Неделя, 17 Ноември 2019
Събота, 12 Октомври 2019 17:09

20 корпорации са отговорни за една трета от всички въглеродни емисии

Нови данни показват нагледно как компаниите за изкопаеми горива са продължили да подхранват климатичната криза и да заблуждават обществото, въпреки че са били наясно с опасностите 

Една трета от всички емисии на парникови газове през модерната ера може да се свържат директно с безпощадна експлоатация на световните залежи на нефт, природен газ и въглища от страна на едва 20 компании за изкопаеми горива, пише Guardian.

Нови данни от световно признати изследователи разкриват как тази кохорта от държавни и мултинационални фирми представляват движеща сила зад климатичната криза, застрашаваща бъдещето на човечеството, и как те са продължили да разширяват дейността си, въпреки че са били наясно с опустошителния ефект на индустрията върху планетата.

Анализът, изготвен от Ричард Хийд от Института за климатична отчетност в САЩ – водеща институция в изследването на ролята на петролните гиганти за ескалиращата климатична криза – включва оценка на обемите суровини, извлечени от глобалните корпорации, и последвалите от изгарянето на тези горива емисии след 1965 г. Изследователите са избрали тази година, защото от онзи момент ефектът на изкопаемите горива върху околната среда е бил известен както на ръководещите индустрията, така и на политиците.

Двадесетте водещи  компании в списъка са допринесли за 35% от всички свързани с производството на енергия емисии на въглероден диоксид и метан в световен мащаб. От 1965 г. насам тези емисии възлизат на общо 489 млрд. тона въглеродно-диоксиден еквивалент (GtCO2e).

В групата на най-големите замърсители има както частни корпорации като Chevron, Exxon, BP и Shell, така и държавни компании като Saudi Aramco и „Газпром“.

Сред осемте частни компании в списъка на първо място се нарежда Chevron, следвана плътно от Exxon, BP and Shell. Само тези четири мултинационални корпорации стоят зад повече от 10% от глобалните въглеродни емисии след 1965 г. Производството на 12- те компании, които са държавна собственост, е отговорно за 20% от емисиите през същия период. Най-големият държавен замърсител е саудитската Saudi Aramco, която сама е произвела 4.38% от общия обем.

Майкъл Ман, един от водещите климатолози в света, казва, че тези данни хвърлят светлина върху ролята на компаниите за изкопаеми горива, и призовава политиците да предприемат спешни мерки за ограничаване на дейността им при следващите разговори за климата на високо равнище, които ще се проведат в Чили през декември. „Голямата трагедия на климатичната криза е, че седем и половина милиарда души трябва да платят цената – под формата на деградираща планета – заради интереса на няколко десетки замърсителя да продължават да трупат рекордни печалби. Това, че сме позволили подобно нещо да се случи, представлява голям морален провал на политическата ни система“, заявява той.

Списъкът на най-големите замърсители е изготвен въз основа на отчетеният от компаниите добив на петрол, природен газ и въглища, на базата на което е изчислено какви емисии на въглерод и метан са били произведени по веригата за доставки – от извличането на суровината до крайната употреба на продукта. Изследователите са установили, че 90% от емисиите, свързани с 20-те компании, идват от крайното използване на техните продукти за гориво и други цели. Една десета е свързана с процесите на добив, рафиниране и транспортиране на произведените горива.

Guardian е отправил въпроси и към 20-те компании в списъка, като само седем от тях са отговорили. Някои от тях настояват, че не са директно отговорни как добитите от тях петрол, газ или въглища се използват от потребителите. Няколко оспорват твърденията, че екологичният ефект от изкопаемите горива е бил известен още в края на 50-те години, или че индустрията е действала колективно, за да забави вземането на мерки по въпроса.

Повечето компании изрично заявяват, че приемат климатичната наука, а в добавка към това някои твърдят, че подкрепят заложените от Парижкото споразумение цели за намаляване на емисиите и ограничаване на ръста на температурите до 1.5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива. Всички отговорили на въпросите посочват усилията, които полагат за инвестиции във възобновяеми или нисковъглеродни енергийни източници, и настояват, че компаниите от сектора имат важна роля в намирането на решение за климатичната криза. Китайската PetroChina заявява, че е отделна компания от предшественика си China National Petroleum, така че не е отговорна за въглеродните емисии в миналото. (Отговорите на компаниите могат да бъдат прочетени тук).

Новото изследване надгражда досегашната работа на Хийд и екипа му, насочена към историческата роля на компаниите за изкопаеми горива. Ефектът от емисиите, свързани с добива и употребата на нефт, природен газ и въглища е огромен. Споредпубликувано през 2017 г. изследване, емисиите на въглероден диоксид и метан от 90-те най-големи индустриални производители на горива са отговорни за почти половината повишаване на глобалната температура и близо една трета от повишаването на морските равнища между 1880 и 2010 г.

Резултат с изображение за Revealed: the 20 firms behind a third of all carbon emissions

Принос на компаниите за замърсяването в млрд. тона въглероден еквивалент. Черно: държавни компании, жълто – компании, собственост на частни инвеститори.

Авторите на новото изследване подчертават, че е нужно да се разгледа историческата отговорност на компаниите за климатичните промени. „Тези компании и техните продукти носят значителна отговорност за извънредната климатична ситуация. В продължение на десетилетия те колективно са действали за забавяне на действията на национално и глобално ниво, и вече не могат да се крият зад димната завеса, че потребителите са отговорната страна. Ръководителите на петролни, газови и въглищни бизнеси дерайлират прогреса и пробутват празни приказки. Техният огромен капитал, техническа експертиза и морални задължения би трябвало  да са насочени към улесняване, а не предотвратяване на прехода към нисковъглеродна икономика“, казва Хийд.

Той заявява, че 1965 г. е била избрана за стартова точка в изследването заради скорошни разкрития, че към онзи момент негативните ефекти от въглеродните емисии вече са били известни на компаниите и политиците, най-вече в САЩ. През ноември с. г. администрацията на президента Линдън Джонсънпубликува доклад, подготвен от Панела по замърсяване на околната среда към Научният консултативен съвет, който описва вероятният ефект от продължителното производство на изкопаеми горива върху глобалното затопляне. През същата година президентът на Американския петролен институт заявява следното по време на годишната конференция на институцията: „Една от най-важните прогнози (в доклада на президента) е че чрез изгаряне на въглища, петрол и природен газ към атмосферата на Земята бива добавян въглероден диоксид с такъв темп, че към 2000 г. топлинният баланс ще е толкова променен, че е възможно да предизвика значителни промени, надхвърлящи местните и дори национални усилия“.

„Водещите компании и индустриални асоциации са били наясно, или съзнателно са игнорирали заплахата от климатични промени в резултат на използването на техните продукти още от края на 50-те“, изтъква Хийд. Изследването на неговия екип цели да държи отговорни компаниите, които са най-големи замърсители, и да измести обществения и политически дебат от досегашния фокус върху индивидуалната отговорност. През миналата година ООН излезе с предупреждение, че светът разполага само с 12 години, за да избегне най-лошите последствия от необузданото повишаване на глобалните температури.

Изследването показва, че много от най-големите замърсители са всеизвестни частни компании, които са изхарчили милиарди едновременно да лобират пред правителствата и едновременно с това да се представят пред публиката като климатично отговорни. Публикуван по-рано тази година доклад разкрива, че петте най-големи частни енергийни компании харчат по близо 200 млн. долара годишно за да забавят, контролират или блокират политики, насочени към решаване на проблема с климатичните проблеми.

„Тези компании имат значителна морална, финансова и законова отговорност за климатичната криза. Макар потребителите, от отделни индивиди до корпорации, са крайните емитенти на въглероден диоксид, Институтът за климатична отчетност съсредоточава работата си върху компаниите за изкопаеми горива, които контролират клапаните и лостовете, определящи мащаба на въглеродните емисии и темпа, с който се преминава към алтернативни горива“, казва Хийд.

Измиране или изтребление? 

В коментар към изследването, колумнистът на Guardian Джордж Монбио казва, че е време да спрем да говорим за „шестото голямо измиране на видовете“ и откровено да заявим, че става въпрос за „първото голямо изтребление“. Той цитира историкът-природозащитник Джъстин Макбриън, според когото определянето на течащото в момента унищожение на живи системи (включително човешки общества) като поредно „изчезване“ създава впечатление, че става въпрос за инцидент без виновник.

„Макар всички да сме участници в това първо голямо изтребление, нашата отговорност не е разпределена равномерно. Влиянието на по-голямата част от хората по света е минимално. Дори хората от средната класа в богатите страни, чието влияние е значително, са водени от система на мислене и действие, която до голяма степен е оформена от корпорациите“, изтъква Монбио.

Той добавя, че дори докато собствените им учени са предупреждавали, че продължителният добив на изкопаеми горива може да има „катастрофални“ последствия, петролни компании са наливали огромни количества пари, за да спъват всякакви действия на правителствата. „Те финансират тинк-танкове и плащат на пенсионирани учени и фалшиви граждански движения да сеят съмнение и презрение към климатичната наука. Те спонсорират политици, най-вече в Конгреса на САЩ, за да блокират международните усилия за ограничаване емисиите на парникови газове. Същевременно инвестират и в „зелено“ препиране на публичния си образ“, пише Монбио.

Журналистът изтъква, че тези усилия продължават и в момента – компании като Shell и Exxon плащат за рекламни кампании, заблуждаващи публиката, че те прехвърлят дейността си към възобновяемите енергийни източници. Реалността обаче е различна. От годишният отчет на Shell се разбира, че през миналата година компанията е инвестирала 25 млрд. долара в петрол и газ. Там обаче липсват данни каква част от толкова възхваляваните ѝ инвестиции са в нисковъглеродни технологии. Компанията не е успяла да даде данни за това и в отговор на въпросите на Guardian.

„Индустрията не само не намалява производството на изкопаеми горива, но и възнамерява през следващите 10 години да инвестира близо 5 трлн. долара в разработване на нови находища. Те съзнателно извършват екологичен геноцид„, казва Монбио. По думите му обаче най-голямата и най-успешна лъжа на енергийните корпорации е друга – че случващото се е въпрос на потребителски избор. Макар компаниите да твърдят, че не са отговорни за нашите решения дали и как да използваме продуктите им. „Нашият живот обаче е вграден в система, която е тяхно творение – политическа, икономическа и физическа инфраструктура, която създава илюзията за избор, докато реално го ограничава“.

„Не сме водени от идеология, която е толкова позната и преобладаваща, че дори не я разпознаваме като идеология. Нарича се консуматорство. Тя бе изработена с помощта на умели рекламни спецове и търговци, на корпоративната култура на „знаменитостите”, както и на медиите, които ни представят като ползватели на стоки и услуги, вместо като създатели на политическа реалност. Тази идеология е бетонирана чрез транспорта, градското планиране и енергийните системи, които правят добрите избори практически невъзможни. Тя се разпространява като зараза в политическите системи, които биват систематично подчинявани чрез лобизъм и политическо финансиране – докато се стигне до това политическите ни лидери вече да не представляват нас, а вместо това да работят за плутократите, които ги спонсорират“, пише Монбио.

Половин век на отрицание – хронология на климатичната криза

1959

Физикът Едуард Теле казва на Американския петролен институт (API), че 10% увеличаване на въглеродния диоксид ще е достатъчно за стопяване на ледените шапки и потопяване на Ню Йорк под вода. „Смятам, че това химическо замърсяване е по-сериозно, отколкото повечето хора са склонни да вярват. “

1965

Научният консултативен съвет на президента Линдън Джонсън декларира, че „замърсителите са изменили в глобален мащаб съдържанието на въглероден диоксид във въздуха“, ефектите от което „биха могли да са вредни от гледна точка на човешките същества“. Обобщавайки констатациите, ръководителят на API предупреждава индустрията, че „времето изтича“.

1970

През това десетилетие Shell и BP започват да финансират научни изследвания във Великобритания, за да проучат влиянието на  парниковите газове върху климата.

1977

Според заведено наскоро съдебно дело, през 1977 г. учени, работещи за Exxon, са предупредили ръководството на компанията, че има „непреодолим“ консенсус, че изкопаемите горива са отговорни за увеличаването на въглеродния диоксид в атмосферата.

1981

Бележка за вътрешно ползване на Exxon предупреждава, че „определено е възможно“ емисиите на въглерод, произхождащи от 50 годишния план на компанията „по-късно да доведат до ефекти, които наистина ще бъдат катастрофални (поне за значителна част от населението на Земята)“.

1988

Ученият от НАСА Джеймс Хансен свидетелства пред Сената на САЩ, че е засечен „парников ефект, който в момента изменя климата“. По време на кампанията за президентските избори, Джордж Буш-баща заявява: „Тези, които мислят, че сме безсилни да направим каквото и да е относно парниковия ефект забравят за ефекта на Белия дом… Като президент, аз възнамерявам да направя нещо по въпроса“.

1988

Поверителен доклад, изготвен за комисията по защита на околната среда, констатира, че въглеродният диоксид може да повиши температурите с 1 до 2 градуса по Целзий през следващите 40 години, като тези промени могат да са „най-големите в записаната история“. Авторите на изследването призовават енергийната индустрия да предприеме спешни действия. „Докато се стигне до момента, в който глобалното затопляне стане отчетливо, може би ще е твърде късно за предприемане на ефективни контрамерки за намаляване на ефектите или дори стабилизиране на ситуацията“, изтъкват те.

1989

Бизнес групи в САЩ създават „Глобална климатична коалиция“ (GCC) – лобистка група, действаща за оспорване на науката за глобалното затопляне и забавяне на действията за понижаване на емисиите. Exxon, Shell и BP се присъединяват между 1993 и 1994 г.

1990

Exxon финансира две изследвания, на д-р Фред Сийц и д-р Фред Сингър, които оспорват консенсуса на климатичната наука. Двамата преди това са били спонсорирани от тютюневата индустрия и са поставяли под въпрос риска от пушенето. Сингър отрича да е финансиран от тютюневата или енергийната индустрия и настоява, че финансовите му отношения не влияят върху работата му.

1991

Изготвен от Shell филм, наречен „Климат на загриженост„, признава, че съществува вероятност „за промяна, по-бърза от когато и да било след ледниковата епоха, промяна, която вероятно ще е твърде бърза, за да може животът да се адаптира без тежки размествания“.

1992

На среща на високо равнище в Рио де Жанейро е подписано първото международно споразумение за стабилизиране на парниковите газове и предотвратяване на опасни смущения е климатичната система, причинени от човешката дейност. Това установява рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. Буш старши заявява: „САЩ възнамеряват да бъдат водещият световен лидер в опазването на глобалната околна среда.“

1997

Два месеца преди климатичната конференция в Киото, Mobil (която по-късно се слива с Exxon), публикува във вестник  New York Times реклама, гласяща: „Нека си признаем: науката за климата е твърде несигурна, за да изисква план за действие, който би могъл да потопи икономиките в хаос“.

1998

САЩ отказват да ратифицират протокола от Които след острата съпротива на петролни компании и GCC.

2009

Щатският сенатор Джим Инхоф, чиито най-големи донори са от петролната и газова индустрия, предвожда кампанията за дезинформация „климатгейт“, атакуваща учените при започването на решаващата конференция на ООН за климата в Копенхаген.

2013

Изследване на Ричард хийд, публикувано в журнала Climatic Change, разкрива че 90 компании са отговорни за две трети от въглерода, навлязъл в атмосферата след началото на индустриалната епоха.

2016

Американският петролен институт премахва от сайта си твърдението, че човешкия принос за климатичните промени е „несигурен“.

2017

Exxon, Chevron и BP даряват по поне 500 000 долара за церемонията по встъпване в длъжност на Доналд Тръмп.

2019

Генералният секретар на ОПЕК Мохамед Баркиндо заявява, че кампаниите за опазване на климата представляват най-голямата заплаха за индустрията, и твърди, че те подвеждат обществото с ненаучни предупреждения за глобалното затопляне.

"Барикада" / baricada.org

Медия

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар