Четвъртък, 20 Септември 2018
Четвъртък, 05 Октомври 2017 19:41

Няма да се изненадам ако много скоро Цветанов извади някъкъв мега позорен компромат за самия себе си. Просто ей така, от злоба.

"Ако си Мумията, голата баба Станка, нема как да те уплаши, обаче ако си журналист, ужас", пише Васил Петев

Както се казва, добре дошли в сезона на компроматите. Фърчааатт-т-т-т-т, като 7.62-ки в Лас Вегас.
Дори съседката от 5-я етаж се оживи и пусна полуголи снимки на баба Станка от 8-я. На тях се вижда как баба Станка пере черги на Искъра, а датата е от '53 година. Черно - бели, но ясно си личи лявата гърда на Станка. На баба Станка.
Сега.
Ако си Мумията, голата баба Станка, нема как да те уплаши! Това е ясно. Обаче ако си журналист и на среща ти говори Мумията, а на входа те чака фотос с голата баба Станка, тогава вече почваш да се замисляш.
Първо - тая в аптеката, майка й долна, пак ми обърка хапчетата. И второ, що се подпуха така яко, тея бе?! Явно има някаква нова далавера!
Щото иначе няма логика, нито смисъл, да си вадиш най-силното оръжие - Мумията. И то след като наскоро си загубил в президентска битка, другото си най-силно оръжие, бабата с плетката зад прозореца на Хичкок. Па да й дадеш и досиетата на Мумията! Майкооо, че тя ще й разкаже мамицата на Историята бе! Накрая и Нефертити ще изскочи с картонче от Второ Главно.
Накратко, много рискова игра! Рискова, а на моменти и тъпа. Което обаче е нормално, въпреки факта, че Валери Симеонов все още не се е обадил. Тъпа е, щото е тъпо да твърдиш, че братът на Томислав Дончев не е работяга, а бандит. Явно просто не знаеш за какво говориш. Което и пак ще повторя, е нормално, ако Мумията или голата баба Станка са ти насреща. Обаче ако е само Антон Тодоров, няма страшно - нужен ти е просто един пожарогасител и билет за автобуса до Перник. Там другите герой от "Живите мъртви", вече го чакат на автогарата. Със суши. За да има дъх на риба, като го продадат за органи, на диви руснаци от крайбрежието на Каспийско море.
Въобще компроматната ситуация върви към канибализъм.
Няма да се изненадам ако много скоро Цветанов извади някъкъв мега позорен компромат за самия себе си. Просто ей така, от злоба. И толерантност към политическите опоненти. Беновска пък ще почне да се замерва сама с ябълки, което пък породи завишеното търсене на този плод, и до драстичен скок в акциите на Слатинската борса и личния бюджет на сина на Масларова. Абе, ще стане мазало!
Да не говорим, че докато вие четете това, аз вече жъна първите реални резултати от тази "битка". Махам голите снимки на Делян Добрев от прозореца на входа.
Явно, баба Станка се е почувствала сама...А после като заваляха едни компромати, валя, четири години, единайсет месеца и два дни.

Васил Петев, фейсбук

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 05 Октомври 2017 19:41
    "Ако им кажа, че се казвам Свобода на словото, ще ми скъсат gaza!"

    В известното по цял свят село Дебнево, старата кухничка се намира точно над старата маза - (аз не знам какво погрешно впечатление съм оставил у мнозина от вас, чрез писанията си във фейсбук, но трябва да ви призная, че реално съм доста плашлив, особено що се касае до духове) - та, една лятна нощ докато лежа аз на старото легло в старата кухничка, която се намира точно над старата маза, все по-осезаемо започвам да чувам приглушени гласове (нормално, ще кажат хората които ме познават, но този път няма да са прави, щото гласовете си звучаха напълно истински).

    Сега.

    Ясно е, че първата ми реакция бе да се покрия с чаршаф, правейки се на Иван Костов в Агенцията за следприватизационен контрол, сиреч, няма ме! Добре, ама това очаквано не помогна. И гласовете не спряха. Нищо не им се разбираше, но през цялото време се чуваше едно дълго и приглушено бучене...бууууууу, или нещо такова.

    Покрих се аз за известно време, като беглец от Спецпрокуратурата, но скоро ми писна и реших да сляза в мазата за да проверя, що за изрод се крие долу. Бавно, с фенерчето на айййфонаааа в ръка влязох в тясното каменно помещение и рязко натиснах ключа на лампата.
    Веднага я видях, братче. Опърпана, задържаща вода и спомени, седи сама върху едно празно буре, люпи семки и си мърмори.
    - Кво праиш тука ма?! - подкарвам я аз със стрес веднага.
    - Крия се.
    - От кого се криеш ма?
    - От теб.
    - Що от мен бе?
    - За да не ме освободиш.
    - Аз ли бе? Ти луда ли си! Да не съм Петя Дикова?!
    - Що, Петя? - пита тя.
    - А що, не? - отговарям аз.

    Бях я виждал само веднъж преди това. И то съвсем за кратко. Бе дошла на някаква командировка у нас. По обмен на идеи. Твърдеше, че много и харесва в България и щяла да си строи къща в Бояна. Оказа се обаче, че лъже. Остана в София само 2 седмици и после безследно изчезна. Първо помислих, че се е прибрала у дома на Запад. А сега се оказа, че люпи семки върху бурето в мазето на дядо ми Васил.

    - Отиди и се предай сама - след кратко мислене я посъветвах аз.
    - На кого? Никой не ме ще.
    - Опитай с Гешев - разумно подхвърлям аз.
    - Офффф - измуча тя и продължи да си ломоти на своя приглушен и неразбираем език. - Ще ми трябват и нови документи. Фалшиви. Налага се да си сменя името, щото с това име у вас ще ме вкарат на Г. М. Димитров.
    - И как искаш да се казваш?
    - Свобода Бъчварова.
    - Що пък Свобода Бъчварова?!
    - Ама Василе, ти идиот ли си бе?! Ако им кажа, че се казвам Свобода на словото ще ми скъсат гъза бе, мойто момче - отсича нервно тя, докато изплюва люспа грозде на пода.

    П.С. От тогава живеем заедно. Не си говорим, за да няма скандали. Тя в мазето, а аз в кухнята.
    Абе кво знаете вие за любовта...

    Васил Петев, фейсбук

  • Четвъртък, 05 Октомври 2017 19:41
    За насекомите, кучета, джендърите и педагогическите школи

    Няма страшно, играйте си, глупостите почти не си личат, пише Васил Петев

  • Четвъртък, 05 Октомври 2017 19:41
    Г-жо Фандъкова, а сандалите на Милена?

    Тръгнахме си с Милена късно снощи в дъжда. Полуголи, тя със сандали, аз с гуменки. И един общ чадър.

    В началото настроени със симпатия към света, настроени с уважение един към друг. Всеки бута чадъра към другия - пазим се взаимно, от водата, от мрака.

    Пазим се, ама кратко. Още при първата по-голяма локва завесата започва да се вдига. Аз решавам, че нямам нерви за подобен муден път и смело излизам под мрънкащото небе, докато тя остава леко назад с чадър в ръка.
    - Къде бягаш бе, Василе?
    - Що за въпрос при дъжд?! - недоумявам аз. - Бягам към края, уважаема, към легнало и сухо положение, бягам. Ти къде мислиш, че отивам с толкова кал около мен?
    В този миг тя уцелва локва (уцелва не е най-точния глагол, тъй като то друго освен локви няма, все едно Фики да си уцели стила - то всичко 3/4 - три порции кал, останалото оранжада)
    - Мама ти долна....- по реакцията на Милена разбирам, че този път локвата е била по-дълбока от предходната. - Ауууу, сандалите ми станаха на нищо! Къде е тая Фандъкова бе?! Лелеее..
    - Аре пък и ти сега, за едни сандали, политически въпрос ще правиш!
    - Ма и ти Василе не си добре! Те бяха....- и се почва, с еди каква си кожа, с еди каква си закопчалка, с един какви си ергономични възглавнички...
    Слушам с едно полукълбо недоволството й.
    - Елитен квартал! Къв елитен квартал бе?! Това си е Столипи....

    Мърморенето на Милена се усилва право пропорционално с повишаването на обема на локвите по пътя. Аз от своя страна пък вече съм приел фактите и се опитвам да превърна ситуацията в позитив, докато се самоубеждавам, че това е рядък шанс да походя мокър под летен дъжд, и че това не съм го правил отдавна, а е тъпо, щото именно тези разходки са истинските разходи, а всичко друго е лишено от романтика, а аз имам нужда от малко романтика, тъй като само със зидани чувства трудно се живее, а водата чисти.

    Чисти тя, водата, докато не мине през нея някой забързан задник с Ауди. Тогава спира да чисти и вече само маркира.
    - Ти мислила ли си, какво ще правим, ако завинаги остане нощ и никога не спре да вали? - опитвам се да сменя темата на мислите й аз.
    - Абе ти луд ли си бе? Как ще седим мокри цяла нощ? И аз с тея сандали...- мърмори нервно Милена, докато слаломира межу колчета, локви, автомобили, пропасти и изхвърлени през балкона презервативи - Не можеш ли да напишеш нещо за тая Фандъкова?
    - Кво?
    - Ами...
    - Че няма отношение към сандалите ти? - опитвам се да и помогна аз.
    - Нееее, че...
    Новата локва няма светлоотразителна жилетка, затова се появява от нищото, без обозначение. Следва - цоп, мама ти долна и т.н.
    И така още цял километър. Ред нерви, ред вода, ред псувни, оп, то станало руло Стефани.

    Ами ако никога не спре да вали? - не спирам да се питам аз. - Какво ще правим с толкова много вода?
    - Ще се удавим! - сякаш прочела мислите ми отсича жената - воден змей. - Ще се удавим в тази тъга. Ех тез сандали...пфу!

    П.С. Чете сега Милена написаното и вика:

    Браво бе, аз звяр, а ти романтик. Кой ще повярва? А за сандалите ми, дори въобще не ща да говоря! Толкова мъка има по този свят, Господи - оттегля се боса и натъжена тя на дивана.

    Васил Петев

Оставете коментар