Вторник, 20 Ноември 2018
Вторник, 16 Октомври 2018 17:35

България е лидер сред страните от ЕС по бедност

Повече от една трета от гражданите на България живеят в риск от бедност или социално изключване.

В тази графа през 2017-та година попадат 38,9% от населението, показват данни на „Евростат“ от материал, посветен на Международния ден за изкореняване на бедността – 17 октомври. Средно за Европейския съюз в тази графа попадат 22,5% от населението или почти два пъти по-малък дял.

През 2017 г. само в три държави членки повече от една трета от населението е било в риск от бедност или социално изключване – България (38,9%), Румъния (35,7%) и Гърция (34,8%).

Страната ни все пак показва прогрес спрямо данни от 2008 г. Тогава пред риск от бедност са били изправени 44,8% от българите. Този прогрес обаче е доста по-нисък от Румъния, с която България обичайно е сравнявана. През 2008 г. Латвия е била третата страна с най-голям дял на изправените пред риск от бедност с 34,2%, но през миналата година има спад до 28,2%.

Данните на Евростат показват, че през 2017 г. с най-нисък процент хора в риск от бедност или социално изключване са Чехия (12,2%), Финландия (15,7%), Словакия (16,3%), Холандия (17%), Словения и Франция (и двете с по 17,1%) и Дания (17,2%).

Показателят на Евростат е построен на база три елемента, които най-общо се свеждат до: риск от бедност след социалните плащания (пенсии, помощи), материални лишения и безработица.

Най-голямо влияние върху водещата позиция на България имат материалните лишения, като през 2017-та година 30% от българите живеят в тежки материални лишения. За сравнение, средно за съюза през миналата година в тази графа попадат едва 6.9% от населението или над четири пъти по-малко. Най-близо до нас по този показател е Гърция с 21.1% и Румъния с 19.7%.

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 16 Октомври 2018 17:35
    ЕК ще предяви иск пред Съда на ЕС срещу България заради неспазване на Директива за безопасност на ж.п. транспорта

    Отговорността за прилагането на Директивата носи бившият министър на транспорта Ивайло Московски.

    Европейската комисия взе решение да предяви иск пред Съда на ЕС срещу България за това, че държавата не е осигурила правилното транспониране и прилагане на законодателството на ЕС относно безопасността на железопътния транспорт (Директива 2004/49/ЕС), съобщи пресслужбата на ЕК.

    Директивата изисква от държавите-членки да създадат разследващ орган, който в своята организация, юридическа структура и при вземането на решения е независим от железопътните предприятия, управителя на инфраструктурата, органа, налагащ таксите, органа, разпределящ инфраструктурен капацитет, и нотифицирания орган, както и от всяка страна, чиито интереси биха могли да са в противоречие със задачите, възложени на разследващия орган.

    В това отношение България не е осигурила пълното транспониране и прилагане на директивата на национално равнище. Българското законодателство не гарантира специално, че разследването на тежки железопътни произшествия и инциденти се извършва от независим разследващ орган.

    Според източници на BIG5 от транспортното ведомство, при въвеждането на Директивата в Министерството на транспорта е създадена разследваща комисия от трима души. Това става по времето на министър Петър Мутафчиев. По време на управлението на Бойко Борисов, в неговото първо правителство, разследващият орган се свежда до двама души, а по време на „Борисов 3” разследващият орган е само от един човек, който се назначава от министър-председателя по предложение на министъра на транспорта.

    Пределно ясно е, че този човек няма как да оказва ефективен контрол по безопасността на транспорта, след като на практика зависи от министъра, чиято дейност трябва да разследва. Според експерти в транспорта, отговорността за пълното прилагане на Директивата и точното й изпълнение носи персонално бившият министър на транспорта Ивайло Московски.

  • Вторник, 16 Октомври 2018 17:35
    Опасностите пред ЕС според Борисов: Брекзит и Европа на две скорости

    Бойко Борисов критикува колегите си от ЕНП за липса на дисциплина

    „Хубаво е, че днес тук имаме за пример граница на север Финландия и каквато е на юг - България. Преди 4 г. предупредих какво ще стане в Европа, ако не се вземат незабавни мерки за външните граници. България взе своите мерки и гарантира сигурността, други не го направиха и Европа се счупи по средата от имиграционна криза. Това заяви премиерът Бойко Борисов на конгреса на ЕНП, който се провежда в Хелзинки.

    В началото българският премиер намекна за липсата на дисциплината на делегатите в залата. "С такава дисциплина в партията ние няма как да спечелим", коментира премиерът.

    "Манфред Вебер заяви, че не му трябват социалисти, социалдемократи... но ето че в един момент се съобразяваме с тях. Бих искал да кажа, че Договора за приятелство и добросъседство с Македония не беше никак лесен за подписване за България. Но ето че бе постигнато споразумение между социалдемократи и християндемократи и по този начин със Заев дадохме пример как може да се постигне един договор. Направихме го, защото считаме, че перспективата им в ЕС и НАТО минава през този договор. А нашите сестрински партии в Македония и Гърция се обявиха срещу този договор. В крайна сметка има ли дисциплина в ЕНП или няма?! В случая говоря като партиен лидер, тъй като никога не съм си позволявал да давам акъл на никоя държави", коментира Борисов и добави, че дисциплината е най-важното нещо в една организация.

    „Би трябвало да се чуваме, тези, които сме на първа линия. Няма да говоря за двойния стандарт, който бе приложен към България, Румъния и Гърция, но това е друга тема - независимо, че всички институции в Европа казваха, че България и Румъния особено за по въздух са готови за Шенген”, подчерта Борисов.

    Той посочи според него кои са двете големи опасности за Европа.

     „И тук не слагам миграционната криза, защото мисля, че сме я овладели и можем да я овладеем – това е Брекзит. Мишел Барние работи много, но не ви беше интересно да го слушате огромната част от залата, а това може да предизвика голям катаклизъм. Шапка му свалям. Другото е Европа на две скорости. Ако миграцията не счупи Европа, това ще счупи Европа – Европа на двете скорости и евроскептицизмът в страните от Източна Европа ще бъде голям”, каза още Борисов.

    Конгресът на ЕНП ще определи кой ще е водачът на партията за изборите за ЕП и най-вероятният следващ председател на Европейската комисия. Почти по всяка вероятност това ще е германецът Манфред Вебер, който в платформата си залага на по-консервативна и ориентирана към дясното политика.

    Неговият опонент е бившият премиер на Финландия Александър Стуб, чийто възгледи са ориентирани към центъра и към запазването на европейските ценности.

  • Вторник, 16 Октомври 2018 17:35
    Парламентът ще гласува на първо четене Бюджет 2019

    Със 121 народни представители започна пленарното заседание, на което ще се гласува на първо четене бюджетът за 2019 година. Разискванията и гласуването се провеждат ден след като бяха разгледани докладите от парламентарните комисии по бюджета за следващата година.

    Приоритетите на Бюджет 2019 са социалната политика, образованието, отбраната и политиката по доходите.

    В сферата на социалната политика са заложени 40,4 млн. лв. допълнително за целеви помощи за отопление.

    150 млн. лв. повече са средствата за хората с увреждания.

    7 млн. лв. допълнително се отделят за новата месечна помощ за деца сираци без право на наследствена пенсия.

    В бюджетната рамка за 2019 г. разходите за отбрана възлизат на 1,8 млн. лв., което представлява 1,58 % от БВП. Средствата се отпускат в изпълнение на Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на страната до 2024 г.

    Във вторник на първо четене се приеха и бюджетите на НЗОК и ДОО за 2019 година.

    Бюджетът на НЗОК:

    За първи път през следващата година бюджетът за здравеопазване ще надхвърли 5 млрд. лева. Средствата за здравеопазване в бюджета ще бъдат 5,2 млрд. лева или 4,5% от БВП.

    Предвидени са близо 4,3 млрд. лева приходи и трансфери в бюджета на НЗОК за догодина, от които 2,8 млрд. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 1,4 млрд. лв. са трансфери за здравно осигуряване.

    Общо текущите разходи са в размер на 4,2 млрд. лв., което представлява увеличение с 476,9 млн. лв. спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г.

    Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4,1 млрд. лв.

    2,5 млрд. лева ще отпусне държавата за медицински дейности (първична извънболнична медицинска помощ, специализирана извънболнична медицинска помощ, медико-диагностична дейност и за болнична медицинска помощ.

    167 млн. лева са предвидени за дентални дейности, а 1,2 млрд. лева за лекарства и медицински изделия.

    160,4 млн. лева ще се дадат за здравноосигурителни плащания за медицинска помощ.

    Предвидено е всеки месец Министерството на здравеопазването да отпуска на НЗОК 43 млн. лева за разходи.

    През 2019 година здравната осигурителна вноска от 8% ще се запази.

    Създава се Агенция за медицински надзор като правоприемник на изпълнителните агенции „Медицински одит“ и по трансплантации.

    Регламентира се и създаването на Национална здравно-информационна система с пълна информация за здравното състояние на всяко лице.

    Дейността на Центъра „Фонд за лечение на деца“ и на Комисията за лечение в чужбина, преминава към НЗОК, като финансовите средства ще се осигуряват от Министерството на здравеопазването чрез трансфер.

    Бюджетът на ДОО:

    От 1 юли догодина пенсиите ще се увеличат с 5.7%.

    Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще се повиши на 219,43 лева. От същата дата максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава от 910 на 1200 лева.

    Процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула ще се увеличи от 1,169 на 1,2.

    Максималният осигурителен доход ще се повиши от 2600 на 3000 лева. Повишение има и при минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица- от 510 на 560 лева.

    При изчисляването на индивидуалния коефициент за пенсиониране ще се взема осигурителният доход за времето от 2000 година.

    Промяна няма да има в периода на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане - 410 дни и в размера на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до две годишна възраст - 380 лева. 

Оставете коментар