Петък, 19 Октомври 2018
Четвъртък, 04 Май 2017 20:36

БНБ крие внесе ли Инвестбанк 20 млн. лв. за запълване на дупките в капитала си

До края на април единствената банка, която не премина стрес тестовете през лятото на 2016 г. и дори според оптимистичната прогноза на БНБ не успява да покрие минималните критерии за капиталова адекватност до 2018 г., трябваше да е внесла 20 млн.лв. допълнителен капитал.


Това е точка първа от плана й, наложен от Централната банка, която намери 1,205 млрд. лв. рискови активи и направи капиталови корекции от 104,4 млн.лв., 82,2 млн.лв. или 80% от които се оказаха лоши кредити, представяни като добри, а 22,2 млн. лв. бяха надценените недвижимости.
Загрижен за финансовата стабилност на България, 19’ зададе на БНБ прост въпрос: Внесен ли е допълнителният капитал, който следваше да получи ясен и прост отговор – ДА или НЕ.

Първо ни отговориха: „Банката работи в съответствие с оповестените от нея планове за реализиране на препоръките, произтичащи от ПКА и стрес тестовете от 2016 г”. Очевидно бягане от отговор.
На повторно зададения въпрос дали допълнителните 20 млн.лв. са внесени, се получи отговор, който всеки ще разбере като НЕ:”В резултат на Прегледа на качеството на активите е установена необходимост от възстановяване/укрепване на капиталовите буфери на Инвестбанк АД. За тази цел банката изпълнява множество мерки като: диверсификация и подобряване на качеството на кредитния портфейл, продажба на обезпечения, намаление на административни разходи, капитализиране на печалбата. ВСИЧКО ТОВА СА ДЕЙСТВИЯ, КОИТО НАМАЛЯВАТ ПОТРЕБНОСТТА ОТ ВНАСЯНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН КАПИТАЛ. Банката оповести, както планираните действия за възстановяване на капиталовите буфери, така и постигнатите резултати”.

На отправения прост въпрос внесени ли са или не са внесени 20-те милиона към главния акционер Петя Славова отговор не се получи. Не получихме конкретен отговор и при многократните питания към пресцентъра на банката.

Ние само ще цитираме гарантираното от БНБ и клетвено декларирано от Инвестбанк след скъсването й на стрес тестовете:
„1. Подкрепа от акционерите:
- Увеличение на капитала с 20 милиона лева – капиталовият план на банката предвижда увеличение на акционерния капитал с 20 милиона лева до Април 2017, с цел поддържане на параметрите, дефинирани в бизнес плана”.
При това напомняме, че БНБ през лятото на 2016 г. констатира, че след мерките Инвестбанк ще трябва да генерира допълнителен капиталов буфер не просто от 20 млн., а от 33,275 млн. лв: „Предвижда се покачване на капитала с 20 млн. лв. В капиталовия план, съгласуван с БНБ, е заложено през второто тримесечие на 2017 г. и по-конкретно – през април, с приемането на годишния финансов отчет за 2016 г. да бъде увеличен и акционерният капитал с цел подкрепа на заложените параметри в плана”.

Връщаме лентата назад, както е описана от авторитетния в. Капитал, който озаглави материал по щекотливата тема „Твърде малка, за да е страшно”: „Прегледът на качеството активите води до съществени корекции в капитала на Инвестбанк за общо 105 млн. лв. и до най-много предписани мерки за изпълнение в стегнат срок. В следствие на, което е най-голямото разминаване сред всички проверявани банки. Общата капиталова адекватност пада от 18.7% по отчет на 11%. Банката се проваля и на стрес теста, като при базовия сценарий (който предвижда продължаващ ръст на икономиката и липса на шокови събития) CET1 към края на 2018 г. е отрицателен и е на ниво -1.6%, а при утежнения равнището му пада до -7.7%...Банката трябва да свие административните си разходи, които са 70% от общите приходи, до 49% в края на 2018 година”.

И още от Капитал: „Най-драстични отклонения. Това е резултатът на Инвестбанк от прегледа на качеството на активите. Според регулатора проблемите на институцията са поправими с 20 млн. лв. капитал, който основният акционер Петя Славова ще трябва да набави. Макар сумата да изглежда миниатюрна за възможностите на пазар с 85 млрд. лв. активи, не е много сигурно, че бизнесдамата има откъде да ги вземе. За предходните увеличения беше привлечен омански акционер, който придоби 1/3 от капитала, и при привличането на още външен капитал тя може да трябва да се прости с контрола. Освен това мениджмънтът и собствениците на банката от години знаят много от това, което прегледът на качеството на активите показа - одиторите хронично го посочват в забележките си. Въпреки това тя не успя да подготви и капитализира банката си достатъчно добре. Така Инвестбанк е една от двете зле представили се институции в проверката и може би само скромният й мащаб - 12-а по размер с близо 2 млрд. лв. активи, е причина за спокойствието на регулатора и сравнително меките, макар и многобройни наложени мерки...... И при нормалния, и при негативния сценарий до края на 2018 година банката не успява да покрие минималните изисквания за капиталова адекватност, показват резултатите от проверката”.

Автор: Екип на 19’

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 04 Май 2017 20:36
    Падна ли и Петя Славова в капана? Историите с контрабанда отдавна не са чужди на финансовата акула от "Инвестбанк"

    Имаме ли нов рекордьор с цели 9 нерегистрирани крана? При направен експеримент на място стана ясно, че от тези кранове за 1 час излизат 3 600 литра алкохол без акциз.

    Девет нерегистрирани крана за източване на алкохол и междинни продукти са открити във Винпром Поморие, обяви вчера зам.-директорът на Агенция "Митници" Юлиан Мирков. Съоръженията веднага бяха запечатани. Предприятието се казва "Черноморско злато", в чийто надзор е собственичката на "Инвестбанк" Петя Славова.

    Нека припомним, че в данъчен склад, находящ се в град Поморие, след проверка на Агенция "Митници" вчера бе установено наличието на 9 крана, монтирани върху дестилационни съоръжения. Крановете са поставени без одобрението на митническите органи, не се пломбирани и на съответните точки не са монтирани измервателни уреди. През крановете е установено, че изтича готова продукция - алкохол. Някои от тях са с голям дебит - с експеримент митническите служители доказаха, че 5-литров съд се запълва за 45 секунди. Това означава, че за един час от фабриката в Поморие изтичат скандалните 3 600 литра нелегален алкохол!

    Свидетели разказват, че на място митнически служители на всеослушание се шегували помежду си, че това не го е имало дори по време на "сухия режим" в САЩ. Не е ли това нечувана наглост, чувство за безнаказаност и невероятна арогантност, коментираха още те. 

  • Четвъртък, 04 Май 2017 20:36
    Подкараха и Петя Славова! Агенция “Митници” влезе в завода на банкерката в Поморие

    Ще последва ли шефката на Инвестбанк Миню Стайков в спецсъда?

    Неочаквана проверка прави Агенция "Митници" във винзавода на банкерката Петя Славова. Изненадващото нахлуване на властите е като в завода на Миню Стайков Винпром "Карнобат" преди седмица.

    Това разкриват работници и служители на „Черноморско злато” в Поморие. Те са алармирали, че вероятно ги очаква същата съдба като тази на колегите от Карнобат, съобщава "Флагман".

    Рано тази сутрин служители от оперативното звено на Агенция Митници от София са показали заповед, че трябва да влязат и да направят цялостна проверка на мощностите.

    По непотвърдена информация са открити нарушения около 16 крана, но в каква връзка са те с винопроизводството и плащането на данъци – не е ясно.

    „Има някакъв натиск върху винопроизводителите от Бургаска област, защо не притискат собственици на подобни предприятия в други части на България”, питат се поморийци, анализирайки съдбата на конкурентите си от Карнобат, които бяха запечатани в пика на гроздобера преди седмица и благодарение на съда не бе унищожена още по-голяма част от суровината им.

    Подозренията са, че е вход мръсна поръчка за отстраняването на директора на Митница Бургас Валери Стефанов, който, вероятно, не е удобен на определен кръг с особена власт в държавата.

    Винпром „Черноморско злато” в Поморие е собственост на Феста холдинг. Има две производствени бази, основната е край Поморие, а другата – в Каблешково. Произвеждат вино, ракия и винено бренди.

  • Четвъртък, 04 Май 2017 20:36
    Жельо Бойчев вика БНБ в парламента за сделката на Гинка с ЧЕЗ

    Депутатът от БСП Жельо Бойчев не е доволен от работата на временната парламентарна комисия за сделката между "Инерком" и ЧЕЗ. Именно той беше председател. По думите му, тя не е показала в крайна сметка има ли пари Гинка Върбакова пари и коя банка ще ѝ ги даде, за да управлява тока на половината ни икономика. Социалистът се закани пред БТВ, че следващият ход е изслушване на Нългарската народна банка. Депутатът иска да се даде отче на народните представители до къде е стигнала сделката и как ще намери над 1 млрд. лева новата бизнесменка от Пазарджик. Бойчев призна, че лично е обиден като депутат, който представлява интересите на хората, че не знае какво се случва с тока им и всичко се прави на тъмно. Той припомни, че вероятно чешките политици имат вероятно повече информация, отколкото нашите. 

    "Не съм удовлетворен от това, че не изпълнихме някои от големите очаквания, които имаше към комисията, а именно да дадем отговор на въпроса - кой и с какви средства купува активите на ЧЕЗ в България. Приехме доклад за дейността на временната комисия, който прави анализ на извършените приватизационни сделки със съответните констатации към тях и събира информация относно сделката за придобиване активите на ЧЕЗ в България”. каза по-рано днес Бойчев пред журналисти. Той добави, че комисията предлага на Министерски съвет да извърши цялостен анализ на изпълнението на целите, заложени в стратегията за приватизация на ЕРП. „Възлагаме да се направи преглед на постановление 181, в което са включени обектите от национална сигурност. Възлагаме на БНБ да предостави информация, относно финансовите ангажименти на български банки, свързани с тази сделка. Искаме да бъде направен и преглед на дейността на специалните служби в целия ход на сделката”, обясни народният представител. Той заяви, че смисълът на тази информация е да разсее съмненията около сделката с ЧЕЗ и по какъв начин български банки са свързани с финансирането й. „Без да знаем кой финансира сделката с ЧЕЗ, не можем да бъдем сигурни кой е купувачът”, категоричен бе Бойчев. Той заяви още, че не приема, че българските специални служби нямат информация относно хода на сделката и кои са ангажираните лица. "Комисията иска преглед на тяхната дейност. Няма смисъл да гласуваме бюджет за тези служби, за да се окаже, че когато е необходима такъв тип информация, не можем да я получим”, категоричен бе Жельо Бойчев.

Оставете коментар