Четвъртък, 19 Септември 2019
Вторник, 20 Август 2019 14:47

Цените на тока и олигархът

И пак няма да има реакция. Кой е в действителност Христо Ковачки?

Резултат с изображение за григор лилов

Автор: Григор Лилов

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отказа да разследва електродружествата на олигарха Христо Ковачки. 

Напомням историята – с вх. № ВХР 1440 от 22 юли т.г. четири бизнес организации у нас – Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерацията на работодателите и индустриалците поискаха разследване на фирмите на олигарха и неговите електроцентрали заради данни за манипулиране на цената на тока. Причината – така нар. борсова цена на тока у нас бие рекорди по висока стойност спрямо целия ЕС и така е от месеци наред.

Бизнесът посочва като замесени в злоупотребите топлофикациите в Бургас, Перник, Плевен, Русе, Велико Търново, Враца, Сливен и Габрово, въглищните централи "Бобов дол" и "Марица 3", брикетната фабрика "Брикел", както и търговеца за ток „Гранд Енерджи дистрибюшън”, представляващ на пазара и общинската "Топлофикация София", която на свой ред е окупирана от кадри на фирми на Ковачки.

Антимонополният орган отказа с довода, че съответните компании не са собственост на олигарха Христо Ковачки, а притежания на различни лица. 

От КЗК били проверили навремето (2014), че купувачи по всяка една от сделките за енергийни активи у нас е новорегистрирано дружество с цел придобиване на съответните топлофикационни предприятия. С аргумента, че дружествата не са на Ковачки и имат различни собственици, КЗК отказва да направи разследване. 

А как се води официално собствеността на олигарха? Ето как: 

„Консорциум Енергия МК" и дъщерното му дружество ТЕЦ "Бобов дол" са притежание на лондонското "Стокет Лимитид"; 

  • собственик на габровката топлофикация е кипърската "Дарклет Лимитид";
  • собственик на "Топлофикация Бургас" е лондонското "Бовард Лимитид";
  • собственик на великотърновската топлофикация е кипърската "Асторида Трейдинг Лимитид";
  • собственик на парното в Перник е лондонското "Бингам Мениджмънт Лтд";
  • въглищно-брикетната фабрика "Брикел" е притежание на "Бакар Лимитид", Лондон (Bakkar Limited);
  • собственик на сливенската топлофикация е кипърската "Нерпана Лтд";
  • собственици на плевенската и русенската топлофикация е лондонското "Каталанд Лтд";
  • собственик на врачанската топлофикация е кипърската "Олемира Бизнес Лтд".

Предвид обстоятелството, че крайни собственици на капитала на топлофикационните дружества са различни чуждестранни физически лица, не може да се твърди, че между тях е налице свързаност и/или отношения на контрол по смисъла на Закона за защита на конкуренцията, заявява шефката на КЗК Юлия Ненкова.

В писмото й се твърди, че по данни от Търговския регистър, към 4 юни 2018 г. в ТЕЦ "Марица 3" Христо Ковачки, като едноличен собственик на "Ел-Ем Импекс", притежава дял от едва 2%, 49 на сто са на "Топгруп" ЕООД, притежавана от британската "Хедърдел Лтд", 46 процента са на "Драфт" ЕООД на лихтенщайнската "Драфт Актенгезелшафт", Първа инвестицонна банка също има 2 процента, а физически лица имат 927 акции (т.е. 1%)

Различни собственици и фирми, ама зад тях стоят едни и същи острови, които са офшорна зона – Сейшелите, и едни и същи адвокати. 

Едноличен собственик на капитала на търговеца на ток "Гранд Енерджи Дистрибюшън" ЕООД пък е Надежда Арсова, посочват от КЗК. Арсова обаче в миналото е участвала в доста фирми с участието на Ковачки и се смята за подставеното му лице.

Недопустимо е да бъдем принуждавани да отговаряме на въпросници от по единадесет точки и да се очаква от нас в течение на 20 дни да свършим работата на Комисията по енергетика при Народното събрание, Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР), Прокуратурата на РБ, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор (КФН), ДАНС, а може би и на още някой друг", посочва бизнесът в свое писмо в отговор на това на КЗК.

Според работодателите е абсурдно, че всички в България отлично разпознават приложената елементарна схема с подставени лица, зад които според редица публикации в медиите стои преимуществено г-н Христо Ковачки".

А кой е в действителност олигархът Ковачки, съм обяснявал много пъти. Ето например някои откъси от книгата ми за родните милиардери и мръсните им тайни (публикувана преди пет години)

ХРИСТО АТАНАСОВ КОВАЧКИ

ВИЗИТКА

Роден на 17 декември 1962 г. в с. Маджаре, Самоковско. Хоби – писател. 
Семейство 
Майка – няма данни в медиите
Баща – Атанас Ковачки, стопански ръководител, председател на ТКЗС и кмет по комунистическо време. 
Съпруга – Десислава, бивша фолк певица. Бракът е сключен през май 2002 г. 
Деца – син Христо, роден през 2009 г., и доведена дъщеря Александра, родена през 2003 г. 

ОБРАЗОВАНИЕ

Основно образование получава в Самоков. Не е известно къде е завършил средното си образование. 
1988 г. – дипломира се като физик в Санкт-Петербургския университет по физика и оптика (ЛИТМО-Ленинградски институт за точна механика и оптика), по онова време един от елитните в света. 
1991 г. – защитава в ЛИТМО дисертация за научната степен кандидат на науките (днес – доктор). Дисертационният му труд е посветен на лазерите и микроелектрониката. 
Води се като автор на десетина изобретения и патенти. 

ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ
Липсват официални данни. 

БИЗНЕС УЧАСТИЯ

Истински мрак се стеля не само над първия, но и около следващите му милиони. 

Първото му дружество е „Хиала” – дружествена фирма по Указ 56 на Държавния съвет за стопанската инициатива. Тя е регистрирана на 29 август 1990 г. След две години създава още една фирма „Топ-интернешънъл” ООД заедно с Наум Израелевски. През същата година е регистрирана и „Гранд хил” ООД.

Според легендата обаче, началото е от 1992 г., когато регистрира едноличен търговец „Щайн – Христо Атанасов (използва бащиното си име), но си остава в сферата на амбулантната търговийка. Чак към началото на новия век наема няколко базара и магазини в Самоков и организира малки фирми за производство и пакетиране на храни и месни продукти. Бизнесът му бързо започва да нараства, ала е ограничен в рамките на региона. 

Следващият етап също се губи в мъглата. Малкият град се оказва тесен за възможностите. Според изследователи на възхода му, той започва да търгува с Русия. Изнася за онзи пазар предимно храни и консерви. 

И тук възникват трудните за отговор въпроси, ако това е вярно. Не е ясно как се е свързал с контрагентите си там, които трябва да са били сред най-големите олигарси – милиардерите на Русия. Неизвестно е защо те са проявили интерес към дребния български търговец. Истинска загадка е как е осигурявал безпрепятствените доставки при бандитизма през онези времена в необятната Русь и най-важното – как си е гарантирал плащанията за доставените стоки. Защото много родни предприемачи, вкл. и едри, изгоряха там с неизплатени им пари. 

Факт е обаче, че фигурата на Ковачки продължава да бъде неизвестна, въпреки международната му бизнес дейност – не само сред обществеността, но и в деловите среди на страната. Не е популярен дори и в онези отрасли, където би трябвало да са го опознали добре – например в консервната промишленост. 

За първи път името му понашумя у нас през 2000 г. Тогава той закупува обекти от водноелектрическата каскада „Искър” чрез фирмата си „Ел Ем импекс”. Приватизационната сделка предизвиква скандал. 

Едноличното дружество на Христо Ковачки е регистрирано в село Продановци, Софийско, и седалището му е административната сграда на бившето ТКЗС в същото село. В предмета на дейност влиза производство и търговия с месо, хранителни стоки и безалкохолни напитки, производство и търговия с месни стоки, ремонт и продажба на автомобили...

Дейност в енергетиката не е спомената. 

Отхвърлени са офертите на фирмите „Монопрос” и „Окада” за двете централи от каскадата. Зад „Монопрос” стои израелската „Ниско Ардан”, която през 1999 г. е с оборот от $380 млн. и е представител на гиганта „Сименс” за Средния Изток. Зад „Окада” е фирма „СГЕМ” – построила водни централи с обща мощност 75 млн. киловатчаса в цял свят. В офертата на чуждите инвеститори се предлага двете централи да бъдат преоборудвани в помпено-акумулиращи, за да се повиши тяхната ефективност и икономиса водата от язовирите. 

Аргументът на държавата е, че Ковачки предлага цена от $1,920 млн., докато конкурентите дават $1,337 млн. но пък те предвиждат инвестиции за милиони и нови работни места.

А веднага след покупката новоизпеченият енергиен бос иска с писмо до изпълнителния директор на Агенцията по приватизация отсрочка за плащането на исканата цена, понеже в момента нямал налични парите! 

В крайна сметка Ковачки плаща на държавата 970 000 долара в брой от обещаните близо 2 млн., а останалото – чрез евтинията на евтините облигации, закупени на проценти от номинала им. 

Такава сделка не е по възможностите дори и на олигарх – ще го изядат колегите му - съперници. Освен ако зад приватизатора не са застанали могъщи невидими сили-кукловоди и издирижираните от тях политически покровители.

В случая на две правителства, докато трае скандалът – онова на отиващото си от властта на Иван Костов и идващият да си я вземе кабинет на НДСВ.

По-късно каскадата премина през ръцете на чуждата фирма „Мекамиди”, която е свързана с олигарха Гриша Ганчев, а сетне пристана на „Сентрал Хидроелектрик дьо Булгари” ЕООД. 

Неудържимият възход на новоизпечения мултимилинер е белязан от щастливата звезда на НДСВ, когато се нарежда сред най-богатите хора у нас. През 2002 г. придобива мини „Чукурово”. 

И отново има скандал, макар и неразгласен. Плащането за приватизацията е осъществено с компесаторни записи на фамилията Клисурски от Монтана. Техните наследници получават обезщетение на стойност 141 млн. лв. за 5500 дка земя в онзи край. Държавата е оценила наследството им по 25 000 лева за декар, при условие, че дори сега цените на земеделската земя са не повече от 500-800 лева. Върховният административен съд отменя заповедите за сумите, но фамилията вече е взела 80 млн. лева и набързо разпродава боновете на безценица на правилните лица, набелязани от по-рано. 

Всъщност цялата бизнес кариера на Христо Ковачки е низ от скандали. Но въпреки тях, въпреки обвиненията, активите непрекъснато се множат. 

Например към 16.03.2014 г. Търговският регистър посочва следните фирми, които формират част от обширната му империя:

Управители "ЕВРОПА МЮЗИК" ЕООД
Управители "БУЛВАРКО" ЕООД
Управители "ДАНЕСТО" ЕООД
Управители "НЮ ПАРТНЕРС" ЕООД
Управители "ТРЕЙД-ДИ 2004" ООД
Управители "ДАНЕСТО" ЕООД
Управители "ПАУЪР ФУЛ" ЕООД
Управители "СВА-СОФИЯ" ЕООД
Управители "БОС" ЕООД
Управители "ЛИМТРЕЙДИНГ" ЕООД
Управители "ЕЛ ЕМ ИМПЕКС" ЕООД
Управители "МАХ-2003" ЕООД
Управители "АРЗ-КАТ" ООД
Представители "ЛАЗЕРНИ И ОПТИЧНИ ТЕХНОЛОГИИ" АД
Представители "МАГАЗИНИ ЕВРОПА" АД
Представители "ЛАЗЕРНИ И ОПТИЧНИ ТЕХНОЛОГИИ" АД
Представители "ЛЮЛИН-ОРИОН" ЕАД
Представители "ЛЮЛИН-ОРИОН" ЕАД
Съвет на директорите "КОМСИГ" ЕАД, до 02.11.2014
Съвет на директорите "ЛАЗЕРНИ И ОПТИЧНИ ТЕХНОЛОГИИ" АД, до 21.12.2010
Съвет на директорите "НОВА ДЕНИЦА" АД, до 27.06.2008
Съвет на директорите "ЛЮЛИН-ОРИОН" ЕАД, до 16.05.2008
Съвет на директорите "БОРИКО 2007" АД, до 12.04.2015
Съвет на директорите "ФИНА МЕХАНИКА" ЕАД, до 15.03.2007
Съвет на директорите "РУМ ДЕНИЦА" АД, до 27.08.2007
Съвет на директорите "КОМСИГ" ЕАД, до 02.07.2009
Съвет на директорите "ЛЮЛИН-ОРИОН" ЕАД, до 16.05.2008
Съвет на директорите "МАГАЗИНИ ЕВРОПА" АД, до 05.01.2012
Надзорен съвет "СИМЕРОН" АД
Надзорен съвет "СИМЕРОН" АД
Физическо лице-търговец ЕТ "ЩАЙН - ХРИСТО АТАНАСОВ"
Съдружници "АРЗ-КАТ" ООД
Съдружници "ТРЕЙД-ДИ 2004" ООД
Едноличен собственик на капитала "ПАУЪР ФУЛ" ЕООД
Едноличен собственик на капитала "МАХ-2003" ЕООД
Едноличен собственик на капитала "ДАНЕСТО" ЕООД
Едноличен собственик на капитала "БОС" ЕООД
Едноличен собственик на капитала "ЛИМТРЕЙДИНГ" ЕООД
Едноличен собственик на капитала "ЕВРОПА МЮЗИК" ЕООД
Едноличен собственик на капитала "ЕЛ ЕМ ИМПЕКС" ЕООД
Едноличен собственик на капитала "СВА-СОФИЯ" ЕООД
Управител на клон ЕТ "ЩАЙН - ХРИСТО АТАНАСОВ"
Описание "ЕЛ ЕМ ИМПЕКС" ЕООД
Описание "БОС" ЕООД
Описание "ЛИМТРЕЙДИНГ" ЕООД
Описание "ТРЕЙД-ДИ 2004" ООД
Описание "ЕЛ ЕМ ИМПЕКС" ЕООД
Описание "ЕВРОПА МЮЗИК" ЕООД
Описание "МАХ-2003" ЕООД
Описание "ЕВРОПА МЮЗИК" ЕООД
Описание "АРЗ-КАТ" ООД
Описание "СВА-СОФИЯ" ЕООД
Описание "ДАНЕСТО" ЕООД
Описание "СВА-СОФИЯ" ЕООД
Описание "АРЗ-КАТ" ООД
Описание "БОС" ЕООД
Описание "ТРЕЙД-ДИ 2004" ООД
Описание "ДАНЕСТО" ЕООД
Описание "МАХ-2003" ЕООД
Описание "ЛИМТРЕЙДИНГ" ЕООД

В действителност империята е с несравнимо по-големи мащаби заради участието на редица негови роднини или свързани лица в низове от фирми. 

Интересите се простират от енергетиката – АЕЦ, ТЕЦ-ове, мини топлофикации, през туризма, търговията на едро и дребно (веригата „Европа”), селскостопански земи и недвижимостите, до банките, застраховането и др. финансови дейности. Във фирмите и предприятията, свързани с него, у нас работят над 30 000 души. 

Негови например са „Брикел” АД (топлоелектрическа централа с 4 електропроизводствени турбини, всяка с 50 МВт мощност и четири инсталации за производство на брикети за битови нужди.); „Атоменергоремонт” ЕАД (предприятие за ремонтни дейности в АЕЦ „Козлодуй”); Мини „Бели Брег” (въгледобивно дружество), Мина „Черно море” (въгледобивно дружество); Мини „Чукурово” (въгледобивно дружество); Мини „Балкан 2000″ (въгледобивно дружество); Мини „Открит въгледобив – Перник” (въгледобивно дружество); Мина „Република” (въгледобивно дружество), ТЕЦ „Марица 3–Димитровград” (топлоелектрическа централа с енергиен блок с електрическа мощност 120 MW); ТЕЦ „Бобов дол”; ТЕЦ „Сливен”; „Топлофикация – Враца”; „Топлофикация - Велико Търново”; „Топлофикация – Габрово”; „Топлофикация – Плевен”; „Топлофикация – Бургас”.

Той притежава още много търговски фирми и е най-големият собственик на търговски площи в България (по негови изявления) – от веригата „Нова Деница” през „Виза Евромаркет” и СБА България” до магазини „Европа”. Има предприятия за механика и оптика (бившия научно-производствен комбинат „Лазерни и оптични технологии” в София) и редица авто-ремонтни фабрики.

Притежава съществен дялов от „Общинска банка” и чрез промяна в устава на трезора фактически го управлява, има участие в „Общинска застрахователна компания” и в пенсионно осигурителното дружество „Топлина”. 

Империята е необятна и неподозирана с присъствието си – в нея дори е включена музикално-импресарска и продуцентска агенция. 

Дори един непълен анализ показва, че името му по едно или друго време се засича в над 180 фирми. И в други 160 изплува сянката му чрез свързани с него лица. Косвените влияния е трудно да се преброят. Активите се оценяват на стойности от порядъка на 1.2 милиарда евро. 

Наред с тях и паяжината от 353 фирми обаче съществуват и огромни дългове. Според родни издания, масата им е около 800 млн. лв., някои от тях са преструктурирани, а падежът на големи суми от тях наближава. Затова истинската преценка на богатството му е трудна задача. Но при всички случаи, става дума за деветзначна сума. 

ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ

От 2009 г. е председател на учредената от него Българска индустриална камара.

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОФИЛ

През 2007 г. Христо Ковачки създава партия „ЛИДЕР” (преименувана на „Български демократичен център“ - БДЦ).

Официално тя е сформирана от собственици и мениджъри на повече от 20 компании от сферата на енергетиката, хранително-вкусовата промишленост, транспорта и строителството. Членове на ръководството й са шефове в предприятия на Христо Ковачки. Самият той не участва пряко във формацията с аргумента, че не желае да се забърква в политиката. Председател на партията е Кънчо Филипов. Доскоро зам.-председател беше Мария Пиргова – политолог и бивш съветник на експрезидента Георги Първанов. 

На парламентарните избори през 2009 г. партията се съюзи в движение „Напред” с БЗНС на Георги Личев, ВМРО и „Гергьовден”, после се разведе с тях и се яви на вота в коалиция с „Новото време” на Емил Кошлуков.

На последните избори през пролетта на 2013 г. беше в съюз с НИЕ, БНД и Глас.

В местните избори или играе самостоятелно, или сключва различни съюзи, често с ДПС. На местните избори през 2011 г. в столицата двете формации бяха заедно в „Либерален алианс за София”. 
Съпругата на Ковачки – Десислава, е първа приятелка с Емел Етем от ДПС – министърка на бедствията и авариите в правителството на Сергей Станишев. 

ЩРИХИ

„Всичко, написано и в сръбските, и в българските медии за изгонването ми от България, е лъжа и част от мръсна кампания. Не ми е отнето българското гражданство. Повече няма да давам никакви изявления по този въпрос, защото искам да запазя своя личен живот и сигурността си”. 

Това заяви, цитирана от агенция „Cross” Вера Милосавлевич, жената на Сретен Йосич. Оказа се, че известно време е живяла в България със Сретен Йосич, а когато той е арестуван в София през 2002 г., у него са намерени фалшиви документи на името на Марко Милосавлевич, което означава, че за тях е взел презимето на своята съпруга. 

Българските медии, а по-късно и сръбските новинари, които буквално са преписали новината от българските си колеги, осведомяват, на основата на сигурни и добре осведомени източници, че съпругата на Сретен Йосич е работила като енергиен експерт във фирма на Христо Ковачки, но по-късно е уволнена, резюмира агенцията. Твърди се, че тя е получила бизнес виза и български документи като ценен енергиен кадър. 

Йосич и Ковачки според някои прогнози са инвестирали в общ бизнес в Сърбия и в приватизацията на няколко компании. Да напомня – Сретен Йосич е наркобос и гангстер с международна известност в цяла Европа и му се приписват поне 23 убийства. 

Наред с България, Христо Ковачки е сред забележимите стопански субекти и в съседна Сърбия. Олигархът притежава 15 предприятия там, а за част от тях приватизационните договори вече са разтрогнати заради нарушения. От 2006 г. е собственик на химически и каучукови предприятия и въгледобивна мина в Сърбия, мелничен комбинат в Македония и др.

Христо Ковачки е като събирателен образ за физиономията на българския едър бизнес. 

Двадесетина бодигардове го следват като сянката му, низ от бронирани джипове – кубчета „Мерцедес” и лимузини са винаги на негово разположение, затъмнените стъкла на централния офис на Общинска банка (срещу Операта в София) и поставената им солидна бронировка подсказват за притесненията на мултимилионера за сигурността му. 

Та защо е необходимо всичко това, ако бизнесът у нас е онази нормална дейност, каквато е по белия свят?!

А ако правилата му в България са изкристализирали от размахвани бухалки, низ от взривове и куршуми, то и самият бизнес, независимо от „одеждата” му, е на границата на законността, а много често и прекрачил през нея. 

През зимата на 2005 г. енергийният бос се споразумя с кмета на София Бойко Борисов да съхранява боклука на столицата в мини „Чукурово". Тогава стотици жители на село Габра се събраха на протест пред входа на мините и отказваха да пускат камионите с боклуци. Последва масов екшън – десетки гардове на Христо Ковачки смляха от бой протестиращите. 

Биячите на енергийния бос хвърляха хора от моста, а чудовищните сцени по чудо завършиха без трупове и с 34-ма (!) души в ареста. Часове по-късно се оказа, че тринайсет от арестуваните гавази на Христо Ковачки са криминално проявени и са регистрирани в полицията. „Охраната се намеси, когато селяните се опитаха да нападнат автомобил, който превозваше 130 000 лева за заплати на миньорите в мината” – е неговата версия. 

За разлика от онзи побой, версията „кой е самият той” все още няма отговор. 

Позабравена е една от най-хитовите фолк певици на 90-те години – Десислава. Тя вече е мисис Ковачка и управител на фирмите за имоти „Голдън Хоуем” и “Нова Деница” – собственост на съпруга й. 

Казват, че веднага след сватбата Христо Ковачки й забранил всякакви изяви на сцената и набързо я преквалифицирал в бизнес дама. Дуетната половинка на Тони Стораро за първи път се появи публично с него при учредяването на коалиция „Напред”. 

Сълзливата мелодрама твърди, че преди да залюби Десислава, Ковачки три пъти се запознава с нея. Тони Стораро тайно от брюнетката дава телефона й на бизнесмена и той настойчиво звъни, докато хубавелката най-сетне откликва. През 2000 г. тя заживява с него, а на следващата година двамата спретват сватба в тесен кръг. 

Днес атмосферата около Десислава е повече от дискретна, но в онези мутренски години тя беше ярко изгряла звезда на небосклона на набиращата сила и мощ чалга. Възпитаничката на немската гимназия в родния си град Перник беше любимка на боса на ВИС Жоро Илиев и Коко Динев и пееше почти всяка вечер в „Кошарите”. 

Клюката мълви, че олигархът направо я откраднал от двамата повелители на силата и забавлението. Легендата, в която има всичко – от любов до кръв, е достойна да се филмира дори от Холивуд. Но понякога живият живот надминава и най-разюзданите сценарии на въоръжението.

Деси днес не е ярка звезда на чалга небосклона на България, но е бизнес светило – след като се свърза с олигарха и завърши международни икономически отношения в Югозападния университет в Благоевград. 

Семейството живее в знаменита къща на пъпа на София – сградата е на бул. „Руски”, по диагонал на Ректората на СУ „Климент Охридски” и до клуб „Ялта“. Постройката навремето е била бившето китайско посолство у нас, а с идването на демокрацията се водеше като собственост на Румен Спасов – бос на печално прочулата се групировка „Орион” при премиера Жан Виденов.

Още една история обяснява възхода на момчето от Самоков. Според публикации в медиите отпреди години, зад гърба на Ковачки са стояли също така Ангел Първанов и Красимир Стойчев – олигарсите от обръчите „Трон” и „Фърст файнешънъл”. Те са въртели триъгълни операции по погасяването на задълженията в СИВ с износ на стоки и в тези схеми са привлекли бизнесмена.

И двамата олигарси не са сред случайните – те също са от голямото червено добрутро, а при Иван Костов се превърнаха в голямата синя бизнес-зора. 

Но въпросът кой е истински олигарх и кой – не, кой е подставено лице и кое – не, е с повишена трудност. 

Например Найден Иванов се оказа с богатство от почти 100 млн. Той държеше 23% от капитала на веригата магазини „Европа”. Супермаркетите обаче по онова време неофициално, но съвсем достоверно се считаха за собственост на Христо Ковачки, докато му дойде времето да се появи и неговото име. 

Затова да се определи чий човек е Христо Ковачки, е като надникване в тунел – в тъмнината почти нищо не се вижда. 

По-ясен е изходът на този тунел – хората, които се водят за негови.

На търга през 2004 г. за продажбата на предприятието „Брикел – Гълъбово” новоизпеченият милионер – бъдещ милиардер идва обут с джапанки. Небрежният му стил рязко контрастира на деловите костюми на официалните лица и кандидат-приватизаторите. Но официално той не участва в процедурата. Присъствието в залата му е единствено в качеството на „консултант”. 

„Контрастът” Христо Ковачки е съветник на друг, още по-ярък от самия него контраст в търга. Разликата е, че вместо джапанки носи блуза, която събира неприлично погледите в прекалено изпъкналите й форми. В ефирната прозирна кройка се е побрала собственичката на фирма „Калиста 2004” – Ива Цветанова Цветкова. 

Неизвестната никому дотогава милионерка е само на 22 години, макар че в крайна сметка се бърка за 29.2 млн. лева, за да спечели предприятието. Студентка е в четвърти курс на Софийския университет. Никой не й проверява произхода на парите. 

По-късно като собственик се явява и неизвестната „Фърст енерджи дистрибюшънс тръст”. Тя е компания от Лихтенщайн. Онази миниатюрна държавица е популярна с марките си сред филателистите. Сред банкерите се знае като непробиваема – с тайната около анонимните собственици на регистрираните там офшорни фирми. 

По същия тертип бургаската топлофикация беше закупена от фирма „Новас 2004” ООД през 2005 г. Собственик й е Ралица Добрева – тогава е била на 24 г. Плаща 15 млн. лева. През 2007 г. като съсобственик в топлофикацията влиза офшорката „Ферония мениджмънд личмитед”.

Такива „игри” и изникнали от нищото мултимилионери май са сред любимите занятия в бизнеса на Христо Ковачки. Всъщност и той е произлязъл от нищото, ако се съди по биографията му в медиите. 

Според тях сякаш се е родил, възмъжал, прескочил детски, юношески и първите си зрели години ей така, без да е съществувал на този свят. 

Но дали е дошъл от нищото?

Неизвестен факт от биографията е „прогресивното му семейство” според тогавашното комунистическо определение. Дядо му е бил кмет на селото и шеф на местното ТКЗС (кооперирано стопанство на селяните).

След завършването на местното училище – на 18 години, през 1980 г. Христо Ковачки се записва като курсант във Висшето военно-артилерийско училище в Шумен. В пелената на това далечно минало е невъзможно да се проследи какво и как е станало, но бъдещият офицер не завършва петгодишният курс на обучение. Вместо това изненадващо за мнозина заминава за СССР. 

Чак след този спестен период от живота му, публичните му биографии са записали следване в необятната страна. То е в днешния Петербург, в елитен технически ВУЗ, наречен ЛИТМО – Ленинградски институт за фина механика и оптика. 

Пътят не само от с. Маджаре, но и от военното училище в Шумен до Москва или Ленинград е сравним с покоряването на световния връх Еверест на един дъх и без кислороден апарат. В онези тоталитарни години такова право на избор нямаше – изискваше се свръхвисоко покровителство за учене в метрополията ни. Самото записване ставаше след изричното съгласие на съответния партиен комитет, а за ред специалности, сред които физика и точна оптика – от „най-горе”, в случая ЦК на БКП.

Как е вървяло изучаването на тайните на природата, не е известно. Факт е обаче, че пребиването в необятната Рус е цели 7 години вместо нормалния цикъл на обучение от 4.5 години. 

На любителски снимки от 1988 г. някои от съвипускниците на Христо Ковачки могат да бъдат видени в матроски униформи на борда на военен кораб. Под снимките пише „Переподготовка“, което освен като „преподготовка“ може да звучи и като учебна практика. Тази снимка навява редица асоциации за действителното образование на олигарха.

По-задълбочен преглед на възпитаниците на ЛИТМО показва, че повечето от тях днес са поставени на възлови позиции в науката, бизнеса - особено във военната промишленост, енергетиката, информатиката, системите за свръзка и компютърния бизнес.

В руския електронен сайт за ядрена енергетика atominfo.ru името на Христо Кавачки беше споменато като евентуален кандидат за оператор при евентуалното пускане на спрените 3-ти и 4-ти блок на Козлодуй. Лицензът за реакторите е на руснаците. Явно са одобрили за евентуалната работа българският мултимилионер. 

Христо Ковачки се завръща по някои данни у нас в разгара на тамошната перестройка и в зората на българската. Пристига в Самоков през 1988 г. И съответно започва работа в местния завод „Електрон”. Една скоба е необходима – предприятието е част от военно-промишления комплекс на страната. 

Тук отново пада мъглата над биографията му. Хем е у нас, хем според редица данни записва аспирантура в същия руски ВУЗ и през 1991 г. защитава дисертация за кандидат на науките (днес доктор) на тема „Използване на лазери в микроелектрониката”. Твърди се, че научният му труд е патентован през 1993 г., но засега аз не намерих потвърждение в световните патентни библиотеки. 

Изненадващо е, но той не е легализирал получената си научна степен в България. В регистъра, воден от Националния център за информация и документация, името на Христо Ковачки не може да се види. 

За сметка на това пък се среща в регистъра на изобретенията с авторско свидетелство под № BG 47 758 А. То е от времето, когато хем е у нас в завод „Електрон” в Самоков, хем е аспирант в Петербург . Приносът в инженерството е от 1990 г. и се нарича оптико-електронен сканиращ кодов ъгломер. 

Факт е, че пиарите са пропуснали научните постижения и интереси, които биха очертали облика на олигарха по нов, заслужаващ доверието на обществото начин. Пропуснали са и 336-те страници на написаната от него книга „Вселенски ред. Теория на познанието” – издание на издателство „Захари Стоянов” и шефа му Иван Гранитски. 

И ако има въпроси около научната кариера, то питанките около мътната бизнес биография са далеч по-многобройни и сериозни. 

Началото на богатството му е добре укрит факт – днес не са актуални приказките за "Вартбургчето" на Илия Павлов, което магически с бизнес находчивост се превърнало в първия зелен милион. 

В началото на прехода Ковачки е имал магазинче на софийския пазар „Красно село” – продавал е зеленчуци в една сергийка-навес. Продавал е и пилешки бутчета. През 1991 г. изведнъж му потръгва – започва да изнася големи количества консерви и селскостопанска продукция за Русия. Стартира сякаш буквално от нищото – всъщност така, както и останалите родни олигарси.

Кариерата му на богаташ би трябвало да е прозрачна, защото Христо Ковачки, за разлика от колегите си по богатство, помни и не се притеснява от първия си милион, както самият той споделя. Подобен е на онзи на Гриша Ганчев – идва от първия взет кредит на тази сума. 

Не е за чудене, макар че милион банков заем е недостижим за обикновен дребен бизнесмен. Но Ковачки не е такъв. Негов кум е Ивайло Мутафчиев – един от най-богатите хора у нас, сред собствениците на Първа инвестиционна банка и сроден с комунистическия връх – най-високия у нас. Мутафчиев е племенник на Тодор Живков (бел.: премиерът Бойко Борисов също му е роднина чрез родство с Иван Славков - зетят на бившия генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет).

За разлика от другите, при Ковачки неизвестните величини не са толкова около зачеването на богатството му, а при неговото разрастване до такива огромни размери.

Клюката за кладенеца на парите – връзката със Самоковеца е по-пикантна. Фолкпевицата Десислава е съпругата на бизнесмена. Той е държал да бъде на всичките й участия – покрай това добре се е познавал не само с Коко Динев, но и с истинския покровител на този музикален жанр у нас – висаджийския бос Георги Илиев. В неговото обкръжение се е надушил със Самоковеца, твърдят конкурентите на кандидата за енергиен император. Според тях контрабандистът дори е помирил императора на Ъндърграунда и не особено известния бизнесмен при някакъв техен конфликт. Надали е така, но е факт, че Ковачки закупи веригата магазини „Оазис” от структурите около ВИС и неговия император Георги Илиев. В борческите среди раздялата с активи не е „добър тон” – това може да стане единствено под заповед на някаква по-висша сила. 

„Аз, Клюна, Демби, Косьо, предполагам и Ковачки, имахме една група телефони с четири осмици отпред, на които само последните цифри се различаваха. За да се знае, че по тези телефони може да се говори чисто”, разказва измамникът-радиоводещ Боби Цанков в ТВ-рубриката „Горещо”. Но пък той беше известен като момче за поръчки, което в крайна сметка му коства и разстрела. 

Първите инвестиции на Христо Ковачки са свързани с пристанищата. Чрез други лица той успява да купи терминали в портовете на Бургас и Варна и на практика се превръща в основен транспортен оператор. На сцената е лицето Никифор Вангелов, но зад завесите то се оказва негов зет и по онова време близък съратник.

Подобни трикове не са незаконни, но някои операции на олигарха сеят тъмни съмнения. Неочаквано те получиха международна известност чрез покупката на „Атоменергоремонт – Козлодуй”. Тогава например австрийският вестник „Формат” написа, че новоизпеченият български атомен магнат е свързан със скандалната мутра Константин Димитров – Косьо Самоковеца. И Самоковеца е от родния град на Ковачки и приблизително на същата възраст. 

„Проблемът идва не само от факта, че фирмата на Ковачки няма опит в специфичния атомен бранш, а това според специалистите е рисково за ядрената безопасност на страната. Проблемът в сделката е и в притесненията за нездрав интерес от страна на хора, подозирани във връзка и организация на контрабандни канали и наркотрафик, което допълнително усложнява избора на бъдещия собственик”, пише австрийското издание. 

Едни голи съмнения. И срещу тях – едно поразително откровение: „Цяла нощ седяхме и броихме пари и нямах никакво време да хапна!” 

Репликата се изсипва от устата на български министър, който засища глада си със сандвич, докато през юни 2003 г. обяснява на събеседника си защо го приема в такава обстановка. Министърът е енергийният Милко Ковачев, а събеседникът му е представителят на AECL у нас – канадския атомно-енергиен концерн, който прави реакторите „Candy”. По-нататък канадският представител е съобщил следното на събеседника си (Табаков): 

„... предишния ден „няколко момчета с много яки вратове и късо подстригани” – както самият министър се изрази – донесли няколко пълни с пари сака за хокей, с които платили за покупката на „Атоменергоремонт”. Наложило се цяла нощ министър Ковачев и всичките му секретарки да броят на ръка сумата от 15.6 милиона лева, донесени от хората на Христо Ковачки...” (!!!)

Както се вижда, Христо Ковачки може и да е „всякакъв”, но българските официални лица – вкл. и министрите, го слагат в малкия си джоб. За разлика от него, който господарски е изпратил пехливаните си, те не само ги приемат с почит и уважение, но и собственоръчно взимат сакове, пълни с пачки – в много милиони и на „ръка”, което е углавно престъпление и се визира в текстовете на Наказателния кодекс като „пране на пари”. 

В докладите на американските посланици на Христо Ковачки също е отделено подобаващо място. В тях също се анализира потенциална връзка с гангстерски босове. И с други тъмни сили у нас и в чужбина. 

ПОДЗЕМИЕТО

Жар в огъня на разгорелите се съмнения хвърли и поредица от куршуми. След смъртта на първия шеф на „Атоменергоремонт” последва и тази на втория – Борислав Георгиев. На 6 април 2004 г. той беше разстрелян в партера на бл. 102 на столичния жк „Люлин”. Убитият притежаваше редица фирми, имаше дялове в други, водеше се верен човек на Ковачки в неговата компания, която ремонтира съоръженията в Козлодуй и често пътуваше в Сърбия като преговарящ за инвестиции там. 

8 години по-късно показания по нашумялото дело „Килърите” даде и самият Христо Ковачки. Той не скри, че са били много близки със семейството на Георгиев, който първоначално бил управител на неговия ресторант „Европа” в „Люлин”. 

- Явно обаче са го харесали и беше назначен в „Атоменергоремонт”... – процеди олигархът така, сакаш той не е собственикът на компанията. 

На повечето от въпросите той отговаряше, че не си спомня или не знае нищо. Отрече да е купувал къща на вдовицата на Георгиев – Надежда. В разпита си обаче през октомври 2011 г. жената разказа, че получила като подарък от него къща с пазарна цена по нотариален акт от 250 хил. лв.

- Боби беше много добро и свястно момче, след смъртта му съм се виждал много пъти с Надя, опитвал съм да помагам морално! – обясни Ковачки. 

По време на разпита му изглеждаше видимо напрегнат и често изпадаше в безпричинен, необясним смях. От време на време не разбираше въпросите на адвокатите, та се налагаше съдията да му ги обяснява с по-прости думи. 

- Извинете, сигурно сте много интелигентен, не ви разбрах въпроса? – беше една от репликите на Ковачки .

Същественото – той отрече да се познава със световно известния мафиот Сретен Йосич, както и с Янко Попов-Туцо, също обвиняем по делото „Килърите”. Пред съда Ковачки твърдеше, че няма интереси в Сърбия, а просто е бил консултант по някои сделки. И мъртвият Георгиев бил консултант по тях.

Олигархът-консултант обаче е сочен като собственик на тамошния рудник за кафяви въглища „Ковин” в Крушевац за 16 милиона евро, приватизира и втория по големина в Сърбия завод за автомобилни гуми „Трайъл” за 12 милиона евро, лапна и още 5 други предприятия, а инвестициите му в съседната държава надхвърлиха 100 милиона евро.

Съмненията около източника на чувалите с милиони, които се изсипват при олигарха, беше фиксиран накрая в секретен документ на ДАНС. Той е озаглавен „Справка относно действията на лица и кръгове, оказващи деструктивно влияние върху функционирането на министерства и държавни структури” и предизвика грандиозен скандал.

Според него, по оперативни данни Христо Ковачки финансира медийните изяви и PR кампанията на известния експерт Стефан Гамизов, който громи енергийната мафия на съперника-олигарх Богомил Манчев. 

В периода на провеждане на две от заседанията на правителството на Сергей Станишев през 2008 г (31 юли и 7 август) Гамизов активно контактува със съветниците Ценка Атанасова, Драгомир Стойнев (днешен икономически министър на премиера Орешарски) и Росен Карадимов (също съветник на Сергей Станишев), засичат спецсредствата. 

На съвещание на 18.07.2008 г. при председателя на ДАНС Петко Сертов е докладвано за връзките между лицата, убития Борислав Георгиев и данни за контакти със сръбската и руската организирана престъпност и боса от световна величина Сретен Йосич. В получената информация е посочено, че зад приватизацията на икономически обекти в Сърбия стои Сретен Йосич, а Христо Ковачки е негово подставено лице. 

Развитието на скандала „кой-кого” във властта изсипва и съдържание на маса скандални СРС-та. Например на 31.07.2008 г. в 15:38 ч. Драгомир Стойнев се обажда на Гамизов, който заявява, че „нещата могат да придобият катастрофален характер”. Стойнев поставя въпроса за кого – Росен (Карадимов) или Петко (Сертов), на което получава отговор, че „Росен ми вдига”. Стойнев предупреждава да не казва имена но телефона. На 31.07.2008 в 17:48 ч. Драгомир Стойнев информира, че грешката е в администрацията – за това, че не е внесено на заседанието на МС (онова, което интересува олигархът), но поема нещата и следващият четвъртък (07.08.2008 г.) „минава”". Гамизов го предупреждава, че „ако стане фал, просто тогава ще стане катастрофата вече”. Гамизов се интересува дали е говорил с „топ-боса” (вероятно Станишев), но Стойнев, който неколкократно му повтаря да не коментират по телефона, го прекъсва отново с молба да няма имена „... Затова моля те!”

Постепенно изплуват и други зависимости – по верижката „Вальо Топлото – Мария Мургина (бивш шеф на НАП) – сина й – фирми – кандидати на партия Лидер”. Изплуват дори едни 8 дка, които Бойко Борисов като кмет на София дал на Христо Ковачки.

- Ето в „Красно село”, така наречения плавателен канал, вие сте дали осем декара близо на Христо Ковачки на „Ню партнерс” фирмата с ваш подпис, ще се окажете ли от подписа си?

Бойко Борисов: Това е нещо... Наказахме главния архитект тогава.

- Наказахте, а защо подписахте?

Бойко Борисов: Защото така ми беше поднесено. (прехвърля отговорността, но главният архитект си остана главен архитект, макар и „наказан” символично).

Изплува как всички политически сили са се разсеяли за влизането на Ковачки в Общинска банка и как години наред не искат да го лишат от нея. Изплуваха и едни неплатени милиони и милиони данъци на държавата. Дори го засъдиха за тях, като наложиха и запор за 143 млн. лева върху негови имущества. 

След протакане повече от 2 години, Софийски градски съд обяви крупния бизнесмен Христо Ковачки за виновен. Осъден е на 5 години изпитателен срок и на скромните три години, при това условно, заради укриването на близо 17 млн. лв. (!) от данъци. За това олигархът ще трябва да заплати и глоба от 20 хил. лв.

Един колега-журналист иронично писа „бълха го ухапала”. Не позна. Дори и бълхичката я нямаше. Защото на втора инстанция, на 29 май 2012 г. Софийският апелативен съд се произнесе в името на народа и отмени изцяло присъдата срещу олигарха. За разлика от първото решение, второто почти не получи обществена гласност. Сагата още се проточи – в края на 2013 г. Върховният съд върна делото за ново разглеждане, а на 14 януари 2014 г. Софийският апелативен съд потвърди оневиняването на олигарха. И настана тишина! 

Тишината от властта! Все пак негови партньори в онези телефонни разговори, записани от СРС-та, днес са министри във властта. И „топ-боса” от онзи разговор е партийният лидер, създал този кабинет. И „фалове” вече няма както предишния път. 

Консултантът-олигарх засега се оказа незаменим. Прекалено навътре е в играта, в скритата икономика – и в родната, и в международната.  Дотолкова, че дори ексцентричността на джапанките, с които е отишъл на официален държавен търг за десетки милиони, са символ за посветените. Джапанките като циничен знак на приватизираната държавна власт – на селящината и могъществото, застанало зад тях и зад него са достойни в този случай и за герб на България.

от фейсбук страницата на Григор Лилов

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар