Сряда, 21 Ноември 2018
Неделя, 14 Октомври 2018 18:53

Анна Заркова с премиера на книгата си "Българската мафия, както я видях"

"Българската мафия, както я видях" - така е озаглавена най-новата книга на  журналистката Анна Заркова. На 23 октомври предстои премиерата, която ще се състои в клуб "Сити Стейдж" /подлеза на НДК/, от 18.30 часа, съобщава Liberta.

Родена в София, Анна Заркова завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност Българска филология. Работи като коректор в Българската телеграфна агенция (1982–1983), журналист във в. „Ком” (1984–1986), във в. „Транспортен глас” (1987–1989) и др. От 1992 година е отговорен редактор на отдел „Криминален и съдебни новини” във в. „Труд” – изданието, с което се раздели за година, а след това се върна в него, но вече като независим наблюдател.   

Анна Заркова е носител на званието „Журналист на годината” на в. „Труд” за 1992, 1993, 1997 г. Удостоена е с наградата за смелост „Кристален орел” на Международния съюз на журналистите със седалище Ню Йорк (1998). Носител е и на наградата „Първенец в професията” на международната асоциация на жените журналистки със седалище Вашингтон (1999). 

Дългият и трънлив журналистическият път, в търсене на истината и разплитането на сложни криминални казуси, срещат Заркова с много от знаковите фигури на несвършващия преход – от министри и политически лица, през шефове на силови групировки, до овъртолените с тях полицейски началници, директори и обикновени ченгета в структурите на МВР.  

Рефлексът й за истина и справедливост не остават ненаказани и през 1998 г. Анна Заркова става жертва на покушение – залята е с киселина. Престъплението остава в графа "неразкрити", макар за него да е даден на съд и оправдан синът на уличен в корупция полицай, уволнен след нейна публикация. 
Житейският път и кариерата на уважаваната журналистка сами по себе си подсказват сюжетите, отговорите и поставените въпроси над тялото на разсъблечената българска мафия. Такава, каквато е в очите на Анна Заркова – "Българската мафия, както я видях"!

Свързани статии (по етикет)

  • Неделя, 14 Октомври 2018 18:53
    Поздравявам отдел „Пропаганда“ на властта!

    Поздравявам колегите от отдел „Пропаганда“ на властта, че са се поучили от евродоклада, в който пише, че е нарушена свободата на словото в България и са пратили вчера на печатните органи 3 различни варианта на статията, в която пише, че всички протестиращи са бандити и съдружници на сестрата на Митьо Очите. Че иначе довчера пращаха на разните издания еднакви статии и ставахме за резил пред евродокладчиците...

    Днес, след като вече не е така, призовавам президента да се извини, задето каза, че „пропагандата заглушава плурализма на медиите у нас“.

    Друг въпрос е това, което Бойко току-що каза: че „журналистите са слаби“ и той „няма как да ги обучава“.

    Анна Заркова, фейсбук

  • Неделя, 14 Октомври 2018 18:53
    Премиера на Маргарита Петкова и хитовата й книга „Тъй рече Виктор“

    На знаменателната дата 7 ноември, от 18 ч., в клуб „Журналист“ в СБЖ, на бул. Граф Игнатиев № 4, 1 ет. най-обичаната българска поетеса ще чете стихове от новата си книга и ще дава автографи върху нея

    Още преди да се е появила като книга, „Тъй рече Виктор“ на Маргарита Петкова стана хит в социалните мрежи. Хиляди последователи на голямата поетеса попиваха поетичното й слово и тръпнеха в очакване на всяко следващо стихотворение за Виктор. А на различни срещи с нея традиционният въпрос беше: „Кога ще излезе Виктор в книга?“. 

    Парче по парче, стих по стих, стихотворение по стихотворение сега пъзелът „Виктор“ е сглобен и стига до читателите в издание на „Персей“.
    Премиерата на „Тъй рече Виктор“ ще бъде на знаменателната дата 7 ноември, от 18 ч., в клуб „Журналист“ в СБЖ, на бул. Граф Игнатиев № 4, 1 ет. Най-обичаната българска поетеса ще чете стихове от новата си книга и ще дава автографи върху нея. Входът на клуба е отворен за всички почитатели на поетесата.

    „Виктор пристигна внезапно и веднага почна да се пише сам. Това, разбира се, е метафора – аз траках по клавишите. Разбира се, няма и никаква мистика – който списва стихове, знае как става. Тоест, изобщо не знае. Виктор си дойде със заглавията и архитектониката. В социалната мрежа стихотворения от десетина куплета никой не чете. Дори аз. Та Виктор избра вътрешните рими. Аз се съгласих. И тръгна като на шега. Тъй рече за това, тъй рече за онова – четири години в незнаен ден, в незнаен час на екрана на компютъра се появяваше поредното стихотворение. Виктор беше ту отвеян, ту саркастичен, ту зъл, ту неприлично романтичен, обаче винаги честен. Много ми е скъп, пустият му Виктор, затова го споделям в книга, може пък и вие да го харесате. Ох, да, неизбежният въпрос – кой е Виктор, по дяволите?! Както е възкликнал Гюстав Флобер „Мадам Бовари – това съм аз!”, точно тъй рече и Виктор…“ – признава авторката.

    Зачитайки ръкописа на новата й книга „Тъй рече Виктор“, един от големите български композитори, написал десетки песни по нейни стихове, си казва: „Маргарита порасна“, но когато го прочита до края, коригира първоначалното си впечатление и разбира, че по-правилното е не пораснала, а израснала като творец. Това е израстване на творческия Аз, преминаване в една нова качествена категория, както като светоусещане, така и на личностните характеристики на твореца. Лирическата героиня на Маргарита Петкова също израства и помъдрява, но това не се отразява на перфектната поетическа форма, характерна за поетесата – тя предпочита да остане вярна на римата, на ритъма, на класическия стих, а не да се разпилява в необята на верлибъра. Без да се подценяват стиховете на Маргарита, в които много жени се припознават и които очертават цял дял в съвременната българска поезия, може да се каже, че новите й творби са по-сложни, по-мъдри, по-философски. Това не е скандалната „дива къпина“, която казва нещата в очите, без да спестява нищо. Тук има повече дълбочина и житейска мъдрост – на човек и творец, който е натрупал достатъчно личен опит зад гърба си, но гледа и напред в бъдещето: „Запомних, че светът е цял, когато е на половини.“

    Новата книга на Маргарита Петкова показва как се разширява диапазонът на темите, които я вълнуват – да, и любовта я има, но вътре са и животът и смъртта, доброто и злото, грозното и красивото…

    Всяко едно стихотворение е изпълнено с много мъдрост. Това отново е дръзка, шамарена поезия, но с ръка в кадифена ръкавица. Така обаче понякога боли повече. Сарказмът в новите стихове на Маргарита Петкова обаче не е човеконенавистнически. Той бичува човешките пороци, но в него има и елегантност. Лирическата героиня на Маргарита Петкова вече не тропа по масата, в думите й има повече финес. Стиховете са много лирични, въздействат и карат читателя да се замисли за важните неща в живота си.

    „Тъй рече Виктор“ показва каква трябва да бъде социалната поезия днес – с широк обществен отзвук, поставяща остро проблемите, които вълнуват всеки човек. Това са проблеми, взети от самия живот, та макар в някои от стиховете да се интерпретират и библейски мотиви. Стиховете озвучават битието на всеки един от нас, бил той млад или възрастен, защото всеки човек се сблъсква ежедневно и с природни катаклизми, и с конфликти между хората, никой не е застрахован нито от зло, нито от добро, нито от завист, нито от възторг, нито от любов, нито от смърт.

    Маргарита Петкова доказва, че всеки поет има своя еволюция, преминава през различни настроения, емоции и поетики. Тя самата никога не е била еднаква, стереотипна, винаги е била различна, изненадваща, но и винаги разпознаваема. В новата й книга има стихове, от които човек може да го заболи, но и да се пречисти. Именно в това е силата на голямата литература, която остава и за тези след нас.

    AFISH.BG

  • Неделя, 14 Октомври 2018 18:53
    Панахида на свободното слово

    "Кой уби посред бял ден, насред цял град Виктория Маринова? Дали това го знае сега само убиецът?

    Или го знаят и тия, които заявяват със сигурност, че младата жена е насилена и убита не в качеството си на журналистка, а в качеството си на хубавица?

    А може би те просто разсъждават логично: в положението, в което се намира, българската журналистика целокупно няма нужда вече да се напада и изнасилва.

    Тя и без туй лежи по гръб и стене – от похот или унижение. А стенанията й произвеждат нула последици, ако не броим оргазмите на тия, които са я възседнали...

    Да, тъжно. Като панахида на свободното слово.

    И страшно. Като смъртта на Виктория.

    И като живота в държава, където главната цел на хората е оцеляването."

    Анна Заркова, фейсбук

Оставете коментар