Събота, 04 Април 2020

Петък, 20 Март 2020 13:25

Проф. Светлана Шаренкова: Сергей Лавров. Дипломатът на ХХI век!

В епохата на възраждане на руската държавност тандемът Путин – Лавров върна Русия на световната сцена

За разлика от спорта, където точната статистика на метри, секунди или вкарани голове може ясно да определи кой е шампионът и първият в света, в области като изкуството, науката и политиката постиженията са относителни – трудно е да кажеш кой е най-добрият в света. И все пак в днешния размирен и радикално променящ се свят има един абсолютен и безспорен световен и олимпийски шампион на дипломатическото изкуство – външният министър на Руската федерация Сергей Викторович Лавров.

На 9 март той отбеляза 16 години начело на руската дипломация, с което отдавна се е превърнал в доайен на действащите външни министри в съвремието. А на 21 март ще навърши 70 години, което освен личен празник е и своеобразно политическо събитие – етапна равносметка за една успешна кариера, в която със сигурност важното тепърва предстои. Защото светът се променя, рухват налагани мантри за еднополюсния свят, глобализацията, края на историята, очертан от триумфа на неолибералната идеология, водещата роля на САЩ и на т. нар. евро-атлантически ценности. Всичко това от години полека западаше, после с икономически и мигрантски кризи започна бавно да се руши, а днес буквално се разпада пред очите ни около пандемията с коронавируса и неадекватната реакция на САЩ и ЕС, с вече очевидната идейна и функционална недостатъчност на глобализма и неолиберализма.

Динамичната, революционна промяна, която се случва пред очите ни, очертава един голям дефицит – този на лидерството.

Именно затова в кариерата на визионери като Владимир Путин и Сергей Лавров в Русия, на Си Дзинпин в Китай, на новите играчи на антистатуквото в Европа, важното тепърва предстои! Все по-ясно кристализира нуждата от смяна на глобализма и неолиберализма. Все по-ясно очертаващите се модели са два – на социалистически Китай с неговата способност да се справя с кризи и да се превръща в икономически фактор в световен мащаб и на Русия – която като Държава-Феникс се възражда от руините на прехода и става морална антитеза – национална държава, основана на традициите, вярата, социалното чувство и ценностите на патриотизма и себеотрицанието.

Концентрирани в Руския дух, довел до Победата преди 75 години, до способността с общи усилия за възраждане и възстановяване – днес. Тези реалности тепърва ще стават актуални, ще бъдат приемани и прилагани в други региони на света, а пропагандираните ни досегашни ценности като „отвореното общество”, глобализма, икономическия либерализъм, концепцията за „лошия стопанин - държавата”, мултикултурализма и джендър идеологията ще бъдат отричани и изпращани в небитието.

Няма спор, тази промяна, търсенето на нов световен многополюсен ред, ще има огромна дипломатическа подготовка, която може да е ефективна в ръцете на професионалисти и ръководители от мащаба на Сергей Лавров.
В днешния свят крещящо личи липсата на силни лидери и в който външната политика е превърната в поза и процедура, дипломати визионери като Сергей Лавров са уникално явление. Той олицетворява изключителен професионализъм, ярко личностно присъствие, дългосрочна линия на руската външна политика. Като част от екипа на президента Владимир Путин, Сергей Лавров е един от стратезите на уникална световна трансформация – само преди 20 години Русия бе унизена и самоунизила се с предизвиканата от Горбачов и Елцин абдикация от глобалната си роля, икономически срината, потънала в хаос, с девалвирала държавност, изпълнена с исторически и политически комплекси, обладана от олигархични зависимости, затънала в подхранвани отвън сепаратистки конфликти и терор. С идването на власт на президента Владимир Путин в самото начало на 2000 година започна бавен, но решителен процес на рестарт на руската държавност – отначало в сферите на възстановяване на икономиката, на оздравяване на институциите и на сигурността на гражданите, на отбранителната мощ на ядрената свръхдържава, която мнозина бяха отписали, на решителния отпор срещу тероризма и сепаратизма, на изсветляване на икономиката и ограничаване на олигархията, на връщане към изконните традиции на руската духовност, култура и на православието, на историческо помирение и единение, на изграждане на основите на социалната държава. Всички тези базисни процеси неминуемо водеха към една друга важна задача – връщането на Руската федерация към заслуженото й място на световната политическа сцена. Точно тогава – през 2004 г. – руската дипломация е поверена на нов човек – Сергей Лавров.

В процеса на това ново утвърждаване на Русия Сергей Лавров се оказа адекватният, решителният и професионалният ръководител. Това връщане към международната роля на Русия е обусловено от мястото й в историята и културната съкровищница на света, от необятната й територия, от военния й потенциал, от решаващия й принос за победата над фашизма, осигурил й мястото на една от петте държави - членки на Съвета за сигурност на ООН. Този процес на връщане на Русия на нейното логично място бе съпроводен от тежка реакция и саботаж от тези, които смятаха себе си за победители в Студената война и на тази база – за единствен фактор в новия свят, разпореждащи се със съдбините на цели народи по свое усмотрение или на базата на икономически интереси. Тази реакция е свързана с възраждането на образа на врага в лицето на Русия, на налагането на санкции, търсенето на конфронтация, намеси във вътрешните работи, подклаждане на шпиономания, всевъзможни опити за световна изолация.

За САЩ и Запада „добрата” Русия е беззъбата Русия, „лошата” е тази, която работи за своя национален интерес и защитава суверенитета и начина си на живот. В този процес, който по принцип никога не е спирал, Сергей Лавров се показа като умел и диалогичен дипломат, но когато е нужно, и като решителен защитник на руската национална позиция и държавна линия. Тази успешна дейност в изключително трудни и враждебни условия превърна Лавров във водещ фактор в съвременната световна дипломация. В момента няма национален външен министър или ръководител на международна организация с неговия опит и знания, с неговия авторитет и влияние. В този смисъл Лавров няма аналог в съвременната дипломация. В близкото минало такива са външни министри като легендите Андрей Громико, ръководил съветската дипломация в течение на 28 години в условията на Студената война, и Хенри Кисинджър, който бе сред архитектите на разведряването и на т. нар. китайска карта в американската дипломация, която отвори пътя на сътрудничество на САЩ с Поднебесната в началото на 70-те години. Такъв дипломат бе Ханс-Дитрих Геншер или Джулио Андреоти, едни от стожерите на Обединена Европа в нейния класически вид на Съюз на християнски, национални и социални държави. И разбира се, личност от мащаба на прекия учител в дипломацията на Лавров акад. Евгений Примаков – водещи световен специалист по Близкия изток, който като външен министър на Русия в края на 90-те години формулира пророчески края на еднополюсния и възраждането на многополюсния свят (теория, която по-късно те доразвиха с Хенри Кисинджър).
Пътят на Сергей Лавров към професионалния връх е планомерен и последователен. Руснак по националност, но и с арменски корени в семейството, завършил основно образование в град Ногинск в Московска област, а гимназиален курс в училище с разширено изучаване на английски език. Висшето си образование получава в притежаващия световен престиж Московски държавен институт за международни отношения (МГИМО).

За разлика от много династични фамилии в дипломацията, разчитащи на семеен авторитет и контакти, Лавров е самосъздал се международник – тръгнал от нулата и стигнал до върха благодарение само на лични качества и неуморен труд – без привилегии, без скокове в йерархията, без политическа протекция.
За своето обучение в интервю за тв канала „Русия 1” той споделя, че го е научило на самостоятелно мислене и способност да общува и работи с хората, но най-важното - какво е дружба и колегиалност. Споделя, че най-важните качества за международника са смелостта да казва своето мнение и да го отстоява, но и да работи конструктивно с чуждестранните колеги.

От университета му е и перфектното владеене на водещите в дипломацията английски и френски език, както и на екзотичния синхалски език. Именно в далечното посолство в Република Шри Ланка е и първото работно място на Сергей Лавров през 70-те години на ХХ век. После следват години на работа в Управление „Международни икономически организации” на Външното министерство на Съветския съюз, което му дава много важен кръгозор – това, че дипломацията освен защита на интереси и ценности е и икономизирана, че взаимноизгодните търговски връзки са буфер срещу конфликти. От 1981-1988 г. Сергей Лавров работи в Представителството на СССР в Организацията на обединените нации. Фактът, че едва на 31 години е назначен в „кухнята” на световната дипломация в сложен период на кризисно нарастване на напрежението в света, показва, че на Лавров още тогава се гледа като на специалист с голямо бъдеще. ООН в онова време е гореща точка на остри дебати и на търсене на диалог. Започнала във времето на войната в Афганистан и речите на Рейгън за СССР като „империя на злото”, тази дипломатическа мисия е на предната линия на защитата на националната гледна точка в море от враждебна пропаганда – ситуация, дала на Лавров ценни уроци за днешния ден. Мандатът завършва в период, в който в света се зараждат надежди за мир, промяна и разведряване. Които, уви, се оказаха половинчати, лъжовни и несъстояли се, особено в многомилионна Русия. Днес е обратното – възраждаща се Русия отстоява своята гледна точка пред света и събитията едно след друго опровергават опорните точки на лъжата за нея. В свои изказвания Лавров споделя, че разочарованието му от разпада на великата държава е негова дълбока лична драма. През 1992 г. е назначен за заместник-министър на външните работи на Русия с широк ресор – от международните организации и икономическите връзки до правата на човека и Департамента за държавите от ОНД, има пряка координираща роля в участието на Русия в мироопазващите месии. През 1994 г. започва десетгодишната работа на Сергей Лавров като посланик на Русия в ООН, която обхваща сякаш три концентрирано кратки, но радикално различни по значение епохи – Русия на Елцин с нейната криза и постоянни отстъпки в международните отношения, Русия при Примаков и ранния Путин, която започва своята еманципация и възраждане вътрешно- и външнополитически, и Русия на зрелия Владимир Путин, предприела строен курс към връщане на държавността. Именно като мотивиран и убеден привърженик на тази линия Сергей Лавров е привлечен за външен министър на Русия през 2004 г., когато започва важен процес на кадрова промяна в руския елит – смяната на унаследените неолиберални политици от епохата на безвремието при Елцин с ярки патриоти с държавническо мислене. В този дълъг процес, който в някаква степен върви и до днес, Сергей Лавров е една от първите „бели лястовици” – личност, която се утвърди в Русия и по света като най-убедителния дипломатически говорител на руската държавност.
Служил при шестима премиери и при двама президенти, Лавров е провел хиляди срещи на най-високо равнище, стотици международни форуми, хиляди интервюта, съвещания, кризисни ситуации, постоянни пътувания и посещения. Накратко: активна, изнурителна работа, постоянно на път, постоянно под светлината на прожекторите, с много емоционална енергия и негативизъм, който трябва да посреща дипломатично, но и да отхвърля категорично. И въпреки това Сергей Лавров остава верен на своето семейство, на своите хобита - поезията (по негови стихове е написан химнът на МГИМО), свиренето на китара, спорта (рафтинг и футбол, които лично е упражнявал), както и на това да следи изявите на любимия си отбор „Спартак-Москва”.

Висок, представителен, със завидна спортна фигура, с приятен тембър на гласа и аристократични маниери, понякога рязък, но никога скучен и сух, обичан от камерата и фотоапарата, Лавров е медийна фигура от световните новинарски емисии, а както казват и любимец на жените. Като ръководител на дипломацията той е удостоен с всички водещи държавни отличия на Русия – наред с учени нобелисти, космонавти и военни герои той е пълен кавалер на ордена „За заслуги пред Отечеството”. Заслужил работник от сферата на дипломацията, награден е с ордени и почетни звания в десетки държави.

Днес, в навечерието на своята седемдесета годишнина, Сергей Лавров е готов за новите големи предизвикателства и задачи. За новия конституционен ред в Русия, който предстои да бъде одобрен на референдум, за променящата се архитектура на световния и европейския ред, което неминуемо ще стане факт след пандемията от коронавируса, която показа не само слабостите и дефицитите на държавност и солидарност в САЩ и Европейския съюз, но и краха на идеологиите на глобализма и неолиберализма. Отново ще кажем – Русия и Китай имат алтернативни визии, които в скоростен порядък ще трябва да формулират, доразвият и отстояват в световен мащаб. Кризата, която сполетя за броени дни Запада и в частност Европа, показа, че пътят не е на санкциите, противопоставянето и заклеймяването (в цялата катастрофичност на случващото се в ЕС антируските ястреби пак надигат глас с познатите опорни точки, но чуваемостта вече е почти нулева), а тази промяна също трябва да бъде осъществена в рамките на дипломатическия вектор.

Не на последно място, Сергей Лавров е голям приятел на България. Посещавал е нашата страна неведнъж, паметни ще останат срещите му в София и представянето на сборника с негови статии и речи през юли 2014 г. в негово присъствие и посрещнат като събитие у нас. Вярваме, че неговата предстояща визита в София ще е важна стъпка за развитието на нашите двустранни отношения, рестартирани на най-високо ниво със срещата между президентите Румен Радев и Владимир Путин през юли 2018 г., последвалите визити на Всерусийския патриарх Кирил в България и посещенията на руския премиер у нас и на българския премиер в Москва, на диалога на високо ниво в икономиката и духовната сфера, който не може да бъде помрачен от налагани отвън опити за торпилиране на нашите връзки. Сергей Лавров е дипломат, който ясно разбира смисъла и историческата сила на специалните отношения между България и Русия, основани на православието и кирилицата, на общия славяно-православен цивилизационен код, на спомена за Освобождението и на човешките и духовните връзки между нашите два народа, изразени във факта, че социологията и в Русия, и в България отчита върхови нива на взаимна симпатия и добронамереност. Външният министър на Русия Сергей Лавров е дипломат не само с богато минало, но и с голямо бъдеще в световната политика и вярваме - в българо-руските отношения.

Това е поводът да го поздравим, да му пожелаем дълъг живот и крепко здраве, сили и дух да продължи изпълнението на своята историческа мисия.

Честит рожден ден, Сергей Викторович!

източник: Епицентър

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 20 Март 2020 13:25
    Браво за мерките, но спрете езика на омразата!

    Днес премиерът Бойко Борисов при посещението си на ГКПП Капитан Андреево, където имаше спешни задачи, свързани със струпаните ТИР-ове, заяви, че голямата заплаха за България в момента била… Българската социалистическа партия!?

  • Петък, 20 Март 2020 13:25
    Хипократовият воин

    Щабът, който той оглавява, е и трябва да остане основното, единственото звено в битката срещу епидемията на територията на Република България. Показателен е и огромният личен рейтинг, който отбелязват социолозите. Той е белег, че хората имат доверие на действията на Щаба

  • Петък, 20 Март 2020 13:25
    Светлана Шаренкова: Пазарът не може да бъде над човешкия живот!

    Борбата срещу спекулата е тест за държавност

Оставете коментар