Събота, 22 Септември 2018
Неделя, 13 Май 2018 11:27

Как да не е Щастливец Алеко, като му се падна Вежди за скулптор? Стигнеш ли жълтите павета в София, значи по криви пътища си свърнал

Вежди Рашидов нямаше до онзи ден паметник в България. Не, че Алековият бюст е съвсем в България сега. Опитвам се да вляза в стилистиката на Алековия герой, заради това пиша така. Ама, буквално погледнато пък си е баш тъй. Защото бюстът на Щастливеца е на българска територия, закупена от арменец за възхвала на българското писмо. Но, до известна степен, си е арменска територия, тъй да се каже. Защото си е частна собственост това парче земя край Плиска. Парче земя, парче райска площ, обградено от българска кал, защото арменецът създаде рая, но път към него – йок, както би казал авторът на бюста на Алеко Константинов. Но това е друга тема. За малко да напиша, че е друга приказка, ама в приказките, ако сте забелязали, не се описват пътищата.

Те винаги са през девет планини в десета, през девет морета в десето, през девет царства – пак в десето. Но каква е настилката на пътя – в никоя приказка не се съобщава. Макадам ли е, асфалт ли е, павета ли са – да не говорим пък какъв цвят са паветата – жълти, или най-обикновен гранит – никой не пише. А можеше да се спомене това, та, ако някой младеж, чул приказката, вземе да тръгне по стъпките на героя, да не се обърка. Ориентир някакъв да има, нагледност някаква. Иначе ще хване кривият път, който винаги води до жълтите павета на София. Стигнеш ли жълтите павета в София, значи по криви пътища си свърнал. Може би заради това и героите намаляха, защото не знаят по какъв път да поемат. Ама, за Вежди Рашидов и Алеко. Направи той на ползу роду бюста на Алеко, патинирал го даже тъй, че като го видях в първия момент, си помислих, че Вежди от натура го е правил. Такава патина, такова състаряване на метала беше направил. Сякаш те гледа от края на 19 век Щастливеца. Е, как да не е Щастливец, щом и Вежди за скулптор му се падна. И се разбираме с Карен и с Вежди да си карам колегата до Плиска. Взимам аз бюста от ателието, ама багажникът ми пълен с книги. Няма как да го карам Алеко да ми чете произведенията по пътя от София до Плиска. На задната седалка – не му върви. Аз на капрата, той на задната седалка. Пък веднъж вече е бил в една каляска на задната седалка по пътя от Пещера за Пазарджик. Така ли пак да го посрещнем? Вярно, бюст е, няма спомен за това. Но аз имам. Баба ме е учила, след храна да си събера трошичките в шепа и да си ги изям. И още го правя, защото имам чувството, че баба отнякъде ще ме види, ако не събера трохите, и ще ми се скара. Пък и защо да ми се кара – достатъчно е дъжд да бръсне отгоре, че да си помисля, че баба плаче. Нали така ми казваше. Казваше, че дядо Боже плаче, защото нещо лошо съм направил. И бягах да целувам на дядо поп ръката, защото го мислех за дядо Боже. Та, от метал, от метал, ама може спомен да се появи от онази вечер на 1897 година, когато го прострелват вместо неговия съпартиец Михаил Такев. Толкова ироничния Алеко – дори смъртта саркастично заобикаля адресата си… Както и да е. Та поставих аз бюста на предната седалка, вързах го с колана – други са правилата за движение по пътищата сега. И по пътя толкова неща научих от него… Някой ще каже: „Добре, де. Това ли е важното сега. Защо не напишеш как е открит бюста на 11 май 2018 година в „Двора на кирилицата“, а ни занимаваш с това как е пристигнал там…“ И как е открит в същия този двор 121 години след убийството му в деня на Светите братя Кирил и Методий. Които се почитат от един роден в Армения арменец Карен Алексанян, нежели от роден в България българин.

Ама как да не го напишеш…Другото всеки може да напише, ама това не всеки. Другото - бюста, Двора на кирилицата може да отидеш да видиш. Можеш да си представиш поднасянето на венците, на рязане на лентата, на сипване в основата на бюста пръст от родната къща на Алеко - можеш да си представиш... Но предисторията... О, предисторията... Съжалявам, че не съм Алеко само. Защото в цялата тази ситуация, в цялото това откриване на бюста е пълно с парадокси. Първо се открива в един райски Двор, контрастиращ със заобикалящата го среда и инфраструктура. Като че ли България не иска да признае тази територия за своя. Бюстът е от Вежди Рашидов, и, ако България признае тази територия за своя – това значи да признае и кирилицата за българска – ще бъде първият бюст от Вежди Рашидов в неговата и на Алеко Родина. И цялата тази ситуация, която обеди-нява арменецът и турчинът… И още нещо – и катаджии да ме бяха спряли по пътя от София до Плиска, Алеко съвсем порядъчно си бе-ше с колан на предната седалка. Ама съвсем по закон…

Христо Стоянов, фейсбук

Свързани статии (по етикет)

  • Неделя, 13 Май 2018 11:27
    Царят остана честен човек до края. И няма да се промени

    Царят загуби делото за двореца "Врана"... Следите ли ми мисълта. Следете я. Защото Цветан Цветанов си промени закона по време на делото срещу него. Два пъти осъден ефективно, а след промяна на закона - оправдан. Царят можеше ли да промени закона по време на своето управление. Можеше. Но не го направи. А можеше, нали. Преди повече от едно десетилетие да промени закона така, че да не сърба попарата днес. Но не го направи. Докато законът бе променен заради Цветанов по време на самите дела. Нещата опират до морала.

    До реализация на филмовото заглавие "Цар и генерал"... Защото, може всичко да се говори, но Царят остана честен човек до края. И няма да се промени...

    Христо Стоянов, фейсбук

  • Неделя, 13 Май 2018 11:27
    ПАРАНОЯ ПО АНГЛИЙСКИ

    Очаквах го... Очаквах, че ще обвинят убийците на Георги Марков в използване на „Новичок“, но го смятах като плод на превъзбудената ми фантазия. Като резултат от метафорично мислещата ми литературна глава. Но, явно някой отвъд „Гибралтар“ подслушва мислите ми. Защото почти смениха версията ( наистина става въпрос за версии) за смъртта на Георги Марков с нова, като сачмата вече е напоена с „Новичок“, преди това обаче някой е трябвало да намаже дръжката на вратата в дома му в Лондон с „Новичок“… Явно в Англия вече разследват убийствата чрез литературни текстове. Като литературния текст се налага като шаблон върху версията за убийство. И там, където липсват доказателства и аргументи, преписват и налагат върху версията литературен текст… Защото, след подобно разкритие, какво друго ти остава да мислиш. Колкото повече се отдалечаваме от смъртта на Георги Марков, толкова повече версии за неговия край се появяват.

    А колкото повече версии има, толкова повече се отдалечаваме от истината. Толкова повече Георги Марков и неговата смърт се превръщат в литература и стойността му като български писател и английски публицист избледнява. Все повече се говори за неговата смърт и все по-малко за това, което е оставил зад гърба си. Преди тридесетина години излязоха две книги едновременно – избраните стихове на Яворов и „Романът на Яворов“ от Михаил Кремен. Стиховете излязоха в три хиляди тираж, „Романът на Яворов“ в сто хиляден тираж. След седмица само стиховете стояха самотни по рафтовете на книжарниците, а книгата на Кремен, в тридесет и три пъти по-голям тираж бе изчезнала. Митът по нашите земи е по-силен от живота… По-силен от това, което оставяш зад гърба си… Всъщност кой се оказва убиецът на Георги Марков. Дали пък не го доубиваме с тези нескончаеми прения за неговата мистериозна смърт. Защото убиваме по този начин стойностите. Вместо да направим анализ за текстовете му, да събудим любопитството на младите към това, което е оставил зад гърба си, ние им показваме, че единствената стойност на Георги Марков е неговата смърт. И между другота се казва, че той е бил и писател… Освен доказано смъртен ние се опитваме да докажем, че някои от мъртъвците са имали странните навици да пописват текстове.

    Убеден съм, че след новото "разкритие" за убийството му с „Новичок“, се опитват да докажат, че и Яго е използвал "Новичок"... Смъртта на Георги Марков като предвестник за семейство Скрипал… Не се ли промъква по този начин и тезата, че българският писател е сътрудничел на тайни служби. Защото, освен отровата, връзката за сътрудничество с тайните служби се налага от самосебе си…
    Всъщност, не е ли характерно отровителството точно по тия меридиани и кралски дворове, създали служби с кардинали, сиви кардинали и професионални отровители. И дали пък литературата не е създала и развила параноя в тази нация... За разлика от Англия обаче, ние не сме толкова рафинирани - ние използваме хладно оръжие. Дори Распутин, след като го тровят с цианкалий, се налага да го разстрелят, но се оказва, че смъртта му настъпва едва като го хвърлят в Нева и той се дави. Казвам "Ние", защото славянството не трови - ние вадим мечове и умираме от ятагани... И го правим очи в очи. Може би имат добро класическо образование английските политици и най-паче г-жа Мей, щом зад всичко съзира отрова...
    А най-страшната отрова, най-старата отрова в света е "Новичок"... Ами, това е...

    Христо Стоянов, фейсбук

  • Неделя, 13 Май 2018 11:27
    Рашидов: Оставките на министрите няма да променят ситуацията, случват се такива инциденти

    Премиерът носи отговорността и той трябва да реши с какви хора ще работи. Това коментира в "Денят започва" депутатът от ГЕРБ Вежди Рашидов. По думите му и тримата министри - Нанков, Московски и Радев, са добри професионалисти. Според Рашидов с министерските оставки няма да се промени нищо.

    Рашидов отново изрази обидата си, че Корнелия Нинова е нарекла в парламента "убийци" хората от ГЕРБ. "Ние не сме карали автобуса. Случват се такива неща. Вижте в Япония какво се случи с Фукушима. Стават и цунами. Хората излизат заедно от ситуацията. Случват се такива неща. Шофьорът на автобуса край Своге също много съжалява, не е направил катастрофата нарочно", коментира Рашидов. По думите му не политиците, а бизнесът е виновен за това, да сме на 111-о място по свобода на словото в света.  

Оставете коментар