Неделя, 19 Ноември 2017
Неделя, 05 Ноември 2017 23:11

Проф. Димитър Иванов: Демонът на Луканов бе неговата неовладяна и неконтролирана амбиция!

В края на 1989-а и през 90-а БКП заложи на лумпени, анализира историкът

Резултатите от прехода не съвпаднаха с очакванията. Затова го смятат за провален

Елитът не бе готов. Опитахме се да садим цитруси в Северна България

Андрей Луканов пръв се излъга във възможността да се строи либерален капитализъм в България. Той вярваше в това нещо

Луканов вярваше, че може да смени съветското покровителство със западно покровителство

Работата с агентурния апарат се водеше така, че агентът да не остава с впечатлението, че е доносник. Защото доносникът си е доносник по душа. Сега агенти няма, но доносници колкото искате!

Както казваше проф. Александър Фол - това, което се опитахме да направим от Горбачов насетне, беше излетял самолет без писта за кацане

Министър-председателят Бойко Борисов казва, че има 3,9% ръст на БВП. Не мога да го видя къде е. Имало и ръст на доходите от 11%, но и тях не мога да видя. Вашата заплата да се е увеличила? И моята не е, и на когото питам – не е. Може би са се увеличили доходите на шепата олигарси, та като ги разпределим на глава от населението да се получава ръст от 11 на сто

- Преходът започна с искания за политически плурализъм, свобода на словото, пазарна икономика. Всичко това в момента е налице, но българите смятат, че той е провален. Защо е така според вас, проф. Иванов?

- Не смятам, че всички българи са на това мнение. И не бих казал, че е провален. Много тежка формулировка е „провален“. Може би очакванията, които имаше нацията, интелигенцията, а те бяха формирани от дадени обещания и силно прокламирани западни ценности, не се сбъднаха. И оттам идва разочарованието. Случи се разминаване между очаквания и реализация. А причините според мен са доста по-дълбоки. Нашето общество има нужда от обективен прочит, както за последните години на социализма (на социалистическата държавност), така и на тези почти три десетилетия на демократична държавност. Основните параметри, които не бяха сбъднати, засягат състоянието на държавността. Два са параметрите за благоденствието на една държава, на една нация. Това са държавността и духовността. Грешката ни беше, че се опитахме да приложим чужди модели на държавност и чужди модели на духовност на наша територия. Тук бих поделил отговорността за тази заблуда между нашите западни партньори и ментори в лицето на САЩ и на Брюксел и на неподготвения и незрял нов български елит, който се роди след 10 ноември.

Нашите нови ментори ни обещаха нещо, което изначално не можеше да се случи в България. А пък нашите нови лидери не можаха да приведат в действие и това, което можеше да се случи.

- Социалистическата държавност, за която говорите, бе разклатена от преврата на 10 ноември 1989 г. Той чие дело беше? Дирижиран ли беше?

- Разбира се, че беше дирижиран. Животът се развива с натрупвания – количествените натрупвания в даден момент водят до ново качество. Само че обективният характер на този исторически процес бе нарушен с едно избързване, с несъобразяване с конкретиката на българската среда. На нас ни бе предложен един нов модел, който не отговаряше на нашия цивилизационен модел – на натрупването – историческо, политическо, народо-психологическо, културно. С други думи, базата, която имахме, не беше готова за присаждане на този демократичен модел на либерален капитализъм. Друг е въпросът, че този модел вече изчерпваше функциите си дори за държавите, които ни го предложиха – САЩ и Западна Европа.

Какво имаме? Приемане на модел с изтекъл срок на годност и прилагането му в среда, която е неподходяща за него. Опитахме се да садим цитросови плодове в Северна България.

- Въпреки тази неподготвеност на базата, промяната се случи.

- Защото и така нареченият развит социализъм вече буксуваше. Въпреки постигнатите успехи в индустриализацията, в новите производства, в културата. Още в началото на 80-те бе ясно, че икономиката не можеше да произвежда толкова, колкото е необходимо, за да покрива социалните потребности. Това означава, че беше дошъл моментът за реформи, беше дошъл моментът да дойдат нови хора в управлението. Хора, които са на друго технологично и мисловно ниво. Беше време да се премине от аналогово към цифрово мислене. А българският социализъм изоставаше. Той беше функция на съветския социализъм, за съжаление. А основната причина за изоставането беше застаряването на елита на Съветския съюз, вкопчването във властта.

Всяко вкопчване във властта за по-дълъг период, отколкото са функционалните възможности и на елитите, и на лидерите, се превръща във враг на държавността. Живков правеше опити за осъвременяване, спомняте си Юлската концепция, Указ 56, постановление 35 и т.н. Но тези опити бяха закъснели с 5 – 7 години, а и не бяха кадрово обезпечени. Кой ще свърши всичко това?!

- Вие кога разбрахте, че социализмът буксува?

- След отбелязването на 1300-годишнината на България през 1981 г. Това беше през октомври 1981 г. На 19 и 20 октомври имаше тържества. Още Людмила Живкова имаше идея за отваряне на България на Запад. Минаха тържествата и се видя, че това, което се отчете като връх, няма подплътеност в икономиката.

- Духът се бе откъснал от тялото?

- Да, духът беше в едно хилаво тяло. Тогава почина и Людмила Живкова, а тя беше човек с модерно мислене и без скрупули да работи и осъществява контакти с върхови световни достижения, независимо откъде идват – от Запад, от Япония, от Латинска Америка, от САЩ дори. Тя беше приемана в САЩ на най-високо ниво, президентът Картър я прие.

Тогава се проведе и 12-ият конгрес на БКП, приеха се материалите за следващата петилетка и се видя, че изоставаме много сериозно икономически. Тогава бях служител на Държавна сигурност (ДС). Ние получихме един импулс, че ще ни се разреши да работим по-активно по висшите етажи на административно-управленския апарат, на правосъдната система и т.н.

- За какво? Да търсите корупция по високите етажи на властта, така ли?

- Да. Персонално ми бе възложено и създадох звено за търсене на корупция в три сфери – в административно-управленския апарат, правосъдната система и вътре в самите служби. Трябваше ни около година, докато създадем организация. Това звено, което бе под мое ръководство, успя в партньорство с други служби да пресече и разкрие редица престъпления, които тогава наричахме материално облагодетелстване и морално разложение.

Трима членове на ЦК на БКП, заместник-министри, първи заместник-министри и същевременно офицери от ДС бяха осъдени Живко Попов – зам.-министър на външните работи, Емил Александров, зам.-министър на културата и Георги Вутев, зам.-министър на външната търговия. Това бяха хора от най-вътрешния кръг на овластените. И тримата бяха полковници от ДС.

- С какво ги закопчахте?

- Със злоупотреби с държавни средства. Присъдата на Живко Попов беше 20 години за злоупотреби с над 20 милиона валутни лева. Част от тях беше присвоил лично, друга част позволил други хора да присвоят, а трета – просто били разхитени. Емил Александров бе осъден на 6 години за около 6 милиона. Георги Вутев беше много силен, но също влезе в затвора. Техните постове бяха свързани и с кадровата работа в съответните министерства. И Живков не ги прикри, макар че някои му бяха близки. На Георги Вутев кум му беше Милко Балев, вторият човек в партията, най-довереният човек на Живков. Освен това Георги Вутев беше участник в антифашистката борба, политзатворник, полковник от разузнаването, кандидат-член на ЦК. И влезе в затвора. Генерал от УБО, съпартизанин на Живков от бригада „Чавдар“ - ген. Стоян Хаджипенчев, влезе в затвора за 11 години. Бяха направили комбина с кмета на Димитровски район в София (б.р. - сега районите „Възраждане“, „Илинден“, „Красна поляна“) и раздаваха апартаменти от държавния ресурс. Кметът Костадин Караджов също бе осъден на затвор.

- Казвате, че е имало неподготвеност на елита за промените. Но желанието да се нагоди моделът към елита ли е причина по-късно голяма част от новите политици, бизнесмени и банкери да се окажат сътрудници на Държавна сигурност?

- Едното няма нищо общо с другото.

- Но това са факти, как ги обяснявате?

- Социалистическият елит – държавният, стопанският, в голяма степен и културно-образователният след 10 ноември, трябваше да се „ремонтира“ и „почисти“, трябваше да получи нов импулс, кадрово освежаване с хора от по-младо поколение. Нищо от това не се случи, елитът беше зачеркнат изцяло и обявен за непотребен. Тогава бях на 38 години, в мен бе инвестирано изключително много – три факултета и един докторат. С тази квалификация по длъжностните характеристики на Държавна сигурност можех да работя в седем направления плюс оперативния и ръководен опит. Казвах – ако не ме искате другаде, пратете ме на гръцката граница, знам гръцки език. Не ме вадете от системата, аз съм „скъп“ продукт. Но хора от същата партия, към която принадлежах, ми казаха – няма място за тебе в новата система, ако искаш, върви в дирекция на милицията, ако те вземат за квартален отговорник, добре. Андрей Карлович Луканов, с когото имах среща и разговор и му обясних всички тези неща, той ми каза: „Димитре, считай въпроса за решен!“ Аз му викам – „Много ви благодаря, другарю Луканов!“ А той – „В смисъл, че си уволнен окончателно.“ Но в случая не съм важен аз. Заедно с мен уволниха и заместниците ми и половината от състава. Другата половина остана, но вместо да назначат нови хора и да оставят тези да ги научат и да им предадат агентурата, след две година, когато дойдоха Соколов и Бонев, уволниха абсолютно всички от ДС. И оставиха това голямо поле, което се нарича сигурност, в ръцете на неопитни хора. Същото стана в икономиката. Питах д-р Тренчев – защо уволнявате Иван Иванов, т.нар. Калашников, „Арсенал“ е печелившо предприятие, той е страхотен оръжейник. Той ми казва – нашата структура в Казанлък настоява, те му викали под прозорците „Педераст!“ и „Мръсен комунист!“, а той отварял прозореца и им показвал среден пръст. И го уволниха! Уволниха и ръководителите на трите ТЕЦ-а в Марица Изток. Хората станаха бизнесмени и днес са успешни бизнесмени.

- Според вас тези хора са били несправедливо изхвърлени и са си намерили работа заради своите способности?

- Заради своите способности, своите контакти. Ще дам друг пример - „Мултигруп“, където попаднах по-късно и бях вицепрезидент. Колегата ми вицепрезидент, Иван Дремсизов, търговец на метали от висок ранг. Където се появяхме из Европа - „Круп“, „Тисен“, питаха „Иване, какво искаш? Кредити? Пазари? Пари?“ Имат му доверие. Като шеф на кантора в държавната организация „Рудметал“ години наред бе работил с тях, говори английски, френски, руски. Като го уволнили, на улицата го видял Илия Павлов - „Приятно ми е, Илия Павлов, елате да работите при мен!“ И мен така ме намериха – на улицата, спряха ме едни момчета. Това е една от причините защо не успяваме като държава, а тези, които бяха изхвърлени като непотребни защо успяха в частния бизнес.

- Андрей Луканов ли е злият гений на българския преход? Тези дни излезе книга на Георги Йорданов, бивш председател на Комитета по култура, в която той директно го нарича галеник на мафията.

- Има едно писмо на Георги Йорданов, озаглавено „Спри се, Андрей!“ То е много силно, но не обяснява всичко, което се е случило на 10 ноември. Андрей е сложна фигура. Андрей не е мафия, не е милионер. Даже в известен смисъл, Андрей нямаше отношение към парите. Неговият демон е неовладяната и неконтролирана амбиция и самочувствие. Той бе много интелигентен, но с нисък коефициент на управленска компетентност. Според мен той пръв се излъга във възможността да се строи либерален капитализъм в България. Той вярваше в това нещо. Вярваше, че може да смени съветското покровителство със западно покровителство, че хората ще оценят неговата висока интелигентност и неговата полезност за България.

- Кой да го оцени? Американците? Така, както са го оценявали руснаците.

- Да. имах среща с него 36 часа преди да го застрелят. Случайно стана, видяхме се в Плевен, останахме да вечеряме и разговаряхме до четири сутринта. Това беше по времето на правителството на Виденов. Каза ми: „Сега отивам в Щатите, обещали са ми два милиарда!“ Аз се учудих, казвам му: „Кой ще ти даде два милиарда?!“ Но той беше много близък с Жак Атали, който тогава беше първи човек на Европейската банка за възстановяване и развитие, френски социалдемократ, също много интелигентен човек, философ. Аз така си обяснявах нещата - че Жак Атали му е създал контакти в САЩ. Интересното е, че Луканов, който е роден в Москва и е съветски възпитаник, нямаше никакви позиции в новия елит на Русия. Хората се бяха сменили и не го познаваха. Както стана и с българския елит, дойдоха нови хора – Желю Желев, д-р Петър Дертлиев, бай Милан Дренчев, д-р Константин Тренчев. Сами по себе си тези хора имаха качества, обаче бяха непознати. Не бяха държавници. Просто хора с качества. Д-р Дертлиев ми е казвал: „Митко, вие, комунистите ме провалихте – аз трябваше да стана президент. Но вие ме провалихте, защото мислехте, че Желю Желев ще ви свърши повече работа. Но ще ви кажа, че в някои отношения аз съм по-социален от тебе, аз съм по-комунист от тебе. Най-добрите ми приятели от младежките години, най-чистите ми приятели са ремсисти, комунисти. И, ако не се беше разложила вашата власт, аз щях да вървя с вас, защото в душата си аз съм социален човек! А вие избрахте да заложите на лумпени и на продажници!“

- Така ли беше? На лумпени и продажници ли заложи БКП тогава, в края на 89-а?

- Главно на лумпени. И в средите на СДС, и в голяма част от средите на БКП. След Живков дойде един триумвират, на който велик майстор (като в масонските ложи) беше Андрей Карлович. Там беше и Петър Младенов, и Александър Лилов.

- Все интелигентни хора!

- Но практически непригодни! Възхищавал съм се на умението на Лилов да разсъждава. Просто е удоволствие, като в Атинските философски школи, да седнеш и да разговаряш с такъв човек. Но какво направи той с партията?! Беше избран за председател на партията.

- Как какво? БКП/БСП е единствената комунистическа партия в Източна Еврпа, която не се разцепи.

- Да, той я е съхранил! Ние сме я съхранили, всички, които сме в тази партия и които не пожелахме да я напуснем, независимо какъв си – комунист, социалдемократ, дали се прокламираш като нов социалист.

- Но нали точно това беше линията на Лилов, линията на Луканов беше друга – БКП да се разцепи на две партии – на социалдемократическа и на комунистическа.

- Две неща ще кажа. Първото, те нито можеха да разтурят партията, нито можеха да я задържат.

- Кой искаше да разтури партията.

- Битува един лаф, че Лилов бил казал – трябва да останем малка бутикова партия с 20 – 30 до 50 депутати и да чакаме да ни дойде времето за новата социална революция. Аз не го вярвам. Но искам да кажа друго – тези хора, умни, интелигентни и сами по себе си верни на БСП, просто не бяха точните хора в точното време.

- Държавна сигурност имаше ли за задача да създаде опозиция?

- Като се появиха т.нар. неформални групи и организации, защото ние нямаме истински дисиденти – Екологичният клуб за защита на Русе най-напред, след това беше Клубът за гласност и преустройство. Това беше през 1988 г. Някъде в началото на 89-а имах една инициатива – предложих да се унищожи архивът на Шести отдел, събиран след 1968 г. като материя, на която й е минало времето – ревизионизъм – ляв, десен и пр., земеделци. Казвах – идват нови хора в ДС, на нас тези неща не ни трябват, ние не можем и не искаме да носим отговорност за това, което е ставало след 9 септември 1944 г. Бях написал един рапорт и тогавашният шеф на ДС ген. Григор Шопов ме извика да обясня. И ми каза: „Разграничавате се от нас, така ли?!“ Казах му: „Ние не можем да се разграничим от вас, защото вие сте ни създали, но ние виждаме живота по друг начин и затова предлагам това нещо да не ни тежи и дърпа назад". Той ми каза: „Добре, но ще запазиш всички архивни единици, свързани с корупцията, защото корупцията е вечно явление. И за културно-историческото наследство.“ Та тогава един ден той ме пита: „Има ли в България основа за създаване на консервативна партия?“ В нашите представи тогава консерватизмът се свързваше с британския модел, с торите. И му казах: „Няма социална база!“ Той се засмя и вика: „Защото някои твои колеги ми казват, че ние можем да инженерстваме и сами да си създадем консервативна партия.“ Това бяха интелигентни хора. Например, Цвятко Цветков, лека му пръст. Питах го дали той е казвал тези неща на Григор Шопов. Той каза, че не е той, но защо под формата на политическия плурализъм да не възникнат и партии на основата на други, некомунистически, идеи.

Но на вашия въпрос – не, не сме правили такова нещо. Защото ние не бяхме самостоятелен субект на властта, над нас беше ЦК. Те нямаше да ни позволят такова нещо.

- Толкова видни дейци на СДС и на другите нововъзникнали и възстановили се партии се оказаха агенти на Държавна сигурност. Това не може да е случайно. Целият политически елит на 90-те години се оказа докоснат от Държавна сигурност едва ли не на 90%!

- Държавна сигурност носеше отговорност за реда и спокойствието във всички отрасли на живота. Затова в структурата й имаше шест управления – работа зад граница, контрашпионаж, военен контрашпионаж (имахме 150-хилядна армия с 300 самолета и 2000 танка), икономическо направление. Шесто управление, т.нар. идеологическо направление имаше отдели, които изобщо не бяха идеологически, като борбата с тероризма. Да, занимавахме се и с несъгласните с политиката на Тодор Живков в БКП, пазехме го от неговите конкуренти с други думи. Основната репресия срещу хората не е била, както сега се разказва – арести, осъждания. През последните 20 години преди 1989 г. я има 20 осъдени по линия на Шесто управление, я не. Но тези права и свободи, които сега ги имаме за изконни, бяха ограничавани. Като пътуването зад граница. Ако през 40-те години е имало някакво обяснение, в края на ХХ век това беше необяснимо. Нямаше свобода на словото, на политическите организации. Това трябваше да се коригира. Но, за да може Държавна сигурност да има информация, трябваше да разполага с източници. А за тази цел основното нещо - от древността до днес, е агентурата. Държавна сигурност имаше огромен агентурен апарат. В основната си част той се състоеше от качествени хора, търсеше се елитът от дадена сфера. Работата с тези хора се водеше така, че агентът да не остава с впечатлението, че е доносник. Защото доносникът си е доносник по душа. Сега агенти няма, но доносници колкото искате!

- Влиянието на този апарат ли е причината в България да няма лустрация?

- Влиянието на Държавна сигурност се надценява. Така мисля, нищо че станах известен в битността си на офицер от Държавна сигурност. Ако новите лидери на България си бяха на мястото, никой нямаше да се сети за Държавна сигурност. А лустрацията е фашизъм, защо да има лустрация?! Вместо да се пита кой е агент и щом е агент, значи е лош, трябваше да се види друго. От гледна точка на репресираните хора, можеше да се види – например, бай Петър Дертлиев вкаран в затвора, Милан Дренчев вкаран в Белене, я да видим на какво основание, извършили ли са престъпления по тогавашното законодателство или не? Второ, кой се е занимавал с тях? Димитър Иванов! Я, Димитър Иванов да дойде в прокуратурата и да каже защо като длъжностно лице е направил нещо, с което е нарушил закона. И персонално Димитър Иванов да отговаря. Защото аз може да съм виновен, но колегата до мен да не е. Ние не сме неморални хора, ние не сме вършили незаконни неща, имало е Конституция, Наказателен кодекс, устав на БКП, която по конституцията е била водеща сила. Ако ние сме се водили по тези нормативни документи, какво е обвинението срещу нас?! Да, животът е опровергал ленинизма, сталинския модел. ОК! Защо не осъдиха Тодор Живков?! Защото за политика не се съди, освен, ако не си извършил предателство, геноцид или престъпление против човечеството.

- Властта на службите преформатира ли се в задкулисие в тези близо 30 години на прехода?

- Откъде да знам! Ако се приеме за задкулисие това, че всеки един от нас в новия си живот използва знанията и уменията, които има, за да остане жив и да може да си храни семейството и да си отглежда децата, това че колегиалното чувство, чувството на другарство и на офицерска чест е живо и когато аз мога да помогна на колега с нещо, му помагам, е задкулисие, тогава сигурно го има.

Но, ако приемем, че това е обичайна практика, която се случва и между некомунисти и не офицери от Държавна сигурност, значи не е задкулисие. Мошеникът си е мошеник, независимо дали е комунист, дали е агент на Държавна сигурност или демократ. Бързината на ума плюс липсата на морални задръжки помагат на един човек да стане олигарх.

И щом Държавна сигурност е била толкова лоша, защо продължава в управлението на държавата да има хора, свързани с Държавна сигурност и с Комунистическата партия? А комунистическата партия по-невинна ли е от Държавна сигурност?! Тя беше методологът, тя ръководеше Държавна сигурност.

- Поколенията се сменят и хората, свързани с Държавна сигурност и с БКП стават по-малко.

- Защо да стават по-малко? Я да видим сега управляващата партия! Я да видим в нашата партия, дето са толкова социалдемократи!

Защо Бойко Борисов се радва на доверие в обществото, а аз или някой като мене да не се радва на доверие? И двамата сме бивши комунисти!

- Как си го обяснявате?

- С двойния стандарт, както бих го нарекъл, с либерално-буржоазното лицемерие. Щом е послушен...на господарите, значи става, без оглед на миналото си!

- Ще ви обърна внимание, че Бойко Борисов спечели трети поред парламентарни избори. Превърна се във феномен.

- Да, Бойко е феномен, няма съмнение. Аз го познавам от много отдавна. Бойко е феномен, въпросът е дали не си променя характеристиката на феноменството. На гръцки „феноменос“ значи явление. Бойко е явление в политическия, държавния живот. Въпросът е дали не си променя параметрите като явление. Един беше Бойко Борисов като главен секретар на МВР, друг беше като кмет на София, а съвсем различен е сега.

- Всеки добър политик се променя.

- Говоря в морално отношение. А иначе – да, защото задачите са различни. И би трябвало да става все по-добър и по-добър. Но има един основен въпрос – от чие име и в чия полза упражняваш властта. Дали е в ползата на тези, от чието име си дошъл на власт, ако не си лицемер. Аз мисля, че вече не е. Кризисните процеси в обществото имат икономическа основа, но все още се движат в мъглявината на моралното, на нравственото. Интелигенцията не си дава сметка, че живеем в един виртуален, неверен свят и затова е инертна. Едно говорим, а друго става.

- За 30 години преход България загуби между 20 и 30% от населението си, срина се по индекс на човешко развитие. Може ли да се търсят виновни за това и кои са те?

- За да видим каква е ролята на политическите елити, трябва да сравним положението на източноевропейските държави – тогава и сега. На всички страни от Източна Европа им беше даден този модел – на либералния капитализъм. Другите може би имаха по-добра база – приемственост от по-ранно време, дисиденти като Хавел. Но ние не можахме да си излъчим елит. И тук стои въпросът, че може би не ни позволиха, може би ни назначиха елита и си подбираха хора, които без да се замислят и без много морални скрупули провеждаха заповяданата линия.

- Кой? Кой посочи елита?

- Не съм антиамерикански настроен, напротив. САЩ са велика държава и затова са световен лидер. Но аз помня как Сол Полански като посланик на Съединените щати нарушаваше всякакви писани и неписани закони, само и само да въведе този модел. Ходеше по митингите на СДС и вдигаше двата пръста. Петко Симеонов тогава беше вторият човек в СДС. Казваше ми - „Митко, ти нямаш бъдеще в този нов свят!“ Питах защо? И ти си завършил философия, и аз съм завършил философия, и ти си комунист, и аз съм комунист, какво ти имаш, а аз нямам? Той ми отговаряше: „Не, не и аз нямам бъдеще. Само че сега съм удобен, след няколко години и аз ще изчезна. Но ти не се показвай, не говори, за да може поне децата ти да имат шанс в новия живот. Това ми е казано в прав текст от американците!“

- Американците обаче не са си присадили елит, работили са с наличния материал, така да се каже.

- Ако е така, трябва да приемем, че сме калпави. Но аз не съм сигурен, че е така. Мисля, че можеше да се направи плавен преход. Както и по отношение на собствеността. Какво означава това – цялостно раздържавяване! В живот, където всичко беше държавно, все едно да махнем релсите и да кажем – хайде, влакът да върви! Как да върви, по какво да върви! Да изгоним всички машинисти и кондуктори!

- Това ли заложи основите на олигархичния модел? Когато няма никой на терена, се посочва. А олигархът си е назначен капиталист.

- Това беше резултатът. Едва ли са го мислили задокеанските и европейски идеолози на прехода – да направят нашата държава олигархична. Но това се получи. Националната държава беше подменена от корпоративната държава. Шест години работих в тогавашния флагман на капитализма - „Мултигруп“. И съм казвал на колегите, и на Илия Павлов съм му казвал – как така ще ни дава националната банка пари да си направим собствена банка?! Не можех да го разбера. Който решеше, можеше да създаде банка. Хора без образование, без практика в банковото дело създаваха банки и държавата им даваше пари. Тези новоназначени банкери бяха крадливи, но по-лошото беше, че бяха некомпетентни. Прекомерната консумация на стоки и услуги, алчността, ламтежът се оказаха основните причини за краха и на българската държава и на българската духовност. Ние в момента нямаме държава, имаме имитация на държава. Бил се увеличил БВП с 3,9%, а доходите на населението се повишили с 11% от началото на годината. Вашите увеличили ли са се? Не са! И мойте не са. И който съм питал, казва, че неговите не са. Министър-председателят Бойко Борисов обаче казва – да. 3,9% ръст на БВП, аз не мога да го видя къде е този ръст на БВП. Може би става дума за ръст на богатството на шепата олигарси. И в световен план, и в български виждаме, че богатството се концентрира във все по-малко ръце. Ако го разпределим на глава от населението, може и да се е увеличило.

Но, да живее 10 ноември! Промяната беше хубаво нещо, което се случи и трябва да се случи. Но както казваше моят духовен учител проф. Александър Фол, това, което се опитахме да направим от Горбачов насетне беше излетял самолет без писта за кацане. Без краен резултат. Сгрешихме посоката, сгрешихме модела, взехме модел с изтекъл срок на годност. И нямахме пилот!

Автор: Красина Кръстева

Източник: epicenter.bg,

 

Оставете коментар