Петък, 20 Юли 2018
Сряда, 28 Март 2018 09:12

Румен Петков стана рекламно лице на календар с ново летоброене, водещи се шегуват, че прилича на Юлий Цезар

Румен Петков от АБВ не спира да залива телевизионните студия с нов календар, който е изработен от младежите във формацията. При всяко свое гостуване бившият министър на МВР подарява на водещите настолния патриотичен календар. За разлика от традиционните обаче началото на годината не започва от първи януари, а от 3-ти март.

На страницата на всеки месец пък са отбелязани важни за страната ни исторически събития и дати, свързани с великите българи. Поредният подарък, който направи Петков, беше в студиото на Нова ТВ. Водещата на сутрешния блок "Здравей, България" Аделина Радева обаче не се сдържа на преиграването от страна на АБВ и директно подхвърли на Румен Петков, че смяната на календара е присъща на римските владетели, визирайки очевидно Юлий Цезар.

Шегата не смути по никакъв начин дясната ръка на Георги Първанов, който демонстративно постави на видно място рекламния материал на АБВ на бюрото. От началото на март Румен Петков ни в клин, ни в ръкав разнася по всички телевизионни студиа гордостта на "азбукарите" и я афишира като нещо изключително, за което никой досега не се е досетил.

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 28 Март 2018 09:12
  • Сряда, 28 Март 2018 09:12
    Прокуратурата плаща 60 000 лв. на следователка заради подслушване и незаконно обвинение

    Татяна Шарланджиева от Националната следствена служба (НСлС) осъди прокуратурата да й плати обезщетение. Този път държавата ще плати 60 000 лева, защото Шарланджиева е била обвинена и подслушвана незаконно. Следователката е спечелила на първа инстанция дело в Софийския градски съд (СГС) по закона за отговорността на държавата, съобщи lex.bg.

    Обезщетението е заради образуваното срещу Шарланджиева, след това прекратено, възобновено и отново прекратено разследване за престъпление срещу правосъдието. Тя беше едно от замесените лица в скандала от 2007 г. между тогавашния шеф на следствието Ангел Александров и Румен Овчаров. Припомняме, че по това време вътешен министър беше настоящият лидер на АБВ Румен Радев. 

    През 2006 г. Овчаров беше министър на икономиката, а негов заместник беше сегашната лидерка на БСП Корнелия Нинова. По същото време започнаха и делата срещу бившия шеф на столичната "Топлофикация" Валентин Димитров, а с разследване на злоупотребите в дружеството се занимаваше Шарланджиева. Скандалът избухна, след като Ангел Александров поиска Шарланджиева да бъде уволнена, защото изнасяла данни към собственика на фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев и осуетила разследване срещу него за пране на 500 000 евро. Тогава от подслушвани разговори на Георгиев стана ясно, че той е говорил с Шарланджиева и Нинова преди всеки негов разпит като свидетел по делото за пране на пари срещу Валентин Димитров и показанията му били нагласявани според доказателствата, с които разполага следствието.

    Доказателства срещу следователката и Нинова обаче не бяха събрани и досъдебното производство срещу тях беше прекратено през 2008 г. Пет години по-късно разследването срещу Шарланджиева беше възобновено и тя стана обвиняема. През 2014 г. прокуратурата отново прекрати разследването, като обвинителен акт не е внасян в съда, а в края на годината Висшият съдебен съвет възстанови Шарланджиева на работа като следовател.

    В исковата си молба до СГС Шарланджиева е представила и справка от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, от която става ясно, че през 2013 г. тя е била подслушвана незаконно. Следователката е искала да бъде обезщетена с 80 000 лева за повдигнатото обвинение и с 10 000 лева за незаконното подслушване, като описва подобно преживяванията си през осемте години до последното прекратяване на делото.

    Особено внимание в решението на съда е отделено на призоваването на Шарланджиева в прокуратурата, за да й бъде предявено обвинението на 23 април 2013 г. Тогава тя не се явила, защото била в отпуск по болест и не се чувствала добре. След два дни била приета и в болница с хипертония, като на 26 април била изписана. На 9 май следовател разпоредил принудителното й довеждане, но не била открита на адреса си. Същия ден 14-годишната й дъщеря се обадила от автобусна спирка на връщане от училище и казала, че не се чувства добре. Шарланджиева решила да вземе такси и да прибере детето, но в момента, в който се качила, полицаи я свалили от колата и я откарали в полицейско управление. Тогава следователката окончателно се убедила, че е подслушвана заради светкавичната реакция по задържането й.

    „Особена укоримост заслужават предприетите от представители на ответника действия по ненадейно и незабавно задържане на висш магистрат в присъствието на непълнолетното му дете, на обществено място и по унизителен за лицето начин. Характерът на „длъжностното престъпление“ не предполага действия в спешен порядък, с цел привличане като обвиняем. Отделно от това, ситуацията, в която е било предприето напускане на дома от ищцата е било в изпълнение на родителски задължения за оказване на помощ и грижа за непълнолетната й дъщеря“, пише в решението си съдия Стилияна Григорова.

    Впоследствие било установено, че исканията за подслушване на Шарланджиева са били необосновани, прилагането им надхвърлило законовия двумесечен срок и в тях нямало доказателства, които да я уличат в престъпление. Следователката започнала да избягва общуване по телефона, ограничила много контактите си, колегите й я избягвали и чувствала, че професионалният й авторите е сринат. В исковата си молба Шарланджиева казва, че и до днес не била спокойна, защото има законова възможност главният прокурор да поиска възобновяване на делото срещу нея.

    "Действително, обвинителен акт в съд не е изготвян и внасян в съд, взета е най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, формалната висящност на наказателното производство не е продължителна, но нанесените поражения от наказателното преследване са оставили незаличим отпечатък върху авторитета на Шарланджиева сред колегите й и репутацията й в обществото.

    Печалната й „известност“ като „следовател, разпънал „чадър“ над разследвано за пране на пари лице“ провокира недоверие към личността й, включително от страна на магистрати“, се казва още в решението на съда. С него съдия Григорова намира за справедливо да уважи иска на следователката до 60 000 лева, като казва, че е взела предвид значимостта на случая и широкия медиен отзвук. На Шарланджиева са присъдени и близо 2600 лева разноски.

    Решението на СГС не е окончателно и вече е обжалвано пред Софийския апелативен съд.

  • Сряда, 28 Март 2018 09:12
    Румен Петков оглави АБВ

    Третият конгрес на АБВ избра Румен Петков за председател на партията. От общия брой на гласувалите 591 делегати, 579 са подкрепили кандидатурата на Петков "против" са били трима, а 9 са се въздържали. На форума бе утвърден и състав на Националния съвет на партията.

    Припомняме, че от януари 2017 г. Румен Петков е член на Изпълнителното бюро на АБВ. Преди това беше зам.-председател на партията. По-рано днес стана ясно, че досегашният председател Константин Проданов се оттегля от поста, но остава да работи за партията като експерт. Пред Третия конгрес на АБВ Проданов заяви, че партията трябва да работи за създаване на нов политически съюз между левите сили.

    "Можем да кажем, че рецептата за българия е един широк ляв, прогресивен, родолюбив фронт. Ние, като организация която от самото си създаване е за диалога, гради мостове, а не ги руши си поставяме като първостепенна задача реализирането на един такъв силен лявоцентристки политически съюз", заяви Константин Проданов.

Оставете коментар