Понеделник, 26 Август 2019
Неделя, 23 Юни 2019 09:31

Шаврантии от "Лего"

К...ите са нашето настояще! Дори нещо повече – те са нашето съвременно национално богатство. Единствено нашите шаврантии могат да се разглобят за 1 минута, точно като автомат "Калашников". 

Не знам как е при вас, но при нас с Милена е топло и задушевно, като на последна среща между Цветан и Бойко. И що? Ами щото имаме различни критерии за избор на таверна. Тя гледа да изберем тази, дето е най-далеч – бил съм много дебел и трябвало да се движа. А аз гледам да изберем тази, дето е най-близо, щото я гледам каква е слаба и ме хваща страх да не претупа от ходене. И накрая – к`во? Напрежението расте като носа на Преслава. А слънцето пече ли, пече, мили ми Веско Маринов...

- Гледай колко е хубаво тук, има риба – казвам аз докато гледам бомбайския джин зад тезгяха.

- Ами то навсякъде има риба, бе, Василе, това е Гърция! - нервно отвръща тя, като че ли аз не съм гледал "Зорба гъркът", а тя единствено владее патента за микс на краставица с кисело мляко. 

- Да бе, пич, ама нали всеки път все аз ги целя готините таверни? А накрая ти само обобщаваш: "Ама, хич не беше лошо тук...". Затова споко! Аз имам таверненско око. Нещо като трето око, ама за таверни.

- Уфффф... пак започна с глупостите!

Това, което Милена нарича "глупости", всъщност е една доста префинена и сложна система от житейски опит, основаваща се не само на значима дегустаторска история на "октопод в оцет", но и на наследствени семейни мъдрости от рода на "по-добре паднал пред бара, отколкото прав пред струга". Житейска естетика, крайно непозната за чистосърдечната Милена; естетика, будеща у това мило момиче единствено недоверие и хаос; естетика, намираща се в крайно противоречие с подредената й по правилата на Рубик кубчето душа. 

- Дай да седнем тук отзад – предлагам сговорчиво аз.

- Е, глупости! Какво да правим отзад? Нека седнем отпред, за да гледаме морето.

- Да де, ама ако седнем отзад, ще може да гледаме българските шаврантии и псевдомутри на фона на морето, а това е далеч по-интересно, не мислиш ли? - вадя аз от мокрите си бански здрав и логичен аргумент в комплект с няколко спаружени от адската жега водорасли. 

- Е, че какво ни интересуват нек`ви к...и?! - тросва се нервно Мими.

- Ами, как да не ни интересуват?! - започвам да се ядосвам вече и аз. - Ти прекараш 2-3 дни в чужбина и започваш да забравяш славната ни съвременна история. К...ите са нашето настояще! Как да кажа, дори нещо повече – те са нашето съвременно национално богатство. От Доминикана, през Москва, от Лондон до Куршавел, от Сен Тропе до Миконос, все к...и! Български, мили, родни, ...трепкат с фалшиви мигли като Тома Биков на парламентарен контрол, момичета чудо, момичета от "Лего"!

- Що пък от "Лего"?

- Ами, щото единствено нашите шаврантии могат да се разглобят за 1 минута, точно като автомат "Калашников". 

- Как така? 

- Ами, просто, Милена. Първо си свалят миглите, после лещите, после екстеншъните от косата, изтриват си нарисуваните вежди, махат си подплънките от сутиените, после подплънките от задника, после зъбите, душата и без това не я носят – оставили са я при баба си на село, после слизат от токчета и хоп – Лего! Насреща ти стои изцълклена белка с малко грим и без опашка.

- Уффф...знаех си, че пак глупости! – казва, търсейки с поглед,сервитьора, Милена.

- Глупости, ама по истински случай - облягам се доволно аз на стола, като на висок глас се обръщам към непознат мъж с бяла риза - Кириос, пич, дай един джин, моля, че много жега тук във вашия край, бе! Бомбайски!

- Нали искаше риба?

- Нали каза, че съм дебел?!

- Уфффф...

Та, не знам как е при вас, но при нас, както вече казах, е топло и задушевно, точно както приляга на един истински месец юни и както се полага на един автентичен гръцки остров. И рибата си е риба, и разговорът – разговор, и к....е – български. 

И си седим двамцата с Милена, щастливи всеки посвоему, всеки със своя течен избор в ръка, всеки със своите лични мисли: тя – с поглед, зареян някъде далеч в морето, аз – с поглед, съсредоточен в хиалуроновото бъдещето на нацията. 

Никой не плаче, само си пием.

Васил Петев

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар