Сряда, 05 Август 2020

Вторник, 14 Април 2020 20:17

Чернобил между радиацията, пожарите и случайностите

 Украйна има доста сериозни проблеми – толкова, че дни наред Украйна укриваше реалните мащаби на пожара, докато NASA не показа сателитни изображения от Космоса; толкова, че Украйна остави пожарникарите на произвола на съдбата – без гориво, респиратори, храна и питейна вода, да водят обречена битка със стихията; толкова, че незабавно опряхме до радиацията, за да отвлечем вниманието на публиката... Зоната има всички необходими ресурси да се превърне и в депо за радиоактивните отпадъци на целия свят, от което Украйна би печелила не милиони, а милиарди.

Автор: Георги Александров

Не се поддавайте на внушенията за повишена радиация в Чернобил, а вникнете в „случайностите“

Няма никакви доказателства за повишена радиоактивност вследствие на пожарите в Чернобилската зона на отчуждение. В момента се правят опити да се внуши – къде поради несъобразителност, къде злоумишлено, че гамафонът се е вдигнал заради пожарите, а за доказателства се използват видеа от дозиметрични измервания. Ето едно от тях, което е качил в блога си уважаваният иначе от мен ядрен експерт Георги Котев:

И какво? Уредът отчита 0,42 µSv/h (микросиверта на час), което никак не е много. За България, например, естественият радиационен гамафон е в границите от 0,06 до 0,40 µSv/h. От друга страна се пропуска обстоятелството, че Зоната по принцип е с повишена радиоактивност, иначе тя нямаше да бъде отчуждена след ядрената катастрофа през 1986 година.

Един горски пожар категорично не може да предизвика сериозно радиационно замърсяване, да не говорим за трансгранично, защото това не е ядрен взрив. Нека не забравяме и че след катастрофата преди 34 години в зоната на Чернобил е извършена деконтаминация, освен това периодът на полуразпад на отделените при взрива на реактора радионуклиди е преминал, тоест те не са толкова активни.

По-големият проблем, ако питате мен, е, че те се утаяват в почвата и неслучайно преди месец и половина насочихме вниманието Ви върху незаконната селскостопанска дейност в Зоната, която е плод на тежка корупция на службите за сигурност в Украйна.

Случайно или не, този горски пожар избухва месец по-късно – в ранната пролет, която не е пожароопасен сезон. Случайно или не, кампанията по всяване на радиационна паника тръгна от председателя на Държавната екологична инспекция на Украйна Егор Фирсов, който заяви най-официално, че пожарът е вдигнал нивата на гамафона цели 15 пъти. Хайде, бе!

Този фейк обаче се оказа апетитна хапка за световните медии и насочи вниманието на публиката към несъществуващ проблем, който засега сполучливо маскира съществения. Всяването на паника за „радиационен облак“, какъвто би могъл да се образува само при ядрен взрив, също не е стръв за „риби“ като мен, но е факт, че подобна „новина“ вече циркулира в интернет...

„Пожарите в Чернобилската зона на отчуждение са ежегодни и най-вероятно целят да прикрият незаконна горска сеч, както и да отвлекат вниманието от сериозните проблеми в Украйна“. Това ми каза в интервю през юли 2015 година Александър Сирота – тогава журналист и председател на неправителствена организация, изследваща живота в Зоната.

5 години по-късно Александър Сирота вече е началник на Държавната агенция на Украйна за управление на Зоната на отчуждение и понастоящем организира дарителска кампания в помощ на огнеборците. От профила си във „Фейсбук“ той негодува, че новините за пандемията от коронавируса „поглъщат“ случващото се на 140 километра от Киев, където горят радиоактивни гори, а здравните ефекти не биха били по-малки, отколкото от зараза с COVID-19. Нито дума за застрашените от изчезване коне на Пржевалски, които Саша започна да развъжда в село Дитятки, а сега препускат сред пепелища.

Преди 5 години, когато пожарът в Зоната също бе внушителен, позицията на Александър Сирота бе диаметрално противоположна:

„Моят приятел и колега Юрий Илин, който разработи и разположи вече няколко десетки стационарни онлайн дозиметъра, също не вижда повод за паника. Дозиметрите денонощно следят гама-фона, в това число и около Зоната на отчуждение, и той си остава на това ниво, на което беше и преди пожара. Изобщо тази истерия е странна, защото Чернобилската зона гори всяка година. Всяка година там възникват пожари, големи и малки. Но именно тази година, не знам защо, има такова голямо внимание към тях. Толкова внимателно ги следят, че без да искаш се замисляш дали с пожарите не се опитват да отвлекат вниманието от по-сериозните проблеми в Украйна...“

Да, Украйна има доста сериозни проблеми и без да искам започвам да се замислям дали въпросът за бъдещето на Зоната не е един от тях. Защото случайностите взеха да ми идват в повече – толкова, че дни наред Украйна укриваше реалните мащаби на пожара, докато NASA не показа сателитни изображения от Космоса; толкова, че Украйна остави пожарникарите на произвола на съдбата – без гориво, респиратори, храна и питейна вода, да водят обречена битка със стихията; толкова, че незабавно опряхме до радиацията, за да отвлечем вниманието на публиката...

Дали това наистина е случайно? Формално да се полагат усилия за справяне със ситуацията, но по своето същество те да са имитационни? Украйна е бедна държава, но би могла да поиска помощ от съседите си, ако наистина имаше интерес да спаси Зоната.

В последните години тя започна да се утвърждава като биорезерват и атрактивна туристическа дестинация, но към нея има и други (инвестиционни) интереси, които нямат нищо общо с екологията, туризма, сталкерите и приключенията сред руините на застиналия соц.

Зоната има всички необходими ресурси да се превърне и в депо за радиоактивните отпадъци на целия свят, от което Украйна би печелила не милиони, а милиарди. Може би затова Чернобил трябва да остане в общественото съзнание като нещо страшно, мръсно, опасно и немислимо за живот, да се изолира още повече и да се оползотвори по единствения възможен начин, който му е отреден от съдбата.

Дано да греша!

Източник: ФБ страница "Девня - древна и модерна"

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар