Сряда, 21 Ноември 2018
Петък, 09 Ноември 2018 11:26

Прокуратурата разби клеветите на доносниците. Ще отговарят пред закона

Възражение на доклада на Комисията по академична етика към министъра на образованието и науката

С промените в Закона за развитие на академичния състав в Р България от месец май т.г. бяха въведени редица законови норми, касаещи констатирането и санкционирането на плагиатството в научните трудове на преподавателите. На тяхна база бившият Ректор на ТУ-Варна – проф. Фархи и бившия ръководител на Центъра за развитие на академичния състав в ТУ-Варна – проф. Минчев подеха масова кампания за оклеветяване на Ректора на ТУ-Варна- проф. Росен Василев, като подадоха 16 разнородни, взаимно противоречащи си сигнала до МОН, изявяваха се в телевизионни предавания, писаха по вестници… Това, което възмущава най-много, обаче, е пълното нарушаване на правовия ред при провеждането на процедурата за установяване на плагиатство в трудовете на професор Василев от Министерството на образованието и науката.

На база на подадените сигнали до Министъра на образованието и науката, той разпореди да се извърши проверка от новосформираната Комисията по академична етика по реда на § 4в от ЗРАСРБ, която на 08.11.2018г. представи своя доклад.

Възмущение буди факта, че Министърът на образованието и науката определя петима членове на комисията по академична етика (Заповед № РД09-2516 от 14.09.2018г.), които би трябвало да са хабилитирани лица, включени в регистъра по чл. 2а от ЗРАСРБ, а нито един от членовете на Комисията по академична етика няма как да е хабилитирано лице от регистъра по чл.2а, тъй като такъв регистър НАЦИД още не е създал. Регистърът по чл.2а – включващ наукометричните показатели на лицата тепърва се попълва, като първото обучение на оторизираните представители на научните организации и висшите училища, които ще подават данни в него се проведе на 5.11.2018г.. Не само през месец септември, когато е формирана комисията, но и към настоящия момент някои от членовете й, включително и председателят не са регистрирали своите публикации в сайта на НАЦИД, а дали те отговарят на минималните наукометрични показатели, изискуеми от закона за да бъдат членове на тази комисия тепърва ще се установява.

Недоумение буди и механизмът на определяне на арбитри от тази комисия за конкретните процедури. Съгласно чл.30 (8) от ЗРАСРБ арбитрите следва да са хабилитирани лица от регистъра по чл.2а, които имат научни степени или са хабилитирани лица в същата специалност или професионално направление, не са участвали в съответната процедура в друго качество, нямат конфликт на интереси с лицето, посочено в сигнала и нямат конфликт на интереси с лицето, подало сигнала.

В този смисъл, Комисията по академична етика е избрала абсолютно незаконен състав от арбитри, тъй като те са назначени на 28.09. и на 05.10. 2018г., също преди НАЦИД да е създал Регистър на лицата, включващ наукометричните им показатели, което представлява грубо нарушение на чл.30 (8) от ЗРАСРБ.

В посочената в Доклада на комисията справка, изискана от изп. директор на НАЦИД е записано изрично, че шестимата арбитри фигурират само в публичния регистър на НАЦИД, но не и с наукометричните си показатели! И до сега на посочения от НАЦИД линк не са регистрирани публикациите на нито един от тях, а дали ще отговорят на минималните наукометрични показатели, изискуеми от закона за да бъдат избрани за арбитри тепърва ще се установява. В този смисъл Докладът на комисията въвежда в заблуждение и Министъра, интерпретирайки напълно погрешно Справката от изп. директор на НАЦИД. (В приложение)

Освен това нито едно от лицата, които са избрани за арбитри,  няма научна степен и не е специалист в научната специалност, нито на конкурса за професор, нито в научната специалност на докторската дисертация на проф. Василев, което представлява грубо нарушение на чл.30, ал.8, т.1 от ЗРАСРБ, според който те следва да са хабилитирани лица от регистъра по чл.2а, които да имат научни степени или са хабилитирани лица в същата специалност.  Недоумение буди факта, че в Доклада си комисията сама потвърждава, че пет от шестте арбитри са специалисти по професионално направление 5.1. „Машинно инженерство“, без да посочва, че научната специалност на конкурса за професор на проф. Василев е „Електроизмервателна техника“, а становищата по него са изготвени от професори по научните специалности материалознание и технология на машиностроенето, по приложна механика, а единственият електро-инженер от арбитрите е професор по научна специалност електрически мрежи и системи, която обаче е твърде далеч от научната специалност на конкурса – електрически измервания. Аналогично са „избрани“ и арбитрите за докторската дисертация на проф. Василев.  Становищата са изготвени от професори по научни специалности пътно-транспортни машини, технология на машиностроенето, приложна механика, а докторската му дисертация е по научна специалност  технология на машиностроителните материали.

Буди недоумение кой, как и защо е посочил точно тези арбитри, след като нито един от тях не е нито специалист по научните специалности на професурата и докторантурата на проф. Василев?

Закононарушенията обаче не спират до тук! Съгласно чл.30, ал.8, т.3 от ЗРАСРБ арбитрите трябва „да не са участвали в съответната процедура в друго качество. Участието на четирима от шестте арбитри в предходно назначената Комисия (заповед РД09-4254/30.08.2017г. на Министъра на образованието и науката), която през м. септември 2017г. разгледа постъпилите писмени сигнали от проф.Фархи и проф.Минчев, и излезе с доклад относно нарушения на ЗРАСРБ във връзка с процедурата за присъждане на научна степен „доктор на науките“ на проф.Василев е в пълно противоречие както с чл.30, ал.8, т.3 от ЗРАСРБ, така и с Правилника на Комисията по академична етика, където в чл.2, ал.2 изрично е записано, че комисията осъществява своята дейност на основата на принципите на законност, независимост, обективност и справедливост. Изборът им за арбитри по разглежданата процедура опорочава изцяло извършваната проверка и поражда както основателни съмнения в тяхната безпристрастност и обективност, така и в независимостта и обективността на Комисията по академична етика при нейния избор на арбитри. Всеки арбитър, който вече веднъж е изразил своето становище по разглеждания казус в предходната комисия по случая е предубеден, и ще трябва да дават отговор и пред съда защо не си е направил сам отвод, а е написал ново становище – нещо, което е установена съдебна практика…

Съгласно чл.30, ал.8, т.4 от ЗРАСРБ арбитрите трябва да „нямат конфликт на интереси с лицето, подало сигнала по ал.2.“ За съжаление и в този аспект нещата не стоят добре. В Допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ – § 1, т. 2а, 3, 4 е записано, че конфликт на интереси е налице, когато лицето има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на неговите правомощия или задължения във връзка с участието му в съответната процедура; частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер; за облага се счита дори и получаване на привилегия или почести, помощ, подкрепа или влияние. Години наред проф. Фархи като Ректор, а проф. Минчев като Декан на функционалния деканат “Докторанти“ назначаваха споменатите арбитри в състава на множество научни журита в Технически университет-Варна не поради тяхната научна компетентност в дадената област, а поради близки приятелски взаимоотношения, както за съжаление се получава и в случая.

Предвид описаните факти, е налице една опорочена процедура, която възбужда ред въпроси, а именно: кой е определил ,,независимите” арбитри , след като регистър по чл.2а не съществува!!???; как само за 7 дни „компетентните“ членове са уведомени, че са избрани, предоставени са им материалите, запознали са се с тях, анализирали са ги детайлно, направили са справки в научните бази данни и са си написали становищата, като в рамките на тази една седмица и са ги депозирали на една и съща дата, последователно!!!????

Пълно недоумение буди и факта, че МОН не е предоставило официално нито един от подадените 16 сигнала, за да може проф. Василев да даде своето становище по същество, което е и основно негово право. За вземане на обективно решение от страна на Комисията по Академична етика,  бе необходимо да се отговори по същество на тези сигнали, по който арбитрите са изготвили своите становища.  За съжаление, на проф. Василев му бяха изпратени само готовите становища на арбитрите, но не и самите сигнали!

Относно отправените обвинения към проф.Василев в плагиатство следва да се отбележи, че в §1 т.7 от Допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ е дадено следното определение:“„Плагиатство” е представяне за собствени на трудове, които изцяло или частично са написани или създадени от другиго, или използването на публикувани от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране в процедурите за придобиване на научни степени или за заемане на академични длъжности.“ Трябва да се има в предвид, обаче, че дали представените трудове са чужди или съвместни, дали от тях има преписване или не, трябва да кажат не проф. Минчев, проф. Фархи или който и да е друг, а считаните за автори на тези трудове.

Особена наглост представляват твърденията, че втора, трета, четвърта и пета глава от дисертационния му труд са преписани от чужд труд (дисертацията на негов докторант). И въпреки, твърденията и на проф. Василев, и на докторанта, че това са техни съвместни, общи изследвания, част от които са използвани в неговата дисертационна работа в една насока, а част от тях в съвсем друг аспект в дисертацията на докторанта, и въпреки представения Списък с публикации, представящи общите им изследвания в периода 2012-2016г., включени и в дисертационните им трудове, арбитрите са се подписали, че става въпрос за плагиатство!!! Та кой научен ръководител не работи заедно с докторанта си, не експериментира, не го насочва, не му помага да напише дисертацията си?!?  Проф. Василев е ръководител на шестима защитили докторанти, като при петима от тях, освен съвместната им изследователска работа, в крайната фаза лично е оформял дисертационните им трудове. Всъщност- всеки съвестен научен ръководител ще потвърди, че прави същото.

Абсурдни са и твърденията, че седма глава е преписана от дисертацията на друг млад колега, тъй като и той също е заявил писменото си становище пред членовете на комисията, че цялата разработка е тяхна съвместна работа, тя е абсолютно иновативна, не е предлагана никъде досега и е публикувана за първи път в общата им статия на престижната конференция „Intelligent information technologies for industry” през септември 2017г., след датата на защитата на проф.Василев, който е и пръв автор в нея. Конференцията е индексирана, статията е преминала рецензиране с много високи оценки и е публикувана в Advances in Intelligent Systems and Computing, vol 680. Springer, Cham, pp 42-49, Print ISBN 978-3-319-68323-2, Online ISBN 978-3-319-68324-9.

Всички споменати колеги от Технически университет-Варна, от които Комисията по  академична етика твърди, че проф. Василев е преписал своите научни трудове са дали своите писмените становища, в които категорично заявяват, че в неговия дисертационен труд „Изследване на методите и средствата за повърхностно обработване на материали за дентални импланти“ няма  използване на техни знания и писмени работи, няма присвояване на техни произведения на науката, база данни и т.н.., а и техните дисертации са коректно цитирани и поставени под номер 24 и номер 55 в параграфа „Използвана литература“ на дисертацията на професора.

В твърденията на проф.Минчев, проф.Фархи и „независимите“ арбитрите ясно личи  една цел – проф. Василев да бъде обвинен в некомпетентност, плагиатство и, че всички негови трудове са преписани от чужди такива. За постигането на тази цел те решават няколко еднотипни задачи – да намерят изследвания, приличащи на неговите, от които да го обвинят, че е преписал. Такова е и твърдението, че шеста глава на дисертацията му е преписана от книгата на Sha W., Malinov S. „Titanium Alloys- Modelling of Microstructure, Properties and Applications“. Жалко е, че известни учени се поддават на влиянието на проф. Минчев и без да вникнат в разликите в двата вида изследвания, повтарят твърденията му. Проведените изследвания,  разгледани в неговата дисертация  показват, че за процеса на плазмено азотиране на титан и титанови сплави с индиректен плазмотрон мощността, времето, температурата и скоростта на плазмената струя са важни фактори за процеса. Методиката и апаратурата използвани за анализ на скороста и температурата в процеса плазмено газово азотиране с индиректен плазмотрон са показани на съответни фигури, а получените резултати са посочени в таблици, които са различни от тези, разгледани в работата на Ша и Малинов не само по отношение на енергийния източник, но и по отношение същността на процеса азотиране на титан и титанови сплави.

Разбира се в тази връзка за анализ и сравнение са използвани най-често изследваните от Самсова, Фромм и Гебхардт, Смителс, Метин и Инал, включително и от Ша и Малинов титанови слави – Ti-8Al-1Mo-1V, Ti-6Al-2Sn-4Zr-2Mo, Ti-6Al-4V и Ti-10V-2Fe-3Al. Резултатите, които се анализират в дисертацията на проф. Василев са на база плазмено газово азотиране с индиректен плазмотрон с мощност 12kW, 18kW и 25kW за всичките четири сплави, като тези мощности са избрани съобразно получените по-рано резултати. Еволюцията на азотирания слой по време на плазменото  газово азотиране с индиректен плазмотрон е схематично представено  в неговата дисертация на  фигура 6.1., от която могат ясно да се направят и сравненията между цитирания от Ша и Малинов процес, и този разглеждан в дисертационня труд. Основното различие е, че повърхността на обработваните образци се атакува активно от йонизиран и атомарен азот, чрез плазмената струя (фигура 6.1.).  Именно поради тази причина е и намаленото време на въздействие в рамките на 5 до 30 мин при различни мощности. При другите цитирани автори Самсова, Фромм и Гебхардт, Смителс, Метин и Инал, включително Ша и Малинов, процеса е стационарен, при постоянна температура на въздействие. Независимо от много по-краткото време на въздействие се наблюдава идентичност на резултатите (фигурите 6.3, 6.4 и 6.5), както и при компютърното моделиране и симулации за развитието на повърхностните слоеве по време на плазмено газово азотиране с индиректен плазмотрон на титанови сплави Ti-8Al-1Mo-1V, Ti-6Al-2Sn-4Zr-2Mo, Ti-6Al-4V и Ti-10V-2Fe-3Al (фиг.6.7. фиг.6.8 и фиг.6.9.), при разстояние 120мм от края на дюзата до обработваемата повърхност на образеца.

По отношение визираните публикации, с които проф. Василев участва в обявения конкурс за заемане на академичната длъжност „професор“ по научна специалност „Електроизмервателна техника“ само наличието на сигнал от проф. Минчев, който беше председател на Научното му жури, а няколко от оспорваните научни трудове бяха публикувани в списания, на които той е главен редактор е достатъчно доказателство, че се касае за безскрупулен опит за неговото дискредитиране. В мненията на избраните арбитри се откроява абсолютна тенденциозност. Публично се декларира и негативно отношение към цялостната изследователска дейност на катедра „Материалознание и технология на материалите“. В становищата относно професурата, се сипят обвинения и по дисертационния му труд и публикациите по него, явно подготвени много преди да бъдат избрани за арбитри, което обаче не прави впечатление на Комисията по академична етика и не е отразено по никакъв начин в доклада й. Нелепи са и твърдения за плагиатство от рода на „в обяснителния текст към фигура 3 се говори за „газово нитриране“, а в текста под самата фигура за „плазмено нитриране“, при положение, че статията е посветена на изследвания при повърхностното плазмено газово азотиране с използване на плазмотрони с индиректна дъга. В становищата си арбитрите изпадат дори в комични ситуация, или от непознаване на материята, по която се изказват, или защото просто не са чели въобще споменатите публикации, а анализа на проф. Минчев на собствените му твърдения, че публикацията на проф.Василев от 2015г. е преписана от публикация от 2017г. трябва да предизвика само размисъл и съжаление.

Твърденията на авторите на сигнала и арбитрите, че публикацията „Обобщен метрологичен анализ на грешките на преобразувател за тензомост с изход по период“ е преписана от различни източници още веднъж потвърждават огромното им желание за  дискредитиция на проф. Василев, дори и за сметка на собственото им излагане като некомпетентни в тази област. Арбитрите дори не привеждат никакви доказателства, защото нямат такива, а само твърдения за преписване. А на твърденията в сигнала:

По т.2.1.: Фигура 1 – обобщена блокова схема на преобразувател за тензомост с изход по период не фигурира в цитирания дисертационен труд. На стр.50 от дисертационния труд на инж. Свилен Стоянов – фиг. 2.6 прилича на фиг.1, но това е обобщена блокова схема на преобразувател с разгъващото преобразуване за работа с тензометрични измервателни мостове. Схемата от фиг.1 на статията представлява частен случай на работа на преобразувателя с изход по период.

По т.2.2.:  Статията  „Метрологичен анализ на преобразувател за тензомост с честотен изход“, публикувана в сп.“Известие“ на Съюза на учените, Серия Технически науки, бр.1 от 2012г., няма нищо общо с интегриращите измервателни преобразуватели по период, освен методиката на изчисляване и наименованията на елементите. В статията е извършен метрологичен анализ на преобразувател с честотен изход и по точно метрологичен анализ на измервателен тензопреобразувател с диференциален интегратор, разработен с две идентични интегриращи вериги. Това е единствената разработена схема с диференциален интегратор в дисертационния труд и не е разглеждана в моята статия.

По т.2.3.: В статията на Станимир Станков, Екатерина Димитрова и Христо Гигов „Изследване на динамичните свойства на преобразувател с разгъващо преобразуване“, е показан преобразувател, предназначен за измерване на температура с един сензор. Това е разработка на друг дисертационен труд, касаещ използването на интегриращите измервателни преобразуватели за измерване на температура в широк  линеен диапазон. В публикацията на проф. Василев тензосъпротивителните измервателни мостове са използвани за измерване на неелектрически величини в машиностроенето – сили и моменти. Едно е да измерваш температура, съвсем друго е механична сила и момент. Съвпадението на вида на импулсите, някои обозначения, блокове и приликите между схемите и методиката на изчисляване и огромното желание да увеличи броя на обвиненията е подвело авторите на сигнала и мисля, че е достатъчен показател за тенденциозността както на техните обвинения, така и на обвиненията на арбитрите.

В отговора си до Комисията по академична етика, проф. Василев предложи да представи като доказателство за участието си в научните разработки на изследователски материал, използваните образци, компютърни програми, файлове с данни, таблици и графики, които са резултат от упорития труд на цял колектив от научни работници. Във всички свои публични изявления винаги е благодарил за съвместната работа в областта на изследванията на обработката на материалите с индиректен плазмотрон през последните 6-7 години на колеги като проф. Христо Скулев, доц. Ярослав Аргиров, доц. Ивайло Неделчев, доц. Тихомир Доврамаджиев, д-р Татяна Мечкарова, д-р Анелия Стоянова, ас. Кръстан Йорданов и др.

И тук е мястото да се подчертае, че ролята на научните ръководители на докторантите е не само да ги ползват за работна ръка в лабораториите си, а и да пишат и публикуват с тях, да ги цитират…да проправят пътя им в научната и преподавателската кариера! Всеки преподавател, всеки научен работник, ръководил докторанти трябва да е убеден, че днешната изследователска работа е колективна. Експерименталните и теоретични резултати са дело и собственост на целия научен колектив и те се ползват като части в докторски дисертации на колектива и/или като общи и самостоятелни публикации. Лексикалната форма на представяне на тези резултати е виждане на колектива и прави излишно перифразирането на отделни текстове в един или друг труд. Всяко несъгласие по отношение на интелектуалната собственост на резултатите се решава като всеки спор – по съдебен ред, но при наличие на искова молба и претенции на някой от участниците в разработката. В случая не само няма такива, а са налице и декларации за липса на претенции от членовете на колективите, с които проф.Василев работи от години, включително и дадени пред оторизираните разследващи органи. Изцяло в защита на изложената по-горе теза е и това, че по случая са налице преписка вх.№ 196/2018г. по описа на ОП-Варна и преписка вх.№ 9954/2017г. по описа на РП-Варна /съдържаща преписка № 365000-31721/18.01.2017г. по описа на МВР-Варна/, изходът от които е категоричен: плагиатство не е налице !!!

Обвиненията към проф. Василев за плагиатство, ще се разрешат като всяко несъгласие по отношение на интелектуалната собственост – по съдебен ред. Осъществяваната агресивна клеветническа кампания за уронване на престижа му и принизяване на професионалните му постижения като преподавател, учен и Ректор на ТУ-Варна представлява кампания, нямаща нищо общо с нормалната академична практика, кампания абсолютно несъобразяваща се със законите, правилниците и наредбите, моралните ценности и достойнство.

На лице е драстично погазване на закони, правилници и наредби! Една прекрасна инициатива – създаването на Комисията по академична етика към МОН може да се превърне в мракобесен период, в „лов на вещици“ за цялата наша академична общност, което е в пълно противоречие с принципите и мотивите за нейното създаване.

Позиция на ТУ Варна

Източник: provaton.bg

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 09 Ноември 2018 11:26
    Спецпрокуратурата иззе 427 000 лв. от банкова касета на главния секретар на ДАБЧ

    Красимир Томов е декларирал единствено 25 350 лв. спестени средства, както и 36 000 лв. от заплати.

    На 13 ноември 2018 г. Специализираната прокуратура е извършила с разрешение на Специализирания наказателен съд претърсване и изземване на банкова касета, наета от главния секретар на Държавната агенция за българите в чужбина Красимир Томов - обвиняем по досъдебното производство за участие в организирана престъпна група, длъжностни престъпления и корупция. Това съобщиха от пресцентъра на Специализираната прокуратура. 

    В касетата са намерени и иззети значително количество недекларирани (по чл. 35, ал.1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество) пари в различни купюри и валути - евро, долари, британски паундове и левове. Левовата равностойност на намерената сума надхвърля четиристотин двадесет и седем хиляди лева. 

    Съгласно закона той е декларирал единствено 25 350 лв. спестени средства, както и 36 000 лв. от заплати. 

    Иззетите парични средства са били държани в касета на банков офис в столицата, като достъп до нея е имал единствено обвиняемият главен секретар на ДАБЧ. 

    Както претърсването и изземването на парите от банковата касета, така и последващия им оглед като веществено доказателство (осъществен на 19 ноември 2018 г.) са извършени след производството по мярката за неотклонение на Красимир Томов в СпНС заради декларирана служебна ангажираност на неговите защитници. 

    Адвокатите, които присъстват на такива процесуално-следствени действия, заявиха свободни дати за участие в тях едва след делото по мярката. На самото дело, в защита на клиента си, те изтъкнаха като аргумент липсата на намерени парични средства, доказващи престъпна дейност на Томов и другите обвинени по досъдебното производство.

     

  • Петък, 09 Ноември 2018 11:26
    Емануил Йорданов: Прокуратурата върши безобразия, а съдът ги толерира

    Не мога да си обясня защо при трима обвиняеми в един процес отношението към един от тях е едно, а към другите – друго. Това каза в предаването пред БНР бившият министър на вътрешните работи Емануил Йорданов, който е един от адвокатите на отстранената от длъжност кметица на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова.

    Двете остават в ареста, след като специализираната прокуратура протестира решението на съда мярката им за неотклонение да бъде променена в домашен арест. Прокуратурата поиска също така на двете да бъде наложена забрана за напускане на страната. Третият обвиняем по делото за подкуп – бившият кмет на района Петко Дюлгеров, е с мярка за неотклонение домашен арест.

    Йорданов коментира, че прокуратурата много разчита на показанията на Дюлгеров, но той може и да се откаже от тях.

    „Съдът може да прочете старите показания и да се съобрази с тях, но това, което се случи, няма нищо общо със закона“, каза адвокатът.

    Не може да се подава протест, без делото да е в решителна фаза и без да е запозната другата страна, която има по закон седемдневен срок да отговори. Така Йорданов коментира протеста на прокуратурата, благодарение на който Иванчева и Петрова остават в ареста.

    Според него прокуратурата върши безобразия и драстично нарушава закона и това поведение се толерира от съда.

    „Това не е единствен случай, има много такива“, каза адвокатът и допълни, че тези случаи поставят остро въпроса какви реформи трябва да се направят в прокуратурата и какво трябва да е нейното място в системата на държавните органи.

    Йорданов съобщи, че е подготвил жалба срещу определението на съда, с което той заменя задържането под стража на Иванчева и Петкова с домашен арест, защото смята, че домашният арест е прекалено тежка мярка и не отговаря на целите на правораздаването.

    Той иска и отвод на целия състав на съда, постановил определението, без да има образувано дело пред себе си.

    Адвокатът добави, че обмисля да сезира Инспектората на Висшия съдебен съвет, тъй като според него има драстично нарушение на закона.

    Според него специализираните прокуратури в София и Пловдив изобщо не се съобразяват със закона и са толерирани от съда по „безобразен начин“.

    „Мога да посоча конкретни дела, по които се внасят обвинителни актове, без да са подкрепени с доказателства, а после обезщетенията, които се присъждат на оправданите лица, ги плащаме всички ние“, каза Емануил Йорданов.

    Той добави, че в българската практика задържането под стража е средство за изтръгване на самопризнания, средство за подтикване на обвиняемия за сключване на споразумение.

    „Този начин на процедиране пряко нарушава Конституцията – член 31, алинея 4“, каза още Емануил Йорданов.

    „Искането на прокуратурата да бъде наложена забрана на Иванчева и Петрова да напускат страната показва паниката на обвинението“, коментира адвокатът, според когото делото все повече се срива.

    „Във всички съдебни заседания досега не се събраха доказателства, които потвърждават показанията на Ваклин (бизнесменът, който твърди, че му е поискан подкуп от 500 000 евро – б.р.)“, каза още Емануил Йорданов.

    Прокуратурата не носи никаква отговорност за своите действия и тази безотговорност трябва да бъде премахната по законодателен път, категоричен е бившият вътрешен министър.

    източник: БНР



  • Петък, 09 Ноември 2018 11:26
    Венсан Пенар – адвокат на Баневи: След като България е знаела, че се връщат, защо са задържани във Франция?

    Ще бъдат ли екстрадирани семейство Баневи в България и какви ще са основните козове на защитата им? България е знаела, че те се връщат. Логичен е въпросът защо са задържани във Франция, след като се връщат в България, която ги издирва, пита френският адвокат на Баневи – Венсан Пенар, в интервю пред bTV.

    – В какво състояние са в момента г-жа и г-н Баневи? Какво са последните новини от тях?

    – Добре са, като се има предвид, че са за първи път в затвора. Но са оптимисти. Децата обаче им липсват. 

    – Кога ги видяхте за последен път?

    – Видях ги онзи ден, 14 ноември, в Апелативния съд в град Ех ан Прованс. 

    – Има ли физическа промяна в тях отпреди 2 седмици?

    – Не, никаква. Неприятно е обаче, че от 2 седмици са с едни и същи дрехи.  Естествено, Баневи не са предвидили, че ще бъдат задържани. Изненадата е пълна. На летището в Ница са сами с трите си деца. Когато ги задържат, полицията се обажда на техен приятел, който идва спешно да вземе децата.  

    – Разкажете ми за ареста на Баневи. Снимани ли са били? Имало ли е много полицаи? 

    – Да, имало и доста полицаи. Това е нормална подготвена процедура във Франция. Френската полиция е знаела, че Баневи тръгват за България. И просто ги чакат на летището. Семейството идва до гишето. Идват полицаите и им казват: Имаме Европейска заповед за арест. Задържани сте! Това е всичко. Няма насилие, никой не се е противопоставял. Няма агресия, но Баневи са задържани пред много хора и пред децата им. Не е имало журналисти, никаква публичност.

    – Слагат ли им белезници?

    – Такава е френската процедура, винаги се слагат белезници.

    – Вие познавахте ли семейство Баневи преди ареста?

    – Изобщо не ги познавах. Обадиха ми се в деня на ареста им, за да ги защитавам.

    – Защо според Вас точно Вие бяхте избран?

    – Защото съм адвокат в Южна Франция и защото имам добър опит с европейски заповеди за арест.  Ролята на френския съд в момента не е да се занимава с това дали Баневи са виновни или не. Това не е неин проблем.  

    – Каква конкретно е Вашата роля в защитата? 

    – Ролята ми е да предам становището на клиентите ми. Искат ли Баневи да се върнат в България? Не. Отговорът за момента е „Не”. Те не са съгласни с искането за връщане на българските съдебни власти и го заявяват пред френските. Първата ми цел е да получа всички документи около Европейската заповед за арест и да проверя дали са изрядни, както и да потърся дали има причини френският съд да каже: „Отказвам да върна семейство Баневи на българските власти.

    – Какви са аргументите Ви?

    – Имам два основни. Първият касае процедурата около заповедта. Дали разполагаме с цялата информация, за да я уважим. Това ми е първата работа като адвокат. И втората – да проверя дали няма други причини, освен заявените от българските  власти, за да поискат връщане на Баневи.  Проблемът е, че Баневи са задържани в момент, в който се връщат в България. Нормално, полицейските и съдебни власти в България и във Франция са във връзка, за да знаят къде са Баневи и какво правят. Мисля, че България е знаела, че те се връщат. Логичен е въпросът защо са задържани във Франция, след като се връщат в България, която ги издирва. 
    Целта ни е да извадим аргументи пред следствието, заради които може да бъде отказано предаването на Баневи на българските власти. Или поне да се зададат нови въпроси на България. Трябва ни допълнителна информация, за да сме сигурни, че процедурата отговоря на правилата.

    – Кои са важните дати оттук нататък?

    – Арестувани са на 26 октомври. В същия ден са представени на главния прокурор в град Екс от Прованс, 6 дни по-късно – на следствието. От този момент нататък има срок от 60 дни, в който следствието трябва да даде становище. След това, ако има съгласие от арестуваните да бъдат предадени, това се прави в 10-дневен срок. Но ако арестуваните обжалват решението на съда от Екс от Прованс, тогава Касационният съд разполага с 30 дни, за да се произнесе. Тоест имаме максимум 100 дни от момента на ареста до момента на предаването. Ако следствието или Апелативният съд не приемат искането за предаване, процедурата просто се прекратява. И тогава задържаните няма да бъдат предадени на българските власти.

    Източник: btvnovinite.bg

Оставете коментар