Понеделник, 17 Декември 2018
Петък, 12 Януари 2018 13:11

Финансовият шеф на Мултигруп Жоро Инса взе 67% от Общинска банка

Българската народна банка одобри светкавично сделката за продажбата на „Общинска банка“, а милионите, които са платени за 67.646% от трезора са извадени от родната петролна компания "Инса ойл" на бизнесмена Георги Самуилов, известен в Пловдив като Жоро Инса. На заседание на управителния съвет на централната банка е взето решение да се издаде предварително одобрение за покупката от лихтенщайнския фонд "Новито Опортюнитиис Фонд АГмвК" (Novito Opportunities Fund AGmvK) на 3 880 388 броя безналични акции, представляващи 67.646 % от капитала на Общинска банка в размер на 57.3 млн. лв., съобщиха от БНБ.

Лихтенщайнският фонд е "алтернативен инвестиционен фонд" и е собственост на друго лихтенщайнско дружество - "КАИАК Фонд Мениджмънт АГ", което също е "алтернативен инвестиционен фонд". Законовото изискване е БНБ да получи документи за произхода на средствата за сделката и за действителния собственик на купувача. От централната банка се застраховаха, че са дали разрешение за сделката след анализ на документацията и проучване на ДАНС.
"Предварителното одобрение е издадено след анализ за съответствието на заявеното намерение на критериите по чл.28а, ал. 3 от Закона за кредитните институции и на представени от заявителя документи и допълнително поискана информация, проведени консултации с Органа за надзор на финансовите пазари на Княжество Лихтенщайн, разполагаемата информация в публичните регистри, в регистрите, поддържани от БНБ, както и предоставената от ДАНС информация", коментираха от централната банка.

От прессъобщението на институцията не става ясно кой е действителният собственик на лихтенщайнските дружества, но се споменава за участие на българската петролна компания "Инса ойл". "Установено е, че емитираните от заявителя инвестиционни дялове без право на глас са придобити от дружеството "Инса Ойл" ООД. Заявителят е уведомен, че конвертиране на инвестиционни дялове без право на глас, емитирани от заявителя, в акции с право на глас в "Новито Опортюнитиис Фонд АГмвК", като лице, упражняващо контрол и влияние върху придобиваната банка, може да се извършва само след предварително одобрение от БНБ", пише в съобщението на централната банка. Оттам уточниха, че всякакви конкретни въпроси трябва да им се зададат писмено. Става ясно, че "Инса ойл" е платила сделката на стойност 46 млн. лв. Преди няколко месеца лихтенщайнският фонд "Новито" емитира дялови книжа, които бяха закупени от "Инса ойл" с цел покупка на Общинска банка, но те не дават право на глас. Възможно е това да се промени и петролната компания да получи право да взема решения в управлението на трезора, но за целта трябва да се мине през нова процедура на одобрение от БНБ.

Бизнесът на Инса тръгва от "Мултигруп", където е финансов директор на групировката на убития Илия Павлов. През 2001 г. основава петролната компания "Инса ойл". Пет години по-късно компанията е разследвана от покойния Ваньо Танов, който е шеф на НСБОП. Започва проверка за далавери с горива. През март 2006 г. спецченгета нахлуват в базите на петролната компания "Инса Ойл" в Раковски и село Белозем. След 9 часа обиск изземват документация от офисите. Следват обвинения в укриване на акциз и ДДС за десетки милиони. "Инса ойл" обаче обжалват наказателните постановления, печелят и заведените делата за укриване на данъци. Танов разследва Инса и когато е шеф на митниците, но над компанията има политически чадър на по-високо ниво в ГЕРБ, според публикации в пресата. Пак според тях Георги Самуилов е описван като спонсор на МВР и Министерството на отбраната по времето на първото правителството на Бойко Борисов, заради доставката на горива за силовите ведомства.

С днешна дата "Инса ойл" има бензиностанции, на които горивата се продават средно с до 10 – 15 ст. по-евтино, отколкото на големите вериги. Любопитен детайл е, че цели пасажи от публикувания финансов отчет на дружеството в Търговския регистър за 2016 г. е размазан и не се чете. Същото се отнася и за дъщерната компания "Инса", която държи 99% от собствеността на "Инса ойл". Фирмата бе на 11-а позиция в класацията "Капитал 100" по приходи на пазара на горива през 2016 г.

"Инса ойл" е реализирала приходи от 253 млн. лв. през 2016 г., което е с 11 млн. лв. по-малко спрямо година по-рано. Оборотът от продажбата на горива е 223.5 млн. лв. Печалбата на компанията възлиза на близо 9 млн. лв. Георги Самуилов има и хотели по Черноморието. До 2016 г. беше сред концесионерите на плажа на Слънчев бряг , който през 2017 г. беше даден на фирма свързана с Младен Михалев Маджо.

Според левицата сделката е рискова и заради висящите дела във Върховния административен съд, заведени от миноритарните собственици - фирми около бизнесмена Христо Ковачки, които притежават 27 на сто от акциите. Делата са срещу заповед на БНБ, с която общината успя да си върне контрола над банката през 2011 г., и срещу промяната на устава на банката в същата посока. Първото дело - срещу заповедта на централната банка се разглежда на последна инстанция във Върховния административен съд, а поредното заседание е насрочено за 7 февруари. Решението на първа инстанция беше в полза на БНБ.
Второто дело е срещу промяната на устава и е спряно, докато няма решение по първото. Ако БНБ загуби първото дело, фирмите около Ковачки ще си върнат блокиращата квота в банката за сметка на мажоритарния собственик - общината. Ако общината вече е финализирала сделката с "Новито опортюнитис", негативите от подобно решение ще останат за новия собственик.

Последно Инса се прочу в медиите с празнуването на 50-годишния си юбилей в Античния театър в Пловдив. Общината отпусна паметника на културата безпрецедентно за историята на страната ни срещу 2880 лв.

Преминала успешно през прегледа на качеството на активите, с попрочистен портфейл от лоши заеми и с умерен растеж на бизнеса, банката изглежда продаваема. В комплекта обаче има и цъкащо предизвикателство - миноритарен акционер е Христо Ковачки, който е с немалка кредитна експозиция към банката. Допреди няколко години енергийният бизнесмен използваше миноритарния си дял в комплект със скандално дадената му устав блокираща квота да контролира банката и да финансира фирмите си по подобие на модела КТБ. След като с действия на БНБ влиянието му беше свито, той продължава да се опитва да си върне контрола чрез съдебни дела, които още не са приключили. А това може да отблъсне стратегически купувачи като и без това интересът към предлаганите по-малки банки напоследък е основно от местни играчи, искащи лиценз. Засега централната банка е устойчива в недопускането им, но Общинска банка ще е пореден тест.

Гласуваното от столичния общински съвет решение за старт на приватизационна процедура не е първият опит за продажба на мажоритарния дял в Общинска банка. Тя бе създадена през 1996 г. с цел да събере парите на общината, пръснати по други банки. Преди над 10 години Ковачки успява да я овладее, като изкупува дяловете на общински предприятия във финансовата институция и по този начин има блокираща квота от 27%. През 2005 г. за пръв път се заговаря за частен собственик, но до откриването на формален конкурс не се стига.

Две години по-късно властта на Ковачки в банката е бетонирана, общината наема консултант по продажбата, но пак не се стига доникъде заради глобалната финансова криза. През 2011 г. Столична община с помощта на БНБ, която временно забранява на компаниите на Ковачки да гласуват, си връща контрола, като премахва блокиращите му права в устава. Тогава са обявени официално лоши практики, кредити за свързани лица и скрито партийно финансиране и проектът за продажба е съживен с наемането на оценител, който да каже колко струва делът на Софийска община. Третото действие за продажба е от 2014 г., пропаднало заради кризата с КТБ. Сега шансовете са четвъртият опит да стигне по-далеч от предишните, защото икономическата ситуация е благоприятна, а и банката показва добра форма с дял в нишов сегмент на кредитния пазар.

Предложението за рестарт на приватизацията дойде от Трайчо Трайков в качеството му на общински съветник от Реформаторския блок. То бе внесено в столичния общински съвет непосредствено след като международната агенция Moody's повиши рейтинга на Общинска банка от B1 на Baa със стабилна перспектива или с две степени наведнъж. "Всичко това показва, че в момента имаме прозорец на възможност за успешна продажба с добри перспективи за инвеститорски интерес и цена, каквито не е имало преди и не е сигурно, че ще има пак", са мотивите на Трайков. Според него парите от продажбата могат да се използват за програмата за подобряване на качеството на атмосферния въздух, а защо не и за строежа на ново училище в София. "Считам, че с необходимия фокус може да се стигне до фаза на приключване на сделката дори в рамката на текущата календарна година", посочва Трайков.

Представители на банковия сектор са скептични за толкова скоростно затваряне на сделката, тъй като има нормативни срокове за оценка на общинския дял, време за финансово-правен анализ, набиране на оферти и одобрение на кандидатите от БНБ. Според тях по-реалистично е продажбата да приключи в началото на следващата година, като очакванията са процедурата да привлече интерес. Въпросът е колко ще е качествен.

С активи за 1.3 млрд. лв. в края на 2016 г. банката е 15-та по размер на активите сред 27 кредитни институции на пазара. Позициите й на традиционния банков пазар са скромни - тя е източник на едва 0.82% от кредитите на бизнеса и 0.39% от заемите на домакинствата в страната, като държи 1.28% от фирмените депозити и още толкова от спестяванията на населението.

Ценното в Общинска банка е финансирането на общините, където, по собствените й статистики, тя има пазарен дял от 42% (виж инфографиката). Като обслужваща банка на публични институции тя участва в съфинансирането на капиталови проекти, изпълнявани по европейски програми.

По предварителни данни към полугодието на 2017 г активите й достигат 1.5 млрд. лв., а за последните четири години нарастването е с над 14%. При печалбата практиката е средствата да не се разпределят като дивидент, а да се капитализират. С последното увеличение на капитала, което по информация на "Капитал" е било разрешено от БНБ в началото на тази седмица, акционерният капитал на банката вече е 57.3 млн. лв.

През последните две години банката ударно разчиства и портфейла си от лоши кредити. Обезценките за несъбираемост през миналата година са за 52.2 млн. лв., а за предходната са 54.17 млн. лв. Това й помогна да се представи стабилно на прегледа за качеството на активите. През него тя премина със съотношение на базов собствен капитал към рисково претеглени активи (СЕТ1) от 16%, при референтна стойност от 8%. На стрес теста резултатът на банката при базовия сценарий бе 17% CET1, а при утежнения - 6.5%, при минимално изискуем CET1 от 5.5%.

С активи за 1.3 млрд. лв. в края на 2016 г. банката е 15-та по размер на активите сред 27 кредитни институции на пазара. Позициите й на традиционния банков пазар са скромни - тя е източник на едва 0.82% от кредитите на бизнеса и 0.39% от заемите на домакинствата в страната, като държи 1.28% от фирмените депозити и още толкова от спестяванията на населението.

Ценното в Общинска банка е финансирането на общините, където, по собствените й статистики, тя има пазарен дял от 42% (виж инфографиката). Като обслужваща банка на публични институции тя участва в съфинансирането на капиталови проекти, изпълнявани по европейски програми.

По предварителни данни към полугодието на 2017 г активите й достигат 1.5 млрд. лв., а за последните четири години нарастването е с над 14%. При печалбата практиката е средствата да не се разпределят като дивидент, а да се капитализират. С последното увеличение на капитала, което по информация на "Капитал" е било разрешено от БНБ в началото на тази седмица, акционерният капитал на банката вече е 57.3 млн. лв.

През последните две години банката ударно разчиства и портфейла си от лоши кредити. Обезценките за несъбираемост през миналата година са за 52.2 млн. лв., а за предходната са 54.17 млн. лв. Това й помогна да се представи стабилно на прегледа за качеството на активите. През него тя премина със съотношение на базов собствен капитал към рисково претеглени активи (СЕТ1) от 16%, при референтна стойност от 8%. На стрес теста резултатът на банката при базовия сценарий бе 17% CET1, а при утежнения - 6.5%, при минимално изискуем CET1 от 5.5%.

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 12 Януари 2018 13:11
    Шефът на БНБ: Влизаме в цикъл на „не добри икономически времена”

    Бъдещо въвеждане на еврото у нас не би довело до сериозно нарастване на инфлацията, но това не означава, че цените ще останат неизменни, деликатно предупреди управителят на БНБ Димитър Радев

  • Петък, 12 Януари 2018 13:11
    Външният дълг на България – в теорията на вероятностите!

    Според Борисов външният дълг е 20% от БВП. Според БНБ е 64%.

    Кой лъже? Борисов или БНБ?

    Бойко Борисов разпали множество спорове за това колко е външният дълг на страната ни. Според казаното от премиера из телевизионните студиа, той е 20% от БВП. Повтори го няколко пъти, гледайки в листче.

    Прессъобщение на БНБ до медиите от края на октомври т. г внася яснота. Според финансовата институция дългът към август 2018 г. е 64% от БВП. В разпространяващата се в социалните мрежи информация е отбелязано, че в сравнение с 2017 година дългът е нараснал с 1,4%.

    Борисов не само че държи, че е 20 на сто, но дори обеща в края на мандата му да е 17%.

    Според справка на БНБ от 19 ноември т.г. (вж на 3-та стр.) за макроикономическите показатели, единствено показателят за краткосрочния брутен външен дълг донякъде се доближава до Борисовите числа – той е в рамките 23.1 – 24.0%.

    На стр. 3 от документа, в раздел „Външен сектор”, графа „Брутен външен дълг” (% от БВП) четем:

    2013 г. - 88.2%

    2014 г. - 91.9 %

    2015 г. - 74.0 % (правителството тегли 16 млрд. лв. заем)

    2016 г. - 71.1 %

    2017 г. - 64.6 %

    2018 г. - 63.4% (ІІ-ро 3-месечие)

    Теорията на вероятностите като математическа дисциплина е голямо предизвикателство и за професионални математици, и за любители на сложните изчисления. Остава на тях да предоставим оценката за възможността да се случи дадено събитие - в случая 64 да се превърне в 20. Пак според тази математика, вероятността е степента на вярата или знанието, че дадено събитие е настъпило или ще настъпи.

    Държавният ръководител видимо се оповава на вярата. Ето и точно какво преповтори няколко пъти премиерът:

    Водещ: Добре. Следващият въпрос Ивайло Иванов: През 2009 г., когато поехте управлението, дългът на България беше 10 милиарда лева и бюджетният дефицит 500 милиона лева. Тогава казахте, че държавата е в колапс. Сега дългът е над 26 милиарда и бюджетният дефицит е почти същият. В катастрофа ли е България?

    Бойко Борисов: Просто бих го посъветвал, уважаемият господин, да чете.

    Водещ: Защо?

    Бойко Борисов: Защото, ще кажа.

    Водещ: Откъде пък този лист?

    Бойко Борисов: Нося си данните, за да ви ги оставя.

    Водещ: Можете да го оставите, но аз не съм ви задал този въпрос.

    Бойко Борисов: Вашият, той не е гост, вие препредавате въпроси и затова към вас ще го адресирам. И тук много ясно е казано, че в момента нашият дълг е под 20%. 20%. Ръстът на приходите за тези години, 4 г., за които говорите е 10 милиарда лева. 40% ръст на приходите и 30% ръст на БВП при 20% външен дълг.

    Водещ: Колко е външният дълг?

    Бойко Борисов: 20%.

    Водещ: 1 милиард и 26 милиона.

    Бойко Борисов: Не. 20%. Той казва 26%.

    Водещ: 26 милиарда казва.

    Бойко Борисов: И разликата от мандата на БСП за 4 г. досега са 10 милиарда приходи повече в хазната. И 40% повече приходи в хазната, държавният бюджет и 30% ръст на БВП. 110 милиарда лева към момента. До края на мандата 130 милиарда ще бъде БВП. Това са цифри официални и ще ви ги оставя, има ги и на сайта на финансовото министерство. Плюс на вашия задаващ въпрос отговарям – 11 милиарда близо фискален резерв. Плюс за тези последните 2 г. платени, освен че свалихме дълга на 20%, до края на мандата ще бъде, уважаеми господине, 17%. Платихме 1 милиард и 300 милиона за руските реактори. Платихме 1 милиард и 200 милиона за американските централи. И 3 милиарда и 700 милиона за КТБ. Общо 6 милиарда и 700 милиона. И пак имаме 11 милиарда, благодарение на събраната повече пара от приходните агенции и борбата с контрабандата.

    Водещ: Добре, колко е външният дълг?

    Бойко Борисов: 20%. Ето ви цифрите.

    Водещ: 20% от какво?

    Бойко Борисов: От Брутния вътрешен продукт. Така се мери. Беше 26%-27%, когато дойдохме този третият мандат, да го наречем, беше 27%. Сега е 20%. До края на мандата 17%. Това са цифрите, които ясно може да се проверят.

    Водещ: Т.е. той пита 26 милиарда, от 10 милиарда – 26 милиарда, обаче вие говорите в проценти от БВП.

    Бойко Борисов: Да, то така се мери. Само преди няколко месеца изплатихме, ако не ме лъже, върнахме 2 милиарда и 400 милиона от външния дълг. Това са цифрите.

    Водещ: Не теглите ли заеми, за да покрие точно външния дълг?

    Бойко Борисов: Не. Изплатихме, върнахме заеми за 2 милиарда и 400.

    Водещ: Нали изтеглихте 16 милиарда? Аз си спомням, това излезе, изтеглихте 16 милиарда.

    Бойко Борисов: Това се говореше от опозицията. Официалните данни – когато дойдохме третия мандат бяха 27-28 процента външният дълг към БВП. Сега са 20%. И те затова спряха да говорят. Вие сте гледали сайта на БСП сигурно.

  • Петък, 12 Януари 2018 13:11
    "Каолин" купи ултра скъп имот на ул. "Оборище" за милиони левове

    Сделката мина през небеизвестния бивш собственик на "Парк Бар" Пепи Гърка. Предприятието "Каолин" ЕАД на Иво Прокопиев вече се помещава на една от най-тузарските улици в центъра на София. Дружеството си е купило къщата, в която е живял ген.-майор Стефан Славчев, създал тежката ни артилерия. През 2013 г. имотът струва 5 млн. лв., а днес цената му може да е скочила дори двойно.

Оставете коментар