Четвъртък, 27 Февруари 2020

Вторник, 21 Януари 2020 13:54

Съдиите с грантовете на война срещу свободата на словото

Как бившият председател на ССБ Атанас Атанасов изгуби дело срещу в-к "Труд" и предизвика прецедент в практиката на Софийския градски съд

Точно преди година бившият председател на Съюза на съдиите в България – съдията от Градския съд Атанас Атанасов изгуби на първа инстанция делото, по което претендира за общо 15 000 лв. обезщетение заради четири коментара, публикувани в "Труд" във връзка с дейността на политизирания ССБ и непрестанните провокации срещу работата на прокуратурата и на Висшия съдебен съвет.
 
Съдия Мария Карагьозова от Софийския районен съд, която не е член на ръководената допреди година и половина от Атанасов съдийска организация, защити правото на медиите да критикуват магистратите за отделни техни противоречиви решения и особено за прокарването на лобистки и политически интереси в съдебна власт, което несъмнено е сред причините за ниското обществено доверие към правосъдието. На десет страници Карагьозова излага подробно мотивите за решението, като отбелязва, че като съдия Атанас Атанасов е публична личност, която многократно се е изявявала по проблемите на правораздаването, включително и публично е критикувал магистрати, което прави "естествено и нормално действията му да бъдат анализирани от журналисти и медии, както и да се търпи по-голяма степен на критика и внимание към личността му".
 
От какво е недоволен съдия Атанасов?
 
Атанасов е недоволен от четири коментарни публикации на "Труд" от 2016 и 2017 г., които разкриват схемите, по които соросоидните неправителствени организации получават чуждо финансиране. В една от статиите се засяга законодателно изменение, прието от Народното събрание, което позволи "осветяването" на членството на магистратите в съсловни и дори в тайни организации. Третата статия, от която наказателният съдия недоволства, е озаглавена "Защо оставането на грантовете на съдиите е полезно?". Тя е посветена също на решение на парламента, с което депутатите се отказаха от първоначалния си замисъл да ограничат всяко чуждо финансиране на магистратските НПО-та. А четвъртата статия на "Труд", заради която Атанасов претендира за обезщетение, има за заглавие питане, което мнозина българи си задават всеки ден: "Защо няма ефективни присъди за корупция?"
 
В подкрепа на решението, че претенциите са неоснователни, са и две съдебно-счетоводни експертизи на финансите на ССБ, приети по делото, защото те потвърждават изложеното във вестника. Така се оказва, че през 2016 г. ССБ е получил приходи в размер на 165 328, 55 лв., от които само 8 699 лв. от членски внос. 150 000 лв. са от грант на фондация "Америка за България". За 2017 г. приходите са 75 629, 83 лв., от които като членски внос са събрани 9 490 лв., а 62 179, 75 лв. са получени от грантове, включително и от правителството на Нидерландия.
 
Наред с това съдия Карагьозова обяснява на колегата си, че няма как да е засегнат от това, че в една от публикациите пише, че е участвал в съвет за съдебната реформа в Министерството на правосъдието. "Няма как да се засегне доброто име на някого, когато това име се свързва със Съвета за съдебна реформа към МП, въпреки че първата от разглежданите статии съдържа множество критики за работата на този съвет", пише съдийката.
 
Отхвърлени са претенциите на Атанасов и по повод разкритията в "Труд", че именно заради недоволство на представлявания от него ССБ преди три години работата си губят двама варненски журналисти. Те са уволнени, защото софийски съдии пишат до собственика на сайта.
 
С решението си СРС потвърждава верността и на публикацията на в-к "Труд" от 7 април 2016 г., която разкрива, че в недалечното минало съдебен състав, в който влизат Атанасов и "гнилата ябълка" Румяна Ченалова, не приема протеста на прокуратурата срещу оправдателните присъди на две лица, които месец и половина след смъртта на дете, причинена от рак на белите дробове, изравят трупа му, за да се гаврят с него. "Гнилата ябълка" Ченалова и председателят на ССБ (Ат. Атанасов – бел. ред.) не намират за основателни доказателства срещу извършителите на престъпното деяние", написа преди близо четири години "Труд". "За да се провери истинността на написаното в статията в тази u част, е изискано и прието като доказателство по делото посоченото съдебно решение. Въз основа на него съдът констатира, че съдия Атанасов действително е бил част от въззивен съдебен състав, който е постановил решение, с което е потвърдил оправдателна присъда по повдигнато обвинение за престъпление по чл. 325, ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК, осъществено чрез изравяне на тленни останки от гробно място и извършване на полово сношение с труп. Наистина, един от подсъдимите по делото, които са оправдани, е бил рецидивист. По силата на процесуалния закон, това съдебно решение е окончателно и решава повдигнатия пред съда правен спор със силата на присъдено нещо. Но това не означава, че гражданите, в лично качество или чрез свои организации, или журналисти чрез печатно или друго средство за масова информация, не могат да коментират, оценяват, изказват мнения за постановеното решение и мотивите в него", пише съдийката, която цитира и чл. 40, ал.1 от Конституцията, регламентиращ правото на свобода на медиите.
 
С логична последователност и сериозна задълбоченост, съдия Мария Карагьозова се аргументира защо е отхвърлила и още няколко претенции на Атанасов спрямо четирите публикации в "Труд". Оказва се, че съдията е недоволен и от публикуването на добре известна снимка, направена в столично кафене, в което той, друг тогавашен член на ръководството на ССБ – съдия Весислава Иванова, проваленият бивш правосъден министър Христо Иванов и освободеният от представителството на Европейската комисия в София агент Юрий Тавание, планират поредните си провокации срещу правосъдната система. "Не е нарушение на журналистическата етика публичните личности, сред които е и ищецът, да бъдат снимани на публични места", контрира съдийката.
 
Най-любопитен е моментът, че Атанасов се ожалил и от свързването му в една от статиите с т. нар. олигархичен кръг "Капитал". "По делото не се намериха доказателства, въз основа на които да се установи този кръг какво всъщност представлява – НПО, гражданско сдружение, обединение или нещо друго. От доказателствата по делото не става ясно дали действително съществува такъв клуб, каква е неговата дейност и позволена ли е от закона. Затова и преценката дали свързването на ищеца по някакъв начин с някакъв "Клуб Капитал" е обидна, позоряща или компрометираща е невъзможна", се посочва в решението на СРС.
 
Масови отводи на съдии от СГС
 
След като загуби делото пред СРС, Атанас Атанасов създаде същински прецедент. В продължение на цяла година около 25 съдии от Софийския градски съд, където правораздава жалбоподателят, бяха принудени да си направят отводи. Любопитна подробност е, че част от магистратите с отводи са членове на ръководните органи на ССБ, чието ръководство след Атанасов пое съдия Калин Калпакчиев, председател на съдебния състав, освободил предсрочно осъдения за умишлено убийство Джок Полфрийман.
 
Следващото заседание на СГС по делото на Атанасов срещу неудобните за него коментари на "Труд" все пак е нарочено, този път за средата на месец май 2020 г., а междувременно председателят на Градския съд писа до ВСС да се приемат мерки, заради зачестилите случаи на отводи на съдии по различни дела. Проблем, за чието задълбочаване, макар и в символична степен, има и самият съдия Атанасов с абсурдното му желание да се опита да наложи мракобесна цензура, като иска колегите му, с които всеки ден е заедно, да отсъдят в негова полза обезщетение, защото, видиш ли, един вестник си позволил да критикува част от българските магистрати.
 
За съжаление, обаче, зачестяват случаите, при които всяка критика и изразено несъгласие с догмите на неолибералната и джендър идеология, незабавно стават обект на яростен отговор, в това число и чрез съдебно преследване. Но какво се случва, ако една определена група съдии използват съдебната система в опит да се разправят с инакомислещите? И как може да се определи ситуация, при която съдия иска от съда, в който правораздава, да осъди вестник, защото не e доволен от критичното съдържание на коментарите по адрес на политизираната и финансирана от чужди фондации и държави неправителствена организация, която ръководи. Единствено като опит за мракобесна цензура. Парадоксалното е, че преследването на неудобните медии се извършва именно от тези, които иначе не спират да пропагандират, че "Репортери без граници" държи България на 111-то място по свобода на словото.
 
Съдии на семинар, бистрят разправа с инакомислещите
 
Съдиите с грантове, както са известни членовете на Съюза на съдиите в България, ще се съберат на двудневен семинар в луксозен хотел в центъра на София на 6 и 7 февруари, за да обсъждат как да се разправят с критиците на политическата им дейност, която от години осъществяват, макар тя да е забранена и да е в противоречие с етични правила на българските магистрати. И ако сбирката е поредната, платена с поредния грант от чужд донор, то имаме друг далеч по-опасен прецедент – използването на правосъдието за ограничаване на свободата на словото, което прави срещу в-к "Труд" бившият председател на ССБ – съдията от Градския съд Атанас Атанасов.
 
 
 
Заради неговата значимост по въпроса за свободата на медиите и защитата на независимостта на съдиите, "Правен свят" публикува цялото решение на СРС:
 
Решение № 17949 от 21.01.2019  град София, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД – I ГО, 30-ти състав
 
Ищецът А. С. А. с адрес: [населено място],  [улица], Съдебна палата, чрез пълномощника си адв. Е. Л., със съдебен адрес: [населено място] 1000,  [улица] е предявил иск за сумата от 15 000 лв., представляващи неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба против  [фирма] с ЕИК[ЕИК], с адрес на управлание: [населено място],[жк],  [улица], със съдебен адрес: [населено място],  [улица], ет.4, чрез адв. И. Й.-Т..
Ищецът твърди, че непозволеното увреждане е причинено от поредица от статии в интернет /онлайн/ изданието на ответника – "trud.bg", където до датата на исковата молба, в продължение на около две години, се публикуват особено непристойни и неверни по съдържание статии, които визират ръководството на Съюза на съдиите в България и лично ищеца. Атаките не представлявали съдържателна критика към дейността на Съюза на съдиите, а имали за обект конкретни негови членове, които публично са известни като представители на организацията и са избрани от колегите си свободно.
 
Правната квалификация на предявените искове е по чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът е получил препис от исковата молба, ведно с приложените към нея документи и е депозирал отговор в срок – на 21.02.2018г. и на 29.02.2018г. Предявените искове се оспорват по основание и размер.
 
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. чрез изготвените и приети като доказателство по делото съдебна компютърно-техническа и съдебно-счетоводни експертизи се установи следното във фактическо отношение:
 
Ищецът А. А. е съдия с повече от 20 години юридически стаж, през който последователно е бил съдебен кандидат в Окръжен съд Пловдив, младши съдия в Софийски градски съд, съдия в Софийски районен съд и от 01.12.2008г. досега съдия в Софийска градски съд. Считано от 31.05.2012г. ищецът е повишен в ранг "Съдия във ВКС и ВАС". Той е съдия в наказателното отделение на СГС. От документите съпътстващи периодичната атестация за оценката на работата му като магистрат, проведена през 2013 година се установява, че съдия А. е получил най – високата - много добра оценка за работата си, обективирана в 98 точки от възможни 100, съответстващи на изключително изпълнение на възложената работа, съгласно установените критерии за оценка от В.. За периода на атестирането – от 01.07.2009г. до 30.06.2013г. той е работел при много висока процентна натовареност спрямо средно разгледаните и спрямо средно свършените дела в наказателното отделение, която е над 100%. Комисията по професионална етика към СГС е дала становище, че поведението на съдия А. в и извън службата е съобразено с повишените стандарти за поведение на магистрата и то изцяло съответства на високите етични стандарти на българския съдия.
 
При предявяване на иска за обезвреда на неимуществени вреди, ищецът А. А. е изпълнявал изборната длъжност председател на управителния съвет на Съюза на съдиите в България /С./, което се установява от справка от информационния сайт на този съюз, представена по делото. С. на съдиите в България е юридическо лице с нестопанска цел определен да извършва дейност в обществена полза. Съгласно устава на този съюз, той е независима, доброволна, професионална организация, обединяваща съдиите в България и съдействаща за защита на техните професионални, интелектуални, социални и материални интереси, за укрепване на престижа на съдилищата в България.
 
По делото е събран многоброен доказателствен материал. Като писмени доказателства са приети много на брой статии отнасящи се до различни аспекти от правораздавателната дейност на съда, от дейността на главния прокурор, от дейността на С., от работата на МП, съдържащи факти, оценки, становища, проучвания и пр. Събрани са гласни доказателства. Изпълнени са две съдебно-счетоводни експертизи и една съдебна компютърно-техническа експертиза.
При преценка на доказатествената съвкупност, съдът изходи от предмета на доказване, очертан от посочените в исковата молба четири статии, а именно: 1. "Спешно отпускат милиони на Н.-тата около Х. И." и подзаглавие: "Упорството на правосъдния министър Е. З. за приемане на Пътната карта може да се обясни с лобисткият натиск, който пряко заинтересованите кръгове й оказват" от 07.04.2016г.; 2. "Съдебната реформа е за истински юристи и държавници", с подзаглавие: "Ще бъдат ли "осветени" зависимите магистрати – решават утре депутатите. С. на съдиите в България демонстративно се занимава с политически протести" от 26.07.2016г.; 3. "Защо оставането на грантовете на съдиите е полезно? от 01.08.2017г. и 4. "Защо няма ефективни присъди за корупция?" от 28.11.2017г.
Съгласно изготвената по делото съдебна компютърно-техническа експертиза, тези статии са публикувани в "Онлайн" сайта на в. "Труд". Процесният сайт /trud.bg/ е собственост на  [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к.1756,  [улица], което дава положителен отговор на въпроса за наличие на  пасивна материална и процесуална легитимация на ответника по делото. Статиите са налични в архива на сайта на в. "Труд" /trud.bg/ и по време на провеждане на делото. Съгласно експертизата, налице е пълна идентичност между публикациите в сайта "trud.bg" и хартиените копия в кориците на делото.
 
По делото са изпълнени съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, които дават отговор на въпросите: 1. Какъв е размерът на получаваните от С. финансови средства от трети лица и организации по години за 2016г. и 2017г.; 2. Какъв е размерът на сумите, които са получени и отчетени като суми по проекти, включително за разходите по пера: отчетени като изхарчени за лекции, командировъчни и др., за 2016г. и 2017г.; 3. Да се посочи получавал ли е ищецът възнаграждения във връзка с изпълнението през 2016г. и през 2017г. на американски и холандски проект, в какъв размер и на кои дати?
Съгласно констатациите и заключенията на вещото лице по тези експертизи, през 2016г. в С. са реализирани приходи в общ размер на 165 328,55лв., от които: за финансиране на текуща дейност – 150 000лв., приходи от членски внос – 8 699лв.; други приходи от дейността – 6 620лв., приходи от лихви – 0,30лв. и приходи от валутни операции – 9,25лв.
През 2017г. са реализирани приходи в общ размер на 75 629,83лв., от които: за финансиране на текуща дейност – 62 179,75лв., приходи от членски внос – 9 490лв.; други приходи от дейността – 3 960лв., приходи от лихви – 0,04лв. и приходи от валутни операции – 0,04лв.
В приходите са включени и приходите от два действащи договора: По Договор от 24.01.2016г. сключен с Правителството на Х. с наименование на проекта "Д. практики по управление на съдилищата", по който през 2016г. няма получени финансови средства, а през 2017г. са усвоени 24 110 евро равни на 47 155,06лв. По Договор от 22.07.2015г. за отпускане на гранд No.C..0106.20140505, сключен с фондация "Америка за България", през 2016г. са получени 150 000лв., а през 2017г. няма получени финансови средства.
По т.нар. Холандски проект, основан на посочения по-горе договор през 2016г. С. е направил разходи в общ размер на 82 774,75лв., а през 2017г. по същия разходите са в общ размер на 103 553,52лв.
По т.нар. Американски проект, с посочен по – горе договор, изразходваните суми от С. през 2016г. са в общ размер на 97 981,20лв., а през 2017г. изразходваните суми са в общ размер на 112 382,64лв.
 
При извършена проверка на лицата получили възнаграждения, във връзка с изпълнението на проектите, експертизата не е установила изплатени суми на съдия А. А..
При установеното във фактическо отношение, съдът счита от правна страна следното:
        Изводът за основателност или неоснователност на предявения главен иск следва да бъде основан на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, съгласно която този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
        Съдът следва да установи дали текстът на четирите процесни статии обективира противоправно деяние, което е извършено виновно от страна на лица, на които е възложена работа от ответника. Налице ли е вреда от извършените действия /деяния/. Налице ли е причинна връзка между деянието и уврежданията, които са настъпили за ищеца, съобразно твърденията му по делото- по вид, характер, продължителност. Трябва да се установи качеството на издател на ответника  [фирма] на интернет сайта "trud.bg", където са публикувани статиите и на възложител на работата, обективирана в тях. 
       Ищецът А. С. А. твърди, че непозволеното увреждане произтича от конкретни неверни нападки и хули по негов адрес, които са особено неприемливи и се съдържат в статии със злосторническо и охулващо съдържание, а именно:
 
   1."От Труд онлайн" – 07.04.2016г., заглавие на статия: "Спешно отпускат милиони на Н.-тата около Х. И." и подзаглавие: "Упорството на правосъдния министър Е. З. за приемане на Пътна карта може да се обясни с лобистният натиск, който пряко заинтересованите кръгове й оказват".
      Според ищецът в статията името на съдия А. е свързано с участие в Съвета за съдебна реформа към МП, със съдебният състав оправдал двама мъже, единият от които рецидивист, по дело с обвинение за изравяне на детски труп и последвали некрофилски действия. Ищецът е подчертал текст със следното съдържание:
      - "И понеже общественото доверие към съдебната власт е ниско, особено заради наказателната политика на държавата и липсата на осъдителни присъди, няма как да избегнем факта, че сред членовете на Съвета за съдебна реформа е наказателният съдия от СГС – А. А.";
       - "добре би било формалният председател на С. /формален, защото в магистратските среди е добре известно, че активността на върхушката на съдийския съюз по политически и властови въпроси се дължи на съдийки К.-Т."/;
       - "Съдебният състав начело с А. и Ч. не приема протеста на прокуратурата срещу оправдателните присъди на прекия извършител на гнусното престъпление и неговия съучастник, които месец и половина след смъртта на детето, причинена от рак на белите дробове, изровили трупа му, за да се гаврят с него."Гнилата ябълка" Ч. и председателят на С. не намират основателни доказателства срещу извършителите на престъпното деяние".
       Цитирани са части от статията отнасящи се до "пари в джобовете на "правилните" граждански организации, които покрай няколко анализчета ще спретнат и няколко протеста като бонус – дали с искане на оставка на главния прокурор Ц. или на премиера Б., а може и на двамата, прокуратурата ще продължава да бъде сочена като отговорна за всичката несправедливост, а съдът ще продължи да издава оправдателни присъди – дали на рецидивист за гавра с бебешки труп, дали… и т.н…".
 
      2. "От Труд онлайн" – 26.07.2016г., със заглавие на статия: "Съдебната реформа е за истински юристи и държавници", с подзаглавие: "Ще бъдат ли "осветени" зависимите магистрати – решават утре депутатите. С. на съдиите в България демонстративно се занимава с политически протести". 
      В текста на статията ищецът акцентира на думи и текст като: "върхушката на С.", "управлява стотици хиляди евро по проекти, от които повечето магистрати никога не са могли да се възползват". 
       В подзаглавието "Съдийското самоуправление – параван за олигархично и лобистко правосъдие" се акцентира на думите "олигархично и лобистко правосъдие", "лобисткото предложение", "малките групи зависими магистрати от С. по места, подсигурени с подкрепата на олигархични медии и финансово мотивирани", "политици еднодневки, грантови доносници и зависими магистрати".
 
      3. "Труд" – 01.08.2017г. /"trud.bg"/, със заглавие на статия: "Защо оставането на грантовете на съдиите е полезно?". 
      Ищецът акцентира на текста: "Все пак, освен запазването на "грантовото финансиране" приоритетно за съществуването на олигархично зависимата върхушка на С., се оказва и запазването на анонимността на членския състав на съсловната организация", "Щастливи са от С. и присъдружните им "дотирани" с парите на мизантропа Д. С. неправителствени организации у нас". 
      От подзаглавие: "Какво разбрахме от "Борбата" за запазване на грантовете?" се акцентира на текста: 
      - "Политически и олигархично обвързани съдии има. И те са тези, които са в ръководството на Съюза на съдиите в България…С. е проксито в правосъдието на същите олигархични кукловоди, които инвестираха огромни ресурси в създаването на партийните ГМО-та "Да, България" и Нова Република, но се провалиха";
      - "Върхушката на С. изобщо не се интересува от правосъдие. Признаха го самите ръководни представители на "грантовата" съсловна организация. Забележителна е наистина енергията на тези магистрати, които бранят хонорарите си за лекции, екскурзии и командировки, но и тоталната им безчувственост по въпроса за бавното правосъдие…". "В голяма степен, общественото мнение към съдиите у нас е такова и в резултат именно на "грантовото субсидиране" на една /полу/сектантска върхушка, която е затънала в опити за кадруване и овладяване на съдебната власт, се е капсулирала до такава степен, че се е превърнала в тумор за справедливостта и "върховенството на закона".
 
       4. "От Труд" – 28.11.2017г. /"trud.bg"/.
       Ищецът твърди, че под статия със заглавие: "Защо няма ефективни присъди за корупция?" се намира снимка, на която е и той. От текста на статията се акцентира на следния текст: "През 2011г. И. и настоящият председател на С. съдия А. А. са участници в т.нар. "Клуб Капитал", който демонстрира амбициите на задкулисието да овладее съдебната система."
     Ищецът твърди, че изложеното в процесните статии е изцяло невярно и излага твърдения за неговата противоправност и увреждащ характер.
 
     В разглежданият гражданско-правен спор ответникът  [фирма] твърди, че в процесните статии не са употребени обидни думи и изрази, които да са от такова естество, че да накърняват достойнството и честта на човек. Твърди, че темата на статиите е съдебната реформа в страната в цялост, че в тях се коментират и анализират обществено значими и важни политически, съдебни и законодателни процеси и факти, в които името на съдия А. се спомената общо и само шест пъти. Твърди се, че статиите не съдържат унизителни квалификации или епитети по отношение на личността на ищеца, липсва негативно и противоправно отношение към него. Според ответникът цитираните в исковата молба статии не са с невярно съдържание, нямат негативен подтекст, не са позорящи по някакъв начин. Ответникът казва, че написаното в статиите представлява коментар и анализ на събития и процеси в областта на законодателната, съдебната и политическата система с висок обществен интерес. Публикуването им е израз на конституционно гарантираната свобода на изразяване на авторите на статиите. 
      От страна на ответника от съществено значение се счита факта, че ищецът е съдия, публична личност. Многократно е имал публични изяви по въпроси, които са свързани с проблемите на правораздаването. Публично се е изказвал критично за свои колеги и магистрати от В.. При това положение е естествено и нормално действията му да бъдат анализирани от журналисти и медии, както и да се търпи по-голяма степен на критика и внимание към личността му.
 
      При така очертания предмет на доказване в исковата молба, изложен по-горе и представен на страните с проекта на доклад по делото, по който те не възразиха, и съдът го обяви за окончателен, съдът счита предявените искове за неоснователни и недоказани, поради следното:
       Статиите, озаглавени: "Спешно отпускат милиони на Н.-тата около Х. И." с подзаглавие: "Упорството на правосъдния министър Е. З. за приемане на Пътната карта може да се обясни с лобисткият натиск, който пряко заинтересованите кръгове й оказват" от 07.04.2016г.; "Съдебната реформа е за истински юристи и държавници", с подзаглавие: "Ще бъдат ли "осветени" зависимите магистрати – решават утре депутатите. С. на съдиите в България демонстративно се занимава с политически протести" от 26.07.2016г.; "Защо оставането на грантовете на съдиите е полезно? от 01.08.2017г. и "Защо няма ефективни присъди за корупция?" от 28.11.2017г., публикувани от ответника  [фирма] не обективират в своето съдържание противоправно деяние насочено срещу ищеца А. А.. 
       За да е противоправен текста на посочените статии те трябва да засягат лични граждански и човешки права, да уронват доброто име на ищеца, да съдържат компромати, целящи насаждане на негативни впечатления, а също и на обидни, рушащи престижа на ищеца квалификации. Противоправният текст съдържа думи, изрази и твърдения, които накърняват достойнството на личността на ищеца, по неприемлив начин от правна гледна точка засяга упражняването на основни права на личността и правото й на добро име, като основни ценности. Текстът е противоправен ако съдържа необосновани обвинения. Само публикуването на такъв текст може да обоснове наличие на вина и да доведе до увреждащи резултати.
       В контекста на изложеното, разглежданите по делото статии не само че не засягат, но и не могат да засегнат нито едно човешко право на ищеца, защото такива са правото на живот, на физическа неприкосновеност. Процесните статии по никакъв начин не могат да нарушат забраната за подлагане на мъчения, на жестоко, безчовечно отношение, които са свързани с основни човешки права. Статиите не засягат личната свобода и неприкосновеност. Съдържанието на тези права е посочено в чл. 30 от Конституцията на РБ и е очевидно, че няма как с осъществяване на журналистическа дейност тези права да бъдат засегнати.  
       Сред гражданските права са: правото на труд, на жалби, предложения и петиции, правото на сдружаване, правото на събрания и манифестации, правото да се търси, получава и разпространява информация, правото на образование и всички други, регламентирани в глава втора от Конституцията на РБ. Процесните статии не засягат нито едно от прокламираните в Конституцията граждански права на ищеца. 
      Твърденията си за осъществен по отношение на него деликт, ищецът основава на нарушаването от страна на авторите на статиите на разпоредбите на чл. 39, ал.2 и на чл. 41, ал.1, изр. 2 от КРБ. Съгласно същите, правото на изразяване на мнение и на разпространяването му чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Всеки има право да търси, получава и разпространява информация, но осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани.
       Връщайки се към текста на статиите, трябва да се констатира, че няма как да се засегне доброто име на някого, когато това име се свързва със Съвета за съдебна реформа към МП, въпреки че първата от разглежданите статии съдържа множество критики за работата на този съвет. 
       Обективно, доброто име на ищецът не може да се засегне от изписаното в статията със заглавие "Спешно отпускат милиони на Н.-тата около Х. И." от 07.04.2016г., че той е само формален председател на С.. Следващият текст за активността на върхушката на съдийския съюз е свързан с имената на други съдии. 
       В статията се критикува дейността на С., така както я вижда автора и е посочено, че магистратът А. А. го представлява. Последното е вярно. През 2016г. когато е публикувана статията, С. се представлява от съдия А. А., защото той е бил председател на управителния съвет на този съюз и това е била една от функциите му – да го представлява.
       Според текста в статията, липсата на работа за двама варненски журналисти се счита осигурена благодарение на усилията на С., чийто председател е съдия А.. За да се направи този извод е посочено: "Причината – собственикът на медията – Н. Й. и главната редакторка И. Б. са заели страната на С., чието ръководство се жалба от репортерски материали". От събраните по делото доказателства е видно, че УС на С., представляван от А. А. е взел отношение по работата на журналиста Г. А., във връзка с четири статии отразяващи работата на съдия от РС Варна по възложени й за разглеждане дела. Становището е адресирано до управляващия редактор и до собственика на  [фирма]. Същото завършва с предложение те да уведомят С. за тяхната гледна точка по повдигнатия въпрос до 15.02.2016г. Лицата, до които е адресирано писмото са отговорили писмено на С., чрез А. А. като председател на УС като са го уверили, че ако основни принципи на журналистическата етика са били нарушени, то "спрямо колегата ни ще бъдат предприети съответните дисциплинарни мерки". Ясно е от материалите по делото, че тази кореспонденция е станала достояние на широк кръг от журналисти, вкл. работещи при ответника, които са изразили оценъчно становище както по позицията на С., така и по тази на ръководството на  [фирма].
 
       В първата от разглежданите статии се коментира решение на състав на СГС, чийто член е бил съдия А.. Казва се, че "Съдебният състав начело с А. и Ч. не е приел протеста на прокуратурата срещу оправдателните присъди на прекия извършител на гнусно престъпление и неговия съучастник, които месец и половина след смъртта на дете, причинена от рак на белите дробове, изровили трупа му, за да се гаврят с него". Казва се, че: "Гнилата ябълка" Ч. и председателят на С. не намират основателни доказателства срещу извършителите на престъпното деяние".
       За да се провери истинността на написаното в статията в тази и част, бе изискано и прието като доказателство по делото посоченото съдебно решение. Въз основа на него съдът констатира, че съдия А. А. действително е бил част от въззивен съдебен състав, който е постановил решение, с което е потвърдил оправдателна присъда по повдигнато обвинение за престъпление по чл. 325, ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК, осъществено чрез изравяне на тленни останки от гробно място и извършване на полово сношение с труп. Наистина един от подсъдимите по делото, които са оправдани, е бил рецидивист. 
       По силата на процесуалния закон, това съдебно решение е окончателно и решава повдигнатия пред съда правен спор със силата на присъдено нещо. Решението има установително действие и е направило безспорно установеното от съда. Но това не означава, че гражданите в лично качество или чрез свои организации, или журналисти чрез  печатно или друго средство за масова информация не могат да коментират, оценяват, изказват мнения за постановеното решение и мотивите в него. Именно за да станат достояние на обществеността, съдебните решения се публикуват на сайтовете на съдилищата и на този на В.. Задължение на съдията е да постанови съдебният си акт въз основа на закона и доказателствата, съдържащи се в делото, но това не изключва правото на всеки, който чете този акт да го коментира според собствените си възгледи за справедливо и несправедливо, които освен правни са и морални, и етични категории.
       Почти изцяло текстът в разглежданата статия, вкл. и по въпроса къде и за какво отиват парите, отпускани на неправителствените организации има оценъчен характер, която оценка стои извън преценката за осъществен деликт. Противното би означавало да се цензурира автора и издателя, което е недопустимо, защото съгласно чл. 40, ал.1 от КРБ, печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.  
 
      Втората разглеждана статия със заглавие: "Съдебната реформа е за истински юристи и държавници", с подзаглавие: "Ще бъдат ли "осветени" зависимите магистрати – решават утре депутатите. С. на съдиите в България демонстративно се занимава с политически протести" и с подзаглавие "Съдийското самоуправление – параван за олигархично и лобистко правосъдие" по никакъв начин не се отнася до личността и дейността на ищеца А. А., нито в качеството му на съдия, нито в качеството му на председател на С.. В статията се разглежда въпроса за бавното правосъдие, за обезщетенията, които се плащат в такива случаи. Коментират се предложени по това време промени в закона за съдебната власт, които предвиждат магистратите да декларират членството си в съсловни и други организации. Излага се становището на авторът относно същността и ползата от съдийското самоуправление. Наистина използват се думи като: "върхушката на С.", "грантови доносници", "зависими магистрати", но те не се свързват с името на ищеца А. А.. В статията е споменато името на друг съдия, на бившият правосъден министър Х. И., на юристът и политик Р. К., но не и името на ищеца. При това положение да се счита, че името на А. А. се свързва с "върхушката на С." е неправилно. Това е название, дума, в чието съдържание се влага преди всичко пренебрежително отношение. Върхушка е привилегированата част от лицата в една ръководна власт и при неспоменаване изрично нито веднъж на името на ищеца в статията, не може да се направи извод, че термина се отнася до него, въпреки че той е бил председател на този съюз.
 
        В статията със заглавие: "Защо оставането на грантовете на съдиите е полезно?" и подзаглавие: "Какво разбрахме от "Борбата" за запазване на грантовете?" отново се пише за върхушка на С., която е "олигархично зависима", за "грантово финансиране", "за политически и олигархично обвързани съдии". Върхушката е част от ръководство, в която част не е включен изрично ищецът. Той е предявил иска от свое име, в лично качество, затова не следва да се обсъждат въпроси и доказателства, които не се отнасят лично за него. В статията са посочени имена на други съдии. Т.нар. "грантово финансиране" е разрешено от закона, затова позоваването на такова не може да се счита за нападка.
 
         В становището си относно статия със заглавие: "Защо няма ефективни присъди за корупция?" ищецът изразява несъгласие с това, че под статията се намира снимка, на която е и той. Не се твърди, че отразената със снимката фактическа обстановка е манипулирана по някакъв начин. На същата е показана среща между двама съдии, между които е ищецът, бившият министър на правосъдието Х. И. и лице, снимано в гръб. Общоизвестно е, че за работата и дейността на лицата, които ясно се различават на снимката – съдиите А. и И., и за бившият министър на правосъдието Х. И. в публичното пространство са изразявани много и различни становища. Една част от тях са положителни, друга част са отрицателни. Но това, обективно, не прави тези лица аморални, действащи задкулистно и пр. в този смисъл. Затова и публикуването на снимката не е опозоряващо. Не е нарушение на журналистическата етика публичните личности, сред които е и ищецът да бъдат снимани на публични места.
      В разглежданата статия е написано, че "През 2011г. И. и настоящият председател на С. съдия А. А. са участници в т.нар. "Клуб Капитал", който демонстрира амбициите на задкулисието да овладее съдебната система". По делото не се намериха доказателства, въз основа на които да се установи този кръг какво всъщност представлява – Н., гражданско сдружение, обединение или нещо друго. От доказателствата по делото не става ясно дали действително съществува такъв клуб, каква е неговата дейност и позволена ли е от закона. Затова и преценката дали свързването на ищеца по някакъв начин с някакъв "Клуб Капитал" е обидна, позоряща или компрометираща е невъзможна.
 
      Предвид изложените по – горе мотиви, съдът счита предявените по делото искове за неоснователни и недоказани.  
       Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е субсидиарна и се намира в няколко зависимости: доколкото е налице противоправно деяние – действие или бездействие от страна на изпълнителят, на когото е възложена работата; доколкото деликтът е по повод или във връзка с изпълнение на възложената работа; наличие на вина; причинени вреди на дадено лице и причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. За да се уважи иска по чл. 49 от ЗЗД е нужно всяка една от изброените предпоставки да е налице кумулативно. По настоящото дело не се установи наличието на първата от тях - противоправно деяние, затова предявения иск по чл. 49 от ЗЗД и акцесорния такъв по чл. 86 от ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. На това основание не следва да се уважава и искането за присъждане в полза на ищеца на сторените от него съдебни и деловодни разноски.
       Искането на ответника за присъждане на сторените по делото разноски е основателно за сумите, внесени като депозити за възнагражденията на вещите лица в общ размер на 250лв. Адвокатското възнаграждение трябва да се присъди в минимално установените размери съобразно цената на иска и разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 1176 лв. с вкл. ДДС. В останалата част с оглед вида и сложността на делото, претендирания размер се явява завишен.
      Воден от горното, доказателствата по делото и на осн. чл.  от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, съдът  Р   Е   Ш   И :
 
      ОТХВЪРЛЯ като неоснователeн предявения от А. С. А. с адрес: [населено място],  [улица], Съдебна палата, чрез пълномощника адв. Е. Л., със съдебен адрес: [населено място] 1000,  [улица], иск за сумата от 15 000 лв., представляващи неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба против  [фирма] с ЕИК[ЕИК], с адрес на управлание: [населено място],[жк],  [улица]. 
 
      ОСЪЖДА ищеца А. А. да заплати на ответника  [фирма] сторените по делото разноски в общ размер на 1426лв., от които 250лв. възнаграждение за вещо лице и 1176 лв. с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение като искането над уважения размер до размера от 2400лв. с вкл. ДДС отхвърля като неоснователно. 
      Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от получаването му.
 
на заглавната снимка: съдия Атанасов (вляво) в компанията на съдия Весислава Иванова, Христо Иванов и Юри Тавание (с гръб), снимка: в-к "Труд"

източник: Правен свят

 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар