Вторник, 22 Януари 2019
Сряда, 07 Ноември 2018 07:16

Тъжен послеслов – за объркани хора и знамена

Ако в моето студио някой беше нарекъл Народа „дебилен“, нямаше да зяпам мухите – а направо щях да го изгоня.

Автор: Кеворк Кеворкян


Кубрат Пулев в предаването на bTV "Тази сутрин", днес: 

"Не можах да повярвам какви глупости беше написал Кеворкян в един свой коментар. Той ми е бил като идол, а в един момент да напише такива глупости, направо не мога да повярвам. Много често срещам такива хора – интелигентни, но объркани... защото са обезверени поради техния опит, това, което са видели през социализма и сега... Този дълъг житейски опит ги е докарал до там да не вярват в нищо, да не вярват, че България някога може да се оправи ... 
/край на цитата/. 

Пак пред Би Ти Ви Кубрат казва: „Виждах черепа на Фюри през аркадата, която му се отвори“. 

И още:„Ще има знаме на всяка държавна сграда, ако аз съм в управлението“.

Да направя едно обобщение – под плющенето на знамената и докато „виждаме“ в черепа на проблема.

Впрочем, бележките по-долу бяха написани по-рано – заради полемиката около предишната ми дописка „С Кубрат – на път за Рая“ /7 хиляди лайка/.

Кубрат беше само поводът за тази дописка – макар никога да не се обърква и да не говори глупости.

Темата бе друга: Толкова ли са наивни някои, че не схващат, колко фалшива е илюзията за Българския Рай, в който всеки момент ще прекрачим? 

Можете да се радвате колкото си щете и на когото щете – но не е лошо и да се огледате наоколо.

Тогава една победа в бокса едва ли ще е достатъчна, за да ви се услади Живота.

Ето ви малко данни, за опресняване на паметта.

400 хиляди от работещите българи получават заплати под линията на бедността. 

72 процента от работещите българи имат доходи, по-ниски от издръжката на живота им.

България оглавява най-позорните класации – ранна смъртност, смъртност изобщо, смъртност от онкологични заболявания, смъртност на пътя и пр.

Един милион шестотин шейсет и пет хиляди – толкова са българите, които живеят под прага на бедността. А прагът на бедността е 351,08 лева средномесечен доход.

1 милион 665 000 души – давате ли си сметка, как живее един човек, който е наритан под прага на бедността? 

И още: всяко четвърто българско дете гладува, гладува и всеки втори възрастен българин.

Какво повече е нужно на някои, за да укротят оптимизма си?

Не бива да се задоволяваме с малките радости, те да замъгляват разума ни и да ни правят нечувствителни.

Те са като подаянията, които подхвърлят на Коледа на пенсионерите – питайте ги, правят ли ги по-горди тия огризки или ги обиждат?

Можете да смятате Кубрат за най-великия боксьор, дори за извънземен – нямам нищо против – бил съм му идол, все пак.

Не е лошо обаче да си спомните, или да научите, че в бокса ние сме имали и олимпийски шампиони, като Георги Костадинов, Петър Лесов, Исмаил Мустафов, Даниел Петров. Серафим Тодоров три пъти е бил световен шампион. 

Световният шампион Далаклиев бе анализатор на мача. 

В йерархията на бокса – като спорт – те стоят по-високо от десетките претенденти от навалицата около шоуто, каквото представлява професионалния бокс.

Впрочем, най-великият – Али, беше олимпийски шампион от Рим, 1960 година. 

Джошуа пък бе олимпийски шампион от игрите в Лондон, 2012 година.

Някой подхвърли, че подценявам „българското“ – и това вече е идиотщина.

Аз просто знам и други величини в йерархията на Българския Успех – и изобщо на Българското.

Десетилетия упорито съм работил за утвърждаване образа на тия наши първенци. 

Един синковец пък ме съветва да не се бъркам в българските работи?!

Това вече наистина е отвратително.

Повечето от вас ме познават добре. 

И вероятно е излишно да се позовавам на Николай Хайтов, който ме поощряваше – неудобно ми е, но ще го цитирам: 

„Един от въпросите, които ние разисквахме с Кеворк, беше за гроба на Левски. И мисля, че той го постави този въпрос. Кеворк има някаква слабост към темата за гробовете на националните ни герои и войнишките паметници. Слабостта му към националната тема аз я ценя много… Макар че той е арменец, в доста отношения е по-българин от много българи, които станаха живи еничари“.

Един-двама коментатори искрено ме разсмяха – понеже правят сравнение между Кубрат и мен.

Извинявам се, обаче кой е Кубрат в моя занаят? 

Вчера Стоичков имаше празник – премиерата на книгата, която написа заедно с известния журналист Владо Памуков.

Стоичков истинска световна звезда ли е – да или не?

Дали ще ви каже обаче, че Раят е на една ръка разстояние – сякаш е бутилка бира.

По-малко ли е направил Стоичков за България – и без да казва колко я обича?

Ами Стефка Костадинова, която повече от 30 години е знамето на световната атлетика с невероятния си рекорд – Стефка, която е непобедена и до днес. 

Не ми се вярва тя да ви говори за някакъв Рай.

Когато Българската Мечта се изговаря от спортист, а не от Властник – това означава, че държавата е свършена.

Неуместните мечтания правят услуга на Властниците, на никой друг. 

„Мечтайте си – и всичко ще е наред“. 

Но не смеят сами да го кажат – доволни са, когато други изговарят тези мечтания. А те се крият зад тях. 

Милиони хора обаче живеят не в мечтите си, а в горчилката на живота. 

Най-жалкото е, че когато някой не е съгласен с Кубрат, е „червен боклук“ – имаше и такива нелепи коментари. 

Опитват се сякаш да го превърнат в знамето на антикомунизма. 

То това остава само – да припознаят невинния Кубрат за знаменосец Номер 2 на антикомунизма – и да го сложат редом до Плевнелиев. 

Мечтата трябва да съдържа в себе си и известна разумност и честност – иначе ще се превърне в патерица на Властта.

Една читателка, която отвори темата за мечтата, ме пита дали ще се зарадвам, ако Кубрат се домогне до своя Рай.

Разбира се. 

Но много повече бих се зарадвал, ако престанат да подхвърлят на нашите бедняци някакви огризки. 

Хората, които претендират, че са постигнали нещо не бива да ви натоварват с излишни надежди. 

Защото така вършат услуги на ония, които все повече ви отдалечават от Рая - ония които не смеят да произнесат дори думата Народ, за да не се оцапат.

Опитвам се да ви подтикна да размишляваме над горчилката на Живота – защото само така ще се приближим към Истината.

Останалото е млатене с лъжи , шоу и чалга.

Днес Кубрат бил казал още нещо: „Живеем зле, защото сме малко или много дебилни“.

Дебилни?!

Ако в моето студио някой беше нарекъл Народа „дебилен“, нямаше да зяпам мухите – а направо щях да го изгоня.

А знамената нека си плющят…

Фотосът горе е от студиото на „Всяка неделя“, 22 декември 2013


www.kevorkkevorkian.com 

(коментарът е от фейсбук страницата на автора)

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 07 Ноември 2018 07:16
    Цветанов – за Ф-16 /без почивка/ и за надигането /никога/

    Ако българските Властници можеха да купят от Тръмп Ф-16/70 и в същото време да получат такива пари от Путин, щяха да чуят ръкопляскания дори от Историята. Но няма как да се случи това, знаете защо.

  • Сряда, 07 Ноември 2018 07:16
    Кеворкян: 2018-а – във фрази. Кравата Пенка: Човек на годината

    2017-а започна въодушевяващо: първото бебе, което се роди на 1 януари, беше Динко от Сливен. Майка му е 13-годишно цигане, а бащата – 15-годишен смелчага-циганин. Спечелил трудно сърцето на жена си, трябвало да й обещае цяла една вафла – и така се появил Динко, и той циганче, да е жив и здрав.

    Така с една вафла се ражда нов гражданин на България. Също и гражданин на Европа.

    Не е малък принос към ЕС.

    ***

    2018-а започна по-кротко: станахме „Председатели“ на Европа, дори и на Западните Балкани. Само македонците ни се опънаха, но друго не може да се очаква от тях. Трябва да не си с всичкия си, за да им имаш вяра за каквото и да е било.

    Във въодушевлението си не разбрахме колко нови Динковци са ни зарадвали и по-достъпна ли е вече една вафла в Българския Рай.

    ***

    Президентът Радев, когото Плевнелиев ревнува като разгонен рогоносец направи нещо необичайно – спомена бедняците. Тукашните, за които никой не отронва и дума, сякаш така те ще изчезнат от само себе си.

    Медиите не обърнаха внимание на думите на президента. Може би се страхуват да не разсърдят някои Властници, които вече са убедени, че управляват Рая.

    ***

    Юнкер каза, че „България е неговото вдъхновение“ – колкото да се сетим, че открай време нашите първенци, най-вече Живков и Бойко, са царе в омайването на опекуните си.

    ***

    Извадиха новата дъвка – урокът за комунизма за учениците от десети клас. И какви антикомунисти изпълзяха веднага!

    Идея: Урокът за комунизма да се напише едновременно с Урока за Прехода. Но него хитреците ще го оставят за след 30 години – за да се забрави всичко.

    ***

    Направиха Народа на нищо.

    Позволиха и позволяват на мрачни типове да се отнасят към него като към парцал, да ругаят светците му, да го предизвикват всякак. Държат се с него като със смъртен враг.

    ***

    Не съм срещал скоро политик, който да е загрижен за нещо друго, освен за собствената си съдба. Народът изобщо няма място в съзнанието на тия хора, те не понасят дори самата дума „Народ“, тя не съществува в речника им, сякаш някой им е забранил да я използват. Каквото и да се случва с него, те запазват мълчание.

    ***

    На публиката й омръзна малебито, което минава за журналистика.

    ***

    Пропагандата на ГЕРБ продължава да се прави съвсем небрежно, отгоре-отгоре. Като за невменяеми.

    Това е пропаганда, подходяща за режим, който е абсолютно убеден в непогрешимостта си – и се изживява като недопечено тоталитарен.

    ***

    Най-великият проект е Съдбата на Малкия човек. Но за него все не остава време.

    ***

    По време на парламентарния контрол /2 март/ бе съобщено, че 44 процента от българските деца са в зоната на оцеляването.

    ***

    Според доклад на ЦРУ, имаме смъртност като по време на война.

    И тази констатация заслужава да бъде изчукана на фасадата на клетия ни Парламент. Съединени сме – обаче мрем като по време на война.

    ***

    Странното е, че Настоящето съществува напълно безметежно пред погледа на Младите. Истината се процежда оттук-оттам, но те бързо я забравят, ако изобщо й обърнат внимание.

    ***

    Софийският университет обяви нулева година за специалността „медицина“ – и това в една страна, в която здравеопазването е някаква мистерия.

    Дистанцията между най-бедните и най-богатите българи продължава да се увеличава: бедняците вече се задоволяват с осем пъти по-малко от богатите.

    Една пета от младите хора нито учат, нито работят.

    През последните три години парите, които нашите клетници-емигранти пращат на близките си, са приблизително колкото чуждите инвестиции.

    Българските ученици са на едно от първите места в ЕС по употреба на наркотици.

    ***

    Държавата упорито разчиташе на плацебо ефекта: на пациента се дава хапче, което е напълно безполезно, но той вярва, че то лекува. Колцина все още са омагьосани от този ефект? Пребройте главанаците.

    Във всеки случай, очевидно е, че оскотелият пенсионер с 200 лева милостиня изобщо не е податлив на плацебо-измамата, но това е без значение за Властта.

    ***

    Комунистическата доктрина твърдеше, че парите ще отмрат окончателно в началото на 80-те години на миналия век. Много ги подиграваха тогавашните управници за тази фантазия – но се оказа, че в известен смисъл те познаха, макар и със закъснение: трийсетина години по-късно парите наистина отмряха за немалка част от народа.

    Ако не вярвате, питайте един пенсионер – пари ли са 200 лева на месец.

    Те са съвсем друго: покана да се омиташ вече от този свят, да не се моташ наоколо и нахално да тикаш в очите на Властта клетия си живот. Нямате свършване, ей.

    ***

    Между две совалки в чужбина Бойко трябва да прави и една обиколка из министерствата си, за да провери дали персоналът там е с целия си.

    ***

    Един милион шестотин шейсет и пет хиляди – толкова са българите, които живеят под прага на бедността.

    А прагът на бедността е 351,08 лева средномесечен доход. Осемте стотинки са много важни: вижте ни колко сме прецизни, живеете като животни, обаче ви даваме всичко, което ви се полага, включително и проклетите осем стотинки.

    Да не се подлъжете от тази прецизност: значителна част от отписаните българи някак преживяват с доста по-малко от 351 лева – и осем стотинки, да не ги забравяме.

    Те пък как оцеляват? На кого му пука, да се оправят, нали им даваме и осемте стотинки.

    ***

    Не ни казват обаче, защо са отписали тия клетници от Книгата на Живота – нормалния, приличния живот? За какви грехове?

    Дали пък не им отмъщават толкова свирепо, защото Отписаните са неудобни свидетели, защото още сънуват един друг живот – скромен, но, все пак, порядъчен?

    Не е малко това провинение – заслужават да бъдат зачертани. Не се сещам за друго обяснение.

    ***

    Още преди 30 години стана ясно, какво представляват ония случайници, които усърдно се запреструваха на „десни“, пък се оказаха абсолютни леваци, безподобни политически педали.

    Първото, заради което се заоплакваха от соца беше, че тогава нямало банани.

    Гладът за банани беше кодът на тия хора: те им липсваха, а не, примерно, Манделщам.

    Примитивни хора, комплексари, плод-зеленчукът им беше хоризонта.

    ***

    Нужно ни е Председателство, но не на Съвета на Европа – а на Българската Свяст над България на фалшификаторите.

    ***

    Преди време Бойко се похвали, че е построил повече от Живков – и не му счупиха прозорците.

    Почти в същото време стана ясно, че покупателната способност на Народа е достигнала онази от 1988 година. Най-сетне.

    ***

    Ясно е, че приличието отдавна липсва в хаврата, която тук минава за политика – и, следователно, и в „официалните“ медии.

    Те са вече само шлейфа на политиката, един придатък към нея.

    Ако не беше така, нямаше да се занимават като слънчасали със сапунката „Пепеляшката Деси и нейната Пастирка Плевнелиев“.

    ***

    Неприличието извираше отвсякъде.

    Що за дивотия бе да занимават толкова усърдно публиката с перипетиите на кравата Пенка, избягала в Сърбия и щастливо завърнала се обратно.

    При всеки репортаж за Пенка, телевизиите не пропускаха да отбележат, че нейният проблем стигнал до Европейския Парламент – ех, Гордост Българска.

    А публиката си въобразяваше, че сме спечелили овациите на Чорбаджиите от Брюксел заради нашето Председателство.

    А то, какво излезе – даваме цяло Председателство срещу една крава.

    ***

    Продънени сме отвсякъде – обаче се загрижиха неистово за едно добиче. Направо ни казаха, че не струваме, колкото него, това е.

    ***

    Подмяната е основният инструмент изобщо на Прехода – и цяло чудо е, как никакви хора, направо нулеви, успяха да го превърнат в зловещо оръжие.

    От 30 години сръчно-подло подменят всичко – накрая направо подмениха българина с една крава.

    ***

    Жалката истина е, че днешното Българско Единение се изразява предимно в колективното пускане на есемеси за поредните телевизионни шашми.

    ***

    Важният въпрос е, кога нашите Властници ще се научат да разпознават онова, което е полезно за България – истински полезно, а не някаква гримаса или оригване от онова, което днес минава за „европейска политика“.

    ***

    Живеем в странни времена: непомерен оптимизъм – който съперничи и дори превъзхожда онзи от обществото на сияйните фантазии – безсрамно и без никакъв преход, се сменя с неприкрит страх.

    Фанфарите се редуват с звъна на погребалните камбани.

    ***

    Глупостта на Големите е Библията на малките – такива като нас.

    Време е обаче да четем тази Библия поне малко по-егоистично.

    ***

    И три пъти последователно да ни предоставят Председателството, ние няма да се измъкнем от перспективата на Гетото на ЕС.

    ***

    Телевизионните репортери все се чудят, защо искат да ги бият или поне да счупят камерите им.

    Отговорът е лесен: защото обикновените хора ги приемат като адвокати на Властта. Никога обаче един министър или депутат няма да им посегне, защото само им се мазнят.

    ***

    Врявата около чумата по животните даде възможност да се замете още един позорен факт: според проучване на Евростат, 42% от смъртните случаи у нас е можело да бъдат предотвратени. 42 процента!

    Ако свържем този факт с позорната ни лидерска позиция в различни класации за смъртност, ще се изправим пред нещо нечувано.

    ***

    Никой не брои Народа като опозиция – а не е ли тъкмо той същинската опозиция? Гласът му обаче се чува като нещо нечленоразделно – писъци по избити животни, плач от издавени села и пр. – всичко това се слива в протяжният вой на един обезверен и дори анимализиран Народ – няма кой да го преведе обаче този вой на езика на Разума.

    ***

    Нашите политици сега пък се заоплакваха от „фалшивите новини“ – което си е истинско нахалство, като се има предвид, че тъкмо те са най-пъргавия източник на взаимно изключващи се твърдения, както и на откровени лъжи.

    Те са Свещения Извор на Фалша.

    ***

    Ако някой ден изгазим Прехода, което е малко вероятно, ще бъдем Народ, готов да понесе абсолютно всичко, всяка диващина.

    Дали това ще ни направи по-прозорливи? Съмнявам се, защото прозорливостта трябва да изкара робията на друг един Преход.

    ***

    Щяха да правят цялостна ревизия на криминалната приватизация на Прехода – а опряха до това, набързо да къдрят собствените си поправки.

    Обещаната ревизия си остана тлъста лъжа.

    Крайно време е някой ентусиаст да се сети и да направи една Бяла Книга на Лъжите. Докато окончателно не сме свикнали с тях.

    ***

    Събаряха, ненаситно събаряха – и оставиха огромна част от Народа под руините на Прехода. А сега тъкмо него, Народа, искат да го изкарат виновник за бедите.

    ***

    От КНСБ съобщиха, че цели 72 процента от работещите българи имат доходи, по-ниски от издръжката на живота им. Това си е истински геноцид – друга дума не е подходяща.

    ***

    Кога най-сетне ще приключи игото на ремонтите на ремонтите?

    Ясно е вече и за козите на баба Дора, че у нас се строи, за да се ремонтира, но, все пак, няма ли да приключи тази еуфория някой ден?

    ***

    И къде, в края на краищата, отвеждат вечно ремонтираните български пътища?

    Свенливо избягваме очевидния отговор: в безпътицата на Голямото Българско Задръстване; покрай/през безброй вече селища, напълно замрели, ако не броим оцеляващите по някакъв начин в тях „задръстеняци“.

    ***

    Медиите ни снабдиха с ново познание за Задръстването – наскоро научихме, че българинът има втората по продължителност работна седмица в Европейския съюз, малко повече от 40 часа.

    И, в същото време, на последно сме място по производителност на труда в ЕС.

    Най-много се бъхтим, най-малко произвеждаме – и примирено седим в Задръстването.

    ***

    Все гледате да се харесате на Чорбаджиите си отвън – макар че те пет пари не дават за вас.

    Гледайте обаче да се харесате на Господ, нали сте много набожни – защото Черната ви сметка пред него се увеличава.

    ***

    Катастрофата край Своге бе поредното доказателство, че Властта е безсилна да налага правила, удобно се е свила в безпомощността си. Обаче 20 души вече ги няма.

    Три дни след касапницата край Своге приключи делото за Изтреблението в Аспарухово. Тогава бяха удавени 13 души. Виновни няма. Край. Забравете.

    Сякаш някакъв Зъл Бог е надвиснал над нас.

    ***

    Покажете ни човек, който знае как да се демонтира Дуращината в българската политика – и ние вечно ще го благославяме.

    ***

    През 1989 година в страната има около пет хиляди училища – днес те са двойно по-малко.Само през последните 15 години, Властниците от всички породи съдействаха да бъдат закрити над 800 училища. Това е безподобен погром, несравним с нищо друго. 2 хиляди и 500 училища са ликвидирани, тази разруха не може да бъде сравнена с нищо друго, освен с едно ново иго, което вече поставя основите на тоталната бъдеща неукост. Тя пък, разбира се, е добре дошла за Властниците.

    Българи погубват българи.

    ***

    Първенците ни са целите лепкави от шербета, с който ги поливат медиите – в доста случаи направо незаслужено.

    ***

    Политиката в България трябва да се прави мълчаливо.

    Да мълчат като пукали – така ще е по-справедливо/праведно. Пукал политика.

    Да се пуйчат колкото щат, но мълчаливо. Защото милиони хора са направо изоставени на произвола.

    ***

    Мнозина от днешните властници всяка заран се чудят как са се домогнали до постовете си , как са се качили на трончетата си, които усърдно цапотят със златен варак, сакън, да не ги помислят за обикновена дървения.

    Те дори не схващат, че седят на собствените си ешафоди, нямат толкова ум.

    ***

    Историята стои пред вас и очаква някакъв отговор.

    Дали не са ви урочасали някак – опитайте с този отговор, може и да мине.

    ***

    Показност и оскотяваща бедност. Само дето трябва да си знаят, че хората, колкото и скотски да живеят, са изначално встрастени по други правила, от друг Господ.

    И няма лесно да се отървете от тия бедняци. Ще си управлявате, те ще оскотяват все повече, но нямат да се изпарят.

    ***

    Все се хвалят, че безработицата била рекордно ниска. Ето какво пък прикрива този рекорд: 400 хиляди от работещите българи получават заплати под линията на бедността. Това означава само едно: че са експлоатирани абсолютни бедняци, дрипави аргати.

    ***

    Докато мрънкаха нещо и се оплакваха от хибридни атаки, Животът им нанесе камшичен удар: ВСЯКО ЧЕТВЪРТО БЪЛГАРСКО ДЕТЕ ГЛАДУВА, ГЛАДУВА И ВСЕКИ ВТОРИ ВЪЗРАСТЕН БЪЛГАРИН. По-могъща хибридна атака, сътворена от самия Живот, не може да си представим.

    ***

    Вкопчете се в този позорен факт и разберете, кой е виновен за Глада – социализмът, комунизмът, мумията на Ленин – или нашите си тукашни мумии от последните 30 години.

    ***

    Колко от гладуващите днес деца са утрешни убийци като Северин?

    И има ли по-страшна хибридна атака, от тази на Глада?

    ***

    Микеланджело веднъж беше казал следното: „Видях ангел в мрамора и дялах, докато го освободя“.

    Нашите политици, поне повечето от тях, трябва доста да дялат, за да освободят човека в себе си.

    Те сякаш са от лед – стопява се той и нищо не остава от тях, освен някаква локвичка, често кална.

    ***

    Българската политика не е в състояние да произвежда нито истинска свобода, нито истинска човещина. Обаче от години ви тика към колективна морална катастрофа.

    Всичко това може се понесе – както казваше един полски поет – само, ако се преструваме, че живеем на друго място и по друго време…

    ***

    Кеворк Кеворкян, официална фейсбук страница

  • Сряда, 07 Ноември 2018 07:16
    Истории за личности и буболечки

    В тази книга ще намерите истории за неколцина бележити наши съвременници.

    Това са кратки „портрети на чувствата“ - породени от конкретен факт, несъгласие или дори потресение. 

    В тях ще се натъкнете на въздигания, но понякога и на пропадания - най-накрая и в неумолимата паст на Забравата. 

    Тези портрети са и опит да се изплати един дълг към някои хора – и всъщност един дълг към Общата ни Памет, която все повече е наскърбявана и унижавана.

    А след тях ще откриете и подбрани текстове за Пира на Буболечките. 

    Забавлявайте се. Това поне не са ви отнели.

    ЛИЧНОСТИ

    Радой Ралин/ Блага Димитрова/ Стефан Димитров/ 
    Богомил Райнов/ Генко Генков/ Боян Радев/
    Димитър Казаков/ Стефан Данаилов/ Невена Коканова/
    Юлиян Вучков/ Иван Славков/ Павел Писарев/ 
    Димитър Бербатов/ Борис Димовски/ Христо Стоичков/
    Лили Иванова/Емил Димитров/ Татяна Лолова/
    Георги Калоянчев/ Георги Парцалев/ Никола Анастасов/ Любомир Левчев/ Светлин Русев/ Стоянка Мутафова/
    Нешка Робева

    ВРЕМЕ ЗА ЗВЕЗДНИ БУБОЛЕЧКИ
    втора част

    ЕВТИНА СЕРГИЯ 
    САТЪР
    КЮЧЕК
    ОРДЕНИ ЗА МИШКИ
    80 НА 20 СРЕЩУ ШЕКСПИР
    ПАМЕТНИК
    МОРФОВ – ТУК, МОРФОВ – ТАМ
    ЗАЩО Е ПОЛЕЗЕН ТАНЕВ
    МАГАРЕТА И ПАРАДНИ КОНЕ
    УЧЕБНИК ЗА КОМУНИЗМА – СЕГА И ВЕДНАГА
    ДВОЙНИ ЗНАМЕНОСЦИ
    МЪРТВИЯТ НИ Е ПО ВКУСА
    КЛАНЕТО НАД ИСТИНАТА
    МАЛКИТЕ ПАЛАЧИ И ГОЛЕМИЯТ ЯТАГАН
    СЪБАРЯЙТЕ, СЪБАРЯЙТЕ – ЗА ВАС ПАМЕТНИЦИ НЯМА ДА ИМА
    НАСИЛВАТ ИСТИНАТА КАТО КЪРДЖАЛИИ
    МАНДАРИНИ И 32 УДАРА С НОЖ
    РАЗКАРАЙТЕ СЕ С МЕРЗОСТИТЕ СИ!
    ФАЛШИФИЦИРАТ И НАРОДА
    КЛАСИКЪТ ДОНЧЕВ, ЗАХВЪРЛЕН ВЪРХУ МАНТИНЕЛА
    ЕЗИКОГИЛОТИРАНЕ

    Дописки от рубриките „Приказки за телевизията“ /„Труд/, „Приказки за утре“ /“Стандарт“/, „НО“ /“Преса“/, както и от „Уикенд“, 2011 – 2018 г.

    НЕ СЕ ОСТАВЯЙТЕ НА ЧАКАЛИТЕ

    Въведение от фрази

    Държава на Ремонтите сме. Особено се стараят да ремонтират Миналото, да го натъкмят по днешните си вкусове. Щипват онова, което им е нужно, останалото – в крематориума на безпаметството. Както казваше Кончаловски – „Живеем във време на стремително скъсяваща се памет“.

    Така трябва да прикрият Големия Провал - и да сложат усмирителна риза на Паметта.

    Джон Банвил казваше, че ако не осъзнаем докрай нещата от Миналото, тогава започваме произволно да го изобретяваме. 

    Докъде ще я докараме, ако толкова сервилно „изобретяваме“ Миналото за текущите си нужди?

    Направо газят Истината, изнасилват я като кърджалии – и даже дънят тъпаните.

    Лудост е Историята да бъде оставена в ръцете на хора, които се държат като леки жени с фактите. Хора, чийто единствен шанс е окончателно да бъдат лумпенизирани младите, за да им продават спокойно лъжите си.

    Признавам си, че понякога ми минава еретичната мисъл да сложат някъде - „в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка…“ - да скрият в някакъв специален Рай най-ценните достижения на Българската Духовност. 

    И до тях да имат достъп само ония, които не знаят какво е силикон, какво е миска, какво е рекламист, и пр. Иначе ще посегнат на всичко, ще го овъртолят окончателно в търговската си Паст.

    Публиката вече вярва на последния драскач. Идва времето на „новите разказвачи“, които ще бъдат безжалостни като диви зверове.

    Трябвали им „нови хора“ – някои все това дуднат. Не им трябват нови хора, а нови крадци – които да разравят Миналото, и всеки да вади някаква мръсотийка и да замеря онзи, когото недолюбва.

    Eдна от основните повели на Прехода беше: „Кради – и гледай да не те хванат“. В началото осъдителна бе не самата кражба, а изобличаването ти. Сетне и това изискване отпадна, краде се поголовно всичко – накрая порядъчно окрадоха и Миналото, превърнаха го в някаква дрипа, в някакъв сиротник, за когото дори и в центровете за приютяване на бездомници няма място.

    И точно сега – когато властниците ни, без дори да си дават сметка, подритват черепа на Съдбата ни.

    Няма нищо фатално да харесваш нещо, а след това да разбереш, че си се лъгал. И най-големите световни личности са преминавали през подобни метаморфози – и са били дори благодарни за заблудите си.

    Лъвовете сами трябва да описват заблудите или терзанията си – защото в противен случай това ще го направят чакалите.

    Да не говорим, каква касапница ще настане, когато лъвовете вече няма да ги има.

    В посмъртно издадената книга на Богомил Райнов “Париж” има една история с Андре Малро.

    Французинът казва на Богомил, че върху старите географски карти непознатите територии са били отбелязвани с надпис “Тук има лъвове”.

    “Не ми е известно дали в някогашна България е имало лъвове - допълнил министърът на културата на Дьо Гол - но вие сте в правото си да покажете, че там е имало автентично изкуство.”

    Да допълним Малро: ако си траете, най-накрая върху днешните карти ще има бели полета, от които ще се чува само воят на чакалите.
    Тъй че, не се оставайте на чакалите.

    Кеворк Кеворкян;  www.kevorkkevorkian.com 

    Снимка на Кеворк Кеворкян.

Оставете коментар