, с която разполага, в раздел „Безопасност на проекта“много ясно посочва, че това е един от най-безопасните проекти в света.

– Тоест някакви различни данни чете с г-н Малинов.

– Аз съм готова да предоставя това, което имаме в Националната електрическа компания така, че наистина да стане достояние на тези, които желаят да се запознаят с него, за да спре да се спекулира по тази тема, тъй като аз разбирам колко е чувствителна тази тема и как всъщност хората в един момент само това чуват. Но хората трябва да знаят каква е истината и никой не бива да си позволява да ги въвежда в заблуждение.

– Като казахме „истината“, да поговорим и за нерешените проблеми около АЕЦ „Белене“. Какви са най-големите проблеми днес откъс позиция 2018-а година?

– Ако можем да кажем, че е проблем, то това е проблемът, който всъщност беше причината да се спре строителството на проекта АЕЦ „Белене“, а именно това, че стратегическият инвеститор, който през 2008-а година беше избран, напусна проекта, тъй като до срок, в който той беше определил, в компанията RWE не беше подписан договор между Националната електрическа компания и "Атомстройекспорт" - това беше условието на стратегическия инвеститор тогава. Напускайки проекта, всъщност той остана без този стратегически инвеститор, който имаше ангажимента заедно с Националната електрическа компания да реализира проекта.

– Сега обаче има процедура по избор на нов.

– Сега ще търсим възможност и вариант за избор на нов стратегически инвеститор или инвеститори. Не е задължително да е само един, като в процедурата, която сме разработили, имайки предвид параметрите, които парламентът ни постави – такъв един проект да бъде изграден без държавна гаранция, без корпоративна гаранция, без сключване на дългосрочни договори за електрическа енергия.

– Има ли компании, склонни да приемат всички тези условия?

– В разработената процедура ние сме дали възможност като потенциални инвеститори да участват с миноритарен дял и други компании, големи индустриални консуматори на електрическа енергия. Също така да бъде дадена възможност за заявяване на интерес от също големи индустриални консуматори не само в България, но и в целия регион за изкупуване на електрическа енергия. Така че сме дали една широка възможност за всички потенциални участници в такъв един процес. Това, което е важно да се знае, е, че по отношение на проекта е налице доста сериозен интерес. Аз съвсем скоро имах среща и с посланика на Черна гора.Имахме възможност да разговаряме, срещата беше конкретно по тази тема и беше заявено ясното желание за търсене на възможност за участие в този проект.

– От страна на държавата или на частни инвеститори от Черна гора?

– От страна на някаква корпорация, която е в Черна гора, която се занимава с аналогична дейност. От друга страна китайският интерес, който е много ясно заявен, това е най-голямата държавна ядрена корпорация на Китай CNNC, компанията „Арева“ депозира интерес за възможност за включване в проекта, Държавната корейска хидро-атомна компания също заяви такъв интерес. Това са писмени интереси.

– Може ли да приключим темата с това как ще бъдат избрани в крайна сметка този стратегически инвеститор. Кога?

– Стратегическият инвеститор ще бъде избран на базата на тази процедура, която е разработена. Тя ще бъде публична, прозрачна, ще бъде обявена в официален вестник на Европейския съюз в два местни ежедневника, съдържа много ясни етапи, през които ще премине така, че да се осигури максимална публичност и прозрачност и възможност за участие на всеки един потенциален инвеститор. И другото, което е изключително важно – процедура, която да ни даде възможност да защитим в максимална степен нашите национални интереси.

– Има ли срок?

– На база на процедурата, която сме разписали, сме се опитали да определим и конкретни срокове за всеки един от етапите, през който трябва да се премине. Това, което показва пътната карта, която ние сме начертали, е около една година.

– Другият значим проект, за който се говори тези дни много активно – „Турски поток“. Руското издание „Комерсант“ обяви, че „Турски поток“ще минава през България, поне една от тръбите. Доколко достоверна е тази информация? Доколко можем да се доверим на това, което излиза оттам?

– Това, което е сигурно, е, че нашето правителство работи много активно за това България да запази своята роля на газовата карта на Европа и да запазим ролята си на лидер в напия регион. За тази цел заедно с Европейската комисия разработихме и концепцията за газоразпределителен център на територията на България. Този газоразпределителен център се ползва с политическата и финансовата подкрепа така да се каже на Европейската комисия, тъй като ние кандидатствахме и приключихме грант от ЕС на базата, на който извършихме предпроектно проучване, което да ни даде яснота за потенциалните маршрути, за цената на един такъв проект. И в контекста на тази концепция за газопразпределителен център можем да кажем следното: този газоразпределителен център представлява на практика изградена или инфраструктура, която трябва да бъде изградена, за да може да се осигури доставка на природен газ от различни източници – поне три – и да се изгради платформа за търговия с природен газ, което всъщност да даде възможност за либерализация на пазара на природен газ не само в България, но и в целия регион. По отношение на информацията, която излезе в руските медии, не е тайна за никого, че ние сме водили подобни разговори. Нещо повече – може би си спомняте, че през юни 2017-а година беше подписана пътна карта с „Газпром“ на база, на която ние търсим възможност, анализираме възможността за разширяване на газопреносната инфраструктура на територията на България така, че да можем да си осигурим запазване на нашето място на газовата карта на Европа и…

– Знак ли е това, което четем в руските медии, че наистина усилията ни си струват?

– Аз мисля, че това е ясен знак. Още повече – такъв ясен знак беше даден при посещението на премиера борисов в Москва и срещата му с президента Путин. Вие си спомняте, че тогава това беше една от основните теми, която беше обект на разговор и впоследствие беше анонсирана. Аз мисля, че знакът беше даден още тогава.

– Каква ще бъде нашата инвестиция в евентуално бъдещо участие в такъв проект?

– Индикативните анализи, които ние сме направили, показват, че една такава инвестиция би струвала приблизително около 2 милиарда и 600 милиона лева. Анализът, който пък сме направили по отношение на това какво би донесъл един такъв проект, една такава инфраструктура, показва, че за периода от 2020-2040 година при резервиран капацитет за потенциалната нова инфраструктура „Булгартрансгаз“ разполага, респективно българската държава, биха реализирали печалба, която е в размер на 4 милиарда 350 милиона лева. И разбира се стратегическото ни място като фактор на газовата карта на Европа.

– Политика или бизнес – какво надделява повече в този проект?

– В енергетиката има много геополитика, но аз смятам, че когато става дума за такъв тип проекти, геополитическите аргументи са на следващо място, а на първо място е икономическата обоснованост на един такъв проект и ползите, които един такъв проект носи за съответната държава.

– Добре. Заговорихме за икономика. Стигнахме и до това, което се случва с ЧЕЗ, една от темите през последната година – продажбата на ЧЕЗ. Какво се случва там? Докъде стигна продажбата на електроразпределителното дружество? С вас си говорихме, че май най- големият проблем е защо ЧЕЗ искат да си тръгнат от България толкова категорично.

– Вие знаете първо, че това е една частна сделка. Държавата няма как да се намеси в един такъв процес, освен със способите, които й дава нашето национално законодателство. Така че на този етап процедурата се развива по реда и по условията, които са предвидени съгласно нашето национално законодателство. Нашите национални органи, в случая Комисията за защита на конкуренцията, трябва да се произнесат. Те се произнесоха, има такова решение. Оттук нататък е въпрос на желание от страна на потенциалния купувач какви действия ще предприеме в следващата посока. И оттук нататък вече всичко подлежи на развитие в областта на съдебния ред.

– Въпреки този отказ на КЗК, възможно ли е в крайна сметка „Инерком“ да придобие българския клон на ЧЕЗ?

– След като е налице, нашият национален орган се е произнесъл и счита, че не е налице основание за това, това няма как да се случи.

– За финал. Имаме малко време. Да поговорим и за най-важния въпрос, който касае всички българи – готови ли са електроразпределителните дружества за лошото време, което ни чака? По-рано сутринта казахме – започна застудяване.

– Министерството на енергетика за четвърта поредна година извърши проверка по отношение на готовността на трите елктроразпределтелни дружества и на електроенергийния системен оператор, за да видим до каква степен тази енергийна инфраструктура е готова, за да посрещнем есенно-зимните условия. Резултатите от проверката показват, че и трите електроразпределителни предприятия и електроенергийният системен оператор са в необходимата готовност. Извършена е проверка по отношение на това до каква степен те са запасени с необходимите материали, които ще бъдат използвани в този процес, каква е готовността, каква е техническата подготовка. Така че всички резултати показват, че електроенергийната система на страната е в много добро състояние и хората трябва да бъдат спокойни.

– Доколко към днешна дата можем да кажем, че през зимните месеци няма да има селища или райони без ток, няма да има райони, които да са на режим?

– Режим категорично няма как да има. Това, което зависи от нас по отношение на техническото обезпечаване на електроенергийната система, е направено и хората трябва да бъдат абсолютно спокойни за това. Разбира се да се надяваме, че и природата ще бъде благосклонна, защото виждате по цял свят какво се случва – има моменти, в които има много сериозни снеговалежи, замръзване на електропроводите. това води до съответни технически повреди. Но пък затова са и тези проверки, които ние правим – за да видим в какво време може да бъде реагирано на един такъв проблем и как той може да бъде отстранен по най-бързия начин.

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар