Вторник, 19 Март 2019
Сряда, 09 Януари 2019 18:49

Истината шепне. Тя никога не ползва мегафон

Не знам, всъщност, защо въобще се сетих за нея. Може би заради празниците, може би заради Ласкин, може би заради хижарите, а може заради циганите.

Автор: Васил Петев

Някои твърдят, че е мощна и замайващо силна. Представят си я едва ли не как пристига с песен върху неоседлан кон, със знаме в ръка. Връхлита гневна, като на бърза ръка оправя всички световните неправди, а после парадно се оттегля на заслужен отдих някъде из мъгливите и тайнствени върхове на Шамбала. 

Аз я познавам бегло, горката. Все като съм я виждал, е изглеждала крехка и почти анемична, бледа и уморена, с много слаб имунитет. 

За истината говоря. 

Честно да ви кажа, доста рядко съм я срещал. Според мен тя не обича шумните събития и избягва снимки из медиите. Обикновено стои на последния ред, сгушена в продраното си одеялце, силно притеснена от собствената си отговорна значимост. 

Беззащитна е бедната. 

Знае, че всеки може да я хване, да я поразмята насам-натам, да й метне един кожух Луи Витон върху прегърбеното и уморено тяло, а после да я прати в сиропиталище за социално слаби под предлог, че има нужда от почивка и добър санаториум. 

Истината е една болна жена, скъпи хора. Всеки я търси в блясъка на своето микро щастие, а тя, горката, седи скрита под голия вековен дъб на общото ни нещастие. В очите й се чете неприкрит ужас, в ушите й кънти преигран чорбаджийски смях, а ръцете и треперят.

Истината, уважаеми, е пред мола. Тя е онази възрастна жена, на която мятаме монети в моменти на лично самосъжаление.

Не знам, всъщност, защо въобще се сетих за нея. Може би заради празниците, може би заради Ласкин, може би заради хижарите, а може заради циганите. Не знам.

Мисля, че и тя не обича да ни вижда особено често. А може и отдавна да е емигрирала. В по-топлите и не толкова шумни страни.

Защото истината шепне. Тя никога не ползва мегафон.

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар