Събота, 04 Април 2020

Неделя, 26 Януари 2020 09:22

Кристалина Георгиева настоява България да не изостава от Зеления пакт

Задава ли се ценови шок или България ще успее да използва предвидените фондове за финансова помощ?

България не трябва да изостава от зелените политики, предупреди в интервю за „Хоризонт“ на БНР управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева.

По думите ѝ нисковъглеродната икономика ще даде нов тласък на инвестициите и ще спомогне за създаването на нови работни места.

„Ние търсим области, в които да се декларираме като лидери. И в тази област, ако ние действаме бързо и решително за Европа има шанс да генерира по-висок растеж и да заеме конкурентна позиция в нещо, което безусловно ще става в бъдещето. И аз се надявам, че България ще намери своето място в тази ниша на нова конкурентоспособност“, каза тя.

Според Кристалина Георгиева разходната част на българския бюджет трябва да се подобри, като се насочат повече пари към инвестиции в хората.

„Най-важно за България е да инвестира в хората. В образование на децата от 0 до 5-годишна възраст, когато много от това, което те ще бъдат един ден, се формира. Да дава възможност за квалификация и преквалификация. Да стимулира бизнесът да инвестира в хората“, коментира Кристалина Георгиева.

„За” или „против” т.нар Зелена сделка / Зелен пакт?

Сред средите на икономическите анализатори и у нас, и в Европа няма единно мнение дали Зеленият пакт ще донесе наистина ползи за климата и развитието на икономиката, или ще се окаже поредния бич и заплаха поради неравния старт на страните членки на ЕС.

Припомняме, че преди месец фермери бяха блокирали пътищата в Германия с искания за отмяна на екологичните ограничения, които им бяха наложени и които правят продукцията им нерентабилна. Преходът към „зелено“ селско стопанство е равнозначно на фалит или бедност, смятат германските фермери.  Логичен е изводът, че в условията на още по-големи ограничения и данъци, плюс високи цени на горивата и електроенергията, което и да било производство, започвайки от стоманата и завършвайки с масовите стоки и брашното, ще бъде абсолютно нерентабилно в Евросъюза. 

Winbet - на един клик разстояние! (18+)

Някои от 28-те страни членки на ЕС, предимно от Източна Европа, искат финансова помощ за преход от изкопаеми горива към зелена енергия. Размерът на фонда ще зависи от резултата от преговорите за Многогодишната финансова рамка (2021-2027) и от кохезионните фондове, но се очаква да бъдат осигурени най-малко 35 милиарда евро и други десетки милиарди допълнително финансиране от други източници като Европейската инвестиционна банка.

Финансирането ще позволи на зависимите от изкопаеми горива региони да финансират прехода си към чисто производство и енергийни източници.

Зелената сделка трябва да доведе до промени в два стратегически документа – Националната програма за развитие "България 2030" (НПР "България 2030") и интегрирания план "Енергетика-климат", който ще служи за основата на дългосрочна стратегия на развитие на енергетиката в страната. 

Българските власти все още нямат ясна позиция по "сделката". "Българската икономика е тясно обвързана с европейската и в този контекст бихме могли да очакваме положителни тенденции в дългосрочен план. За средносрочните ефекти и конкретните им проявления би било прибързано да се говори, преди да се изясни механизмът на европейския Зелен пакт, но със сигурност ще има предизвикателства и преходът няма да е лесен и безконфликтен", казва пред сп. "Икономист" вицепремиерът Томислав Дончев. Според него тепърва ще се променят нормативни и стратегически документи в ЕС, за което предстоят разговори и преговори както в Съвета, така и в Европейския парламент. "Страната ни ще продължи да бъде активен участник в тези процеси, отстоявайки националния интерес", обещава Дончев.

У нас все още не е ясно какво ще се случи и с "кафявите" ТЕЦ-ове. От една страна, в представения на 19 декември пред парламентарните комисии по енергетика и околна среда от енергийния министър Теменужка Петкова ревизиран план за енергетика и климат пише, че животът на „Марици-те” е осигурен за десетилетия напред. Но от друга, е заложено от 2025 г. производството на енергия от въглища плавно да намалява и да достига 3% от брутното потребление през 2050 г. при 33% през 2020 г.

В същото време страната трябва да спре субсидирането на централите след 2025 г., тъй като (за разлика от Полша) не защити пред Брюксел в срок удължаването на държавната помощ след тази година. Това ще направи токът, произвеждан от тези централи, изключително скъп и на практика непродаваем. Възможно е те да се газифицират, но за това ще са необходими милиардни инвестиции, които пак трябва да се калкулират в цената на електричеството.

Има друга перспестива: намаляването на производството на ток от въглища ще даде тласък за развитие на още непопулярни сред обществото технологии – като добилото лоша слава напоследък изгаряне на отпадъци. През последните месеци горенето на отпадъци в някои централи стана скандално, защото не се извършва по регламентиран начин от пригодени за това инсталации, но то е трайна мярка и в най-новата стратегия на ЕС за кръговата  (зелената) икономика. 

Икономически анализатори от Европа предвиждат след прилагането на „Зеления пакт" европейските стоки да станат неконкурентни не само на европейския пазар, а и на международните пазари, за разлика от тези на САЩ, Китай, Великобритания и Русия, където икономиките все още не са обвързани със зелени политики като в ЕС.

 

 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар