Събота, 11 Юли 2020

Сряда, 21 Декември 2016 16:17

Венецуела - проклятието на петрола

Сред популизъм, кръв и хиперинфлация Венецуела очаква Коледа. Но дали Коледа ще завари Венецуела?

Колебая се дали да започна този текст с ужасяващата гледка на горящия Роберто Бернал. Или с президента, който чрез птичка общува със загиналия си предшественик. А защо не с bachaqueros, които продават марли на черно. Колебая се, защото всички те са парченца от сюрреалистичния, високооктанов пъзел на безумието, наречен Венецуела.

Започвам с младата Мирабел. Тя току-що е продала косата си за екстеншъни на границата с Колумбия в конкуренцията на други двеста венецуелки. Срещу скъпоценната си стока Мирабел е получила цели 20 долара. Те днес се равняват на една месечна заплата във Венецуела - държавата с най-големи нефтени залежи в света, далеч пред Саудитска Арабия. Сега пред гологлавата Мирабел стоят две алтернативи: Ако обмени доларите си, тя ще може да напълни огромен сак с десетки хиляди местни банкноти, тъй като Венецуела е в хиперинфлация, която се очаква да достигне 700% до края на годината. Докато аз пиша тази статия, най-голямата банкнота от 100 венецуелски боливара се равнява на точно 6 американски цента. Но с огромния си сак с пари Мирабел няма да може да си купи дори пакет брашно от хранителния магазин в Каракас, тъй като Венецуела е в хуманитарна криза и храната днес там е лукс. Затова Мирабел ще избере втората алтернатива - със своите 20 долара тя ще си купи брашно, контрабанда от Бразилия или Колумбия, с 1000 процента надценка. Освен ако зад ъгъла не я причака Роберто Бернал.

Роберто Бернал е тантурест, но пък има пистолет. Благодарение на второто е пробвал да измъкне 5 долара от случаен минувач. Благодарение на първото сега лежи на улицата с пукната глава. Ежедневие. Около крадеца се суетят мирни граждани на Каракас. Всички те очакват полицията да пристигне. Всъщност не всички. Човек от тълпата се приближава до Роберто. Изглежда, че му подава ръка, за да се изправи, но всъщност щедро го залива с половин литър от най-достъпната венецуелска стока - нафтата. И след секунда Роберто пламва. Но горящото му тяло никак не смущава минувачите - спонтанният линч по венецуелските улици отдавна се е превърнал в „епидемия“.

Истинският въпрос е: Къде, по дяволите, са полицаите?

Демонстрант хвърля коктейл Молотов по Националната гвардия по време на антиправителствена демонстрация на 2 март 2014 г., Каракас, Венецуела, Снимка: John Moore/Getty Images

В държавните болници във Венецуела отдавна няма дезинфектанти, антибиотици и дори вода. Ако си болен или ранен венецуелец (вторите са повече), единственият начин да се сдобиеш с болкоуспокояващи са черноборсаджиите, наречени bachaqueros. Те чакат на входа и продават марли стократно по-скъпо от... бензина, разбира се. И няма как някой да им потърси сметка, защото bachaqueros – това са полицаите. Полицията във Венецуела е официално кредитирана от правителството да контролира държавните болници и дистрибуцията на лекарства! Но това е само единият отговор на въпроса: Защо полицаите във Венецуела не искат да бъдат полицаи?

Ето го и другият: През 2015-та във Венецуела са убити 132-ма полицаи. Година по-късно всеки ден едно ченге завършва смяната си в моргата. Целта на всички тези покушения е една и съща – оръжията - най-твърдата валута във Венецуала днес. А ако към оборудването на застреляното ченге принадлежи мотор или полицейска кола, толкова по-добре за malandros – бандитите. Те разполагат с хиляди литри бензин, но имат недостиг на автомобили. А мотото на malandros „Crime is king here” обяснява защо да не си ченге във Венецуела е въпрос на оцеляване. Отскоро Венецуела е втората най-престъпна държава в света с 90 убити на 100 000 души. За сравнение в Ирак на 100 000 души убитите са 8. Ако обаче погледнем официалната статистика на президентството - престъпност във Венецуела не съществува, убийства в страната не се извършват. Тогава резонно идва въпросът: Що за човек управлява тази държава?

„It’s time for salsaaaaa!” Всеки ден, по обед, известен диджей води своето радиопредаване, посветено на латиноамериканска музика от седемдесетте. Между парчетата той крещи екстатично: „Опозиционерите са отвратителни, не мислите ли!?“. Този диджей е Николас Мадуро - президентът на Венецуела. По същото време, по улиците на Каракас хиляди „грозни“ опозиционери безуспешно се опитват да сформират референдум за свалянето му от власт. А DJ Мадуро, опиянен от горещата салса, намалява за пореден път цената на бензина в ефир и съвсем не мисли за референдуми. Той мечтае да повтори подвига на любимеца на нацията, Уго Чавес, и да управлява Венецуела поне... до смъртта си. След кончината на El Comandante, през 2013-та, бившият шофьор на автобус Мадуро разкрива на покрусения венецуелски народ своята окултна тайна: Посредством птичка, той поддържа връзка с Уго Чавес от отвъдното. И строго спазва заповедите на El Comandante, изчуруликани от птичето. С това Мадуро печели изборите категорично и започва да имитира предшественика си едно към едно. Дори радиопредаването му е реплика на телевизионното шоу - Aló Presidente, където Чавес е одържавявал сгради и предприятия в национален ефир. За разлика от него DJ Мадуро не разполага нито с харизма, нито с подкрепата на военните. Но все пак стиска в лапите си, като жарка салса партньорка, основния коз на Чавес. Проклятието, чиято лепкава диря съшива зловещата картина на Венецуела днес – петролът.

Николас Мадуро, Снимка: Spencer Platt/Getty Images

През 1976-та година Венецуела национализира огромните си нефтени запаси и в страната настъпва ерата на петролния популизъм. През следващите две десетилетия центристките правителства щедро споделят печалбите от „черното злато“ с хищни американски корпорации. Недоволството от тази политика ражда El Caracazo – кървав преврат от 89-та, потушен с цената на хиляди жертви. El Caracazo пък изкарва на сцената бившия превратаджия и затворник Уго Чавес. През 1999-та година Чавес печели всенародно одобрение с обещанието да плюе в лицето на американците и да върне петрола на народа. И го прави. С парите от нефтената промишленост Чавес започва да субсидира всички останали производства в страната. Хората получават храни, лекарства и всякакви услуги на цени, многократно под себестойността им. Държавата обезпечава производителите с петролните долари, но не им позволява да растат и така всъщност бавно ги убива. И макар петролният популизъм да печели на Чавес четири последователни президентски кампании и още толкова референдуми, след смъртта си през 2013-та той оставя една съсипана икономика, увиснала на нефтената примка. Три години по-късно в хранителните магазини във Венецуела може да се намери най-често нишесте. Днес президентът няма с какво да субсидира хранителната промишленост. Правителството не дава достъп до житните запаси на частните производители, обвинявайки ги в американско влияние, но в същото време продава нефта си на САЩ. Петролните долари обаче стигат единствено за обслужването на огромния външен дълг на Венецуела към Китай. Отчаяният ход на Мадуро, да емитира банкноти от 20 000 боливара, според специалистите няма да тушира хиперинфлацията. Венецуела ще фалира сред кръв, болести и мизерия, може би още преди Коледа.

Но дори на дъното на този екзистенциален пъкъл, местните жители срещат една позната утеха. Точно така - петролът. Литър бензин във Венецуела днес струва 0,01 долара. Най-евтиният петрол на света - това е рожденото право на всеки венецуелец, завещано му от Уго Чавес, чиито очи все още гледат от сгради и билбордове. Един цент – това е стойността на петролния популизъм, държащ Венецуела десетилетия наред в психотропно опиянение. Това е ступорът на световния популизъм, страхуващ се от новото, танцуващ безкрайната си салса в тресавището на познатото. Това е коледният подарък на Венецуела за света - нейната разруха като възможен сценарий за всички ни. Това е проклятието на петрола.

Автор:Тодор Карагяуров
Източник: egoist.bg

Оставете коментар