Сряда, 21 Август 2019
Сряда, 02 Декември 2015 12:04

Даян Шаер: Детството ми в Сирия бе невинно и красиво

Авторката на романа „Има ли места в рая“ говори за любовта и за войната в тази размирна държава

Студентката по психология Даян Шаер е само на 23 години и вече написа първия си роман „Има ли места в Рая“. Историята ни води към любовта и към войната в Сирия. Момичето с баща - сириец и майка – българка, почита и двете религии – християнска и мюсюлманска, и в сърцето й те живеят в мир и хармония.  Какъв е бил животът й преди в Сирия и какъв е сега по разказите на близките й, разказва самата тя пред  BIG5.

- Даян, когато започнахте да пишете историята, знаехте ли, че ще се превърне в роман?

- Аз винаги съм пишела истории . В последно време се бях съсредоточила в разкази, въпреки че чувствах, че силата ми е в романите. Идеята за написването на тази книга дойде съвсем случайно от едно изречение, което си бях записала. Има го и в книгата: „Това  е история  предназначена за глухи слушатели и слепи читатели“. Като написах това изречение, знаех, че зад него се крие цял роман.  Когато се усетих готова, седнах и започнах да пиша по самата книга. И действията започнаха сами да се нареждат.

- Как течеше творческия процес. Всеки ден ли пишехте по малко?

- В началото, докато не знаех какво ще правя с тази книга, бях поставила основи, които пишех от време на време в продължение на година. Имах примерно стотина страници. Когато се срещнах с моя художествен редактор Радослав Гизгинджиев, определихме срока за изпълнение и приключване на книгата, седнах и я написах за десет дни. Имах срок, исках да го спазя и така последните страници от 100 нататък, написах на един дъх. Романът е 300 страници.

- Ти паралелно с  писането на първия си роман си и студентка по психология, нали?

- Паралелно с това съм студентка по психология. И паралелно с тази книга вървяха в ума ми още две истории , но реших, че точно тази ще е първата книга, която искам да издам. Тепърва ще развивам другите две истории.

- Те имат ли връзка по между си или са съвсем различни?

- Историите са различни. Нямат нищо общо. Ще отведа читателите в съвсем различни светове.

- Каква жена е главната героиня в книгата Сарая?

- Името й означава съзвездие, тъй като тя е свързана с небето. Всяко едно име в книгата олицетворява нещо и съм го избирала много внимателно. Самата история започва в Сирия и разказва за живота на Сарая. В началото съм се фокусирала върху това да опиша ценностите на Сирия, културата и традициите там. Затова началото е малко по-спокойно, докато въведа самия читател в атмосферата на Сирия. Той няма как да я усети, ако не съм я описала подробно. Когато войната започва, се преобръща целият й живот. Това се случва и с няколко семейства, които са във фокуса на книгата. Историята започва в Сирия, но завършва в България. Героите са бежанци.

- Кой е любимият на Сарая?

- Тя има двама любими мъже, но няма да кажа кой е вторият, за да го оставим като изненада за читателя. Единият, който е платоничната й любов и за когото става въпрос в началото, влиза в армията,  така тяхната любов не успява да просъществува.  А войната и всички тежки неща, които се случват на Сарая, предизвикват една голяма промяна в нея и тя среща и открива любовта по друг начин. Героинята преживява истинската, дълбока любов.

- Сарая медицинска сестра ли е?

- Тя е студентка, но когато започва войната има нужда да помогне на своите сънародници и отива в болница, където става доброволка.

- Тази история от ваша роднина ли е преживяна?

- Когато приключих книгата и се заговорих с един братовчед, разбрах, че една от братовчедките ми работи като доброволка. Стана ми странно как съм преплела без  да искам истина и художествена измислица.

- Успя ли да разговаряш с нея?

- Нямам контакт с нея, защото е от едно село, но имам контакт с друга братовчедка, която наскоро се ожени. Тя е вдъхновителя на образа на Рима - другата главна героиня. И в нейната история се преплитат доста реални случки.

- Вплела ли си разкази на твои роднини, които преживяват войната в момента?

- Смесила съм разкази, които съм чула с тези, които съм прочела в интернет. Докато пишех книгата, се ровех в интернет, за да открия истории, които да отразяват реалността в Сирия. Няма нищо измислено в книгата що се отнася до войната там.

- Къде е войната сега?

- Сирия е разделена на сектори. Има места, където се живее спокойно, и други, които са опасни. В Дамаск, където живее братовчедка ми е спокойно. Но в един квартал, по-далеч от тях, има бомбардировки и е опасно. Тя ми разказа, че животът им сега е абсолютно същия като преди. Те пак си ходят на работа, на училище, в университета, ходят на кино, на ресторант, на театър, но самата държава живее с усещане за загуба. Абсолютно всеки е загубил по някого във войната. И над Сирия е налегнала тъга.

- Ходила ли си скоро в Сирия?

- От 15-годишна не съм ходила там. Откакто започна войната. Атмосферата там ни смущава.

- Има ли баща ти загубени близки в тази война?

- Слава Богу нямаме смъртни случаи сред роднините. Но вкъщи има тягостна атмосфера по тази тема.

- Баща ти е мюсюлманин, а майка ти е християнка. Как съвместявате традициите, религиите?

- Нито един от двамата не си наложи религията. Не мога да наклоня везните към една от тях. Ходила съм в църкви, ходя и в джамии, нямам претенции към двете религии. Чувствам ги мои.

- Вкъщи имаш ли икона?

- Имаме Библия и Коран,но не съм набожна.

- Как реши да учиш психология?

- Винаги са идвали при мен приятелки, за да споделят проблемите си. Аз ги разбирах, олекваше им, а аз се чувствах добре да помагам.  И реших, че едно от моите призвания е да съм психолог. Още не съм завършила, но винаги когато някой има нужда от съвет, се старая да му помогна. Най-вече говорим за любовни проблеми.

- Любовта ли е най-важното чувство за теб и затова ли реши да й посветиш най-голямо внимание в книгата?

- Според мен тя е водещата сила, която трябва да я има у всички нас, за да сме човечни и щастливи. Затова съм се фокусирала върху нея. И върху добрината също. Те са много важни.

- Как по-точно обръщаш внимание на добрината?

- Направила съм всички герои в романа добри хора. А войната е голямото зло. Исках да има голям контраст между войната и хората.

- В живота заобиколена ли си от добри хора или такива в чист вид не съществуват?

- Човек не може да е само добър или само лош, той е плетеница и от двете по малко. Старая се да се обграждам с хора, които ми мислят доброто и аз на тях. Пазя се от другия тип хора. Въпреки, че те не може да се изолират напълно.

- Казваш: „Най-хубавото, което може да ми се случи са мечтите“. Разтълкувай ни това изречение?

- За мен мечтите са водеща сила,  която ни помага да продължаваме напред към нашите искрени желания. Мечтите са най-хубавото, което може да ни се случи, защото ни дърпат нагоре към едни неща, които ние подсъзнателно или съзнателно искаме. И е хубаво човек да мечтае, да не се ограничава в бита, в ежедневието. А да си позволява на сърцето и на душата да лети.

- Кой спомен помниш от Сирия?

- Там съм срещала най-различни животинки. Един ден бяхме хванали тарантула в двора на къщата ни. През нощта започна да ме боли кракът и помислих, че ухапването е от тарантулата. Единствено чичо ми реагира адекватно, защото го е хапал скорпион, и се досети, че имам същия проблем. Бодливото чувство по крака, което имах,  той е усещал по цялото си тяло. Попита ме дали усещам,  че ме вали дъжд. Оказа се, че това е крайна фаза, когато отровата е по-силна. Тъй като бяхме в едно село и там нямаше лекар, по бабини съвети  намазахме мястото на ухапването с чесън и ми стегнаха крака, за да не може кръвта с отровата да се качва нагоре. С малко ножче направиха хиксче, за да може отровата да изтече, и всичко беше наред. Мислех, че умирам, но ме спасиха.

Откривали сме змии, тарантули. Но най-силно се впечатлих  от един  хамелеон.

- Жените на почит ли са в Сирия?

- Във всяко семейство е различно, както и тук. В някои семейства мъжете са по-строги, в други – жените. Спомням си, че детството ми в Сирия бе овенчано с щастие. То бе невинно и красиво. В книгата съм се опитала да отпечатам тази атмосфера, улиците, цветовете на държавата, традициите, храните, наргилетата.

- Коя ти е любимата сирийска храна?

- Баба ми готви изключително вкусния макбус. Това е патладжан, който се оставя известно време да се суши, и се пълни с зеленчуци , с ядки. Поднася се на закуска и всеки си взема по малко с хляб.

- Каква ще е новата книга, която ще пишеш?

- Историята няма да е фантастика, а отново ще е реална, но ще се развие малко по-назад във времето. И ще бъде в съвсем друг тон.

 Румяна Смилкова, BIG5.BG

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар