Събота, 26 Май 2018
Петък, 04 Май 2018 12:23

Вежди Рашидов гневен на БСП: Защо да ми намалявате заплатата? Помогнах на Велко Кънев и на Гого от "Тоника"

ГЕРБ се противопостави на БСП заради желаното от тях намаляване на парите на народните представители. Вежди Рашидов излезе на трибуната. "Когато Велко Кънев умираше, аз дадох от заплатата си, за да му помогна! Когато Гого от "Тоника" умираше, аз помогнах със заплатата си! Вие къде бяхте тогава?! Хванете със заплатите си и започнете да помагате на бедните българи. Спрете да унижавате депутатите", каза Рашидов. "По-корем ли искате да лазим. Като искаме да се изравним и да сме равни, приберете си децата от чужбина и ги доведете тук. Започва да ме е срам и да се замислям за куп неща. Не само ще ни мразят, вие всеки ден подривате устоите на българската държава в лицето на българския парламент. Преди да стана министър, като честен човек ви изкарах доходите си. Мълчете, да не изкарам списъка, дето сте ходили при Цветан Василев", сопна се Рашидов след опити да бъде прекъснат от опозицията, а после продължи: "Платил съм данъци, всяка стотинка ми е кристално чиста. Колко човека от вас казаха дали си плащат данъците върху гарантиран блог? Колко от вас присъстваха при Цветан Василев за преференциални лихви? Вие сега ли ми говорите? Събирайте пари и помагайте на по-бедните. Не може социализмът да се върне", завърши Рашидов. "Ако вие е нещо в повече - помагайте на събратята си. Като бях министър всички български творци получаваха по 200 лева пенсия. Те мизерстваха. С министър Младонов направихме тези пожизнени награди, за да не ги унижаваме пред българския нарпд. Вие защо не го направихте толкова години от 90-та насам, а аз го направих? Толкова пъти бяхте на власт? Да го бяхте сторили. Мен вече ме е срам, че съм депутат. Това ли заслужих след това, което направих? Да ядем жабители? Смятам, че хубаво е да се прекрати този срамен дебат. На избори отивайте с достойнство. Четири парламента вече съм депутат", каза той.

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 04 Май 2018 12:23
    Само в България дълговете са вечни

    Темата за втория шанс, обявяването в несъстоятелност и освобождаване от дългове на малки и средни предприятия е от значение за всички европейски държави, каза депутатът от ГЕРБ Емил Радев на форум във Варна

    България остана единствената държава в ЕС, в която няма разписана процедура как се слага край на дълговете и има вечни длъжници, каза днес във Варна министърът на правосъдието Цецка Цачева, която участва в международна конференция за основните предизвикателства при процедурите по несъстоятелност, преструктуриране и освобождаване от дълг. Основен организатор на форума е българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Конференцията е част от програмата на председателството и в нея участват представители на ЕК и ЕП, водещи специалисти и съдии от Европа и САЩ.

    Разговорите по проектодирективата по несъстоятелността са от голямо значение, защото много трудно се постига баланс между отделните държави, където тази материя е уредена по различен начин, посочи Цачева. По думите й е хубаво, че все пак вече има съгласие, че трябва да се постигне хармонизация в законодателството. Правосъдният министър допълни, че за следващата сесия на българския парламент може да се продължат усилията за промени в нашето законодателство, като преди това се чуе мнението на всички възможни страни.

    Темата за втория шанс, обявяването в несъстоятелност и освобождаване от дългове на малки и средни предприятия е от значение за всички европейски държави, допълни евродепутатът Емил Радев. По думите му в проектодирективата, която се обсъжда във Варна, поне частично ще бъде заложена и потребителската несъстоятелност, която касае твърде много семейства у нас. Радев изрази лично мнение, че 15 години са твърде дълъг период за опрощаване на дълг, като по-добрият вариант е срокът да е 10-годишен.

    Идеята за частната несъстоятелност е, когато доходите не стигат за изплащане на изискуемите задължения, човекът да може да поиска разсрочване и спиране на изплащането, обясни евродепутатът. Ако длъжникът няма имущество, а има големи кредити, той да може да бъде освободен от финансовата тежест след определен период от време. Разбира се, ще има и рестрикции в такива случаи - човекът няма да може да изпълнява определени длъжности, да тегли нов кредит и т.н., обясни Радев.

    Той смята, че премахването на вечните задължения ще даде втори шанс на хората. Те ще могат след време да започват начисто, без да се притесняват, че ако постъпят на работа, веднага ще им бъде запорирана заплатата или ако получат наследство, ще им го вземат, обобщи евродепутатът Емил Радев.

  • Петък, 04 Май 2018 12:23
    Медии, реклама и спорт се обявиха против промените в хазарта

    И организацията на водещите интернет медии в България излезе със становище относно готвените промени в Закона за хазарта. То е адресирано до председателя на Комисията по бюджет и финанси в парламента Менда Стоянова и до председателя на Комисията по култура и медии Вежди Рашидов.

  • Петък, 04 Май 2018 12:23
    Как да не е Щастливец Алеко, като му се падна Вежди за скулптор? Стигнеш ли жълтите павета в София, значи по криви пътища си свърнал

    Вежди Рашидов нямаше до онзи ден паметник в България. Не, че Алековият бюст е съвсем в България сега. Опитвам се да вляза в стилистиката на Алековия герой, заради това пиша така. Ама, буквално погледнато пък си е баш тъй. Защото бюстът на Щастливеца е на българска територия, закупена от арменец за възхвала на българското писмо. Но, до известна степен, си е арменска територия, тъй да се каже. Защото си е частна собственост това парче земя край Плиска. Парче земя, парче райска площ, обградено от българска кал, защото арменецът създаде рая, но път към него – йок, както би казал авторът на бюста на Алеко Константинов. Но това е друга тема. За малко да напиша, че е друга приказка, ама в приказките, ако сте забелязали, не се описват пътищата.

    Те винаги са през девет планини в десета, през девет морета в десето, през девет царства – пак в десето. Но каква е настилката на пътя – в никоя приказка не се съобщава. Макадам ли е, асфалт ли е, павета ли са – да не говорим пък какъв цвят са паветата – жълти, или най-обикновен гранит – никой не пише. А можеше да се спомене това, та, ако някой младеж, чул приказката, вземе да тръгне по стъпките на героя, да не се обърка. Ориентир някакъв да има, нагледност някаква. Иначе ще хване кривият път, който винаги води до жълтите павета на София. Стигнеш ли жълтите павета в София, значи по криви пътища си свърнал. Може би заради това и героите намаляха, защото не знаят по какъв път да поемат. Ама, за Вежди Рашидов и Алеко. Направи той на ползу роду бюста на Алеко, патинирал го даже тъй, че като го видях в първия момент, си помислих, че Вежди от натура го е правил. Такава патина, такова състаряване на метала беше направил. Сякаш те гледа от края на 19 век Щастливеца. Е, как да не е Щастливец, щом и Вежди за скулптор му се падна. И се разбираме с Карен и с Вежди да си карам колегата до Плиска. Взимам аз бюста от ателието, ама багажникът ми пълен с книги. Няма как да го карам Алеко да ми чете произведенията по пътя от София до Плиска. На задната седалка – не му върви. Аз на капрата, той на задната седалка. Пък веднъж вече е бил в една каляска на задната седалка по пътя от Пещера за Пазарджик. Така ли пак да го посрещнем? Вярно, бюст е, няма спомен за това. Но аз имам. Баба ме е учила, след храна да си събера трошичките в шепа и да си ги изям. И още го правя, защото имам чувството, че баба отнякъде ще ме види, ако не събера трохите, и ще ми се скара. Пък и защо да ми се кара – достатъчно е дъжд да бръсне отгоре, че да си помисля, че баба плаче. Нали така ми казваше. Казваше, че дядо Боже плаче, защото нещо лошо съм направил. И бягах да целувам на дядо поп ръката, защото го мислех за дядо Боже. Та, от метал, от метал, ама може спомен да се появи от онази вечер на 1897 година, когато го прострелват вместо неговия съпартиец Михаил Такев. Толкова ироничния Алеко – дори смъртта саркастично заобикаля адресата си… Както и да е. Та поставих аз бюста на предната седалка, вързах го с колана – други са правилата за движение по пътищата сега. И по пътя толкова неща научих от него… Някой ще каже: „Добре, де. Това ли е важното сега. Защо не напишеш как е открит бюста на 11 май 2018 година в „Двора на кирилицата“, а ни занимаваш с това как е пристигнал там…“ И как е открит в същия този двор 121 години след убийството му в деня на Светите братя Кирил и Методий. Които се почитат от един роден в Армения арменец Карен Алексанян, нежели от роден в България българин.

    Ама как да не го напишеш…Другото всеки може да напише, ама това не всеки. Другото - бюста, Двора на кирилицата може да отидеш да видиш. Можеш да си представиш поднасянето на венците, на рязане на лентата, на сипване в основата на бюста пръст от родната къща на Алеко - можеш да си представиш... Но предисторията... О, предисторията... Съжалявам, че не съм Алеко само. Защото в цялата тази ситуация, в цялото това откриване на бюста е пълно с парадокси. Първо се открива в един райски Двор, контрастиращ със заобикалящата го среда и инфраструктура. Като че ли България не иска да признае тази територия за своя. Бюстът е от Вежди Рашидов, и, ако България признае тази територия за своя – това значи да признае и кирилицата за българска – ще бъде първият бюст от Вежди Рашидов в неговата и на Алеко Родина. И цялата тази ситуация, която обеди-нява арменецът и турчинът… И още нещо – и катаджии да ме бяха спряли по пътя от София до Плиска, Алеко съвсем порядъчно си бе-ше с колан на предната седалка. Ама съвсем по закон…

    Христо Стоянов, фейсбук

Оставете коментар