Петък, 20 Октомври 2017
Събота, 05 Август 2017 12:42

Николай Русатев: Мисля, че "Военно издателство" целенасочено се към водифалит!

Министър Кракачанов е в течение на всичко, неофициално се чува от тук-от там, че има скрити апетити към сградата

 

Преди броени дни о.з. полковник Николай Русатев подаде оставка като директор на „Военно издателство”. Дружеството е под шапката на Министерството на отбраната, но неговият вече бивш директор не е намерил разбиране в сегашното ръководство на ведомството за оздравяване на финансовото му състояние. „Гласове“ се свърза с господин Русатев, за да провери защо човек с такава сериозна професионална биография зад гърба си – бивш зам.-шеф на Военното разузнаване, се е оттеглил от поста си месеци след като беше назначен от служебния кабинет на Огнян Герджиков. Още повече, че през последните дни в някои сайтове се появи информация, че към сградата на издателството отново има приватизационни апетити от такива мощни играчи като Делян Пеевски и ТИМ. Сградата, в която работи издателството от десетилетия, е строена в началото на 40-те години на XX век за банка. Тя е солидна, има трезор в подземията си, разполага с 600 кв. м за офиси и 700 кв.м двор в абсолютния център на София – на ъгъла на улиците „Раковски“ и „Иван Вазов“.

Още от октомври миналата година служителите в издателството получават някакви премии, но не са получавали истинските си пълни заплати. Те са дългогодишни служители и вероятно това е една от причините да продължават да подкрепят мястото, на което са посветили много от времето си.

По-важното за мен е, че става въпрос освен за личните съдби на тези 30-40 души, които работят там, но и за институция, която е на възраст почти колкото свободна България – цели 130 години. Нашите възрожденци, започвайки да строят новата демократична държава, са помислили и за това. В този ред на мисли, дори да има най-малкото съмнение, че има опит да се унищожават институции с история, според мен, трябва отговорните за това държавни служители спешно да ги опровергаят с думи и действия.

Доколкото имам информация, за оздравяването на дружеството са нужни около две години, за което Русатев е дал бизнес план в пет стъпки на Министерството на отбраната. Тъй като проблемите се точат от години и съответно чиновническият апарат е наслояван с идването на различни партии и министри, вземането на подобно решение е допълнително затормозено. Подобни структури дават отчети на всяко тримесечие и част от вината на чиновничеството от всякакъв ранг е, че не им е обърнало внимание навреме.

- Господин Русатев, какви са официалните и неофициални мотиви за напускането ви?

- Пуснах си молбата за напускане по взаимно съгласие, като мой основен мотив беше нежеланието или невъзможността на Министерството на отбраната да окаже конкретна помощ за оздравяване на дружеството и по-нататъшната му работа. То е в тежко финансово състояние и самостоятелно не би могло да се справи. Издателството е на министерството, затова не мога сам да търся изход.

- От колко време сте на тази позиция и защо я приехте?

- От края на февруари месец тази година. Назначен съм от служеебното правителство, като задачата ми беше да се спре понататъшното разграбване на дружеството. Явно служебното правителство е имало такова мнение.

- От къде се е трупала загубата на „Военно издателство“ и от кога тече този процес?

- Загубите са от доста време, но най-силно тръгва назад от 2009 г. (Справка показва, че в периода 2009-2017 г. военни министри са били Николай Цонев, Николай Младенов, Аню Ангелов, Тодор Тагарев, Ангел Найденов, Велизар Шаламанов, Николай Ненчев, Стефан Янев и Красимир Каракачанов – бел. ред.) От тогава всички министри на отбраната, които са носили пряка отговорност не са взели мерки за оздравяване и не са направили опит да помогнат на издателството да тръгне в правилната посока. Имало и недбросъвестно отношение на някои от управителите, които са го ръководили пряко. За предпоследния управител преди мен има досъдебно производство, което ще каже какво, защо и как се е случило.

- Дружеството получава ли помощ от Министерството на отбраната или се самоиздържа?

- Самоиздържа се.

- Само министерството ли може да го спаси?

- Има още един ход, който е правителството на ниво Министерски съвет да вземе решение да го оздрави. Едно от първите изявления на кабинета „Борисов – 3“ беше, че приватизацията спира и държавните дружества, които заслужават да бъдат оздравени, ще бъдат подпомогнати и няма да се приватизират.

- Кое е ценното във „Военно издателство”, освен местоположението и стойността на самата сграда, в която се намира?

- Сградата е важна, на централно място. Но ценното е марката на „Военно издателство”. Догодина то ще навърши 130 години. Колко институции в България имат 130-годишна история? Според мен това е ценна държавна институция, която трябва да бъде запазена. Създадено е, за да обслужва Генералния щаб и всички подразделения на Българската армия. Издава книги, литература за обучение на армията, печатат се заповеди и всичко, което е необходимо за нормалното функциониране на МО.

Сградата на "Военно издателство" в абсолютния център на София

- Ако фалира, кой ще прави това?

- Министърът да отговори. Засега, когато то е тръгнало надолу, заради указания на бившия министър Аню Ангелов, при който е иззета дейността на дружеството и е пренасочено към поделението в Троян, което е място за издаване на топографски карти. Защо това е решено така и защо все още продължава да бъде така - не знам. Това е едно военно поделение, което си има други функции. Защо трябва да се занимава с тази дейност при условие, че има специално издателство за целта? Може би има някаква икономическа изгода, която е доказана на книга, че съществува. Освен това, въпросът дали това е икономически изгодно или не, не е единственият въпрос.

- Колко души работят в издателството и каква дейност извършват?

- Между 30 и 40 човека. В момента имаме поръчка за издаване на учебници за деца – три учебника ще излязат до края на месеца, както е по договор с издателство „Просвета“. Базата е доста остаряла. По принцип е хубаво да бъде обновена, ако има средства, но трябва да има икономически условия, за да се кандидатства по програми. Така могат да се купят нови машини и да продължи да действа. Сегашните работят, но са стари. Няма нещо неработещо.

- Имахте ли лична среща със сегашния министър на отбраната Красимир Каракачанов и дали той знае истинското състояние на дружеството?

- Би трябвало да знае. Не само се срещнах с него, но и доста документи му написах. Сегашното състояние е такова, че има блокирани сметки и не може да се продължи нормалната дейност. НАП и НОИ блокираха сметките, защото има неиздължени заплати и осигуровки. Има около 1 млн. лева задължения към доставчици.

- Ако министерството реши да помогне, какво трябва да направи в най-кратък срок, за да се спаси „Военно издателство“?

- Не искам да давам акъл. Всеки е на поста си и трябва да си спази ангажимените и отговорностите. Има решение на Министерския съвет да се помага на държавни фирми с пари от бюджета, които имат нужда да бъдат спасени... Аз се сблъсках с група юристи, които постоянно казват какво не може да се случи. Но никой не казва как може да стане. Не видях една искрица желание от някой, който да иска да спаси издателството. Всеки казва „не може”. Което според мен не е така.

- Вие смятате ли, че новият директор знае с какво се нагърбва?

- Не съм присъствал на разговорите, водени с него. Не знам защо се е съгласил.

- Има ли апетити към самата сграда? Четох, че имало опити да се приватизира за 5 млн. лв. , в друг период - за 10 млн. лв.

- И аз съм го чувал това. Но аз не съм имал разговори или официална проява на интерес. Всичко неофициално – чува се от тук - от там.

- Възможно ли е това да е умишлено водене към фалит или това е немърливости инерция?

- Познавам повечето участници. Мисля, че това е целенасочена дейност, а не незнание. Не се изискват кой знае какви умения и навици, за да ръководиш издателството и то да върви напред. Мисля, че през цялото време, докато се занимавах с това, виждах, че може да стане, защото имах желание да го направя.

- Има ли за вас път назад към издателството?

- Не. Нямям намерение да се връщам. Имам възможност да робтя и в други сфери. Ще се занимавам с това, което мога. Тук не желая да се връщам. Макар, че за мен беше удоволствие да работя в тази област. Издателството има още какво да даде. То е специализирано в изданията с твърди корици. Даже и с тази остаряла техника може още да работи качествено.

- Кои автори са издавани през годините и какво ви отличава от всички други издателства на пазара?

- Почти всички важни неща, свързани с националната сигурност – изследвания във военната област, книги за оръжия , исторически поредици за армията. Имахме идея за календар за 2018 г., който да представи всички държавни отличия, които се присъждат в България.

- Вие имате огромен капацитет и десетилетия опит в една много сложна област, в която хората рискуват живота си. Ползват ли ви? Ситуацията на Балканите е сложна. В Турция стават неща, които отдалечават страната от демокрацията. Ние сключихме договор с Македония – как оценявате ситуацията за България и състоянието на разузнаването адекватно ли е на това, което се случва?

- Не бих искал да давам оценки. Това е материя, която е трудна за човек, който е навън. Не знам всичко, което хората сега правят. Не е хубаво да се дават оценки, защото можеш да обезсмислиш нечий труд. Но може, например, всичко, което е направено с Македония, да е резултат от дейността на разузнаването или поне една голяма част от него. Държоавното ръководство е получело данни, за да вземе това решение. Военното или цивилното разузнаване са дали становища и информация. Така правителството е постигнало този успех.

Макар че, не виждам желание от политическото ръководство, не само от сегашното, но и от предишните да се ползват активно от тези възможности. Въобще от 1989 г. насам почти всички правителства все нанасят удари върху разузнаването. Чрез малки бюджети, чрез неглижиране, чрез насаждане на негативно чувство у хората. „Ченге” стана най-обидната дума. А това са хора с 2-3 едика, с елитно образование. Въпреки всичко това службите съществуват. Няма държава без служби и би трябвало институциите да работят в тази посока и да видят, че без служби не може. Влизането на България в НАТО и ЕС беше заслужено, защото бяхме сериозни партньори, които взаимодействаха с тях в предприсъединителния период. Показахме ниво и възможности за работа.

- Имате ли хора, с които сте работили като ваши помощници в други държави, за които сега се притеснявате и може би дори знаете, че имат тежка съдба. Чувстате ли се свързан лично с хора, които сте вербували?

- Дали пряко или непряко, познавам всички или по-голяма част от този състав от тази част на службата. И съм притеснен за техния живот и здраве, защото след дейността на комисията по досиетата и желанията на разни самозвани писачи, които работя по архивите, но искат да покажат колко са кадърни, бяха дискредитирани много хора.

- Това ли е най-големя удар, който беше изнесен на разузнаването, според вас?

- Това е… До мен в кафенето стоят две жени и си говорят нещо ежедневно и изведнъж едната казва „Ти знаеш ли ченгетата какво направиха”. В най-простите, рутинни разговори всички изтъкват, че за всичко са виновни ченгетата. Всички са ченгета. Кой заслужил, кой – не. Всички са под един знаменател. Военното разузнаване е най-патриотичната част от разузнаването, въобще, ако може да се степенува. Когато заловят един военен разузнавач, за него присъдата е смърт задължително! Няма други присъди за агенти на военното разунаване. Цивилният може да се измъкне с дело. Военният разузнавач не може. Дипломацията не може да участва, за да го спаси.

- Ако трябва да убедите хората защо трябва да правят разлика между ченге и разузнавач, как бихте обяснили кое е ценното, което тези хора правят и което не може да бъде показано, защото работата им е то да остане скрито?

- Трудно е да се обясни, но все пак човек трябва да има патриотизъм и желание за защита на държавата. А не само да обслружва нечия кариера. Всеки трябва да има желание да защити държавата си и когато до него стигне информация, която е полезна, да има желание да помогне на оперативния работник.

Днес говорим най-много за тероризъм и преминаването на бежанци през границата ни. За децата вече е ясно, че за да премине даден човек през границата и да стигне до София или да замине нататък, значи някой му помага. Този помагач работи срещу определени средства. Бежанците си плащат всичко това. А тези, които помагат са или мести, или държавни служители. Трябва да се разкриват такива хора. Но понеже в България всеки търси начин да спечеил пари, е без значение какво става. В същото време още имаме късмет, че не са започнали да гърмят бомбите. Засега ни се разминава.

- Защо ни се разминава?

- Защото България е място за спокойствие на тези хора – пребивават, почиват, подготвят се и тогава отиват да правят другаде беля. Не си заслужава да си развалят мястото за подготовка. Въпросът е как те оценяват мястото – за какво им трябва повече. И тук разузнавачите трябва кажат каква е причината.

Автор: Дея Йорданова , glasove.com

Оставете коментар