Петък, 19 Октомври 2018
Вторник, 02 Октомври 2018 13:14

Чуждестранните фирми бягат и е крайно време България да реши проблема с корупцията

Автор: Каролин Холмънд, Diplomatic Courier

Само в рамките на месец, 200 хиляди българи внезапно се озоваха без задължителна автомобилна застраховка заради банкрута на кипърската застрахователна компания „Олимпик“, търговският регистър изчезна за дни наред, а смъртоносна катастрофа доведе до уволнение на трима министри. Затова правителството на премиера Бойко Борисов не може да си позволи още лоши новини. И все пак, краят на август донесе нови и дори по-обезпокоителни вести, чиито последици може да затъмнят всички кризи, с които София се опитва да се пребори – размерът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) стремглаво намалява.

През последното десетилетие инвестициите на чуждестранните компании намаляха десет пъти, сривайки се до само 1,13 милиарда щатски долара. Като дял от БВП, от 28% те стигнаха до нищожните 2%. Български индустриалци коментират с горчивина, че в момента в страната се получават повече пари от преводи от българи, живеещи в чужбина, отколкото от чуждестранни компании с бизнес в България.

Живот без ПЧИ?

София просто не може да си позволи срив на ПЧИ. Повече от десетилетие след присъединяването на България към Европейския съюз, тя е страната членка с най-нисък БВП на глава от населението. Почти всеки четвърти българин живее в бедност, а изтичането на мозъци доведе до топене на населението, чиито темпове са най-бързите в света. Премиерът Бойко Борисов е участвал в много политически битки и през последното десетилетие държи властта с желязна ръка, но ако не може да убеди чуждестранните фирми да се върнат, той рискува да остави икономическа и политическа разруха като свое наследство.

Основната причина, която плаши и държи настрана чуждестранните инвеститори е културата на все още съществуващата корупция, 30 години след срива на съветската империя. Разпадането на СССР остави вакуум в България, който беше алчно запълнен от бивши съветски тайни агенти и престъпни мутри (момчета с дебели вратове). Присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС) трябваше да изкорени този проблем, но вместо това той сякаш се влоши – през 2007 г., същата година, в която България се присъедини към ЕС, ПЧИ започнаха да падат главоломно.

Европейските чиновници обещаха на България около 80 милиарда евро за да и помогнат да изпълни редица показатели свързани с корупцията и злоупотребите, но тази кампания се оказа безплодна. В доклад от ноември миналата година, ЕС призна, че нито един от критериите не е изпълнен. Механизмът за сътрудничество и проверка, предполагаема временна мярка, наложена в началото на членството на България в ЕС с цел намаляване на дефицита на прозрачност спрямо останалата част на Съюза, остава в сила.

Вместо това изглежда, че основният проблем са Борисов и режимът му. Премиерът е обвиняван в поддържане на връзки с бившия съветски елит и в отказ да вкара престъпниците в затвора. Най-строгите му критици дори твърдят, че България на Борисов е „автокрация, в която публичните ресурси и институции се използват, за да обслужват личните интереси на управляващите“, а тези, които отказват да се поддадат на подобни практики са преследвани от прокуратурата с измислени обвинения. При управлението на Бойко Борисов България се сдоби с репутацията на най-корумпираната страна в Европа, която губи приблизително 22% годишно от своя БВП заради корупция.

Освен мрежите на „добрите стари момчета“, чрез които българското правителство предоставя благоприятни условия на определени компании срещу рушвети, чуждестранните компании трябва да се борят и със система от две нива, което означава, че западните фирми са изправени пред произволни и неоправдани пречки.

България, отдавна смятана за „енергиен център на Балканите“, в момента се бори да запази плодотворни отношения с инвеститорите в енергийния сектор. Когато правителството отвори пазара на страната за западните капитали и приватизира електроразпределителните дружества, наблюдателите изтълкуваха това като готовност за намаляване на руското влияние в енергийния сектор. Две десетилетия по-късно, енергийният сектор в България все още силно предпочита Русия, като същевременно затруднява живота на западните инвеститори: и трите електроразпределителни дружества трябваше да инициират арбитражни производства срещу България, а тя сериозно се опитва да прекрати и споразуменията си за покупка на електроенергия с чуждестранните енергийни компании AES и ContourGlobal, които генерират около една пета от електричеството в България, като същевременно се опитва да съживи спорната АЕЦ „Белене“, която използва руска технология.

Решението на чешката компания ЧЕЗ да продаде българския си бизнес на напълно неизвестна местна компания е ясен знак, че големите международни енергийни играчи вече нямат доверие в България като инвестиционна дестинация. България защитава енергийната си политика, като твърди, че трябва да либерализира пазара си, но подкопава този аргумент с неуспеха си да преустанови монопола на базираната в Москва Лукойл. Борисов може би вярва, че благоприятното отношение към руско предприятие ще възстанови връзките с Кремъл, ключова цел на неговото управление. Но това вече отблъсна редица западни енергийни компании, които се чудят дали те не са следващите, които ще бъдат набелязани.

Изборът на София

Дори България да успее осигури на чуждестранните си инвеститори равни условия, много от тях биха били притеснени от извънредно ненадеждната съдебна система на страната. Тя е обсадена от многобройни проблеми – от прекомерната централизация на прокуратурата до независимостта на съдебната система, която позволява на съдиите лесно забогатяване чрез участие в корупционни схеми, без страх от санкции. Търговските камари в България отдавна призовават правителството да затегне системата, но досега то остава глухо за подобни молби. Неотдавнашно проучване на Евробарометър установи, че от всички стани членки на ЕС, българите имат най-отрицателното мнение за съдебната система на страната си.

Като се имат предвид тези зеещи пробойни в съдебната структура, едва ли е изненадващо, че само шепа случаи на корупция достигат до съда. Според статистика, цитирана от Центъра за изследване на демокрацията, през 2015 г. в България са приключени само 72 съдебни дела, въпреки че се смята, че повече от 1,3 милиона пълнолетни българи са участвали в корупционна сделка. Освен това българската съдебна система не гарантира частната собственост. Обезпокоените чуждестранни фирми отдавна уреждат българските си съдебни спорове в Лондон, а не на местно равнище. В момента вече изглежда, че са решили да се отърват от проблема изцяло като напуснат българския пазар.

По-рано тази година Борисов доста арогантно попита критиците си защо „ако има толкова много корупция, хората продължават да ни избират?“ Обаче в момента изглежда, че вече не е в състояние да удържи вълната – на чуждестранните фирми им писна, и ако той не успее си подреди къщата, лятото на неговия срам може да прерастне в години на позор.

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 02 Октомври 2018 13:14
    Анна Цолова проговори: напуснала е окончателно Нова ТВ

    След месеци мълчание, Анна Цолова съобщава, че няма да прави ново предаване по Нова. Журналистката е напуснала медията още през февруари, става ясно от интервю за сп. „Жената днес“.

    Цолова бе свалена от ефира на Нова, където водеше заедно с Виктор Николаев сутрешния блок „Здравей, България“, през септември миналата година. Обяснението бе, че подготвя ново „лайфстайл“ предаване. Предаването не започна, а продължителното мълчание за отсъствието на журналистката подхранваше слуха, че е отстранена заради неудобни въпроси.

    „Миналото лято, в един особен момент телевизията ми предложи да започна подготовка за ново предаване извън новините и актуалната журналистика. Защо предаването не е в ефир? Не мога да отговоря на този въпрос. Мога само да кажа, че последните телевизионни проучвания показваха високо зрителско одобрение и доверие към мен и работата ми. През февруари, по мое желание, прекратих трудовия си договор с Нова“, казва Цолова пред списанието.

    Журналистката споделя, че действително готвела телевизионен проект, различен от публицистиката, и обмисляла да напусне активната журналистика. „Не бях планирала момента, в който това се случи“.

    Запитана кой е избрал този момент, Цолова отговаря лаконично: „Въпросът не е към мен“.

    Мълчанието си около напускането на „Здравей, България“ бившата водеща обяснява така: „

    Мълчанието понякога казва повече от всички думи. За мен това е минало. Журналистът трябва да говори основно чрез работата си и по-малко за работата си. Това правех и аз. Като журналист съм говорила всеки ден и съм била честна със зрителите до последния си ефир. Защото така я разбирам професията – да слугуваш на фактите, а не на друго. Другото не се нарича журналистика. През последната година чух безкрайно много пъти израза „Липсваш на екрана“. Казват ми го и познати, и непознати хора. Благодаря им от сърце. Днес обаче имам други планове за професионалното си развитие. Не виждам бъдещето си в новините и публицистиката“.

    Цолова твърди, че не се е поддала на натиск. „Когато съм виждала смисъл, не съм имала никакъв страх да плувам в бурни води. Не съм се приемала за остър журналист. Затова бях учудена, че нормални и задължителни въпроси, се приемат за смелост, героизъм и острота. Задавала съм въпроси, според съвестта си и според стандартите, на които смятам, че трябва да отговаря един журналист”, споделя тя.

    В момента журналистката се занимава с обучения под наслов „Говори, за да те видят“.

    Цялото интервю на Анна Цолова в сп. „Жената днес“

  • Вторник, 02 Октомври 2018 13:14
    Горкият зрител е омаломощен, объркан и със сигурност затъпял

    "Силата да бъдеш информиран" в няколко стъпки (методично упътване):

    1. Съобщаваш в централната емисия, че двама осветители от операта са надраскали мемориала в Хирошима. Репортажът е с включване на директора на операта. 

    2. Опровергаваш първоначалната информация. Надрасканата стена няма общо с мемориала и се намира на известно разстояние от него. Включваш отново директора на операта, който пък говори за "хибридни новини", но това е отделен въпрос. 

    3. Държиш в напрежение горкия зрител кога немските власти ще върнат заподозрян в изнасилване и убийство. 

    4. Репортер на тв пътува с въпросния заподозрян в самолета, а после в безсмислен разговор в сутрешния блок обяснява накъде е гледал въпросният арестант, дали е бил кротък или не. 

    5. През цялото това време си вярваш, че описаното по-горе е журналистика. И си изпълнил дълга си да информираш безпристрастно с всички гледни точки без да подвеждаш. 

    И паралелно с това мастит водещ от друга тв информира в девет без пет, че от България е зарзаватчията, който макар и дребен собственик, опънал транспарант "Пролетарий от всички страни, съединявайте се".

    Последното граничи с психопатологията, но горкият зрител, както вече се вижда, вече е трениран, а също омаломощен, объркан и със сигурност затъпял.

    Силвия Томова, фейсбук

  • Вторник, 02 Октомври 2018 13:14
    The Irish Times: Добре дошли в България, най-бързо свиващата се нация в света

    Най-бедната страна в Европейския съюз е разкъсана от неравенство в доходите и корупция, пише ирландското издание в остър материал, посветен на ситуацията у нас.

    Пред българите и посетителите на тяхната столица София по-рано през тази година беше разкрита ослепителна колекция на древно и модерно богатство. Националната галерия на страната, която се помещава в елегантен бивш кралски дворец, изложи 62 блестящи съкровища, датиращи от 1000-ната година в изложбата „Златното руно. Търсенето на аргонавтите“.

    То включва 16 експоната, които се показват за първи път, а досега са били съхранявани в добре охранявани помещения на фондация „Тракия“ – създадена от мултимилионера Васил Божков. Изложбата придаде културен блясък на шестмесечното българско председателство на Съвета на ЕС, а може би и малко блясък към сенчестата репутация на Божков.

    Основана през 2004-та година, фондация „Тракия“ твърди, че финансира научни изследвания и подобрява достъпа до музеите и опазването на културното наследство, като същевременно се грижи за колекцията на своя основател, която включва над 3000 скъпоценни артефакти.

    Васил Божков се смята за най-богатия човек в България, а империята му, простираща се от строителството до хазартния бизнес, е изградена във времената на хаотичния и понякога кървав преход между комунизма и капитализма през 90-те. Със своята фондация магнатът, който има прякор „Черепа“, се опитва да върне нещо на страната, която е най-бедната и с най-голямо неравенство в ЕС.

    Около 11 години след присъединяването на страната в ЕС, големите надежди за просперитет, по-солидна демокрация и повече социална справедливост, са помрачени от официалните данни на Европейската статистическа служба (Евростат).

    България има най-ниската работна заплата в съюза (260 евро), най-ниските средни пенсии (190 евро) и най-ниската средна работна заплата (575 евро). Повече от 40% от българите живеят в риск от бедност и социално изключване – два пъти повече, например, от германците.

    Освен това, докато средно в Европейския съюз най-богатите 20% от населението са 5.2 пъти по-богати от най-бедните 20%, то в България разликата между 20-те процента на върха и тези на дъното е цели 8.2 пъти – без да се отчита недекларираното богатство.

    „Има три български реалности. Хората със средни заплати не могат да живеят добър живот тук, като цените на храната, енергията и други неща са сравними с други места в Европа. След това имаме много малка средна класа, която живее в собствен балон, работи в старт-ъп или международни компании и живее в квартали на София, които са сравними с части от Берлин, например. Накрая имаме горния слой, който е отделен от всичко останало. Те имат фантастични коли и частни клубове, често припокриващи се със сенчест бизнес“, казва Даниел Кадик – директор на източноевропейския клон на Фондация „Фридрих Науман“, базиран в София.

    „Живеех в Берлин и никога не бях виждал „Майбах“. В София вече съм виждал три“, добавя Кадик.

    Икономиката на страната расте с около 3.5%, но според Световната банка растежът трябва да бъде „с поне 4% годишно в следващите 25 години, за да може България да достигне средните нива на доходи в ЕС“.

    България е начело на ЕС и когато става дума за един неизмерим показател – разпространението на корупцията, която пресушава икономиката, плаши чуждестранните инвестиции и продължава да държи хората в бедност. Според индекса на Transparency International България е най-корумпираната страна в ЕС, класираща се на 71-во място заедно с Южна Африка и Вануату.

    Също толкова е притеснително е проучване на ЕС от миналата година, според което само една четвърт от българите ще се доверят на полицията за жалба за корупция, а полицейските и митнически служители за смятат за държавните служители, които е най-вероятно да вземат подкуп.

    Европейският парламент оценява, че корупцията струна на България около 15% от брутния вътрешен продукт (БВП) всяка година, а разпространението ѝ обхваща всички аспекти на живота – от манипулирани търгове и непрозрачни договори за милиони евро до нуждата обикновените граждани да дават подкупи, за да се доберат до здравните и образователните системи и до тяхната Византийската бюрокрация.

    Всички тези проблеми, малки и големи, подхранват сивата икономика в България, която Международният валутен фонд (МВФ) оцени миналата година на 29.6% от БВП – най-големият дял в ЕС.

    Резултатът е осакатяващ цикъл на укриване на данъци и изтичане на капитали, изчерпани държавни средства, които трябва да финансират обществените услуги, и мрачно чувство за несправедливост, обида и недоверие към длъжностни лица и държавни институции.

    Проучване на ЕС от миналата година установи, че що се отнася до успех в живота, в България два пъти повече хора вярват, че „да познаваш правилния човек“ е по-голям фактор от доброто образование.

    Това усещане, че играта е нагласена в полза на тези с връзките, и че бедността е перманентна, се забелязва и в демографската картина – младите хора напускат страна, двойките имат по-малко деца и населението бързо се срива.

    ООН твърди, че България всъщност е най-бързо свиващата се нация в света, като сегашното и население от около 7 милиона души се очаква да намалее до 5,4 милиона до 2050 година и до 3,9 милиона до края на века.

    България вече е загубила почти 2 милиона души от пика на населението от близо 9 милиона през 1989 година, разкривайки масовото и дългосрочно въздействие на прехода от комунизъм към капитализъм в Източна Европа – където осем други държави се очаква да претърпят спад на населението от повече от 15% до 2050-та година.

    Най-високият процент на смъртност в ЕС, съчетан с едно от най-ниските нива на раждаемост в страната и емиграцията на десетки хиляди работници всяка година, оставят България в главоблъсканица как да финансира пенсиите и здравеопазването за застаряващото население.

    Не е изненадващо, че десетки хиляди българи търсят работа в чужбина всяка година, като Германия, Великобритания и Испания са предпочитаните дестинациите, а това създава хроничен недостиг на персонал в здравните служби на страната, в училищата и в други големи сектори.

    „Има места в страната, където няма лекар в радиус от 50 килиметра. В болницата трябва да си носите собствена тоалетна хартия и такива неща. Това е климат, в който много хора просто не искат да живеят повече“, казва Кадик.

    Докато младите специалисти напускат дома си в търсене на по-високи заплати, по-добри условия на труд и по-малко корумпирана среда, много българи дори не чакат дипломирането си, за да започнат да търсят възможности вън от страната. Около 17% от българските студенти са избрали чуждестранен университет, а водещите университети в страната се опитват да запълнят стотици празни места през новата учебна година.

    Светлинката добри новини за хората, които се завръщат от чужбина е, че ще намерят семейния си дом да ги очаква. Около 84% от българите притежават мястото, където живеят, в сравнение с 53% в Германия.

    „Хората получават апартаментите, в които живеят (когато комунизмът се срива) и са щастливи да притежават домовете си, защото в противен случай просто не могат да си позволят жилището“, казва Кадик.

    „Много българи, особено възрастните хора, разчитат на храна, отгледана на малък сеемен парцел извън града. Семейната обвързаност тук е силна, а сред приятели и роднини има много обмен на малки услуги и взаимно подпомагане. И това е неизбежно поради липсата на добри услуги“.

    Автор: Daniel McLaughlin, The Irish Times

    Превод и редакция: Барикада

Оставете коментар