Сряда, 23 Август 2017
Сряда, 08 Февруари 2017 13:00

Проф: Валери Стефанов: Цветан Тодоров – мислител , в онова старо благородно значение на думата

Френски интелектуалец от български произход и със запазено българско самосъзнание – това е Цветан Тодоров. Мислител, в онова старо и благородно значение на думата.

По силата на щастливи обстоятелства, той напуска интелектуално унилата България през шейсетте години на миналия век, за да се озове в Париж. По онова време Париж е интелектуалният център на света – средоточие на радикални идеологии и авангардни методологии. Да си създадеш име и да оставиш своя следа в историята на мисълта, точно в такова възвишено място и сред толкова забележителни личности, е истински интелектуален подвиг.

Пътят му върви от стриктните ранни занимания с литературна теория, семиотика, реторика... към все по-обхватна културологична и антропологична проблематика. Цветан Тодоров е не просто дълбок мислител, той е ангажиран интелектуалец, пристрастен изследовател на човека – това странно и дълбоко противоречиво същество.

Да бъдеш човек е „крехко щастие”, високо нравствено призвание, които лесно могат да бъдат провалени от мрака на историята, от силите на злото вътре в нас самите, от стереотипите, от конформизма... Затова Цветан Тодоров се връща към традициите на просвещенската хуманитаристика, към надеждите, които тя възлага на прогреса и към провалите и бездните, в които човеците ще се озоват.

Двадесети век е лист от биографията на човечеството. Това е векът на един жесток опит, век-предупреждeние. Цветан Тодоров се опита да прочете максимално задълбочено раните и поуките, който той остави по снагата на човечеството. Да завладяваш чужди земи е изпитание, да живееш с другите е предизвикателство, да оцеляваш в пределното е уникална съдба... Тодоров се опита да ни помогне да вникнем в колективните слепоти на вековете и в индивидуалните прозрения на миговете.

Рискът, жестокостта, вината, присъдата, самооправданието, отмъщението...

На кръстопътя на морала и историята, Цветан Тодоров ни завеща да бъдем мъдри.

Да се съпротивляваме на баналността на злото, да обуздаваме бесовете в нас, да построим света не сред „лоното на мрака”, а върху надеждите на хуманизма и принципите на хуманността.

Човекът е същество, което трудно и бавно разбира себе си. Но не се отказва да го прави. /БГНЕС

Оставете коментар

bella