Сряда, 03 Юни 2020

Сряда, 21 Септември 2016 15:55

НИМ получи мощи на Св. Георги Победоносец, показва ги за седмица

Реликвите ще бъдат дарени на новопостроената църква в с. Осмар, Шуменско

Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров получи от епископ Сионий – игумен на Троянския манастир, мощи на Св. Георги Победоносец.

От своя страна Божидар Димитров ще ги дари на новопостроената в с. Осмар, Шуменско църква „Св.Георги Победоносец”.

Тази църква е построена изцяло със средства, дарени от шуменския бизнесмен Илия Попов, който е един от най-щедрите дарители за реставрацията на Голямата базилика в Плиска.

От 13,00 часа на 22 септември до 29 септември 2016 г. мощите ще бъдат изложени в Националния исторически музей, в 3-та зала - витрината със златните корони.

BIG5.BG             

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 21 Септември 2016 15:55
    Почина проф. Божидар Димитров

    "Изказвам съболезнования на близките и семейството на Божидар Димитров. Почивай в мир, приятелю! Поклон". Това написа Бойко Борисов във фейсбука си. Премиерът пръв съобщи новината, че дългогодишният директор на Националния исторически музей е напуснал този свят. Припомняме, че наскоро Димитров се задъха докато изкачваше стълби и дори се наложи да дойде линейка и да лежи в болница заради проблеми със сърцето. 

    Божидар Димитров е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол, в семейство на бежанци от Източна Тракия. През 1959 г. завършва основното си образование в Созопол, а през 1964 г. – Механотехникума в Бургас. Работи няколко години на риболовни кораби, траулери – като моряк в „Океански риболов“. По-късно завършва история и археология в Софийския държавен университет, има докторат по история.

    Научна кариера

    През 70-те години на 20 век проучва архивите на Ватикана, където попада на част от „История на България“ на Петър Богдан Бакшев, написана през 1667 година – историкът я намира в архива на Борджиите. На 24 декември 1985 г. е утвърден за старши научен сътрудник II степен.

    Директор на НИМ

    През декември 1994 г. е назначен за директор на Националния исторически музей (НИМ). Обвиняван е, че по това време допринася за уволнението на директора на управление „Музеи и галерии“ в културното министерство Алберт Бенбасат, като го обвинил в участие в организиран незаконен износ на паметници на културата и произведения на изкуството. Като директор на Национален исторически музей, през 1997 – 1998 г., има задочен конфликт с президента на Република България Петър Стоянов по повод връщането в Зографския манастир на черновата на „История славянобългарска“, написана от отец Паисий Хилендарски. В резултат на което – през лятото на 1998 г. договорът му в НИМ е прекратен от министъра на културата Емма Москова. Препитава се като свободен журналист в Бургас и София през периода 1998 – 2001 година. „Възстановен“ е като директор на НИМ през октомври 2001 година след конкурс.

    Телевизионен водещ

    От 2002 до 2012 г. е водещ на телевизионното историческо предаване „Памет българска“ по Канал 1. От март 2013 г. е водещ на телевизионното историческо предаване „Историята... с Божидар Димитров“ по TV+.

    Политическа кариера

    Член на БКП

    Димитров влиза в БКП в началото на 70-те години на миналия век и постепенно се издига в партийните среди. След преименуването на партията преминава в БСП.

    Член на БСП

    Два пъти е бил в листите за народни представители на БСП – в окръзи Кърджали и в Шумен през 1997 и 2001 година, но на по-задно, неизбираемо място.

    Като член на Висшия партиен съвет на БСП в края на 2005 година Божидар Димитров се обявява открито против решенията на ръководството на БСП. Той не подкрепя кандидатурата на Татяна Дончева за кмет на София и подкрепя независимия кандидат Бойко Борисов, с когото е в приятелски отношения. За това си действие е снет от поста водач на групата на общинските съветници на БСП в Столичния общински съвет. След това престава да изпълнява поста, на който е избран, като не се явява на сесии.

    В подкрепа на ГЕРБ

    Преди Парламентарните избори в България през 2009 г. напуска БСП и застава в подкрепа на ГЕРБ. На изборите е избран за народен представител, след като е издигнат от ГЕРБ за мажоритарен кандидат в Бургаски избирателен район.

    Министър

    В първото правителство на ГЕРБ е назначен за министър без портфейл, който отговаря за Агенцията за българите в чужбина, Държавна агенция „Архиви“ и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.

    На 21 януари 2010 г. по предложение на Божидар Димитров за промяна в законодателството, срокът, в който кандидатите за българско гражданство ще трябва да получат отговор „да“ или „не“, ще е една година. Кабинетът на ГЕРБ приема предложение за промени в Закона за българското гражданство, които елиминират упълномощените лица при подаване на документите или при получаване на указите и задължават кандидатите за български паспорти да се явяват лично на интервю. По оценки на министър Божидар Димитров в резултат от войни и преселения извън страната живеят 2 и половина милиона българи, които нямат българско гражданство. За разглеждане чакат 56 хиляди молби на такива българи. Според министъра на българите в чужбина промените ще ускоряват процеса и ще ликвидират корупцията. Тарифата за ускорено получаване на български паспорт била между 5 и 10 хиляди евро. „Сега, когато човек знае, че в рамките на една година знае, че ще чуе „да“ или „не“ на молбата си – силно се съмнявам, че някой ще се бръкне да плаща толкова пари на някой корумпиран чиновник“, коментира министър Димитров. [9]

    Научно звание

    Божидар Димитров е старши научен сътрудник II степен от 1985, но тъй като в публичното пространство присъства с титлата професор (която не е равнозначна на ст.н.с. II), през декември 2009 заявява: „Аз никога не съм се титулувал като професор.“ Съобразно новия закон научното звание „старши научен сътрудник ІІ степен“ се трансформира в научна длъжност „доцент“.

    Научна етика

    В историографията са изказвани съмнения относно добросъвестността на Божидар Димитров като изследовател. Николай Проданов изразява подобно мнение във връзка с обнародвани резултати от работата на Димитров във Ватиканските архиви. 

    Работа сред българите в чужбина

    Отношението и дейността на Димитров по македонския въпрос е критикувано от македонския журналист Виктор Канзуров. Според него, Димитров с нищо не помага на българите в Македония, тъй като иска да държи монопол по тази тема. Освен това, Канзуров твърди, че „неартикулираните изяви“ на Димитров в Македония водят до репресии за местните активисти с българско самосъзнание.

    В работата си сред българите в чужбина Димитров е критикуван и заради некоректност, дезинформиране и неумела намеса в осъществяваните от Министерството на образованието, младежта и науката образователни дейности зад граница.

    Агентурно досие

    През юни 2009 г. Комисията по досиетата оповестява, че Димитров е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност в качеството си на секретен сътрудник и агент. Самият той твърди, че този факт е известен на обществеността още от изборите през 2001 година. Вербуван е през 1973 г. Псевдонимите му са Богдан, Кардам, Тервел и Телериг.

  • Сряда, 21 Септември 2016 15:55
    Божидар Димитров в конфликт на интереси, като шеф на НИМ подписвал договори с дъщеря си

    Като шеф на НИМ Божидар Димитров е подписвал договори с дъщеря си. Това е установила Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

    Бившият директор на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров е бил в конфликт на интереси при сключването на два договора с дъщеря си и с племенниците си през 2015 г. Това е установила Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), съобщи БГНЕС.

    Комисията се е самосезирала от публикация в медиите, че НИМ има договорни отношения с търговското дружество „Акшаена - 2007“ ООД, в което собственици са дъщерята на Димитров Мария и племенниците му. От проверката става ясно, че през април 2015 г. директорът на НИМ е подписал договор с фирмата, собственост на дъщеря му и племенниците му, за изработването на каталог на колекция в тираж от 1000 броя на стойност 19 800 лв. и срок за изпълнение септември 2015 г. Въпреки че в договора е предвидено половината от сумата да се плати авансово, а другата половина – 5 дни след предаването на готовите каталози, второто плащане е извършено два месеца след първото. И двете платежни нареждания са подписани от Божидар Димитров. Същевременно музеят е получил само половината от поръчаните и заплатени каталози и то през октомври 2017 г. – т.е., повече от две години след срока в договора. По преписката липсва протокол за предаване на останалата част от каталозите - до пълния му тираж от 1000 бройки. В хода на проверката колекцията не е представена в музея.

    Пак през 2015 г. директорът на НИМ е подписал и втори договор със същата фирма - за печатно издание в тираж от 1000 броя на стойност 15 000 лева. В двумесечния срок по договора фирмата е предала всичките бройки и е получила цялото плащане, а платежните нареждания са подписани от Божидар Димитров.

    Директорът на музея е имал правото да упълномощи свой заместник да подпише договорите, за да си направи самоотвод от вземане на решение в конфликт на интереси, но не го е направил. При нито един от двата договора няма подадена и декларация за конфликт на интереси.

    Комисията не е установила конфликт на интереси по отношение на „Сдружение Плиска“, тъй като между НИМ и сдружението не са подписвани договори.

  • Сряда, 21 Септември 2016 15:55
    Откриха глава на Аполон в нива с картофи, дариха я на НИМ

    Главата  е датирана от VI век пр. н. е.

Оставете коментар