Събота, 20 Октомври 2018
Сряда, 30 Май 2018 11:00

Кошлуков за гаврата с Вапцаров: Утре може да запише кючек по тефтерчето на Левски!

Не ми обяснявайте, че я каните, защото е новина!

"Свободата на словото ти дава право да поканиш тая чалгаджийка в ефир, но моралът те задължава да я размажеш, когато дойде. Щото утре ще запише кючек по тефтерчето на Левски. И не ми обяснявайте как я каните, щото е новина и актуално. Съществуването на тъпаци не е новина".

Това написа във фейсбука си Емил Кошлуков по повод телевизионната истерия около попфолк певицата Антонина, която изпя кючек с текст на поета Никола Вапцаров. Именно това беше и целта на никому неизвестната чалгаджийка - да потърси по евтин начин слава. Постигна го! От ранни зори сутрешни блокове се занимават с простотията на младото момиче, което обяснява как обичало от малко да чете поезия и искала да образова хората. Крайно време е наследниците на Вапцаров да си намерят адвокат и да осъдят певицата за кражбата. 

 

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 30 Май 2018 11:00
    Книгата беше прозорец само на килията, в която живеехме. Кой се радва на килия, бе?!

    Емил Кошлуков за кратко време разбуни страстите на фейсбук потребителите с пост, в който прави ироничен преглед на издаваното и четеното от българите през соца. Кой какво и колко е чел тогава и какво и колко чете сега? Възможно ли е сравнение? 

    "Народонаселението пак си жулеше ракия с Хисарския поп, дай да не се лъжем. И си лепеше фототапети с брезови горички в хола. И си слагаше кученца на задното стъкло на ладата. Не е като по цял ден да са обсъждали психопатологията на женските образи в творбите на Достоевски. Хайде холан", пише журналистът.

    Ето пълния текст на Емил Кошлуков от Facebook:

    Ох, като почнат да ми обясняват колко се четеше едно време:

    1. Книгата била прозорец към света - факт, щото всичко друго беше зазидано. Берлинска стена, желязна завеса, кльон на границата, доносник в блока, ми к'во друго ти остава, освен да четеш. Прозорец си беше, на килията, в която живеехме. Кой се радва на килия, бе?!

    2. Хората четяха много – щото алтернатива нямаше. Йок фейсбук, йок интернет, йок 50 канала телевизии. Филмите бяха половината с шинел и влак, другата половина – за слона, моя приятел. Ние се радвахме на епиграми, бе ало!

    3. Четяхме пълен турлюгювеч – от Фадеев и Крум Велков до Фенимор Купър, Уолтър Скот беше знаменитост, айде моля ви се. Макаренко излизаше в поредицата „Световна класика”, абе те издаваха „Животът на Клим Самгин” като класика, вие познавате ли жив човек, дето може да прочете това? Извън психиатрия, разбира се. „Мъртвите сибирски полета” и „Шогун” бяха перли в короната, дай да не си говорим глупости.

    4. Във всеки дом се пазеше по един каталог на Некерман, отпреди пет години. Радвахме се на каталог от магазин, ценна и търсена литература, щото си го прелиствахме редовно. Каталог бе, със снимки на гащи и чинии.

    5. И до ден-днешен четем Ботев като революционер, не като писател. Целият инструментариум за възприемане на литературата беше марксистки, всички бяха борци за нещо, все някакви язви разобличаваха, Фокнър беше неосъзнат комунист. Искам да кажа, че пропагандата не е пропуснала книгите, не е като да сме били на карибския бряг с томче в ръка.

    6. Народонаселението пак си жулеше ракия с Хисарския поп, дай да не се лъжем. И си лепеше фототапети с брезови горички в хола. И си слагаше кученца на задното стъкло на ладата. Не е като по цял ден да са обсъждали психопатологията на женските образи в творбите на Достоевски. Хайде холан.

     

  • Сряда, 30 Май 2018 11:00
    „Борбата е безмилостно жестока…”

    В тази безмилостно жестока борба преди 75 години на гарнизонното стрелбище в София пада под изстрелите, сляли се с Ботевите слова „Жив е той, жив е…” като химн на безсмъртието, Поетът Никола Йонков Вапцаров. И няма кой да го смени!

    ПРОЩАЛНО

    На жена ми

    Понякога ще идвам във съня ти
    като нечакан и неискан гостенин.
    Не ме оставяй ти отвън на пътя –
    вратите не залоствай.

    Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
    ще вперя поглед в мрака да те видя.
    Когато се наситя да те гледам –
    ще те целуна и ще си отида.

    *
    Борбата е безмилостно жестока.
    Борбата както казват, е епична.
    Аз паднах. Друг ще ме смени и...
    толкоз.
    Какво тук значи някаква си личност?!

    Разстрел, и след разстрела – червеи.
    Това е толкоз просто и логично.
    Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
    народе мой, защото те обичахме!
    14 ч. – 23.07.1942 г.

    © Никола Вапцаров

  • Сряда, 30 Май 2018 11:00
    „Стреляй горе, стреляй към звездите! Нека паднем честни и свободни.“

    Три стихотворения от безсмъртния Никола Йонков Вапцаров, на когото преди 65 години Световният съвет посмъртно присъжда Почетна награда на мира

    ХАЙДУШКА

    Вятър мята листи пожълтели,
    до три лета не сме били в къщи.
    Булките се мислят овдовели —
    гледат Пирин, пръстите си кършат.

    Не додея ли ни път във тъмно,
    скръб за рожби ли не ни повея.
    Да намериш камен да осъмнеш,
    камен-зглаве, търне за постеля.

    — В къщите протекоха стрехите —
    бурен нивите души, войводо.
    „Стреляй горе, стреляй към звездите!
    Нека паднем честни и свободни.“

    ПЕСЕН

    Над горите,
    над Пирина
    вятър вие.
    Ние тръгнахме
    седмина
    да се бием:
    и зад нас
    остана надалече
    и Пирин,
    и звездната му вечер.

    С зверове
    се криехме в шумака
    и така преминахме
    оттатък.
    И познахме
    сякаш по тревите
    на бащите
    кървите измити.

    И познахме
    сякаш по листата
    майките ни
    где лежат в земята.
    И познахме
    по пръста ръждива,
    първата ни обич
    где почива.

    Тръгнахме седмина
    да се бием.
    Само трима
    върнахме се ние.

    ИМАМ СИ РОДИНА

    Имам си родина и над нея
    денем грее синьото небе.
    Вечер светят звездни полюлеи
    и гаси ги сутрин светъл ден.

    Но когато нощем се завръщам
    на стрехите тъмното поел,
    чувствам как до родната ми къща
    дебне враг в ръката с парабел.

    Учеше ме, майко, ти със притчи
    да обичам всички като теб.
    Бих обичал, майко, бих обичал,
    но ми требва свобода и хлеб.

    © Никола Вапцаров, „Моторни песни”

    AFISH.BG

Оставете коментар