Петък, 20 Октомври 2017
Сряда, 02 Август 2017 15:08

„Опявай, отче, опявай! Каквото за всички, това и за мен!“

От онези трагични времена изминаха 114 години, а подвигът и саможертвата на илинденци и преображенци продължава да пари сърцето ни

В септемврийските дни на 1903 г. един български учител на име Радон Тодев, преди да поведе своята чета от 70 комити в боен поход по време на Илинденско-Преображенското въстание, отвежда другарите си в църквата „Св.Троица” в Банско.

И тогава се случва нещо невиждано не само в родната, но и в световната история. Войводата нарежда на свещеника да опее приживе като мъртъвци цялата чета,защото е знаел, че отиват на сигурна смърт. И когато попът стига до един от най-младите герои, в храма изведнъж оттеква гласът му: “А, не, Господи! Теб не мога да те опея! Та миналата неделя аз те венчах тук с младата ти булка!” „Опявай, отче, опявай! Каквото за всички, това и за мен!“, отсякъл младоженецът. После цялата Радонова чета потеглила към своята Голгота.

В последвалата битка със 600 души аскер намират геройската си смърт 26 от четниците, както и войводата им Радон Тодев.

От онези трагични времена изминаха 114 години, а подвигът и саможертвата на илинденци и преображенци продължава да пари сърцето ни. Българското въстание в Македония и Одринско, естествено продължение на славната Априлска епопея от 1876 г. още един път доказа, че свободата без кръв не може да се извоюва.

Ръководителите на бунта са знаели, че той е обречен на неуспех, че гоненията и преследванията ще бъдат големи и жестоки, но въпреки това вдигат народа на смъртен бой с надеждата, че гласът на поробените ще бъде чут, така както навремето априлци събудиха задрямалата съвест на Европа. За жалост тогава същата тази Европа не можа, а и не поиска да реши кървящата рана, наречена македонски въпрос.

Именно тази рана илинденци се опитаха да затворят през 1903 г., но за жалост усилията им останаха безплодни. Въпреки това великият ден на жертвоприношението има своето място и значение в националната ни история. Това място летописецът на бунта Христо Силянов определи така: ”В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплъщение на българското бунтарство.Турците смятаха, че изкореняват общата българска опасност за владичеството им в Европа, когато изливаха върху тях гнева, набиран от ред години спрямо целия български род. Ето защо илинденският подвиг е не само най-високата точка на борческото напрежение в Македония, но изкупителен ден на общия български стремеж за свобода.”

Към тези думи едва ли повече може да се добави, освен едно нещо-подвигът на загивалите герои не трябва да се забравя, защото те са част от общата българска история, чиито страници написаха с кръвта си.

Петър ХАДЖИЕВ в.”Земя”, 2 август 2017 г.

Оставете коментар