Вторник, 22 Януари 2019
Вторник, 27 Ноември 2018 15:23

99-годишната болка на България

След Ньойския договор 600 хиляди българи остават отвъд границата на родината си

 

На този ден се навършват 99 години от подписването на позорния Ньойски диктат – престъпното безумие, обрекло милиони българи на страдание и разпокъсало страната ни на парчета между съседите ни.

Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица.

Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция.

Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа. От България са откъснати територии с обща площ 11 278 кв. км.

На Кралството на сърби, хървати и словенци са придадени Струмишко (още едно парче македонска земя) и Западните покранини – Босилеград, Цариброд, 18 села от Трънско и Знеполско и 8 села от Кулско.

Западна Тракия остава под обща съглашенска окупация и малко по-късно е предадена на Гърция.

Население от половин милион българи е наречено от Белград като „чисто сръбско”.

Относно Западна Тракия - без значение остава българският контрааргумент, че липсва промяна в етническата характеристика на областта и България е лишена от беломорски излаз. Именно в този период започват големите фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони

Безпомощността на Българската държава се използва безмилостно от нейните тогавашни съседи.

Съгласно Ньойския мирен договор от България са откъснати Западните покрайнини с територия общо 1 545 кв.км и с население 64 509 души. От него 54 758 са българи! Това население живее в два града, три пазарни средища и 118 села.

В откъснатите територии има 115 училища, 6 прогимназии и една гимназия, в които преподават 269 учители и учат 7 892 ученици. В Западните покрайнини има 45 български църкви с 42 свещеници.

Така се очертава наречена от журналистите "черната граница". Тя разсича 25 български села — Груинци, Стрезимировци, Петачинци, Банкя, Врабча, Долна Невля, Ресен и др., като разделя къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, пътища, семейства, роднини и приятели.

Българското население посреща с бурни протести решението от Ньой. Западни покрайнини или по-рядко Западни български покрайнини е политико-географски и исторически термин, утвърдил се в България след Първата световна война, за да обозначи териториите, откъснати от българската държава по силата на Ньойския мирен договор и присъединени към Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929г. Кралство Югославия).

От отделените територии в следващите 3 години в България пристигат над 100 хил. бежанци. 600 хиляди българи остават отвъд граница.

автор: Асен Виденов, фейсбук

Снимка на Асен Виденов.

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар