Петък, 20 Октомври 2017
Понеделник, 31 Юли 2017 22:21

Димитър Иванов: Как да противодействаме на корупцията?

Създаването на единен орган за борба с корупцията ще е израз на висока национална отговорност

Наскоро президентът Румен Радев предложи да се създаде единен орган за борба с корупцията. Опозицията в лицето на лидера на БСП Корнелия Нинова го подкрепи, но управляващите в лицето на ГЕРБ и Цветан Цветанов започнаха компроматна война срещу Радев и Нинова, за да ги принудят да замълчат по тази тема. А какво прави обществеността – трае си. Защо, може би не се чувства компетентна? Може би защото положението с корупцията е част от политическото статукво на демокрацията!

Преди да се противодейства на корупцията обаче, трябва да са ясни няколко неща: що е корупция и какви проявни форми придобива; кой трябва да й противодейства; с какъв инструментариум ще си служи; съществува ли обществена нагласа за това.

Анализът на средата за прояви на корупция и ролята й за нарастване на организираната престъпност, макар и непълен поради липса на системно събирана и оценявана информация, сочи, че организираната престъпност се е разположилана няколко социално-икономически нива:

- силови формирования от криминално проявени в миналото и новопроявяващи се бивши спортисти, бивши служители на МВР, МНО и други, развиващи охранителен, застрахователен и дистрибуционен бизнес.

На това ниво наред с легалната дейност, която тези формирования все по-устойчиво развиват, виреят кражбата, контрабандата на коли, наркотрафикът, проституцията, просячеството;

- хазартни и развлекателни игри, GSM оператори, кабелни телевизии, финансово-брокерски къщи от пирамидален тип и бюра за обмяна на валута;

- икономически групировки и строителни корпорации и свързаните с тях банки, застрахователни компании, инвестиционни и приватизационни фондове;

- неправителствени организации, защитаващи срещу заплащане и изнудване различни малцинства и природата.

Повечето от субектите и на четирите нива се стремят към монополно високи печалби, без оглед на интересите на държавния, кооперативния и общинския сектор, заобикалят законите и другите разпоредби на администрацията чрез подкупи, заплахи и шантажи и си осигуряват свои лобисти в етажите на властта.

Най-сериозните структури от тях разполагат с аналитични и контраразузнавателни звена от добре подготвени специалисти, които вербуват агентура, събират компрометиращи материали, използват специални разузнавателни средства, извършват „задържане”, „разследване”, изпълняват наложените от тях самите наказания и санкции върху членове на гражданското общество. С една дума, изземват безнаказано част от функциите на съдебната власт и държавната администрация, по-конкретно на МВР.

Така изглеждат нещата по отношение на престъпния контингент. Но като всеки процес организираната престъпност и борбата с нея имат и втора страна - администрацията и нейните органи. Там именно трябва да се търсят и корупцията, и възможностите за противодействието й.

Корупцията е проникнала във всички сфери на държавната администрация и правозащитните органи, достигнала е до парламента (парламентарните комисии), правителството (министерствата и централните ведомства - особено имащите отношение към обществени поръчки и еврофондове), съда, прокуратурата, областните администрации, кметствата и общинските съвети, ръководствата на държавните предприятия (особено в енергетиката). Заразила е без изключение ръководствата на политическите партии, които се сменят в правителства, като печелят с корупция избори – национални и местни.

Нейно главно изражение е ползването на материални и нематериални облаги от длъжностни лица в партийните, държавните и общинските органи за управление, в икономиката и търговията, в съда, прокуратурата и специалните служби, срещу виновно неизпълнение на служебните им задължения. Корупцията се е превърнала в начин на живот, в осигуряване на доходи за съществуване и в средство за незаконно забогатяване на хиляди хора, заемащи отговорно служебно положение.

Причините за корупцията могат да се подредят в няколко групи:

- социалнопсихологически - това е масовото обедняване на българските граждани, ниското заплащане на държавните служители, честите промени в управленските концепции и произтичащата от тях несигурност на работното място, липсата на личен пример от високите нива на властта, подражание на чужди образци - САЩ през 30-те години, Италия през 70-те години, Русия през 90-те години, и т. н.;

- нормативни - забавяне приемането от парламента на категорична законодателна уредба за борба с корупцията (например Закона за държавния служител), приемането на недобри или дефектни закони - за МВР, за службите извън МВР, за БНБ, за банките и кредитното дело и т. н.;

- нравствени - безпрепятственото подкупничество в различните видове администрации създава впечатлението, че корупцията е закономерен елемент в демократичните общества; нежеланието на партиите, парламентите и правителствата да се преборят с главните огнища на корупцията; политическата търпимост към „собствените лобисти", осигуряващи финансови средства за съществуването на управляващите партии, покровителството на роднини, приятели и лично предани на лидера лица; несъобразяване с подаваните сигнали, включително и от средствата за масово осведомяване - хиляди публикации в печата, стотици заведени следствени или съдебни дела, десетки случаи на данни за корупция на политици и висши държавници, а изпълнителната власт нехае и отвлича вниманието на обществото с измислени и несъществени проблеми;

- външни - подчиняване на държавните интереси на външни сили в областта на взаимоотношенията с международните финансови институции; закриване или ограничаване на експортно ориентираните производства с цел освобождаването на пазари за продукция от други страни; подкупване (вербовка) на длъжностни лица от централната администрация да работят срещу националните интереси; разузнавателно проникване на административно, технологично, производствено и търговско равнище от представители на чужди държавно-икономически интереси; неефективно противопоставяне от страна на правителствата на чуждите интереси в стопанския живот и в духовната сфера (безпрепятствена дейност на чуждестранни фирми, фондации, секти, общества, дружества с антибългарска насоченост).

Напълно безрезултатният опит с дейността на парламентарната комисия „Антимафия" и другите последващи структури като БОРКОР, специализираната прокуратура и съд и др. е печално потвърждение на нежеланието на партиите и правителствата да се борят с причините, породили и утвърждаващи корупцията като стил на управление и неотменима част от неолибералния модел на държавност и общество

На корупцията в национален мащаб може да се противопостави само добре организирана държавна структура с регламентирани права и задължения, с ясни цели и висока оперативност на щатния състав, така както е в редица държави с подобни проблеми.

Това не е задача по силите само на МВР, имайки предвид и настоящото му състояние. Ефективността на борбата изисква противодействие на причините, а не констатиране на последствията, ангажиране на цялата мощ на държавата и широка обществена подкрепа.

Тази задача успешно би решила Държавна агенция за противодействие на корупцията на подчинение на президента и с методическо ръководство от главния прокурор. Ръководителят на тази Агенция трябва да е с необходимия образователен, професионален и материално-имуществен ценз, позволяващ му обективен подход при ръководенето й. В дейността му той трябва да се подпомага от Съвет по антикорупцията, съставен (примерно) от заместник-министри на: правосъдието, вътрешните работи, външните работи и финансите; заместник-председател на БНБ; заместник-председател на Върховния съд, заместник главен прокурор, зам.-председател на ДАНС, заместник-директор на Националната следствена служба, заместник-председател на Законодателната комисия на Народното събрание.

Всеки един от членовете на Съвета ще осигурява взаимодействието и помощта на своето ведомство. На отраслово и регионално ниво Агенцията ще се представлява от отдели, отговарящи за министерствата и централните ведомства и за 9 административни области. Тези служители ще организират и оперативно ще координират набирането на първична информация за корупция, нейното обобщаване и докладване по съответния ред. Към тях ще действа отраслов или регионален съвет по корупцията, в който ще влизат зам.-председател на окръжен съд, зам. окръжен прокурор, зам.-директор на Областните дирекции на вътрешните работи и ДАНС, финансист (БНБ, държавен финансов контрол и т. н.). По този начин ще се преодоляват и взаимните противоречия между представители на съдебната и изпълнителната власт на централно и местно ниво.

Създаването и ръководенето на такава държавна агенция ще е израз на висока национална отговорност и нравственост на политическите партии и държавната администрация, които се наемат да изведат страната от разрухата, причинена от некадърното партизанско управление в периода на прехода.

Налице са все още обществени условия и предпоставки за преборването с корупцията. Нужна е само политическа воля и управленска отговорност.

Фиг. 1. Проект за структура на Държавна агенция за противодействие на корупцията.

Проф. Димитър Иванов, д.ик.н. –

преподавател по национална сигурност и

лидерство

Източник: epicenter.bg

Оставете коментар