Неделя, 17 Ноември 2019
Събота, 15 Юни 2019 11:01

Все повече българи не вярват в демокрацията

68% смятат, че няма особено значение коя партия управлява, тъй като политиката им е една и съща

В България демокрацията се ползва със значителна обществена подкрепа, която обаче постепенно ерозира. Най-голям дял от гражданите (45%) са съгласни, че демо­крацията е най-добрата форма на управление за страната, но това е спад със 7% спрямо 2015 г.  Делът на несъгласните с това твърдение се покачва с 6% между 2015 и 2018 г. Всеки пети отговаря, че не може да пре­цени.

Това показва националното представително проучване "Демокрация и гражданско участие" за 2018 г. на Институт "Отворено общество".

Преобладаващата част от анке­тираните посочват само демократични държа­ви като чужди примери за добро управление. Германия, Великобритания и Швейцария са трайно в челната тройка на чуждите дър­жави, които са желан модел за подражание: за 23% от анкетираните Германия е най-популяр­ният пример на държава с добро управление; според 9% такава е Швейцария, а според 8% – Великобритания.

По-ясно изразена е подкрепата за демокрацията сред по-образованите и по-заможните граждани (64% от тези, които имат доход над 700 лв. на човек от домакинството на месец) и сред по-младите (53% сред хората на възраст до 44 г.) и е малко по-изразена сред живеещите в София (50% са съгласни в сравнение с 45% средно за страната).

Делът на несъгласните с това твърдение обаче при групи­те с най-високо и най-ниско образование е еднакъв: 26 -27%.

Слабата подкрепа за демокрацията при ниско образованите не се обуславя толкова от категоричното несъгласие с нейните ценности, колкото от високия дял от анкетираните, които споделят, че не могат да преценят какво да отговарят на въпроса, отбелязват анализаторите.

Сред тези, които са гласували за ГЕРБ на последните парламентарни избори, 70% смятат, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната, в сравнение с 45% средно за страната. Гла­суващите за БСП в изследването през 2018 г., както и в предишните две изследвания представляват единствената група с категорично мнозинство на хората, които не са съгласни, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната (53% от гласуващи­те за БСП отговарят отрицателно в сравнение с 34% средно за страната).

Най-остро изразено усещане за криза има по отношение на състоянието на върховенството на правото в България: основната разлика между демократичните и тоталитарните правител­ства е, че първите носят политическа и съдебна отговорност за своите действия, а вторите – не. У нас обаче само 26% от анкетираните са съ­гласни, че националното правителство дейст­ва в рамките на закона, а обществената оценка за качеството на законодателството е крайно ниска: едва 22% от хората смятат, че законите в страната са справедливи, 14% – че те са ясни и разбираеми, и 8% – че се прилагат еднакво за всички.

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

Въпреки по-скоро благоприятната икономическа конюнктура, бедността продължава да бъде най-значимият проблем на хората в България, следвана от безработицата, лошото управление и корупцията, сочи изследването.

Участниците отбелязват, че има сериозно разминаване между проблемите на хората и дневния ред на политиците. През 2018 г. около 1/3 от анкетираните (32%) определят бедността като най-значим проблем, като подобен резултат е регистриран и в двете предишни изследвания през 2015 и 2016 г. Следващи по значение са лошото управление и корупцията, посочени като основен проблем от 14-18% от анкетираните. Сравнително малък дял от хората (5-7%) акцентират върху престъпността и лошото здравеопазване, а 2% - върху некачественото образование.

Доверието на гражданите в институциите е трайно ниско и тенденцията е негативна. През 2018 г. се наблюдава понижено доверие в почти всички изследвани институции: най-рязък е спадът при неправителствените организации /с 11%/, във висшите учи­лища – с 10%, в политическите партии, в Народното събрание и в правителството – с 6%, и дори в ЕС - с 5%.

Народното събрание и политическите партии се ползват с най-ниско доверие от всички ин­ституции в изследването – само 15% от анкетираните споделят, че вярват на Народното събрание, а само един от десет анкетирани - на полити­ческите партии.

На този фон през 2018 г. президентът е единствената институция, при която има категорич­но повишаване на общественото доверие: почти с 20% между 2016 и 2018 г., което може да бъде обяснено със смяната на титуляра на поста.

Едно от възможните обяснения за ниското доверие в националните институции е свързано с широко разпространените представи, че достъпът до висши държавни длъжности не се основава на заслуги, а на други фактори, коментират анализаторите. Според почти 70% от анкетираните връзките на кандидата са най-важният фактор за достъп до висша държавна длъжност в България. На второ място са парите на кандидата, а на трето - неговата популярност. Едва 20% смятат, че образованието на кандидата е основна причина, за да бъде избран и да влезе във властта. А само под 15% от хората са на мнение, че опитът, знанията или уменията имат значение.

Гражданите не се усещат представени в управлението (Народно събрание, общински съвети). Делът на тези, които не са съгласни с твърдението, че в Народното събрание има поне един де­путат, комуто имат доверие и за когото знаят, че пред­ставлява тях и хора като тях, се покачва от 54% през 2015 г. до 60% през 2018 г. Само 21% от анкетирани­те през 2018 г. са съгласни, че в НС има поне един депутат, комуто те лично имат доверие.

През 2018 г. значително се увеличава делът на хо­рата, които не виждат конкуренция между полити­ческите партии. През 2015 г. делът на тези, които не мислят, че смяната на партиите в управлението води до промяна в държавната политика, е бил 54%, а през 2018 г. вече е 68%. Съгласните с това твърдение през 2015 г. са били 23% от анкетираните, а през 2018 г. са само 13%.

Според доминиращите обществени нагласи меж­ду отделните политически партии няма големи раз­лики от гледна точка нито на политиката, нито на начина на управление на партиите. Това донякъде обобщава задълбочаването на кризата в представи­телната демокрация, която изследванията регистри­рат след 2015 г.

През 2018 г. изследването регистрира слаба степен на гражданско участие в управление­то – огромната част от анкетираните не члену­ват в никакви организации, само 4% членуват в политически партии, а само 2% – в профсъ­юзи. Между 2002 и 2018 г. обаче в това отно­шение има положителна тенденция, макар и много слабо изразена: членството в клубове нараства, все повече хора са склонни да се об­ръщат към институциите, за да търсят решение на проблемите си и да протестират в случай на лошо управление.

източник: Сега

Свързани статии (по етикет)

  • Събота, 15 Юни 2019 11:01
    Проф. Атанас Семов: Загубихме 1/3 от населението си през последните 30 години

    На 10-ти ноември един лош режим беше сменен с един разсипателен режим, каза в студиото на БНТ проф. Атанас Семов, преподавател по право на ЕС и член на Конституционния съд.

  • Събота, 15 Юни 2019 11:01
    Навършват се 30 години от началото на демократичните промени в България

    Навършват се 30 години от началото на демократичните промени в България. На 10 ноември 1989 г. пленумът на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар.

    Процесите по свалянето на Тодор Живков от власт се развиват от средата на 80-те години, когато неговият имидж започва да пада. Той не е харесван от Михаил Горбачов, който иска отстраняването му.

    В България движеща сила на свалянето на Тодор Живков стават така наречените "чавдарци", формирани на 5 ноември 1989 г. по инициативата на Добри Джуров. В групата влизат Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев.

    Кулминацията на събитията настъпва в периода 4-10 ноември 1989 г.

  • Събота, 15 Юни 2019 11:01
    Румен Радев: Демокрацията ни буди повече тревога, отколкото успокоение

    Преди 30 години България пое с ентусиазъм по нов път. Надеждата за по-добър живот обаче се сблъска с дълбоки обществено-икономически сътресения, за които българите платиха висока цена. Грабителската приватизация, пренаписването на историята, обезличаването на българската култура и традиции са част от явленията, които ни тласнаха към материална и духовна бедност.

Оставете коментар