Вторник, 20 Ноември 2018
Събота, 01 Октомври 2016 11:52

Багряна, Яворов и Дебелянов – три стихотворения в Деня на поезията

1 октомври е празник и на българските певци и музиканти

На 1 октомври се чества Денят на музиката и поезията. Тези две изкуства са взаимно свързани и за тях винаги е необходимо вдъхновение. Понякога един прекрасен стих се ражда на фона на красива музика, а музиката е поезия без думи. За нея Виктор Юго казва "Музиката изразява това, което не моеж да бъде изказано с думи, но и не може да остане неизречено". Поезията е магията на словото. Тя е рима и ритъм, тя е мисъл и музика.

Музиката е универсален и международен език, а според последните проучвания Великобритания и Финландия децата възприемат по-лесно музиката, отколкото човешката реч. Доказано е също, че колкото повече музика слушат децата, толкова повече се усмихват, а класическата музика има уникално въздействие върху емоционалното и интелектуално развитие на бебетата. Може би не случайно за Ден на музиката е избрана тази дата, на която църквата чества паметта на двама изключителни църковни песнописци – св . Йоан Кукузел и св. Роман Сладкопевец. През 1980 г., по повод 700-годишнината от рождението на св. Йоан Кукузел, денят 1 октомври е обявен и за Празник на българските певци и музиканти.

Сега си пуснете някоя любима песен за фон и прочетете стихотворенията, които сме подбрали. Денят ви със сигурност ще стане по-хубав!

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

От П. К. Яворов

Две хубави очи. Душата на дете

в две хубави очи; - музика - лъчи

Не искат и не обещават те...

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли!

Страсти и неволи

ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях -

не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли...

Не искат и не обещават те! -

Две хубави очи. Музика, лъчи

в две хубави очи. Душата на дете...

ПОМНИШ ЛИ, ПОМНИШ ЛИ ТИХИЯ ДВОР...

От Димчо Дебелянов

Помниш ли, помниш ли тихия двор,

тихия дом в белоцветните вишни? -

Ах, не проблясвайте в моя затвор,

жалби далечни и спомени лишни -

аз съм заключеник в мрачен затвор,

жалби далечни и спомени лишни,

моята стража е моят позор,

моята казън са дните предишни!

Помниш ли, помниш ли в тихия двор

шъпот и смях в белоцветните вишни? -

Ах, не пробуждайте светлия хор,

хорът на ангели в дните предишни -

аз съм заключеник в мрачен затвор,

жалби далечни и спомени лишни,

сън е бил, сън е бил тихия двор,

сън са били белоцветните вишни!

УНЕС

От Елисавета Багряна

Говори, говори, говори! -

аз притварям очи и те слушам:

- Ето, минахме сънни гори

и летим над морета и суша...

Вляво кървава вечер гори,

вдясно тъмни пожарища пушат.

Де ще стигнем, кога зазори?

Този път накъде лъкатуши?

Там ли, дато свободни ще бдим

и ще бъдем два пламъка слети,

и в нощта, сред безбройни звезди,

като двойна звезда ще засветим?

- Ти не знаеш? Аз също не знам -

но води ме, води ме натам!

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Събота, 01 Октомври 2016 11:52
    „Ще забравя бързо - дълго ще си спомням…”

    В Деня на поезията – стихове от Ели Видева, която неотдавна понесе Голямата европейска награда за поезия, защото големият поет може да понесе всичко

    ЗАКЛИНАНИЕ

    Ако се опиташ

    да ме впримчиш,

    боса ще избягам -

    цигани да търся.

    Шарена поляна

    къща ще ми стане,

    ще се любя

    по тревата,

    дълго и горещо.

    Затвори ме в рамка,

    само ако смееш!

    Рамката дори за огън

    ще разчупя.

    Ще забравя бързо -

    дълго ще си спомням.

    Хайде затвори ме!

    Циганка ще стана.

    *

    Белите ми самодиви

    някой ги с огън наказа -

    росенът стана на пепел,

    птици и дърве - на въглен,

    а от любовното биле

    корен дори не остана.

    Неми са, вместо да пеят

    белите ми самодиви,

    цели им в сажди нозете,

    в черни треви се препъват.

    Тайно се молят за буря.

    Гръм ако не ги уцели

    белким им дреха оплакне,

    утре да могат да тръгнат

    подир славеева песен,

    росенче да си отчуват,

    че да ни има и после.

    ВАРИАЦИЯ ЗА БЛУС

    Луната е захвърлена огризка,

    която бърза да се скрие в облака,

    да ни остави в тъмното изгубени

    под бухналия вятър на тополите,

    във отражението на реката,

    във въздуха със мирис на любов.

    И с чувството, че сме безсмъртни.

    Като луната, дето знае всичко.

    Защо ли утре вечер пак ще търси

    обекти за експеримент…

    КАФЕ

    Изпий ми кафето

    не само защото ме няма.

    Отвлече ме мисъл незнайно къде.

    Така ще усетиш,

    че чувството в мене е нямо

    и само по усет

    прониква във твойто сърце.

    А там бъди като себе си -

    див и дори безобразен …

    Една серпентина от нежност

    ме връща при теб,

    когато ще можем

    „Обичам те” просто да кажем.

    А ти, между впрочем,

    свари ли кафе ?

    ШАЛ

    Ще си купя шал.

    Огромен шал,

    в който да се скрия.

    И ще го оставя вместо мене

    да поема гнусните нападки,

    всички кални думи и обиди,

    фразите, които ме преследват,

    славословията безогледни

    и неискрения смях.

    Ще си купя шал.

    Прозрачен шал,

    за да мога ясно да ви виждам

    вас, които ме обичате

    безрезервно и безцеремонно.

    Като мойте обяснения в любов -

    всичките са въпреки.

    Ще си нося шала като мантия,

    или като рицарски доспехи,

    или просто като шал.

    Нали е хубав?

    © Ели Видева

    AFISH.BG

Оставете коментар