Вторник, 25 Юли 2017
Вторник, 14 Февруари 2017 13:22

Brexit може да почака. Раздробяването на демокрациите в Източна Европа е по-тревожно

На 31 януари, по време на подозрително тайна вечерна сесия, румънското правителство приема две наредби, с които изменя наказателния кодекс на страната. Промените се приеха от много хора като нескопосан опит да се декриминализират определени корумпирани кръгове, а най-облагодетелствани от мерките са политици от управляващата партия.

Още същата вечер се организира многохиляден протест срещу промените, които прераснаха в най-мащабните демонстрации срещу властта в страната от падането на комунизма насам, пише в свой анализ за британския в. Guardian проф. Ян Кубик, преподавател в школата на University College London, специализирана в славянски и източноевропейски изследвания.
Тези събития ясно открояват характеристиките на нестабилната ситуация в Източна Европа, където за надмощие се борят три сили: откъснатите от реалността и често корумпирани "традиционни" политици, все по-нетърпеливите и гневни общества и категоричните демагози.
Централна и Източна Европа се отърси от комунизма през 1989 г. и е подходяща лаборатория за наблюдаване възникването на нови политики. Демокрациите в региона са още много млади, институциите още не са обвити в здрав слой от защитни продемократични култури. Затова и цялата система е по-вероятно да бъде изложена на натиск, допълва изданието.
По принцип би трябвало страните, защитени от юридическите и институционални структури на Европейския съюз (ЕС), по-лесно да преминават подобни изпитания. Затова и появата на подобна нестабилност в ЕС предизвиква у някои засилено безпокойство. Съюзът може и трябва да действа срещу нарушенията на лидерите на отделните държави членки, например в Унгария или Полша, където конституционният баланс на властите опасно се манипулира. В Западна Европа се гледа с неодобрение на тези събития и хората там не разбират защо някои западни ценности не са се разпространили на изток. Същевременно обаче объркване внасят и някои неотдавнашни събития точно на запад, като възхода на популизма във Великобритания, Франция и Холандия.
Падането на комунизма доведе до появата на близо 30 страни, които се стремят да възстановят икономиките си, да прекроят политическите си системи и да преоткрият идентичността си. Тези държави нямаха икономически план, освен някаква версия на това, което днес наричаме неолиберализъм. В политиката изграждането на либерална демокрация беше прието като свещена мантра, независимо от истинските намерения на строителите на новите общества. В културата положението беше "нека разцъфнат милион цветя" след кошмарните години на цензурата. Някои страни в Централна Европа и балтийския регион постигнаха впечатляващи успехи по пътя към тази тройна цел.
За известно време хората от региона, с цената на борби, страдания и грешки, наистина изграждаха здрави демократични системи. След това нещо се пречупи. Икономическата криза от 2008 г. несъмнено оказа влияние, но това не обяснява напълно случилото се. В Унгария старите политически системи влязоха в режим на свободно падане през 2006 г., когато тогавашният премиер призна, че партията му е спечелила изборите с измама. В Полша кризата от 2008 г. премина по-леко, отколкото в другите европейски държави. След това през 2015 г. изборите бяха спечелени от партии, които шумно се обявиха против статуквото.
В Централна и Източна Европа възходът на популизма често се обяснява с комбинация от икономически и културни фактори. В този регион икономическото недоволство често е насочено към нововъведения неолиберализъм независимо от реалните му резултати. Според научно изследване по-голямо влияние върху процесите има културната дезориентация, отколкото икономическите лишения. Хората приемат все по-благосклонно уверенията на десните популисти, че "традиционният" им свят не е напълно изгубен. В Полша например мечтата за възстановяване на безопасния "дом" звучи със силни националистични тонове, преплетени с усещане за религиозно превъзходство. Много десни политици заявяват открито, че носят факела на чистото християнство, което е необратимо покварено на Запад.
Теорията не обяснява защо има такова недоволство в Полша, където икономическото положение е по-добро от това в много други страни, които не са се сдобили с популистко правителство. Може би идеологическата "опаковка" също е от значение. Гневът може да се канализира по много начини. В не чак толкова далечното минало той се насочваше наляво, но падането на комунизма и разпада на посткомунистическите социалдемократи доведе до сериозно орязване на политическото поле. Гласовете на левицата са немощни. Липсата на предлагане на политически програми и организации отляво насочва търсенето към десните популисти и това ясно се вижда в посткомунистическия свят.
Има опасност канализираният от популистите гняв да надвие слабите институции и затова регионът на Централна и Източна Европа е толкова критично важен опитен полигон. Голяма част от населението може да бъде убедена, че защитата на върховенството на закона и на правовата държава не е толкова важна, колкото система, която допуска безконтролен израз на народната воля. Тази подмяна е белег на популизъм.
Популистите не могат да решават проблеми, но могат да ни внушат, че съществуват прости решения, които не са трудни за прилагане, но първо трябва да се "завърнем" към чистата ни колективна същност. Заразим ли се с вируса на популизма, малко вероятно е да съживим вярата си в либералната демокрация и да се пробудим от сомнабулното си заслепление от измисления поляризиран свят, в който има ефикасни лесни диагнози и прости решения, пише още проф. Ян Кубик.


Източник: investor.bg

Оставете коментар

bella