Вторник, 17 Юли 2018
Понеделник, 20 Ноември 2017 09:24

Маргарита Михнева: Битката за истината се води в съда, не в медиите. Колтуклиева загуби.

"Битката за истината се води в съда, не в медиите. Колтуклиева загуби." Думите са на Маргарита Михнева и са по повод решението на СРС да отхвърли иска на Соня Колтуклиева към нея и да го обяви за неоснователен.

Ето и малко предистория:

През 2014 г. В предаването на БНТ "Още от деня“ пред водещият Димитър Цонев Маргарита Михнева заявява, че Соня Колтуклиева е получавала незаконно пари от банкера Цветан Василев за пиар услуги. Става дума за получени пари „на ръка“ срещу разписки за суми от 10000 лв на месец. Михнева показва и копия от разписките на които е подписът на Колтуклиева.

През 2016 г. в интервю за вестник „Галерия“ на въпрос: "Защо Соня Колтуклиева Ви обвини, че сте говорител на Сотир Цацаров?", Михнева отговаря: "Не познавам Цацаров, но се чудя на какво отгоре Соня Колтуклиева ще бъде морален стожер на журналистиката в България. Взимала е всеки месец по 10 000 лв на ръка от Цветан Василев за да го обслужва медийно! И то години наред."

След тези думи на популярната ТВ журналистка Соня Колтуклиева завежда иск срещу Михнева. Колтуклиева настоява пред съда, че й се дължи обезщетение за „преживени стрес, тревога, обида, възмущение и гняв, в следствие от обидни и клеветнически твърдения, станали достояние на неограничен кръг от хора“. Искът й за претърпени „неимуществени вреди“ е в размер на 24 000 лв, заведен на 21.06.2016 г.

В хода на делото се установява, че Соня Колтуклиева наистина е взимала пари от Цветан Василев, и с документ от Софийска градска прокуратура се удостоверява, че срещу Колтуклиева се води досъдебно производство №263/2015г. с предмет „ установяване на данъчни задължения чрез недеклариране на облагаем доход от физическото лице Соня Колтуклиева“.

Докато чака съдът да се произнесе Колтуклиева решава да отвори втори фронт на битката, като внася жалба в Кюстендилската адвокатска колегия, този път срещу защитника на Михнева, адвокат Антон Сираков. Жалбата е входирана на 08.08.2017 г. В нея Колтуклиева настоява за отнемане на адвокатските права на Антон Сираков с мотив: „уронване на авторитета и доброти ми име в обществото“. Мотивите описани в жалбата са със същият състав, като мотивите за заведения иск срещу Маргарита Михнева. Единствената разлика е, че Колтуклиева е добавила и документ, че не дължи данъци към НАП, но документът е изваден след като тя вече е осъдена да плати данъци върху получените от КТБ суми.

BGJOURNAL се свърза се с адвокат Сираков и ето какво разказа той:

- Заради участието на моята подзащитна при Димитър Цонев и заради едно интервю пред вестник „Галерия“, Колтуклиева завежда иск. В производството по делото Колтуклиева усети, че това й действие не е от най-разумните, обвиненията и към Михнева са безпочвени и би трябвало, ако се ръководи от закона съдът да отхвърли нейния иск. Така всъщност се получи накрая, но нека да не изпреварваме събитията. Не мога да си обясня с какво намерение, по-точно мога, но не мога да го докажа, Соня Колтуклиева се оплаква и от мен в адвокатската колегия към която принадлежа(Кюстендил-б.р.), и съвсем „скромно“ поиска да ми бъдат отнети адвокатските права.

- Какъв е нейният мотив да направи това срещу Вас?

- Аз бих го обяснил по най-елементарния начин, едно озлобление заради това, че с моето активно съдействие тя ще загуби делото. За което аз не нося никаква вина, не аз съм я съветвал да го завежда. И бих си позволил да кажа още, че е съвсем неразумно от нейна страна, сама да доказва че е била упрекната от Маргарита Михнева съвсем основателно. Защото тя за пореден път в оплакването си до колегията заявява откровени неистини. Според нея аз неправилно съм дал едно интервю пред вестник „Галерия“ през 2017 г. В което съм излъгал. Не обръщам внимание на квалификацията, аз съм свикнал да ме ругаят моите съдебни противници, това значи, че съм си свършил добре работата. Но, да се върнем на темата: Колтуклиева заявява, че няма нищо общо с медийното обслужване на КТБ, а аз цитирам една публикация от 2014 г. В която самата Соня Колтуклиева обяснява своята дейност точно в подкрепа на Цветан Василев и КТБ. Това е интервю по инициатива на самата Соня Колтуклиева (виж тук). След това бивам упрекнат, че съм разпространявал лъжливи твърдения, защото според Колтуклиева подписът и под документите(приходни разписки) е бил фашифициран.

Аз съм упрекнат пред адвокатската колегия от г-жа Колтуклиева, че съм си измислил твърдения за нейната посредническа дейност между силни фигури на деня. Съвсем скоро в сайта Frognews.bg излезе материал „Соня Колтуклиева за първи път разкри, че тя е била в ролята на посредник между Борисов и Василев“. Разбира се става въпрос за министър-председателя Борисов, и Цветан Василев от КТБ. Колтуклиева изпълнява тази роля докато не чува премиера Борисов да казва, че е готов да събори една-две банки, ако трябва, стига Орешарски никога да не се върне на власт. Най-накрая тя е възмутена от моите „лъжи“, че аз очаквам да бъде осъдена за неплащане на данъци. Обаче тя прави това оплакване в момента в който вече е осъдена.

В крайна сметка преди дни 32-ри състав на СРС решава, че искът на Соня Колтуклиева към Маргарита Михева е неоснователен и следва да се отхвърли. Също така осъжда Колтуклиева да заплати разноските по делото в размер на 300лв.

Източник: BGJORNAL.INFO

Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 20 Ноември 2017 09:24
    Да изскубем домораслите плевели, за да избуяват националните бурени!

    Докато не настъпи промяната, дейността на магистратите с червени тоги де факто ще минава под работния девиз, послужил за заглавие на настоящата статия

    Славчо Кънчев*

    ... родина, в която господства неразумността, става чужбина.
    Йоханес Бехер (1891–1958 г.) – немски писател

    Винаги, когато минавам покрай монументалната сграда на бул. „Витоша“ № 2 в столицата, това същото здание, пред което са разположени двата огромни лъва и където се помещава Върховната прокуратура на Република България, в съзнанието ми изниква споменът за една трагикомична история, чието място на действие е в близост до една друга постройка, също намираща се в София, на бул. „Цариградско шосе“, срещу Парка на свободата, понастоящем битуващ с възстановеното си име „Борисовата градина“, като е напълно неизвестно какво следващо политическо изнасилване на тази забележителност на града ще спретнат модераторите на историята през идните години, по отношение на наименованието. Относно тази пропита с мистика насока на бъдещето нито Нострадамус, нито дори по-съвременната българска пророчица Ванга са дръзвали да се ангажират с прогнози.

    От другата страна на сградата срещу гората, понастоящем свенливо опакована в рекламни пана, за да не загрозява околната гледка развалината, в която тази триетажна постройка от 60-те години на соца постепенно се превръща, беше ситуиран емблематичният допреди четвърт век ресторант „Ропотамо“. Съборен преди около десетилетие, за да бъде реализиран на негово място замисълът за издигане на един супер небостъргач, с претенцията да окупира първенството на височинност в столицата. Намерението – поне засега, – съществува единствено като новина, изнесена в публичното пространство от масмедиите.
    В сградата на бул. „Цариградско шосе“ в пресечката му с бул. „Пейо Яворов“ се намираше кафе-сладкарница „Феята“ – едно от немногото по време на соца младежки заведения в столицата, символ на известно разчупване на нормите за „примерно“ поведение сред студентството, наравно с „Бамбука“, „Прага“, „Варшава“, по-късно и „Ялта“. Мадамите – посетителки на „Феята“, пристигаха с минижупове и без кръглите биета на аудиторийните пóла. Сервираше се разнообразен алкохол, произведен и по западно направление, а цигарите, които димяха във вътрешните помещения и по терасите, често бяха маркови – закупувани от „Кореком“ с валута, появила се от черния пазар.

    Именно на това място беше създаден споменът, който свързваше в една импресия двете сгради – „Феята“ и Съдебната палата. Веднъж, в късния следобед на един майски ден, когато се бях упътил натам с моята приятелка, станахме неволни свидетели на невероятна сцена. От заведението изскочиха неколцина младежи, подгонени от милиционери, и побягнаха към Парка на свободата. Случката беше в края на 60-те години на миналия век, още не беше извършен основният ремонт на булеварда, който по онова време носеше името „Владимир Илич Ленин“, нямаше още подлези, но липсваше и разделителната мантинела по средата между двете срещупосочни платна за движение на превозните средства. Интензивността на трафика не беше толкова висока, както понастоящем, затова и пешеходците с лекота можеха да пресичат булеварда, и то не единствено по местата, обозначени като пешеходни пътеки.

    Ето защо младежите на спринт се изнасяха към отсрещната гора. После научих, че малко преди това било започнало някакво спречкване между две компании – едната от студенти от ВИФ (Висш институт по физкултура), а другата – на младежи от квартал „Слатина“. По правилата на класическите каубойски филми (които, макар и твърде рядко, все пак се появяваха по българските екрани), свадата бързо прераства в масово меле. Повикани по телефона от управителя Теодор Раденков, скоро дофтасват и ладите с милиционери. Последват опити за арести, но тъй като биячите са близо две дузини, а милиционерите значително по-малко, в суматохата неколцина от скандалджиите се опитват да евакуират от полесражението телесата си, вместо да попаднат в Първо столично районно управление на МВР.
    Затова се изстрелват към гората – майка закрилница, както още в училище хайдушкият епос им е внушил.

    Но милиционерите, за разлика от повечето съвременни полицаи, изобщо не бяха шкембелии, а в отлична форма. И когато единият милиционер пръв постигна най-изостаналият беглец, го халоса с палката отзад по гърба. Чух вик, пронизителен, от цялата душа на младежа: „Помощ! Милиция! Бият ме!“

    В неговото подсъзнание, било от рождение под влияние на пропагандната манипулация, образът на милицията беше органично неотделим от ролята й на защитник на справедливостта.
    „Помощ! Милиция! Бият ме!“ – викаше младежът, въпреки че много добре да знаеше, че бяга именно от милиционерите, и че този, който го е ударил с палката е не друг, а именно милиционер.
    Психолозите биха могли изчерпателно да обяснят неадекватността в поведението на младежа с понятието „когнитивен дисонанс“. Понятието произхожда от английските думи „cognition“ – знание, и „dissonance“ – несъответствие. Това е една от специалните социално-психологически теории, разработена от американския изследовател Л. Фестингер.

    Тази теория твърди, че ако в съзнанието на индивида се сблъскат логически противоречиви знания за един и същи обект или събитие, то той преживява чувство на дискомфорт и се стреми да се избави от него. Стараейки се да реши тази задачи, индивидът реконструира своите знания или социални схващания относно съответния обект или събитие, с цел противоречието между тях да бъде премахнато.
    В описания конкретен случай с младежа, подгонен и бит от милиционер след скандала във „Феята“, когнитивният дисонанс е разрешен, като пострадалият преработва информацията по такъв начин, че все едно не го удря милиционер с палка, а някой друг. Затова и надава вопъл „Помощ! Милиция! Бият ме!“

    Моя милост изпада в същия вид когнитивен дисонанс, когато се окаже в близост до сградата, където се помещава Върховната прокуратура на Република България. Затова и се появява асоциацията със случилото се преди половин век. Като зная функцията на прокуратурата (държавното обвинение), наречено в Съединените американски щати и „адвокат на държавата“, ми иде да извикам: „Помощ! Прокуратурата! Грабят България!“. Но си замълчавам, с много болка в душата.

    Замълчавам си, понеже в качеството си на председател на Управителния съвет на асоциацията за борба против корупцията в България, имам дълъг списък от сигнали, изпратени до тази същата институция, разположена в сградата с двата големи лъва, сигнали, на които прокурорското постановление съдържа стандартното заключение, че „Не са налице данни за извършено престъпление“, и затова разследването се прекратява.

    Ето, именно в тази липса на извънинституционален контрол върху дейността на прокуратурата, е предпоставката за недобросъвестно извършване на вмененото й от Конституцията на Република България, чл. 127 задължение за опазване на законността. Когато бъде подаден сигнал за ощетяване на държавата, а по-късно прокуратурата излезе с постановление за прекратяване на досъдебното производство, то не съществува механизъм за извънинституционално обжалване на прокурорското становище. Може само да се извърви пътя за възражение от районна прокуратура до градска прокуратура, после до последната инстанция – върховна прокуратура. Дойде ли обаче отказ от най-висшата прокурорска инстанция, то – край! Мандалото хлопна!

    Докато системата на прокуратурата не бъде поставено под извънинституционален контрол от страна на гражданското общество по отношение на прекратените прокурорски преписки, тази институция не би могла да се явява демократичен инструмент на правната система.

    Докато не настъпи промяната, дейността на магистратите с червени тоги де факто ще минава под работния девиз, послужил за заглавие на настоящата статия. Неговото прилагане на практика означава да се хвърля прах в очите на гражданите посредством някоя и друга разкрита дребна корупция, като същевременно прокуратурата старателно предпазва от наказателно преследване институционалната корупция за десетки и стотици милиони левове. Всъщност какъв е трикът? Когато прокуратурата проглуши целокупното българско гражданство за някой сгащен самосиндикален индивид, извършил корупционна далавера, та уцелва с един куршум не два, а цели три заека. Първо, демонстрира се „висок професионализъм“ и се оправдават в очите на суверена липсите в джобовете му, причинени от още по-високите заплати на магистратите в червени тоги (по покупателна способност на едно от първите места в Европа).

    Второ, осъществява се превантивната възпитателна функция на правораздавателната сфера в лицето на прокуратурата, да бъде набито в главите на анархо-индивидуалните тарикати, че никой не може да действува по собствен каприз, без нареждане от Системата (партократично-олигархично-бюрократичната система за ограбване на българския народ). И трето, когато никой не далаверосва под масата, то за Системата остава целия потенциален финансов ресурс за присвояване на легален начин – върху масата: нагласени обществени поръчки със завишени многократно цени, концесионни договори със загуба за суверена, приватизационни сделки пак със същия резултат.

    Цялото множество на прекратените преписки всъщност представлява една кутия на Пандора, от която във всеки момент могат да изскочат много левиатани – грамадното морско чудовище, за което се говори в книгата на Йов. Само два примера: едно досъдебно производство, което е извършено непрофесионално (съзнателно или неосъзнато) оставя съответното престъпление без наказание; друг вариант е забавяне на досъдебното производство, за да изтече давностният срок.

    Когато Борис Велчев зае поста главен прокурор, по неговите думи, са били налице хиляди заварени от него преписки с изтекъл давностен срок. Остава да се гадае дали винаги това се е случвало безкористно.
    Ето защо никога, никога, никога, когато съм пред Съдебната палата, не бих отправил зов за съдействие към институцията, твърдяща, че е прокуратурата на Република България, като се надявам, че тя наистина би изпълнила ролята на „адвокат на държавата“. Единственото за което реално служат подадените от Асоциацията за борба против корупцията в България (А. Б. К. Б.) сигнали до прокуратурата за случаи на разхищение на държавни средства, е на основание на отказите от нейна страна да образува досъдебно производство, да бъде изнасяна в публичното пространство фактологично подкрепена информация относно не пропагандираната, а реалната роля на прокуратурата в българското общество, която всъщност чадъросва едрата корупция в България.

    *Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България

  • Понеделник, 20 Ноември 2017 09:24
    Марин Марковски пред BIG5: Пълни измишльотини! Как Иванчева ще организира протести, като е в ареста и се вижда само с майка си и с мен?

    Как може Иванчева да организира протести, след като тя беше в болница и в ареста се вижда само с мен и с майка си? Това са измислици. Няма смисъл да искаме отново промяна на мярката ѝ, тъй като следствието приключва тази седмица и делото влиза в съда.

  • Понеделник, 20 Ноември 2017 09:24
    Властта си реши проблемите: Пази се от жалби с 900 пъти по-скъпи дела

    БСП ще атакува в Конституционния съд рязкото увеличение на таксите по административните дела на последна инстанция (касация), което бе прието окончателно от парламента днес, съобщи Mediapool.

    С промените в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) таксите за касационните жалби за граждани се увеличават 35 пъти - от 5 лв на 70 лв. За фирмите и гражданските организации таксите поскъпват от 25 лева до 370 лв, което е 14-кратно увеличение.

    Най-сериозно е увеличението на таксата за касационно обжалване при определяем материален интерес за фирми. Ако интересът е под 10 милиона лева, таксата ще бъде 0.8% от интереса по делото, но не повече от 1700 лева. Ако интересът е над 10 милиона лева, таксата за касационното обжалване скача от сегашния размер 5 лв. до 4500 лв, което е увеличение 900 пъти.

    Другата новост е, че за първи път в административното производство държавните и общинските органи също ще плащат такси. Нейният размер е равен с този на таксата за граждани. Таксите за първа инстанция не се променят и остават 10 лв за граждани и 25 лв за фирми и организации. Промените в АПК бяха гласувани на първо четене от Народното събрание преди една година. Те бяха предложени от шефа на правната комисия Данаил Кирилов и група депутати от ГЕРБ.

    Аргументите бяха, че ВАС е претоварен поради това, че е твърде евтино да се водят дела. Таксите не са променяни от 1999 г., а защитниците на поскъпването напомнят, че през това време средната заплата се е увеличила пет пъти. "Размерите не са прекомерни, лимитирани са дори при пропорционална такса за юридическите лица. Няма прекомерност, нито ограничаване на възможността за обжалване, налице е умерен, приемлив, балансиран подход", коментира Кирилов по време на обсъждането на АПК в правната комисия. Управляващите посочват, че няма ограничение на достъпа до правосъдие, защото таксите за първоинстанционните дела не се променят.

    След приемането на промените Явор Божанков (БСП) обяви, че партията ще атакува АПК в Конституционния съд. Той коментира, че е загубен балансът между ускоряване на правосъдието и правото и достъпа на гражданите до правосъдие. "До момента таксите бяха ниски и не покриваха разходите по делата, което е проблем за българското правосъдие, но в България има правни принципи, които казват, че всяка такса трябва да отговаря на един прост пример - да покрива определен разход. Таксите не могат да служат за печалба или администрацията да губи. Те трябва да покрият обоснован по размер разход. Сега таксите се определят с гледане в тавана. Ако вземем предвид доходите на българите, които са изключително ниски, това ще ограничи от правосъдие много български граждани", каза Божанков.

    Той напомни, че за първи път таксите по дела се вкарват в закон, а не в наредба, което ограничава гражданите да ги атакуват пред съда. Сега това е възможно само с жалба пред Конституционния съд. "С това властта отправя ясно съобщение към българите: "Не ни се мотайте в краката, каквито актове има властта, ако обичате да не ги обжалвате". Очертава се нетърпимост към жалбоподателите, които смеят да оспорват актовете на властта. Твърдо се противопоставяме на това и ще атакуваме тези промени в КС", каза Божанков. В рамките на дебата адв. Александър Кашъмов от "Програма Достъп до информация" (ПДИ) обяви, че увеличаването на таксите има скрита цел – да не се позволи на гражданите да обжалват спорни държавни проекти.

    Гражданските организации ще трябва да плащат хиляди левове, за да се съдят за "тъмни" проекти като АЕЦ "Белене" и други схеми в областта на ядрената енергетика, напомни Кашъмов. Той обясни, че ВАС осъжда гражданските организации да плащат разноски по делата на базата на цената на съответния държавен обект. "По дело, в което НПО-та дръзнаха да поставят въпроса - не следва ли да се направи оценка на въздействието върху околната среда при продължаване на експлоатацията на два ядрени реактора – те бяха осъдени да платят на инвеститора хонорари в размер на десетки хиляди левове. Лесно можем да си представим какъв ще е ефектът, като се постави и предварителна преграда във формата на такса по касационно обжалване или отмяна", напомни Кашъмов.

Оставете коментар