Четвъртък, 26 Април 2018
Събота, 17 Септември 2016 11:48

НЕВЕРОЯТНО! BIG5.BG откри уникален плакат!

Нова кино творба се очаква на пазара, каква точно, може да видите само тук!

BIG5.BG попадна случайно на уникален плакат рекламиращ нова кино творба. Дори без намесата на Оракула от Банкя, без заветите на Ванга и дори без словото на Божидар Димитров, става ясно, че плаката рекламира нов български филм с главен герой едър мъж в блестящо здраве и финансово състояние.

Наше проучване показа също, че група старчета от БАН категорично (до)казаха, че е напълно възможно през 2018 - 2019 година творбата да участва в следните кинофестивали:

Фестивала във Венеция

Филмовата Академия "Оскар"

Фестивала в Кан

Филмовия Фестивал във Варна

Филмовия Фестивал в Берлин

Любопитното е, че този конкретен филм няма да има никаква нужда нито от тийзър, нито пък дори от трейлър.

Самият плакат е класически, 90х60cm, той е добре запазен, леко огънат десен долен край, отпечатан на непозната досега хартия с воден знак, на който ясно се виждат преплетени върбови или тютюневи листа, както и думата ш-и-ш-и. Печатницата е добавила свой запазен знак.

Също така правят впечатление още три неща:

1. Видно е, че след продажбата на Булгартабак на Оманския фонд през 2018 г. и преименуването му в ТабакБулгар е запазен точно този словоред. Информацията идва в аванс, и с нея към момента разполага единствено BIG5.BG и т.нар. кръг "Монтерей". За Северната тангента и Южната подобна не се споменава никъде и дума.

2. Пейзажът е избран нарочно - това е язовир "Цинков камък", който събира в едно реките Въча и Гашня. Фотографът е снимал с Canon F 17D, който към момента на изследването не е в наличност, тъй като ще бъде произведен през 2018 г., месец август, което категорично доказва, че снимката е направена в края на септември 2018 г. Язовирът е собственост на България, но хидровъзелът е собственост на банков консорциум от Австрия, по-късно е направена нарочна офшорка, която го (из)купува и го прехвърля на фирма от Дубай, която по никакъв начин не се свързва с корпулентен бизнесмен от нашето време. За 2019 г. - виж приложение IV, т. ХIХ, стр 1634-1834

3. Панталоните, тип дънки нямат етикет. Нищо не знаем по този въпрос.

Очаква се филмът да се върти по кината до 2025 година.

BIG5.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Събота, 17 Септември 2016 11:48
    Денят започва с простотия. С бруталност и агресия.

    Сигурно са ви досадили сексуалните фантазии на разни чичковци и лелки, които си представят, че социалната роля на пола е нещо като еротичните сюжети в порно клиповете - хайде сега ти да си мъж, а аз жена с изкуствен член. Предлагам да поговорим за насилието, което пропуснахме заради целия този джендър-джангър.

    Пускам телевизора. Разправят ми за някакви изроди, които биели деца с увреждания, та даже се снимали. Жена в Троян намушкана двайсет и няколко пъти; друга почина, след като се самозапали заради скандал с мъжа си. В София разстреляха посред бял ден бизнесмен, размишлявахме дълго и около касапницата в Нови Искър. Няма спасение и в международните новини: семейство в Калифорния държало тринайсетте си деца оковани с вериги, миротворци от корпуса на ООН изнасилвали деца. Форматираме диска, рестартираме и пак: пребит лекар, бебе, изхвърлено на боклука…

    Поток от страдания

    Парадоксът е в това, че всъщност престъпността намалява - днес в Европа има поне 50 пъти по-малко убийства, отколкото през XIV век. В България пикът на държавния разпад от 1994 г. е белязан от мрачния рекорд с почти 500 отнети животи; през 2016 г. те са вече само 155. Развитието на цивилизацията умиротворява нравите. Публични изтезания като разпъване на кръст или набиване на кол са немислими; днешният патер фамилиас няма право да убива децата си като римския, а засегнатият на чест мъжкар не може просто така да обяви дуел на опонента си.

    Казармата от времето на соца беше пълна с бой и извращения. По-приятен е споменът ми за началното училище, където другарката ни наказваше, като ни налагаше с дървената показалка по ръцете. За големи провинения се стоеше на колене в ъгъла върху черупки от орехи. Днес не само учителката, но и родителят би си изпатил, ако се разчуе, че прилага подобна педагогика.

    Откъде тогава идва това усещане за нетърпимо насилие? Основна заслуга има медийната сцена, чрез която съпреживяваме унижението и мъките на далечни човешки същества. Скоро дори невролозите доказаха, че емпатията е биологически обусловена - невроните ни реагират по еднакъв начин на това, което се случва на нас самите, и на онова, което преживява другият човек. И понеже въпросните други хора са вече към 7,6 милиарда, ние сме бомбардирани с невиждан поток от страдания - наместо да живеем с убийството в наше село, се вживяваме в ужасите на цялата планета. Впрочем, затова и машинката на много хора прегаря. Затова и си изработват социопатска защита срещу съчувствието - тия са черни, ония са си го заслужили, а аз в крайна сметка съм най-голямата жертва от всички.

    Но работата не е просто в оптическата илюзия, при която мислим, че става все по-зле, тъй като виждаме все повече. Съвременният човек просто е по-нетърпим към насилието - не само защото има по-изострено чувство за собствените права, но и защото по-силно съчувства на другите страдащи същества. Кой от дядовците ни си е представял, че днес могат да те арестуват, задето си пребил собственото си куче?

    Нетърпимо е станало да гледаме как насилват по-слаби от нас. Но не защото си представяме, че това може да сполети и нас. Нетърпимата мисъл е, че можем да сме на мястото на насилника. Дали е от монотеистките религии, дали от Просвещението, дали сме поумнели след идеологическите трагедии на ХХ век - не знам, но никога досега в историята не е имало такава непримиримост към насилието. Знаем, че то намалява и едновременно с това става все по-неприемливо. Прогресът на човечеството сякаш прави настоящето нереално: ако вярваме, че днешното зло няма да го има утре, то става още по-трудно за понасяне. Все по-трудно ще ни е да приемем, че хармонията на нашия свят е построена върху „сълзите на едно невинно дете“, особено ако го показват по медиите.

    Култът към традицията. И моделите за подражание
    В насилието, разбира се, има индивидуална патология, която обаче често се отключва и под влиянието на културни фактори. Вземете темата за традицията, в която в България въздигат в култ и училището, и културната политика. Ако някой принуждава дъщеря си да слага забрадка, това също е традиция, нали? Във Франция всяка година има процеси срещу анимистки, които правят клитеротомия на момичета и така непоправимо увреждат сексуалността им; в Германия периодично чуваме за убийства на честта, при които баща или брат наказват непокорната девойка, решила да се омъжи по собствена воля. В България пък и до днес в провинцията е прието жената да стои диван чапраз и да принася на мъжете - ако се забави със салатката, може и да си изяде шамара (както разбрахме, 25% от населението не смята този изконен жест за насилие). Дали пък да не преосмислим малко култа към традицията, да потърсим нещо хубаво и в модерните неща?

    Моделите за подражание, които предлагаме на младите хора, също заслужават размисъл. Светът ни днес е населен с безжалостни отмъстители, с полицаи, които действат извън закона, с цинични дами, които инструментализират чара си, за да постигнат своето, с егоисти, със самотници. Пребройте само колко серийни убийства на вечер гледаме в сериалите, колко психопати, колко невиждани мъчения. Не можем да повлияем на глобалната популярна култура, можем обаче да противодействаме с алтернативни образци. Балканската версия на Красавицата и Звяра са силиконовата чалга девойка и дебеловратият бизнесмен с голямата кола. Ако девойката бъде приучавана да бъде безмозъчна кукла, която си търси купувач, нали знаем, че ще ѝ се случват и не дотам приятни неща, когато не слуша? Младежът пък научава от малък, че чувства, разбиране, кавалерство - всичко това са недостойни неща. Истинският мъж бие или плаща. Не призовавам към цензура, разбира се. Всеки има право на свой вкус, но ако обществото направи усилие, би могло да даде и друга версия за идентификация.

    Лош знак

    Най-лошото днес обаче е растящата езикова агресия - казвам най, защото ни просмуква, без да се усетим. Бруталност, простотия, самохвалство - това вече е станало културна норма. Тръмп нарича африканските страни „лайняни дупки", алтернативно десните му последователи в България обявяват опонентите си за хлебарки, а в социалните мрежи основният артистичен талант е да намериш начин да обидиш някого, заобикаляйки автоматичната цензура на машината. И всички се борят срещу пустата политическа коректност, която така и не дочакахме в България.

    Между словесната агресия и пристъпването към действия разстоянието не е голямо - обиждам някого, за да го заболи, удрям го, за да го обидя. Затова внезапното отприщване на словесна агресия през последните няколко години е много лош знак. Защото колкото и да се самоубеждаваме в прогреса на човечеството, в историята той нерядко е правил и обратен завой.

    Ивайло Дичев, "Дойче веле"

  • Събота, 17 Септември 2016 11:48
    Стивън Сегал обвинен в сексуален тормоз на снимки у нас

    Актъорът и продуцент Стивън Сегал получи поредно обвинение в сексуален тормоз по време на филмови репетиции в София през 2002 г. Обвиненията идват от актрисата Рейчъл Грант, момиче на Бонд, пише Би Би Си.

    Грант, която по това време била на 26 години, пристигнала в София, за да репетира реплики за филма и била развълнувана от срещата със Сегал, който за нея бил "герой от детството".

    Актрисата твърди, че докато били в стаята и репетирали реплики за филма, режисьорът си тръгнал, след което Сегал насилствено свалил блузата й и я блъснал на леглото, започвайки да се съблича.

    "Блъсна ме на леглото и каза: Предполагам, че искаш да видиш интимните ми части", казва Грант. След като актьорът започнал да разкопчава ципа си, тя избухнала в сълзи и екшън звездата се извинил. Обяснението на Сегал било, че обичал да завързва връзки с колежките си, за да "подобри химията на екрана".

    Впоследствие Грант загубила ролята. "Когато ти се случи, си засрамен, унизен, не искаш никой друг да знае. Надяваш се прахта да го покрие", казва актрисата. "Искам хората да знаят, че е съвсем естествено жертвите на сексуален тормоз да говорят след по-дълго време - след като са имали време да го преодолеят", споделя още тя.

    Грант се надява кампании като Time's Up и #MeToo да помогнат да се сложи край на сексуалния тормоз в брашна.

    Сегал отрича обвиненията на Грант. "Клиентът ни категорично отрича да е имал подобен контакт с г-ца Грант, твърдо отрича всякакво предполагаемо посегателство, както и конкретно посегателство, случило се в София, България през 2002 г.", заявяват адвокатите му.

  • Събота, 17 Септември 2016 11:48
    „Лошо, Седларов, лошо!”

    Откъс от романа на Свобода Бъчварова „Опасен чар”, едноименният филм по който е любим на зрителската аудитория, но колцина знаят кой е авторът на българския Остап Бендер.

    — А сега, уважаеми…?

    — Седларов! — услужливо отвърна собственикът.

    — Уважаеми гражданино Седларов, нека разгледаме вашата работилница и експонатите — този миниатюрен Лувър!

    — Какво?

    — Спомени… Но да вървим, Седларов. Ще се пръсна от любопитство…

    — Стараем се, другарю капитан, и ние… как да кажа… да научим народа на красивото!…

    — Похвално е, Седларов, че в този век на техниката и прагматизма все още се срещат хора естети, за които красотата е смисъл на тяхното съществувание!

    — Не искам да се хваля, но така си е!

    — Е? Апре ву, Седларов!

    — Какво?

    — Нищо, нищо… Предпочитам да се движите пред мен и, докато ходим, искам кратко и стегнато описание на дейността в това предприятие.

    — Имаме пластмасов цех за народни кукли…

    — В какъв смисъл народни? Сега всичко е народно!

    — Носиите.

    — Да, носиите, сърцето на българския фолклор, душата на българската жена, изплакала очите си в тези шевици, тук и само тук се отразява душата й, а не като на Запад — в прането, готвенето и побоищата.

    — Имаме цех за ковано желязо, две преси, пирографирани изделия, керамика…

    — Да оставим производството. Водете ме направо при готовата продукция!

    — Ей сега, другарю капитан!…

    Залата на експонатите бе една барака, но доста чиста и прилична. Тук на една маса се намираше продукцията на моделите. Соколинов вдигна някакъв предмет.

    — Това какво е?

    — Мече.

    — Пишете, за бога, че е мече, иначе ще го сбъркам с паяк.

    — Казва „мамо“…

    Седларов го натисна по корема и се чу противен грач.

    — Похвално…

    Соколинов вдигаше и разглеждаше предметите един по един.

    — Мартенички?… Добре. Щъркелче с бебе… Правилно! България трябва да се бори за висока раждаемост! Детско столче-цукало… вероятно от дърводелския цех?

    — Харчи се много.

    — Не виждам цените?

    — Това са само модели.

    — Крокодил или бразилски алигатор? Прилича на динозавър! Защо не се движи?

    — Пружината му е повредена.

    — Лошо, другарю…?

    — Седларов!

    — Лошо, Седларов, лошо! Никаква красота, никаква функционалност! Кой е дизайнерът ви?

    — Какво?

    — Питам кой прави моделите?

    — Ами… аз! — скромно заяви той.

    — Вие сте следвали Художествена академия?

    Последният отрицателно поклати глава.

    — И сте специализирали в Мюнхен? Ученик на Пол Клее! Влияние на Пикасо? Продължител на Пироманишвили?… А сега, дайте си документите! Цени, производство, пласмент, заплати, месечни отчети и така нататък! Ако и документацията ви е така красива, както равнището на продукцията, ще трябва да ви изпратим командировка в Софийския централен затвор. Повярвайте ми, той е просто университет за хора с художествени наклонности, както в Константинопол е била Магнаурската школа за Кирил и Методий и синовете на българските царе! А вие сте млад все още… Ще излезете запазен…

    — Другарю капитан, моля ви, мене ще ми стане лошо…

    — Моля, документите!

    Той извади от бюрото папки, разписки, кочани… Изведнъж Седларов събра сили и се озъби:

    — Кой сте вие всъщност?

    — Аз ли? — учуден каза Соколинов. И след кратък размисъл продължи: — Аз съм капитан Буревестников, ясно ли е?

    — Тъй вярно!

    — А сега, махайте се и ме оставете да работя на спокойствие!

    Така капитанът от Соколинов стана Буревестников. Той обожаваше Максим Горки. Защото е бил босяк. Не бе чел от него нищо, освен юбилейните заглавия в печата, сред които му се бе мярнала някога запаметяващата дума Буревестник.

    Седларов излезе с нежелание. На очите му имаше сълзи. А капитанът разкопча мундира, свали фуражката си, седна на бюрото и разлисти първата папка. Почна да си взима бележки. Не след дълго някой почука на вратата.

    — Мога ли да вляза? — попита собственикът. Той носеше поднос с чаши и чинии.

    Буревестников с нескрито любопитство погледна таблата. Без да иска, се облиза.

    — Едно кафенце, кифличка, малко луканчица… — опита да се засмее Седларов. — Едно кентче… работата ви е трудна… чувствайте се у дома. Ще мога ли да ви поканя на вечеря?

    — Излезте и ме освободете от присъствието си!

    Когато прелюбезният домакин излезе, Буревестников се нахвърли на яденето. Но веднага след това продължи да работи. Така го завари вечерта. Лампата светеше, а Буревестников здравата се трудеше, по риза. Пушеше от „Кента“. Отново се почука на вратата и се появи неизменният Седларов.

    — Другарю Буревестников, моля ви… Ще се погубите… Вие трябва да се щадите!…

    — Когато човек работи за щастието на народа, думата „щадене“ е неподходяща! Елате, Седларов! Застанете зад мене! Досега само изчислявам нерегистрираната печалба. Тя е от порядъка на петцифрено число и забележете, само за последните три месеца!… Всъщност от колко години е предприятието?

    — От пет.

    — Вероятно ще стигнем до шестцифрено число. А млад човек сте, нелишен от способности… С голям стаж в търговията. Защо не останахте в бакалския бранш?

    Уплашеният Седларов нещо промуча.

    — Ясно. Красотата ви е привличала. Изкуството! В душата на всеки бакалин се крие артистът! Съжалявам, Седларов. Следващата ни среща ще бъде в следствения отдел.

    — Не ме погубвайте! — изхълца Седларов. — Имам само тая къща, жена и едно-единствено дете — момиче, от женски пол.

    — Ето как един артист си отива от света! Още Нерон го е казал! Кво вадис домине!… Но къщата е триетажна. Видях и две леки коли.

    — Имам още една, скапана…

    — Вие правите колекция от скапани детски играчки и скапани коли? Лошо, другарю Седларов, лошо! Какъв пример ще дадете на детенцето си?

    — Тя е вече трета година кандидат-студентка.

    — И с вашите финансови възможности не сте могли да я пробутате? Странно! Познавам един кожухар. Момчето му го изпратиха на държавни разноски в Италия да учи пеене. Иначе заекваше. А момичето му скоро ще завърши Художествената академия, отдел „Текстил“, макар че е далтонистка.

    — Не ми беше по силите! Кандидатства за кинорежисьор!

    — Аз очаквах повече от вас! Вие ме разочаровахте, Седларов!

    — Вечерята е готова, другарю капитан! Ще благоволите ли да ни зачетете? Жената цял ден готви…

    — Избършете си сополите, усмихнете се… Ха така! Животът, другарю Седларов, е пред вас. Не загубвайте любопитството си към живота! Да тръгваме!

    © Свобода Бъчварова, „Опасен чар”

    © Издателство на БЗНС, 1986

Оставете коментар